№ 341
гр. гр. Добрич, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20233200500723 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№1060/27.06.2023 год. на А. С. А. , ЕГН ********** ,от с. Д., ул.
Н. В. №38, общ. К., обл. Шумен срещу решение №60 /02.06.2023 год. по гр.д.
№347 /2022 год. на Районен съд Т.,в частта на осъждането й на основание
чл.144 от СК да заплаща на сина си Д. Р. Р. , ЕГН********** ,от с. Ч., общ.
Т., обл. Добрич, ул. Д. №7 сумата от по 150.00 лв. месечно, представляваща
издръжка на пълнолетно дете, ненавършило двадесетгодишна възраст,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2022 год. до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й
изплащане.
Изложени са доводи, че решението не е съответно на събраните по
делото доказателства ,че ищецът реализира достатъчни доходи от трудовата
си дейност ,а нуждата му от допълнителни средства не е по причина, че учи
редовно и не е за посрещане на основни потребности , а за подготовка на бал-
закупуване на костюм, фотосесия и посещаване на кафенета.
Обжалваното решение е постановено по иск по чл.144 от СК на
1
пълнолетното дете Д. Р. Р. , ЕГН********** ,от с. Ч., общ. Т., обл. Добрич,
ул. Д. №7,което учи редовно в средно учебно заведение срещу неговата майка
А. С. А. , ЕГН ********** ,от с. Д., ул. Н. В. №38, общ. К., обл. Шумен за
присъждане на месечна издръжка в размер на 200 лв.,заявен с искова молба
рег.№2256/13.12.2022 год. и основан на твърдения,че през учебната
2022/2023 год. завършва средното си образование , редовна форма на
обучение в гр.Т. ,което предполага допълнителни разходи.Пътувал всеки ден
с уреден транспорт,но имал нужда от дневни,средства за учебници и
помагала,дрехи и обувки.
Ответникът А. С. А. , ЕГН ********** ,от с. Д., ул. Н. В. №38, общ. К.,
обл. Шумен е оспорила основателността на претенцията с доводи, че
финансовото й състояние не позволява да заплаща издръжка-работела на
минимална работна заплата,имала друго семейство и дете,за което да се
грижи и го издържа, била длъжник по изп.д.№ 7/20111 год. на СИС при ТРС
,по което всеки месец й била събирана сума от 100 лв.-60 лв. издръжка на
детето и 40 лв. стари задължения.
Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни
изводи както следва:
Д. Р. Р. е роден на дата 13.09.2004 год. и е син на ответницата А. С. А.
и Р. Р. Р.. До навършване на пълнолетие, упражняването на родителските е
било предоставено на бащата ,а майката е била осъдена да заплаща месечна
издръжка в размер на 60 лв., считано от 29.09.2008 год. –така влязлото в сила
на дата 17.06.2010 год. решение № 33/2010 год. по гр. д.№ 326/2009 год. на
Районен съд Т..
Ищецът е бил ученик в редовна форма на обучение в ХII клас през
учебната 2022 /2023 год. –така служебна бележка изх.№ 187/09.11.2022 год.
,издадена от Професионална гимназия по техника и облекло “Д. М.“, гр. Т..
Не е спорно ,че същият не притежава недвижимо имущество –така и
писмо рег.№ РД-25-534#1/06.02.2023 год. Съгласно писмо изх.№ 851000-
1572/01.02.2023 год. на ОД МВР-гр.Добрич, Сектор “Пътна полиция“,
ищецът не притежава и МПС.
Съгласно писмо изх.№ 109В-1/31.01.2023 год. на НАП-ТД на НАП
Варна-офис Добрич, не са налични данни за декларирани трудови договори
на ищеца, от него не са били подавани декларациите по чл.50,чл.55 и чл.73
2
ал.1 и ал.6 от ЗДДФЛ ,липсват данни и да е регистриран като едноличен
търговец.
Не е спорно ,че ищецът живее и учи в различни населена места-с.Ч. и
гр.Т..
Съгласно показанията на св.Е. А. Н. (съученик на ищеца) и св.Й. В. Х.
(съсед на ищеца), ищецът живее в едно домакинство с баща си,баба си и дядо
си ,като комуналните сметки се заплащат от неговия дядо.Бащата не ищецът
нямал работа,работел само сезонно, грижел се за притежаваните от
семейството овце и кози,от които се изхранвали.Ищецът не ползвал
организирания от училището транспорт,предпочитал да пътува с колата си (
оставена му от неговата братовчедка),а нафтата била скъпа.Идвал на училище
с нормални дрехи и обувки, бил от учениците ,които нямали учебници –в
класа само едно дете имало такива.Ищецът работел от 15 годишна възраст-
лятото в строителството ,работел и каквото намери без трудов договор за да
помогне на семейството си.Добре боравел с инструменти , режел дърва,
имал машинка за оран,от цялото село хората го търсели,достатъчно било да
се попита в селото за Д..Като млад човек винаги му трябвали пари за да
излезе с приятели.Тъй като завършвал училище , имал нужда средства за
заплащане на фотосесия и костюм за абитуриентски бал.
Не е спорно между страните,че същата има още едно дете,което е
непълнолетно.
Ответницата не притежава МПС, движимо и недвижимо имущество -
така писмо рег.№ 869000-1572/31.01.2023 год. на ОД на МВР гр. Шумен,
Сектор “Пътна полиция“ и писмо изх.№ МДТ-18-13-/1/ 31.01.2023 год. на
Община К..Съобразно изпратена от НАП-ТД Варна-офис Шумен с писмо
изх.№ 1132#1/01.02.2023 год. справки, ответницата е работела по
регистрирани трудови доходи за времето от 03.07.2018 год. до 04.01.2022 год.
