РЕШЕНИЕ
№ 1302
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000502063 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261457 от 29.04.2022 год., постановено по гр.д. № 7548/2017 год. по описа на
Софийския градски съд, ГО, 10-ти състав, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено на правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на М. Д. Ц. сумата от 150 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2 727.90 лева,
представляващи имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
станало на 16.06.2012 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
15.06.2014 год. до окончателното изплащане.
Решението е обжалвано от ответника ЗД „Бул Инс“ АД. Излагат доводи за неправилност,
доколкото не е установен механизма на настъпване на произшествието и виновното
поведение на застрахования при тях водач, а е налице случайно събитие, изключващо
неговата отговорност. Неправилно съдът е възприел липса на съпричиняване, тъй като
пострадалата пешеходка е допринесла съществено за настъпване на вредите, поради това че
е предприела пресичане на необозначено място и отделто от това е имала възможността да
възприеме движещия се по пътното платно автомобил. Отделно от това оспорва изводите на
съда по приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на неимуществените
вреди е силно завишен и несъответства на действително претърпените от ищеца болки и
страдания. Молят съда да отмени решението и постанови ново, с което искът да бъде
1
отхвърлен. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият М. Д. Ц., чрез процесуален представител оспорва жалбата, като твърди
неоснователност и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Не се
претендират разноски.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно
произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска
отговорност“.
Налице са елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ - валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на пострадалия,
причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на
прекия извършител.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Със събраните пред първата инстанция доказателства е изяснен механизма на
произшествието, настъпило на 16.06.2012 г. в гр.София на бул. „Христо Ботев”, в района на
кръстовището с ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, при което ищцата е пострадала. Така от
представените писмени доказателства, като констативен протокол, протокол за оглед на
местопроизшествие, заедно със скицата на местопроизшествието и фотоалбума към него, и
приетата автотехническа експертиза, която съдът кредитира, се установява и конкретния
механизъм при който е настъпило произшествието, а именно: на прав пътен участък лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № *** се е движил в посока от бул. Сливница към бул. Христо
Ботев, със скорост от около 57 км/ч в зоната, ограничена за трамвайно трасе /обозначена с
непрекъсната линия, разрешена само за трамвайни превозни средства/. Приближавайки към
мястото на произшествието и поради наличие на друг движещ се автомобил /пред или до
него/, автомобилът е променил посоката си на движение и поради наличието на другото
пътно превозно средство, без възможност да възприеме своевременно пресичащият
пешеходец, движещ се перпендикулярно на неговото движение, реализира удар в предната
лява част на автомобила с тялото на пешеходеца. Вещото лице посочва, че и двамата
участници в произшествието – и водача на автомобила, и пешеходеца, са били в състояние
на ограничение на видимостта си един към друг от намиращ се платното за движение друг
автомобил, спрял да пропусне пешеходеца. Експерта посочва, че в материалните по делото
липсва документирано наличие на хоризонтална напречна маркировка за пешеходна пътека.
Съдът не кредитира заключението в частта, в която вещото лице дава заключение, че
2
произшествието не е настъпило в зона на кръстовище, поради това, че тази негова
констатация се опровергава категорично от писмените доказателства, съставени от органите
на досъдебното производство, където изрично е отбелязано, че произшествието е настъпило
в района на кръстовището с ул. „Св. Св. Кирил и Методий“. От изложеното следва да се
приеме, че причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на
лекия автомобил със системите за управление на автомобила, чл.20, ал.2, изр.2 и чл.47
ЗДвП, а именно – при приближаване към кръстовище не е пропуснал пресичащия
пешеходец /който е бил с предимство по силата на пар.6, т.54 ЗДвП и пар.17 ППЗДвП - на
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение/ и не е проявил дължимото внимание и предпазливост към
пешеходеца като уязвим участник в движението, както и не е изпълнил задължението си по
чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП при избиране на скоростта да се съобрази с конкретните условия на
видимост, да намали скоростта и при нужда да спре при възникване на опасност за
движението – преминаващ пешеходец.
Неоснователни са доводите, че в случай е налице „случайно събитие“, изключващо вината
на делинквента. „Случайно събитие“ е събитие /обстоятелство/, което е непредвидено,
непредвидимо и е непродотвратимо /непреодолимо/. Същността на случайното събитие се
крие именно в неговата непредвидимост и непредвиденост, защото ако е предвидимо и
предвидено, длъжникът би могъл да избегне неговото настъпване. Настъпването на
случайното събитие обективно пречи на длъжника да изпълни своето задължение и по този
начин той може да се освободи от отговорност за неизпълнение. В настоящия случай обаче,
водача е могъл да предвиди настъпването на вредоносния резултат. Това е така, тъй като на
първо място се е движел с превишена скорост от 57 км/ч., при разрешена скорост от 50 км/ч.,
предприел е маневра заобикаляне на спрял автомобил, отдаващ предимство на пострадалия
пешеходец, като удара е настъпил на трамвайното трасе, където изобщо автомобила не
следва да се движи. В случай, че водача бе спрял зад вече спрелия пред него автомобил, то
не би се реализирало произшествието. По изложените съображения съдът приема, че не е
налице „случайно събитие“, която да изключи отговорноста на водача.
