Р Е Ш Е Н И Е
№ 115 16.01.2024г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на петнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта
година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 365 по описа за 2023г. на съда
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.94, ал.3 от КСО.
Г.Г.Ц., ЕГН ********** *** обжалва решение
№2153-09-20/20.10.2023г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е
отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане №********** от
19.06.2023г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО към ТП на НОИ –
Кюстендил, с което на основание чл.74, ал.3 от КСО е отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, считано от 26.05.2023г. – датата на
заявлението в ТП на НОИ – Кюстендил. Релевира материална незаконосъобразност на
акта по чл.146, т.4 от АПК - твърди, че началната дата на отпускане на пенсията
следва да бъде 07.02.2023г. /датата на заявлението в ТЕЛК/. Моли за отмяна на
оспореното решение.
В с.з. жалбоподателката поддържа
жалбата.
В с.з. представителят на ответния
директор на ТП на НОИ - Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата
обстановка по спора:
Със заявление вх.№2112-09-253/26.05.2023г. до директора на
ТП на НОИ – Кюстендил жалбоподателката е поискала отпускане на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, представяйки ЕР на НЕЛК
№90392/28.04.2023г., ЕР на ТЕЛК №90593/31.03.2023г. и копие от пощенски плик от
НЕЛК. ЕР на ТЕЛК №90593/31.03.2023г. е изготвено по заявление-декларация от
жалбоподателката с вх.№102023020784218/07.02.2023г. до ТЕЛК за
преосвидетелстване. С посоченото ЕР на ТЕЛК е определена 45% трайно намалена
работоспособност със срок от 3 години с дата на инвалидността 10.04.2015г. с
водеща диагноза: Други периферни световъртежи и общо заболяване: Други
периферни световъртежи. Смесена звукопроводна и невросензорна глухота –
двустранна. ЕР на ТЕЛК е връчено на жалбоподателката на 31.03.2023г., която го
е оспорила с жалба вх.№97-50-217/05.04.2023г. до НЕЛК. С ЕР на НЕЛК
№90392/28.04.2023г. е отменено ЕР на ТЕЛК по оценка на работоспособността и е
определена нова оценка от 53% трайна нетрудоспособност за срок от 3 години. ЕР
на НЕЛК е връчено на жалбоподателката по пощата на 16.05.2023г.
Медицинската комисията в ТП на НОИ – Кюстендил на основание
чл.98 от КСО е разгледала ЕР на НЕЛК с положително решение по оценката на
намалената работоспособност, датата и срока на инвалидизиране.
Съгласно описа на осигурителния стаж, стажът на
жалбоподателката е с начална дата 25.10.2015г. и към датата на заявлението е 05г.,10м,15д.
С оглед на посочените данни, с разпореждане от 19.06.2023г.
ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Кюстендил е отпуснал лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката с начална дата
26.05.2023г. със срок на инвалидността до 01.03.2026г. по чл.74, ал.3 от КСО
при навършена възраст 27г и 11м. и осигурителен стаж след датата на
инвалидизиране /10.04.2015г./ от 5г,10м,15д. Месечният размер на пенсията е
определен на 444.58лв. С разпореждане от 26.07.2023г. пенсията е изменена по
чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО във вр. с чл.10, ал.2 от НПСО. Разпорежданията
са връчени на адресата на 20.09.2023г.
С жалба във вид на електронно изявление
вх.№9001-09-25/21.09.2023г. жалбоподателката е оспорила разпореждането досежно
началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност, считайки, че тази дата
следва да е датата на подаденото заявление до ТЕЛК. С писмо
изх.№9001-09-25-2/11.102.2023г. органът е отправил запитване до НОИ относно
началната дата на отпускане на пенсията. С писмо №1130-40-6-1/18.10.2023г.
директорът на дирекция „Пенсии“ в НОИ е потвърдил датата по разпореждането за
отпускане на пенсията.
С оспореното решение №2153-09-20/20.10.2023г. на директора
на ТП на НОИ – Кюстендил е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ц. срещу
разпореждането за отпускане на пенсията от 19.06.2023г. досежно началната дата за
отпускане на пенсията. Анализирайки нормите на чл.94, ал.1 и ал.3 от КСО,
органът е посочил, че ЕР на НЕЛК е влязло в сила на 30.05.2023г. и лицето
отговаря на изискването по чл.94, ал.3 от КСО, т.к. е подала заявлението за
пенсиониране в едномесечен срок от влизане в сила на ЕР на НЕЛК, поради което е
налице правна възможност за отпускане на пенсията от 07.02.2023г. /датата на
заявлението в ТЕЛК/, но изричното изискване на чл.94 от КСО е осигурителния
стаж да е придобит до датата на заявлението. В случаите на придобиване на право
на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74, ал.3 от КСО, пенсията следва да се отпусне от датата на заявлението в ТП на НОИ –
Кюстендил.
Решението на органа е връчено на жалбоподателката на
26.10.2023г. Жалбата по делото е подадена на 03.11.2023г. Към жалбата са
приложени предходни решения на ТЕЛК и НЕЛК за заболяването на лицето, които са
без правна връзка с предмета на делото. Това са ЕР на ТЕЛК №3166/18.12.2017г. с
ТНР 47% и срок от 2 години, ЕР на ТЕЛК №0175/23.01.2020г. с ТНР 40% и срок от 2
години, ЕР на ТЕЛК №0358/02.03.2022 с ТНР 35% за срок от 3 години, което е
оспорено и отменено от НЕЛК с ЕР №0335/21.04.2022г. и върнато за ново
освидетелстване, което освидетелстване е извършено с ЕР на ТЕЛК
№1340/15.09.2022г. с ТНР 40% за срок от 1 година. Последното ЕР на ТЕЛК е
оспорено от лицето и потвърдено с ЕР на НЕЛК №0818/14.11.2022г. Във всички тези
предходни решения на ТЕЛК и НЕЛК датата на инвалидността е една и съща –
10.04.2015г.