с основна заплата от 644.36 лв. ,както и считано от 07.03.2022 год. и
понастоящем с основна заплата от 650 лв., а годишния доход на майката по
трудово правоотношение за 2022 год. е в размер на 8 225.35 лв.,т.е.
средномесечен такъв от 685.44 лв.
Родителите дължат издръжка по изключение на пълнолетните си деца,
ако те не могат да си я осигуряват сами .Според чл. 144 от СК издръжка на
навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си
3
или от използване на имуществото, ако учат и учат редовно в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, но само ако родителите
могат да предоставят издръжката без особени затруднения. Даването на
издръжка в хипотезата на чл. 144 СК не е безусловно за разлика от
задължението за издръжка на непълнолетните деца по чл. 143 СК, тъй като
издръжката на пълнолетните учащи деца се дължи само, ако даването й не
съставлява особено затруднение за родителя. Това означава, че този родител
трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за
издръжка на пълнолетното си учащо дете, т. е. с даването на издръжката да не
се ограничават възможностите за задоволяване на елементарните конкретни
нужди на самия родител. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от
имуществото, доходите, семейното положение, здравословното състояние и
начина на живот на задълженото лице.
Несъмнено е ,че дете ,което продължава обучението си се нуждае от
средства за да финансира обучението си ,както и за задоволяване на и за
обичайните потребности от облекло,храна и други такива.В случая ищецът
не е твърдял нужда от средства от транспортни разходи за да посещава
учебните занятия в друго населено място,тъй като ползвал уреден
транспорт,но от свидетелските показания се установява нуждата му именно
от такива средства за заплащане на гориво за ползван като личен автомобил
за да ходи на училище,както и от такива за финансиране не на
непосредствени потребности от храна ,облекло и пр.Установява се също
така,че същият реализира доходи от работа в строителството през ваканциите
и от извършвани услуги на съселяните си-рязане на дърва ,оран.В негова
тежест е било да установи размера на тези доходи,както и че те не са
достатъчни за неговата издръжка,което по делото не е сторено. Несъмнено е
установено, че ответницата реализира месечни доходи в размер около
минималната за страната заплата - от 685.44 лв. и е задължена да отделя
средства за издръжката на непълнолетното си дете .Ответницата не е
установила размера на средствата,необходими за нейната издръжка,поради
което въззивният съд определя същия приблизително на две трети от
получаваните доходи. Минималния размер на безусловно задължителна
4
издръжка за непълнолетното й дете е нормативно определен., минималния
размер на която за 2022 год. е 177.50 лв. ,а за 2023 год.- 195 лв.При
съпоставка на посочените размери, следва да бъде направен извод,че
ответницата не разполага със средства над тези за нейната и на
непълнолетното й дете издръжка,от които да осигури издръжка и за
пълнолетното си дете,макар поискания от него размер да е нисък.
Тъй като законът не определя задължението на родителите за издръжка
на навършилите пълнолетие техни деца, продължаващи обучението си в
редовна форма като безусловно, а поставя изисквания, които в случая не са
налични, то и заявената от ищеца претенция по чл. 144 от СК е неоснователна
и недоказана и следва да се отхвърли. Не в този смисъл се е произнесла
първата съдебна инстанция.Обжалваното решение за уважаването на иска и
присъждане на разноски в полза на ищеца Д. Р. Р. и по сметка на ТРС е
незаконосъобразно постановено,поради което на основание чл. 271 ал.1 от
ГПК следва да бъде отменено и спора решен съобразно настоящото
изложение.
С оглед изхода по спора-основателност на въззивната жалба , на А. С.
А. следва да бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски във
въззивната инстанция.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №60 /02.06.2023 год. по гр.д.№347 /2022 год. на Районен
съд Т. в частите,в които :1./ А. С. А. , ЕГН ********** ,от с. Д., ул. Н. В.
№38, общ. К., обл. Шумен е осъдена на основание чл.144 от СК да заплаща на
сина си Д. Р. Р. , ЕГН********** ,от с. Ч., общ. Т., обл. Добрич, ул. Д. №7
сумата от по 150.00 лв. месечно, представляваща издръжка на пълнолетно
дете, ненавършило двадесетгодишна възраст, считано от датата на подаване
на исковата молба – 29.11.2022 год. до настъпване на основания за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане; 2./А. С. А. , ЕГН
********** ,от с. Д., ул. Н. В. №38, общ. К., обл. Шумен е осъдена на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК да заплати на Д. Р. Р., ЕГН********** ,от с. Ч.,
общ. Т., обл. Добрич, ул. Д. №7 сумата от 500 лв.,направени по делото
5
разноски;3./ А. С. А. , ЕГН ********** ,от с. Д., ул. Н. В. №38, общ. К., обл.
Шумен е осъдена на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Т. сумите от по 216.00 лв. и
25.00 лв.-дължими държавни такси,като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Р. Р. , ЕГН********** ,от с. Ч., общ. Т., обл.
Добрич, ул. Д. №7 срещу А. С. А. , ЕГН ********** ,от с. Д., ул. Н. В. №38,
общ. К., обл. Шумен иск по чл.144 от СК да му заплаща месечна издръжка в
размер на 150 лв.,считано от 29.11.2022 год. и за времето докато учи редовно
в средно учебно заведение.
ОСЪЖДА Д. Р. Р. , ЕГН********** ,от с. Ч., общ. Т., обл. Добрич, ул. Д. №7
ДА ЗАПЛАТИ на А. С. А. , ЕГН ********** ,от с. Д., ул. Н. В. №38, общ. К.,
обл. Шумен сумата от 820.50 лв. ,сторени съдебно-деловодни разноски във
въззивната инстанция,от които 120.50 лв.-заплатена ДТ и 700 лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно е не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6