От изслушаното пред първоинстанционният съд заключението на комплексна съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещи лица неврохирург и травматолог, която съдът
кредитира като обективно дадена се установява, че в резултат на произществието ищцата е
получила следните травматични увреждания: травматичен шок, кома, счупване на долното
рамо на лявата срамна кост на таза, счупване на лявата гаванковидна ямка на таза, счупване
на лявата подбедрица, контузия на малкопищялния нерв на дясната подбедрица, разкъсно-
контузна рана на левия лакът, контузия на мозъка – техка степен, контузия на мозъчния
ствол, счупване на предната стена на левия горночелюстен синус с кръвоизлив, разкъсно-
контузни рани на лицето, контузия на гръдния кош и корема, счупване на 7-мо, 8-мо и 9-то
ребро в дясно. Установява се, че черепномозъчната травма при ищцата е усложнена с
развитие на посттравматична вътрешна и външна хидроцефалия, травматична
енцефалопатия – тежка степен с психоорганичен, дискоординационен и квадрипирамиден
3
синдром, органично афективно разстройство – протрахиран депресивен епизод с белези на
хроничност, лека степен на умствено изоставане. Спешна медицинска помощ и лечение на
ищцата е била оказана в УМБАЛСМ „Н. И.Пирогов“, където е поставена на изкуствено
дишане с апарат, по спешност са й извършени операции – хирургична обработка на раната
на левия лакът, наместване и фиксация на лявата подбедрица с метални импланти и
динамизация на долните винтове от големия пищял. Контузията на мозъка от тежка степен е
протекла с коматозно състояние, наложила е провеждане на изкуствено обдишване и
реанимационно лечение и представлява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота. Счупванията на таза и лявата подбедрица са довели до затруднения на движенията
за 10-12 месеца. Била е в отпуск по болест за периода от 06.06.2012 г. до 29.04.2013 г., а с
ТЕЛК от 20.07.2015 г. й е определена 82% трайно намалена работоспособност за срок от 3
години. Установява се, че настъпилите мозъчни увреждания са трайни и необратими, както
и че е неблагоприятна прогнозата и по отношение на увредения фибуларен нерв. В лявата
тазобедрена става се е развила артрозна лолест. Счупването на лявата подбедрица е
зарастнало в неправилно положение с ъгъл от 20 градуса, отворен навън, като това създава
условия за развитие на артрозна болест в лявото коляно и левия глезен.
От приетата съдебно-психиатричната експертиза пък се установява, че в резултат на пътно-
транспортното произшествие при ищцата са настъпили значителни увреди от органичен тип
– тежко снижение на когнитивните функции /снижено интелектуално ниво, съответстващо
на лека степен интелектуална инсуфициентност, значително нарушени паметови функции,
нарушена концентрация и устойчивост на вниманието/, органична промяна на личността и
органично афективно разстройство с протрахиран депресивен епизод, дължащи се на
преживяната черепно-мозъчна травма с тежка контузия на мозъка и контузия на мозъчния
ствол. Устойчивият когнитивен дефицит, емоционално-волевите промени и претърпения
посттравматичен стрес са нарушили значително социалната адаптация на ищцата –
функционира в ограничен кръг от дейности предимно вкъщи, изцяло е зависима от майка си,
няма социални контакти). Описаните ограничения са трайни и необратими, поради което не
е възможна добра реализация в социалната сфера. Прогнозата за ищцата е неблагоприятна –
не е възможно да настъпи пълно възстановяване, а психоорганичния синдром е с тенденция
към задълбочаване на симптоматиката.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
4
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Въззивният съд след като съобрази всички изложени обстоятелства,
изключително тежките увреди, получени от пострадалата и неблагоприетните възможности
за възстановяване, продължителността на периода през който е търпяла болки и страдания,
възрастта на пострадалата, икономическите условия в страната към датата на настъпване на
ПТП, лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до
извод, сумата от 150 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди. По отношение на имуществените вреди, в жалбата не са изложени
консретни доводи за неправилност, поради което съдът не следва отново да изследва този
въпрос.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените
основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото се установи, че пешеходката е предприела пресичане на
пътното платно на „пешеходна пътека” по смисъла на § 6, т.54 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба продълженията на тротоарите и банкетите на платното за движение на
кръстовищата са пешеходни пътеки. Съгласно разясненията, дадени в б.в) на т.6 на ТР №
2/2016 г. на ОСНК на ВКС, правилата за движението по пътищата не предвиждат отделен
режим на преминаване през различните видове пешеходни пътеки. Това налага извод, че
правото на пешеходеца на предимство при преминаване на кръстовище по продълженията
на тротоарите и банкетите върху платното за движение е идентично с хипотезата по б.а) от
тълкувателно решение. Отделно от това същата не е имала възможност да види намиращия
се абсолютно неправомерно върху трамвайните линии лек автомобил. Изложеното дава
основание да се приеме, че пострадалият ищец не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат и в този смисъл липсва съпричиняване.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, решението на Софийския
5
градски съд следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261457 от 29.04.2022 год., постановено по гр.д. № 7548/2017
год. по описа на Софийския градски съд, ГО, 10-ти състав.
Решението може да се обжалва от страните при условията на чл. 280 от ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок, считано от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6