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
намира жалбата за допустима като подадена от надлежен правен субект с право на
обжалване по чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд и в
преклузивния срок по чл.118, ал.1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е
основателна. Съображенията за това са следните:
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК във вр. с препращането от чл.118, ал.3 от КСО, решението на
директора на ТП на НОИ - Кюстендил е издадено от компетентен орган в пределите
на неговата законова компетентност по см. на чл.117, ал.3 във вр. с ал.1, т.2,
б.”а” от КСО. Страните не спорят относно компетентността.
Спазена е формата на акта по чл.117, ал.3 от КСО. Решението
е мотивирано от правна и фактическа страна, съдържа ясно волеизявление на
органа за разрешаване на спора и е подписано от него.
При издаване на решението е спазена специалната процедура по
чл.98, ал.4 от КСО за изготвяне на решение на медицинската комисия към ТП на
НОИ. Комисията е разгледала медицинската документация на заявителката,
удостоверяваща здравословното й състояние, размерът на трайно намалената
работоспособност, степента на увреждане, причинната връзка, датата и срока на
инвалидността, като е потвърдила ЕР на НЕЛК. След постановяване на решението на
комисията длъжностното лице по пенсионното осигуряване /ръководителят на ПО/ е
издал разпореждането от 19.06.2023г., с което се е произнесъл по искането на
заявителката.
Решението обаче противоречи на материалния закон.
Страните не спорят относно фактите по делото.
Доказателствата сочат, че жалбоподателката е подала заявлението за отпускане на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване в ТП на НОИ – Кюстендил на 26.05.2023г.,
позовавайки се на ТНР от 53%, определена с ЕР на НЕЛК №90392/28.04.2023г.,
влязло в сила на 30.05.2023г. за лицето. Началната дата на инвалидността е
10.04.2015г. Не е спорно и че лицето има осигурителен стаж след датата на
инвалидността от 5г,10м15д.
Спорът по делото е по правото и е свързан с нормативните
изискванията за определяне на датата на отпускане на пенсията.
В случая приложение намира правилото на чл.94, ал.3 от КСО,
което е специално спрямо общото такова по чл.94, ал.1 от КСО. При пенсиите за
инвалидност особеното е, че възникват не от прякото действие на закона, а по
силата на влязло в сила ЕР, издадено от компетентен орган, извършващ експертиза
на работоспособността. Съгласно чл.94, ал.3 от КСО пенсията за инвалидност се
отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до ТЕЛК, но не
по-рано от датата на инвалидизиране, ако необходимите документи за пенсиониране
са подадени в ТП на НОИ в 1-месечен срок от изтичане на срока за обжалване на
ЕР на ТЕЛК или НЕЛК по отношение на правоимащото лице. Доказателствата
установяват приложение на посочената специална норма по чл.94, ал.3 от КСО,
т.к. ЕР на НЕЛК по отношение на жалбоподателката е влязло в сила на
30.05.2023г., като заявлението с документите за пенсиониране същата е подала в
ТП на НОИ на 26.05.2023г., т.е. спазен е 1-месечния законов срок. При това
положение, пенсията за инвалидност следва да се отпусне от датата на подаване
на заявлението-декларация до ТЕЛК – това е датата 07.02.2023г. В случая са
изпълнени предпоставките за възникване на правото на пенсия по чл.74, ал.3 от КСО, т.к. трайното увреждане на лицето е придобито до постъпването му на работа
– датата на инвалидността е 10.04.2015г., като лицето е постъпило на работа на
25.10.2015г., съгласно осигурителния стаж по пенсионната преписка, който стаж е
над изискуемия се от 1 година /стажът е 5г,10м,15д/. Изискването за стажа по
чл.74, ал.3 е във връзка с нормата на чл.22, изр.2 от НПОС, съгласно която при
пенсия за инвалидност поради общо заболяване към датата на заявлението по
чл.94, ал.1 или ал.3 от КСО лицето трябва да има изискващия се осигурителен
стаж по чл.74 от КСО. В случая, стажът по чл.74, ал.3 от КСО е във връзка със
заявлението по чл.94, ал.3 от КСО. Нормата на чл.94, ал.1 от КСО е неприложима
като обща спрямо специалната по чл.94, ал.3 от КСО. Така, жалбоподателката е
придобила право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при условията
на чл.74, ал.3 от КСО във вр. с чл.22 от НПОС и пенсията следва да се отпусне от
датата на заявлението по чл.94, ал.3 от КСО, т.е. от датата на подаване на
заявлението-декларация до ТЕЛК, която е 07.02.2023г.
Горното налага извод за незаконосъобразност на оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионното
осигуряване в частта относно волеизявлението на органа за датата на отпускане
на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. С оглед естеството на
въпроса, по реда на чл.173, ал.2 от АПК преписката ще се изпрати на
административния орган за ново произнасяне, свързано с отпускане на исканата
пенсия за инвалидност поради общо заболяване от датата 07.02.2023г.
Поради изхода от спора ответникът няма право на
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №2153-09-20/20.10.2023г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което
е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г.Г.Ц. против разпореждане №**********
от 19.06.2023г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО към ТП на НОИ –
Кюстендил, с което на основание чл.74, ал.3 от КСО е отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, считано от 26.05.2023г. – датата на
заявлението в ТП на НОИ – Кюстендил.
ИЗПРАЩА
преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -
Кюстендил за постановяване на административен акт при спазване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на решението.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: