Мотиви към присъда №29/25.11.2016 год. по нохд
№132/2016 год. по описа на Пернишки окръжен съд:
Окръжна прокуратура
гр.П. е повдигнала обвинение против П.С.П. - роден на *** г. в гр.П.,
живущ ***, с българско гражданство, със средно образование, неженен,
безработен, не осъждан (реабилитиран), с ЕГН **********, за това че на *** г. в
гр. П., в междублоково пространство зад бл.* на ул."М.", причинил по
непредпазливост смъртта на К.Й.П. с ЕГН ********** /настъпила па *** г. в
УМБАЛСМ "Н. И. П." ЕАД гр.С./, в следствие на умишлено нанесена лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка /удар с ръка в областта
на главата на П./, като между причинените на *** г. травматични увреждания и
настъпилите в резултат от тях усложнения, и настъпилата смърт на *** г. е
налице пряка и непрекъсваща се причинна връзка- престъпление по чл.124, ал.1,
пр.З от НК.
Представителят на обвинителната власт поддържа обвинението така, както е
повдигнато и предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода
под средния размер- за срок около две години, чието изтърпяване да бъде
отложено при условията на чл.66 от НК, с изпитателен срок от пет години.
Подсъдимият П. е дал обяснения в Досъдебното производство, като в с.з.
заявява,че няма какво да добави към тях. Изразява искрено съжаление за
настъпилия смъртен изход от конфликта, в който е участвал. Защитата
му пледира за постановяване на оправдателна присъда, без да оспорва изложената
от обвинението фактическа обстановка, но счита, че е останал неизяснен въпросът
дали пострадалият не е бил бит някъде преди инцидента, предвид обстоятелството,
че той и неговите приятели – свидетелите
В.Б. и Д.Г. са били „много пияни“. Изразява становище, че подсъдимият не е действал
умишлено, извикал е веднага бърза помощ, след което е посетил и болничното
заведение, в което е откаран пострадалия. Алтернативно, защитата моли, в
случай, че подсъдимият П. бъде признат за виновен, да му бъде наложено
наказание под минималния, предвиден в закона размер, което да бъде отложено при
условията на чл.66 от НК за срок от три години. Претендира се за отхвърляне на
гражданския иск с мотив, че пострадалият „ има съвина“, тъй като е бил много
пиян.
В производството по делото е конституирана като частен обвинител Л.К.С. –
майка на пострадалия. Същата е конституирана и като граждански ищец, като е
приет за съвместно разглеждане, предявения от нея граждански иск за сумата
100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
/според молбата „нематериални“/ вреди от престъплението, предмет на делото.
Процесуалният представител на частния обвинител и граждански ищец пледира за
налагане на наказание над средния, предвиден в закона размер, без да бъде
прилагана разпоредбата на чл.66 от НК, предвид зачестилите в обществото подобни
случаи, поради което за целите на наказанието , с оглед на превенцията би следвало да се налагат ефективни
наказания. Претендира се уважаване на гражданския иск в пълния му предявен
размер.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид становищата на страните по реда на чл.14 и 18 НПК, намери от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.С.П. е на ** години,не е осъждан, живее в гр.П. в съжителство с Т.Б. Т., с която имат две деца - ***, родени
на *** год.
През 2015 г. подс. П. работел като *** в заведение ***, стопанисвано от
фирма "Е. АС" ЕООД гр.П., намиращо се на ***, в центъра на гр.П.. На
изходите на заведението имало монтирани охранителни камери. На *** г. той бил
на работа в посоченото заведение. По това време в същото заведение като ***
работел и свид.И.А., който също бил на работа в този ден. Привечер подс.П. и
свид.А., по време на почивка, излезли от задния вход на заведението и седнали
на намиращата се там „служебна“ пейка. Срещу този вход, в междублоковото
пространство има градина с тревна площ и пейки, паркинг и тротоар с бетонни
плочи. На една от пейките в градината седели пострадалият К.П. и свидетелите
В.Б. и Д.Г.. И тримата консумирали алкохол и яли риба, като в един момент свид.Б. отишъл към борови насаждения, намиращи се в
градинката и започнал да уринира. Подс.П. му направил забележка за това му
действие, тъй като там играят малки деца, дори в този момент наблизо имало
майки с малки деца. Освен това, тръгвайки си от градинката по посока паркинга,
хвърлили и отпадъци в градинката. Подсъдимият им направил забележка и за тези
действия, при което между тях тримата от една страна и подсъдимия възникнал
словесен конфликт. Свид.Б. напсувал подс.П., при което последният се насочил към
него. Пострадалият и свидетелите Г. и Б. в този момент били вече на бетонния
паркинг.Подсъдимият застанал срещу тях в непосредствена близост, като между тях
продължила размяната на реплики. Подс. П. се опитал да изрита с крак свидетеля
Б., но не успял. Пострадалият П. го попитал
защо посяга на приятеля му и тръгнал към него, при което с цел да го
отблъсне, подс. П. го ударил с ръка /с отворена длан/ в областта на главата. От удара К.П. загубил
равновесие и паднал от собствен ръст върху бетонната настилка на паркинга. При
това падане ударил силно главата си в лявата горно-тилна област и изпаднал в
безсъзнание. Подсъдимият П. започнал веднага да му оказва първа помощ, обливал
го с вода и извикал на свид.А. да се обади на „Бърза помощ“, което свидетелят
сторил. Било му отговорено, че вече е подаден сигнал /междувременно сигналът е
бил подаден от свид. Д. Б./.
На местопроизшествието пристигнали линейка и патрулен автомобил.
Пострадалият К.П. бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н.И.П." ЕАД -гр.С.,
където, въпреки проведеното лечение, на *** г. починал.
Дошлите на място полицейски
служители 01 РУП при ОД на МВР –П. –
свидетелите М. З. и А.Р. провели
разговор със заварените на местопроизшествието свидетели Д.Г. и В.Б., както и с
подс.П. , бил извършен оглед и съставен протокол за оглед на местопроизшествие.
И двамата свидетели- полицейски служители сочат в показанията си, че
свидетелите Г. и Б. видимо били много
пияни, освен, че залитали и лъхали на алкохол, са имали и затруднения в говора,
поради което от техния разказ не могли точно да изяснят случая. Свид.Б. дори е
отказал да напише сведения, като е заявил, че е много пиян. От разказаното им
от подсъдимия П. те разбрали, че конфликтът се е развил и
приключил по начина, по който го описва свид.А., така както е описан и по-горе.
Същите обстоятелства са отразени и в Докладната записка на ст.полицай З. до Началника на Първо РУ П..
С протокол за доброволно предаване от 10.08.2015 г. С.С. -управител на
"Е. АС" ЕООД гр.П. предал магнитен носител - диск, съдържащ записи от
устройство DVD-R, заснети на *** г. от камери, монтирани на
аварийните изходи на заведение „***" в гр.П., ***.
От заключенията на вещите лица по извършените видеотехническа експертиза /Протокол № 15/ИДИ-215/ и
лицево-идентификационна експертиза /Протокол
№ 15/ИДИ-281/ е установено, че лицето, посочено и описано в заключителната
част на първата от посочените експертизи
като „лицето с къси дънкови панталони и бяла тениска" и лицето на
сн. от 1 -15 /снимки - сравнителен
материал/по втората експертиза, са едно и също лице, посочено като П.С.П..
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана въз основа
на всички събрани по надлежен процесуален ред в хода на досъдебното производство
и съдебното следствие гласни и писмени доказателства. По делото няма
противоречия между доказателствата, които позволяват категорично и по несъмнен
начин да се приеме описаната фактическа обстановка.
Със заключенията на експертите по изготвените по делото съдебно -
медицинска експертиза на труп, изготвена от д-р Т.Б. и допълнителна съдебно - медицинска
експертиза, изготвена от д-р К.Ч. се установява, че пострадалия К.Й.П. е получил следните
увреждания: тежка черепно мозъчна травма: охлузване в ляво тилно задно външно;
подлежащо кръвонасядане на меките черепни покривки; подлежащо четирилъчево
счупване на черепа с най-дълго рамо с ход на лявата слепоочна кост и лявата
средна черепна ямка до турсокото седло; счупване на таваните на двете очници;
остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; дифузен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки; контузия на мозъка в областта на десния слепоочен дял с
травматичен вътремозъчен кръвоизлив; контузия по основата на левия челен дял,
левия слепоочен дял и долно външно на десния слепоочен дял; кръв в мозъчните
стомахчета; Усложнения: изразен мозъчен оток с белези на мозъчно притискане;
кръвоизливи в мозъчния ствол; тромбоза на надлъжния синус на твърдата мозъчна
обвивка; двустранна абсцедираща бронхопневмония; Кръвонасядане на клепачите на
двете очи /стичащи се кръвонасядания от счупените тавани на очниците/;
кръвонасядане на гърба върху гръбнака и в дясно на нивото на средната трета на
дясната лопатка; кръвонасядания на дясната подбедрица. Според експертите
тежката черепно-мозъчна травма и настъпилите усложнения, които са причинили смъртта на К.Й.П. следва да се
квалифицират по медико-биологичния признак постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота. Ударът с ръка/с отворена длан/ в областта на
главата на пострадалия е причинил на последния краткотрайна физическа болка и
следва да се квалифицира по медико-биологичния признак като болка. Описаните в
медицинската документация травматични
увреждания, причинили
тежката черепно-мозъчна травма
се дължат на действието на
твърди тъпи предмети и по своята локализация и морфологична характеристика
отговарят да са получени при падане на тялото от собствен ръст върху терена.
Падането на тялото върху терена отговаря да е предшествано и причинено от удар
с ръка в областта на главата на пострадалия, довело до последващо падане върху
терена. Контактът на тялото с терена е станал в лявата горно-тилна област на
главата. В резултат на този контакт и удар е получена тежката черепно-мозъчна
травма довела до смъртен резултат. Описаните и установени при огледа и
аутопсията травматични уреждания в областта па гърба и дясната подбедрица, а
именно кръвонасядания в тези области, се дължат на удари с или върху твърди
тъпи предмети и биха могли да са получени при падане на тялото от собствен ръст
и контакт с терена.
Според вещите лица смъртта на К.Й.П. се дължи на тежката черепно мозъчна
травма и настъпилите в резултат на тази травма усложнения. Между посочените
травматични увреждания, причинени на *** г. и настъпилите в резултат на тях
усложнения, и настъпването на смъртта на *** г. съществува пряка, непрекъсваща
се причинно-следствена връзка.
Със заключението на психиатрична експертиза, изготвена от в.л. д-р Р.К. се
установява,че подсъдимият П.С.П. не страда от психиатрично заболяване и към
момента на извършване на деянието е можел да разбира свойството и значението
му, както и да ръководи постъпките си. П. може правилно да възприема фактите и
обстоятелствата, имащи значение по делото, да дава достоверни обяснения за тях
и да участва в наказателното производство. От психиатрична гледна точка не са
налице клинични данни, сочещи че при извършване на инкриминираното деяние е
действал в състояние на физиологичен или патологичен афект.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така приетата за установена фактическа обстановка
съдът намира, че с деянието си подсъдимият П. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл.124, ал.1 предл. трето НК.
Подсъдимият П.С.П. е причинил смъртта на К.Й.П. по
непредпазливост, в следствие на умишлено нанесена лека телесна повреда. Прекият
целен от подсъдимия резултат е бил телесната
повреда, като в следствие на нея пострадалият загубва равновесие и пада от собствен ръст върху бетонната
настилка на паркинга, при което получава изключително тежките, посочени по-горе
увреждания, в следствие на които настъпва и неговата смърт. От събраните по
делото доказателства и заключенията на съдебно - медицинските експертизи е
видно, че по - тежкия резултат се намира в пряка и непрекъсваща се причинна
връзка с причиненото телесно увреждане, имащо характер на лека телесна повреда
по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие. Изпълнителното деяние се изразява в умишлено нанесена лека телесна
повреда – нанасяне на удар/ с отворена длан/ в главата на пострадалия, който
удар да причини болка. Налице е и причинна връзка между причинената лека
телесна повреда и настъпилата смърт – вследствие на нанесения удар,
пострадалият е паднал от собствен ръст върху бетонната настилка на паркинга, при
което си е ударил главата и при този удар е причинена тежката - черепно мозъчна травма, довела до смъртен резултат.
От субективна страна подс.П.П. е
извършил деянието при смесена вина – по отношение на леката телесна повреда той
е действал умишлено, като е предвиждал причиняването на болка на пострадалия,
съзнавал е общественоопасните последици от своето деяние и е допускал
причиняването на лека телесна повреда. По отношение на смъртта на К.П. обаче,
той е действал по непредпазливост, тъй
като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Квалификацията на деянието се определя с
установяването на признаците на телесната повреда като пряк резултат от
умишлено виновно поведение на подсъдимия. Щом непредпазливото причиняване на
смъртта в конкретния случай се дължи на умишлено нанесена лека телесна повреда,
настъпилите междувременно по-тежък резултат на увреждане на здравето и
усложнения, който резултат, не е желан, то подсъдимият не следва да носи
отговорност за по-тежкото увреждане на здравето. Както бе посочено и по-горе,
подсъдимият е целял причиняване на болка, а не причиняване на черепно-мозъчна
травма, която представлява постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота.
ПО НАКАЗАНИЕТО :
При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете само смекчаващи
отговорността обстоятелства – младата възраст на подсъдимия П., полагането на
грижи за две малолетни деца, чистото съдебно минало, оказаната първа помощ на
пострадалия, проявено искрено съжаление за настъпилия вредоносен резултат,
процесуалното му поведение по време на досъдебното и съдебното производство,
с което реално е спомогнал за разкриване
на обективната истина. При това съдът намери, че наказание лишаване от свобода
за срок от две години отговаря най- точно на целите визирани в чл.36 НК.
Във връзка с претендираната от повереника на частния обвинител по-строга наказуемост, съдът намира за
необходимо да отбележи следното:
Индивидуализацията на наказанието е сложна дейност, при която съдът е
длъжен да оцени и съобрази всички
обстоятелства, които имат значение за постигане на съответствие /по смисъла на
чл.35 ал.3 от НК/ между извършеното
деяние и следващото се за него наказание. Определеното наказание по вид и
размер следва да е достатъчно за постигането на целите, визирани в чл.36 от НК.
На първо място в тези цели, законодателят е предвидил „поправянето и
превъзпитаването на осъдения към спазване на законите и добрите нрави“ и на
второ “да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността
да върши други престъпления“, т.е. приоритет има индивидуалната превенция.
Генералната превенция „да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото“ е третата, визирана цел.
По принцип и настоящият съдебен
състав е съгласен с изразеното становище на повереника на частния обвинител за
високата степен на обществена опасност на този вид престъпления, тяхната
честота и тежките последици, водещи до
обществена нетърпимост и повишена чувствителност на гражданите. Различните
деяния от един и същи вид обаче, се характеризират с различна степен на
обществена опасност и затова няма как да бъдат санкционирани по идентичен
начин. Вярно е, че настъпилите последици са тежки, но те са елемент от състава
на престъплението и са съобразени от законодателя при определяне параметрите на
отговорността за него.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и доводите на частния обвинител, че
подсъдимият следва да бъде наказан максимално строго, предвид това, че „по
никакъв начин не е показал своето съжаление и че неговото съжаление пред съда е
формално, с оглед облекчаване на положението“.
Отношението на подсъдимия към извършеното деяние и към вината винаги
съставлява само негова субективна оценка по тези факти, която може да бъде
избрана като форма на защита. Да се отежнява положението му само поради
твърдяна от повереника липса на самокритичност /каквато според съда не липсва/,
означава отричане на правото му на защита. Това е негово основно право по
смисъла на чл.55 от НПК и само негова е преценката как ще го упражни.
След като прецени, че за постигане целите на наказанието е достатъчно на
подсъдимия да бъде наложено наказание от две години лишаване от свобода, съдът
намери, че не е необходимо той да изтърпява ефективно това наказание.
Отразеното по-горе за личността на подсъдимия – младата му възраст, полагането
на грижи за две малолетни деца, чистото съдебно минало, оказаната първа помощ
на пострадалия, проявено искрено съжаление за настъпилия вредоносен резултат,
процесуалното му поведение - дават основание да се приеме, че неговото
поправяне и превъзпитаване могат да бъдат постигнати и без той да бъде отделян
от настоящата си семейна, социална и трудова среда, и да бъде изолиран от обществото.
Налице са всички условия за приложение
на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, поради което съдът отложи изтърпяването на
това наказание с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане
на присъдата в сила.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В производството по делото е приет
за съвместно разглеждане, предявения от Л.К.С. – майка на пострадалия
граждански иск за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени /според молбата „нематериални“/ вреди от
престъплението, предмет на делото.
След като призна подсъдимият за виновен в извършването на престъпление по
чл.124 ал.1 предл.3 от НК, съдът намери, че е налице противоправно и виновно
извършено от П.С.П. деяние, с което на гражданската ищца Л.С.-майка на
починалия К.П. са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претъпените
болка и страдания от смъртта на нейния син. Между увреждащите действия на
подсъдимия и тези вреди е налице пряка причинно следствена връзка,
т.е. установени са всички елементи на чл.45 от ЗЗД, пораждащи правото на
обезщетение на гражданската ищца за претърпените от нея неимуществени вреди.
При това положение, съдът прие, че гражданският иск се явява доказан в своето
основание.
Относно размера на иска, съдът взе предвид следното: Загубата на рождено
дете неминуемо води до значителна и непреодолима мъка у майката, оставаща за
цял живот. Такава болка и страдание не би могла да бъде парично компесирана. По делото не са
ангажирани доказателства какви са били взаимоотношенията между починалия на тридесет
и осем годишна възраст К.П. и неговата майка и как тя е понесла неговата смърт.
При общоприетите норми в българската народопсихология за отношения родители –
деца, съдът намира, че предявеният иск за 100 000 лв. се явява завишен.
Следва да се отчете и провокативното поведение на пострадалия, довело до
конфликта между него и подсъдимия. При тези обстоятелства, предвид принципа за
справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД и критериите на съдебната практика, съдът
прие, че сумата от 30000/тридесет хиляди/ лв. ще репарира неимуществените вреди, претърпени от
гражданската ищца в конкретния случай, в какъвто размер уважи гражданския иск.
В останалата част до пълния му размер от 100 000 лв.,съдът намери
гражданския иск за твърде завишен, поради което в тази част го отхвърли. Сумата
30 000 лв. се дължи заедно със законната лихва, считано от *** год./датата
на смъртта/ до окончателното изплащане на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК,
съдът осъди подсъдимия П.П. да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата
508,21 лв. за разноски направени по ДП № 672/2015 г. по описа на Първо РУП-П. и
в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата 234 лв. за разноски
по съдебното производство, както и сумата 1200 лв. за държавна такса върху
уважената част от гражданския иск.
Предвид разпоредбата на чл.301 ал.1
т.11 от НПК, съдът постанови след влизане на присъдата в сила, приложените по
делото веществени доказателства, които са без стойност – да бъдат унищожени.
Като взе предвид изложеното и в този
смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: