Присъда по дело №55/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл. 289 ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 24 ал.4 т.2 от НПК.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 05.05.2010 год. по Н.ч.х.дело № 44/2010 год., Крумовградският районен съд е прекратил производството по делото, като определението си е мотивирал с обстоятелството, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 ал.1 от НПК.

Против така постановеното определение е постъпила жалба от тъжителката Д. Г. Р. от Г.К., в която изразява общо недоволство от определението. В съдебно заседание поддържа жалбата си така, както е предявена, като изразява становище, че тъжбата й отговаря на изискванията на закона. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като делото бъде върнато на Крумовградския районен съд за разглеждане.

Ответниците по жалбата – подсъдимите в първоинстанционното производство В. Х. Д. и Р. Л. М., и двамата от Г.Х., не се явяват Ô съдебно заседание. Защитникът на същите изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, на основание 289 ал.4, във вр. с чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по подадена от Д. Г. Р. от Г.К. частна тъжба, внесена в съда на 25.03.2010 год. В тъжбата същата е вписала трите си имена, адрес и ЕГН; посочила е лицата, срещу които е подадена тъжбата - подсъдимите В. Х. Д. и Р. Л. М., ведно с адресите им; както и е изложила обстоятелствата на престъплението, за което е предявила на подсъдимите обвинение по частен ред, като е направила следното искане: „…и по чл.130 ал.1 тези лица да бъдат осъдени за нанесена лека телесна повреда, а за хулиганство и нападение да ми се изплати и възстанови цифровия апарат.”.

С разпореждане, постановено в закрито съдебно заседание, на основание чл.247 ал.1 т.2 от НПК председателят на съда е приел, че тъжбата съдържа всички реквизити, посочени в чл.81 ал.1 от НПК, подписана е от тъжителя и е в срока по чл.81 ал.3 от НПК, поради което е образувал производство по делото и е дал ход на тъжбата, като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.05.2010 год., от 09.30 часа.

На проведеното на посочената дата открито съдебно заседание подсъдимите не са се явили, като са били представлявани от З. – А.З. от АК – Х.. Същият е направил искане за прекратяване на наказателното производство, което е мотивирал с обстоятелството, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 ал.1 от НПК – обвинението в тъжбата не било фиксирано в обвинителен диспозитив, не било посочено мястото на извършване на престъплението, както и не било посочено от кой закон е посоченият в тъжбата чл.130 ал.1.

Във връзка с направеното възражение на защитника на подсъдимите, първоинстанционният съд е приел, че тъжбата не отговаря на условията по чл.81 ал.1 от НПК – в същата липсвал обвинителен диспозитив; липсвало населеното място на извършване на деянието, което можело да повлияе на подсъдността; не било посочено в тъжбата дали деянието е извършено от двамата подсъдими в съучастие като извършители, или е налице помагачество или подбудителство от страна на някой от подсъдимите; както и не бил посочен вида на леката телесна повреда, за която е предявено обвинението. С оглед на това, и на основание чл.24 ал.4 т.2, във вр. с чл. 81 ал.1 от НПК съдът е прекратил производството по делото с обжалваното определение.

Настоящата инстанция намира, че тъжбата не съдържа недостатъци от категорията на тези, които биха дали възможност на съда да прекрати наказателното производство на основание чл. 24 ал.4 т.2, във вр. с чл.81 ал.1 от НПК, а изводът на първоинстанционния съд за наличието на такива пречки за разглеждане на тъжбата, е необоснован. Изискванията, на които следва да отговаря тъжбата, са посочени изчерпателно в разпоредбите на чл.81 от НПК, а именно – същата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението; да бъде подписана от подателя; да бъде подадена в указания в чл.81 ал.3 срок и към нея да бъде приложен документ за внесена държавна такса. Други изисквания, освен посочените по-горе не могат да бъдат въвеждани от съда. От своя страна, обстоятелствата на престъплението включват времето, мястото и конкретните действия, за които се твърди, че са извършени от подсъдимия /или подсъдимите/. В настоящият случай подадената до първоинстанционния съд тъжба на жалбодателката Д. Г. е отговаряла на всички посочени по-горе изисквания – подала е тъжбата в писмен вид, посочила е собствените си данни и такива, индивидуализиращи в достатъчна степен лицата, срещу които е подала тъжбата, подписала е същата и е приложила документ за внесена държавна такса, както и е изложила обстоятелства за престъплението, което е счела, че е извършено от подсъдимите срещу нея. По отношение на обстоятелствата за престъплението, тъжителката е изложила собственоръчно и подробно както времето Ýа извършване на деянието, така и конкретните действия на подсъдимите, осъществени спрямо нея. В тази връзка следва да се посочи, че както възражението на защитника на подсъдимите, така и мотивите на първоинстанционния съд за наличие на нередовности в тъжбата, препятстващи разглеждането й и налагащи прекратяване на наказателното производство – че в тъжбата липсвал обвинителен диспозитив; не било посочено в тъжбата дали деянието е извършено от двамата подсъдими в съучастие като извършители, или е налице помагачество или подбудителство от страна на някой от подсъдимите; както и не бил посочен вида на леката телесна повреда, за която е предявено обвинението, са необосновани и незаконосъобразни. Това е така, тъй като процесуалния закон не съдържа каквито и да било изисквания за наличие на обвинителен диспозитив в тъжбата, нито такива относно вида на съучастническа дейност /при повече от един подсъдим/, за вида на телесната повреда или за приложимата разпоредба от наказателния закон. Напротив, съдебната теория и практика са последователни в разбирането, че тъжителят е длъжен да изложи в тъжбата само обстоятелствата на престъплението /с посоченото по-горе съдържание/, а правната квалификация на деянието, респ. приложимата материалноправна разпоредба от наказателния закон, вкл. и вида на телесната повреда в настоящият случай, налице ли е съучастническа дейност /при повече от един подсъдим/ и от какъв вид, се извличат от съдържанието на тъжбата от първоинстанционния съд. В този смисъл е без правно значение обстоятелството, че в тъжбата си тъжителката Р. е посочила чл.130 ал.1, без да посочи от кой закон; нито пък че не е посочила вида на съучастническата дейност на двамата подсъдими или че не е изложила т.нар. „обвинителен диспозитив” /без всъщност да е ясно за настоящият състав какво точно са имали предвид под това понятие защитника на подсъдимите и първоинстанционния съд/. Действително, в тъжбата си тъжителката Д. Р. не е посочила изрично мястото на осъществяване на твърдяното престъпление спрямо нея от двамата подсъдими, но от всички изложени в тъжбата обстоятелства - че на инкриминираната дата е слязла в мазето си; че микробуса на подсъдимите е влязъл в двора на блока й; че се оплакала в РУ на МВР – К., респ. посочила е постоянния си адрес – в Г.К., У. „С.” № *, вх.”*”, *, А., може да направи категоричен и несъмнен извод относно мястото на осъществяване на твърдяното деяние, а именно – в Г.К.. Следва да се отбележи в тази връзка още, че при така изложените в тъжбата обстоятелства, посочени по-горе, не е имало никаква пречка в съдебно заседание съдът да укаже на тъжителката да уточни и конкретизира мястото на извършване на деянието, като именно по тази начин първоинстанционният съд би изпълнил принципното си задължение по чл.15 ал.4 от НПК за оказване на съдействие на пострадалия от престъпление за защита на негови права и законни интереси, от каквото несъмнено частния тъжител се нуждае в значителна степен, особено ако не ползва квалифицирана юридическа помощ, какъвто е и настоящият случай. Впрочем, именно поради обстоятелството, че няма законово задължение за частния тъжител да ползва квалифицирана юридическа помощ при предявяване на обвинение по частен ред, като обикновено същият не притежава юридическо образование и достатъчна правна грамотност, законодателят е въвел значително по-ниски формални изисквания за редовност на частната тъжба, в сравнение с обвинителния акт на прокурора.

При това положение, като е приел необосновано, че тъжбата не отговаря на изискванията на закона и с обжалваното определение е прекратил наказателното производство, образувано по тъжбата на Д. Р., първоинстанционният съд е нарушил правото на тъжителката като пострадала да търси защита на свои засегнати права и законни интереси от съда по реда на частното обвинение. Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде отстранено от настоящата инстанция, но е отстранимо от първоинстанционния съд. Това налага обжалваното определение да бъде отменено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд, за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената частна тъжба.

Ето защо, и на основание чл.335 ал.2, във вр. с чл. 348 ал.3 т.1, във вр.с ал.1 т.2 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА протоколното определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 05.05.2010 год. по Н.ч.х.дело № 44/2010 по описа на Крумовградския районен съд, с което на основание чл. 24 ал.4 т.2, във вр. с чл.81 ал.1 от НПК е прекратено наказателното производство, образувано по подадената частна тъжба от Д. Г. Р. от Г.К. против В. Х. Д. и Р. Л. М., и двамата от Г.Х..

ВРЪЩА делото на Крумовградския районен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на частната тъжба.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.