№ 168
гр. Ботевград, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20251810200240 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ФИРМА“ ЕООД с ЕИК №, със седалище и
адрес на управление АДРЕС, представлявано от управителя си В.С.С., срещу
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********, издадено от Агенция "Пътна
инфраструктура" (АПИ), с което на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал.
2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложена "имуществена санкция" в размер на 2500,00 /две хиляди и
петстотин/ лева за административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В депозираната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на електрония фиш. Твърди се че приложената санкция
във фиксиран размер противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктура, тъй като нарушава пришнципа за пропорционалност.
Претендират се разноски.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирал е становище, с
което поддържа жалбата.
Въззиваемата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), редовно
призована, не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се
1
оспорва жалбата и се моли за потвърждаване на електронния фиш.
Съдът след като разгледа жалбата и изложените в нея аргументи и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
основателна.
От фактическа страна се установява следното:
На 11.01.2022 г., в 20,42 часа, пътно превозно средство (ППС) товарен
автомобил "ВОЛВО ФХ“, с рег. № СВ2312СА, с техническа допустима
максимална маса 26500 кг, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 6D, в
състав с ремарке с общ брой оси – 5 броя, с обща технически допустима
максимална маса на състава – 44000 кг, се движел в община Правец, по път
А-2 км 61+656, с посока Нарастващ километър. Пътният участък бил включен
в обхавата на платената пътна мрежа. За товарния автомобил не била
заплатена дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата пътна такса,
като за него нямало издадени валидна маршрутна карта или валидна тол-
декларация за преминаването през сегмента. Нарушението било заснето с
устройство с № 20341, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
Превозното средство било собственост на дружеството „ФИРМА“ ЕООД
с ЕИК №, и било оборудвано с бордово устройство, чрез което предавало
данни, относими към определяне дължимостта и размера на тол- таксите,
заплащани за движение по платената републиканска пътна мрежа. Към датата
и часа на заснетото нарушение бордовото му устройство обаче не е предавало
данни. В тази връзка срещу „ФИРМА“ ЕООД с ЕИК №, бил издаден
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата с № **********. С него на въззивника за нарушение на
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, била наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева. Към
фиша бил приложен и генерираният доказателствен запис (доклад) от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, съдържащ номера на
нарушението, ведно с приложени към него статични изображения във вид на
снимков материал.
Видно от представената обратна разписка, фишът бил връчен на
нарушителя на 24.03.2025 г., а жалбата била подадена на 26.03.2025 г., поради
което следва да се приеме, че жалбата срещу него е подадена в
законоустановения преклузивен срок.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: известие за доставяне; електронен фиш №
2
**********; справка за извършени нарушения; снимков материал – 2 бр.
снимки; справка за нарушения, справка от НТУ към Агенция „Пътна
инфраструктура“, ведно със становище от отдел УИСИ в НТУ към АПИ, с
приложени към тях трафични данни за процесното ППС.
Така изброените материали съдът намира за отразяващи в пълнота
фактите по делото. Анализирани поотделно и в тяхната съвкупност те
позволяват еднозначно установяване на релевантните към предмета на
доказване обстоятелства, поради което следва да бъдат възприети без резерви
като единни, последователни и кореспондиращи по между си.
В конкретика съдът се позовава в правните си изводи върху приложените
по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси с
приложените към него статични изображения, във вид на снимков материал.
Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите
доказателствени източници. От тях се придобива информация относно номера
на ППС, тол секцията, в които е засечено нарушението, дата и час на
нарушението. Същевременно датата, часа и типа на записващото устройство
данни са изводими и от снимковия материал, приложен по делото. Той е
заснет към доклада за установяване на нарушение и допълнително очертава
подлежащите на доказване факти. Като съобрази разпоредбата на чл. 167а, ал.
3 от ЗДвП по повод изготвените доклад и статични изображения във вид на
снимков материал, съдът основава фактическите си констатации и върху тях.
Съдът кредитира и приобщената по делото справка от НТУ към Агенция
„Пътна инфраструктура“, ведно със становище от отдел УИСИ в НТУ към
АПИ, с приложена към нея таблица с получени и платени тол декларации за
датата и часа на нарушението. От същото е видно, че за датата и часа на
нарушението – 11.01.2022 г., 20,42 часа, за сегмент № **********, рамка №
20341, няма получена тол декларация, няма получени валидни маршрутни
карти за ППС. Няма получена и платена тол декларация за предходен и
следващ сегмент.
От правна страна, се налагат следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол,
установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от
административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава
върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от З АНН, вр. с чл. 14,
ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия материален закон, като съобразява императива относно
извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя
аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в
разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление,
3
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл. 189 ж, ал. 1 ЗДвП той следва да съдържа данни за: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател (последните
дадени в алтернатива), описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, изискуемите от
закона задължителни реквизити са налице в пълнота. Съществена част от тях
са инкорпорирани и в приложените като веществено доказателствено
средство съобразно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП доказателствени записи със снимков
материал, изготвен с процесната система за контрол, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.
В настоящия казус, електронният фиш отговаря на поставените от
законодателя към него формални изисквания за обективирано съдържание и
отразява всички изискуеми реквизити. Същият е издаден по съкратена
процедура (когато конкретиката на случая позволява нейното приложение),
като действието му е приравнено едновременно на акт установяващ
нарушението и налагащ санкция, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, която норма е
приложима, доколкото няма други особени правила. От правната му природа
следва изводът, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Тук разсъжденията, изложени в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСК, ВАС, макар последното да касае
електронните фишове по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, са напълно относими,
доколкото използваната от законодателя терминология за обозначаването на
акта, респ. съпоставката между неговите задължителни реквизити с тези по
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, не разкрива отлики.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити,
поради което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на
издателя му и негов подпис. Отделно от това, електронният фиш, по
дефиниция, не следва да съдържа персоналното посочване на издателя му,
поради което въпросът за компетентността на определено лице в тази насока
въобще не подлежи на разглеждане.
Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му
правна квалификация. Инкорпорирани във фиша са наименованието на
техническото средство и неговият уникален регистрационен номер. Въведени
са мястото на нарушението и автомобилът, ведно с неговите технически
характеристики, като става ясно, че санкцията се налага на „ФИРМА“ ЕООД с
4
ЕИК №, в качеството му на собственик на ППС.
На следващо място, следва да се има предвид, че по отношение на ЕФ не
намират приложение сроковете на чл. 34 от ЗАНН, като следва да бъде
съобразявана единствено абсолютната давност, чиито срокове се изчисляват
съобразно нормите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, към която препраща чл. 84 от
ЗАНН. Последният е в размер на четири години и половина от датата на
нарушението, като към момента давностния срок не е изтекъл.
По изложените съображения тази съдебна инстанция намира, че правото
на защита на нарушителя не е ограничено, доколкото въведените във фиша
данни са напълно достатъчни за пълното индивидуализиране на нарушението
и проверка състоятелността на "административното обвинение" посредством
допустими способи за доказване.
На следващо място съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП електронните фишове
(ЕФ), издавани от АПИ, се издават при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. В
случая, използването на различни термини от законодателя АТС за фишовете
на МВР и системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, както и същностните разлики
между ЕФ на МВР и ЕФ на АПИ, индикира, че се касае за различни средства
(системи), като системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП не попада в обхвата на
определението на АТСС в т. 65 от ДПР от ЗДвП. Прилагане на правни норми
по аналогия в случая е недопустимо. ЕФ на АПИ не попадат обхвата на
Наредба № 8121з532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, доколкото електронната система за събиране на тол такси не
представлява автоматизирано техническо средство.
Въпреки отсъствието на пороци във формата на издадения в хода на
административнонаказателното производство акт, респ. в протеклата
процедура, този съд споделя становище, че се разкриват основания за отмяна
на електронния фиш поради неправилно приложение на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „ФИРМА“
ЕООД с ЕИК №, е ангажирана на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за неизпълнено правно задължение по чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП, за което му е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500,00 /две
хиляди и петстотин/ лева.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3. В разпоредбата се сочи, че заплащането на тол
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние
между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в
които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
5
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък. Нормата на чл. 10б, ал. 3 от ЗП установява, че тол таксата се заплаща
от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5
тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. От своя страна, тексът на чл. 10б, ал. 4 от ЗП
предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз
основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда,
предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна
маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине
предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.
В нормата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е регламентирано правилото, че
движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Същевременно, с чл. 139, ал. 7 от ЗДП
се въвежда задължението за водача на пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците
от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП, от друга страна, е въведено задължение за собственика да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Санкция за неизпълнение на правилото е въведена
с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, съгласно която: " Собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер
2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. "
Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на
ППС да заплатят дължимите пътни такси, се установява и документира,
съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, посредством електронната система за
събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към него се прилагат
6
статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките, по
силата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства. Този извод се налага и от
разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, съгласно която контролните органи
могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се
считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или
наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси.
В конкретния случай, от анализа на формираната по делото
доказателствена съвкупност, безспорно се установява, че жалбоподателят е
собственик на ППС, за чиято категория (обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона) и установени 2 броя оси на автомобила, е била
дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Тъй като за датата и часа на
нарушението – 11.01.2022 г., в 20,42 часа, не е получена тол декларация за
преминаването на процесното ППС през сегмент № ********** на рамка №
20341, било отчетено нарушение № D56541BAECC97073E053011F160A4873,
поради което и бил издаден ЕФ № ********** и на нарушителя „ФИРМА“
ЕООД с ЕИК №, била наложена имуществена санкция в размер на 2500,00/две
хиляди и петстотин/ лева.
Съдът намира, че така определената от законодателя санкция във
фиксиран размер от 2500,00/две хиляди и петстотин/ лева, независимо от
характера и тежестта на нарушението противоречи на чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), която разпоредба
въвежда задължение за държавите-членки, установените наказания за
нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
В практиката на СЕС (вж. съединени дела С-497/15 и С-498/15) е
възприето, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не
допуска такава система от наказания, която предвижда налагането на
фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им. При нетранспониране на директива в
срок или при неправилното транспониране /каквото с оглед практиката на
СЕС е налице/ се поражда директен ефект, който позволява непосредствено
приложение на съответните текстове на директивата от националните
юрисдикции. Следователно и българските юрисдикции са длъжни при
определяне на наказание за този вид административни нарушения да спазват
заложените в Директива 1999/62/ЕО критерии за прилагане на принципа на
пропорционалност при определяне на наказанията.
7
Гореизложеното означава, че при определяне на наказанието съдът следва
да приложи пряко чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
(Директива 1999/62/ЕО) като в съответствие с принципа на пропорционалност
извърши преценка. Съдът намира, че макар и по делото да не са събрани
доказателства за стойността на дължимата тол такса за процесния пътен
сегмент № **********, за който не е подадена тол декларация, по пътя на
дедукцията следва, че дължимата тол такса за процесния участък не е висока и
наложеното наказание е непропорционално.
Съдът намира и, че предвиденото от българския законодател наказание,
несъответстващо на принципа на пропорционалност, ведно с извода на съда за
породилия се директен ефект на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО поради
неправилното транспониране в българското законодателство формира извод,
че наложеното наказание е непропорционално. Това е така, защото
настъпилите вследствие на него вредни последици обуславят по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид, при които не е подадена тол
декларация за множество участъци от пътната мрежа. В случая сумата, която
не е постъпила в държавния бюджет следствие липса на подадена тол
декларация е само за един сегмент от платената пътна мрежа и е следвало да
се даде възможност на превозвача да извърши правилно деклариране на
изминатото разстояние, чрез уведомяването му за констатираното
несъответствие.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи,
протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание, макар да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, разкрива неправилно приложение на
материалния закон, поради което и издаденият електронен фиш следва да
бъде отменен изцяло.
По разноските: С оглед изхода на делото, по отношение на разноските,
видно от приложения към делото договор за правна защита и съдействие,
страните са уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
400,00/четиристотин/ лева, платени в брой при подписване на Договора за
правна защита и съдействие, поради което и в този размер следва да се
присъдят на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
8
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издадено от Агенция
"Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на жалбоподателя „ФИРМА“ ЕООД с
ЕИК №, със седалище и адрес на управление АДРЕС, представлявано от
управителя си В.С.С., със съдебен адрес АДРЕС, чрез адв. П.Н. от САК, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500,00 /две
хиляди и петстотин/ лева за административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП, като незаконосъобразен и неправилен.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" София, със седалище
гАДРЕС, да заплати на „ФИРМА“ ЕООД с ЕИК №, със седалище и адрес на
управление АДРЕС, представлявано от управителя си В.С.С., със съдебен
адрес АДРЕС, чрез адв. П.Н. от САК, сумата от 400,00/четиристотин/ лева,
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9