Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1191
10.04.2020
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19820 по описа на съда
за 2018г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС от П.Б.
срещу А.Б. и А.Б..
Ищецът твърди, че притежава правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****.,
представляващ апартамент ***, ведно с 54.615% ид.ч. от общите части на
сградата. Ответниците били собственици на апартамент А в същата сграда, ведно с
45.385% ид.ч. от общите части на сградата. Поради влошеното състояние на
покрива предприел ремонт на същия. Твърди, че дейностите били необходими заради
овехтяването и значителни течове в подпокривното пространство и обектите.
Заявява, че ответниците не се противопоставили на неговото извършване, но не
участвали с труд или средства. За
ремонта направил разходи в размер на общо 9805.34 лева. Твърди, че уведомил
ответниците за припадащата им се част от разходите, като направил и изявление
за прихващане с насрещно задължение. След прихващането останала непогасена част
от 1994.15 лева, която счита, че ответниците му дължат разделно. Иска се
осъждането на всеки от ответниците да му заплати сумата от 997.07 лева, ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба. Претендира разноски.
При условията на евентуалност, твърди,
че извършените от него дейности са полезни разноски, извършването на които е
предприел, както в чужд, така и в свой интерес и иска присъждането на същите
суми.
Ответниците, оспорва предявената срещу тях
претенция. Считат, че извършените дейности не са били необходими, а полезни
разноски. Поради това за тях било необходимо решение на ОС на собствениците,
каквото липсвало. С оглед горното, считат претенцията за неоснователна.
Оспорват реалното извършване на ремонта и размера на претенциите. Възразяват да
са съществували течове и да е бил необходим ремонт. Оспорват се представените с
исковата молба документи, както и влагането на материалите именно за ремонта на
покрива. Възразява се и срещу извършването на прихващане, тъй като вземането на
ищеца не било ликвидно и изискуемо. По отношение на претенцията по чл. 61, ал.
2 ЗЗД намират, че следва да се установи каква е по-малката между стойността на
разходите и стойността, с която се е увеличила цената на имота. Възразяват
работата да е извършена качествено, да е била уместно предприета, като било
налице и противопоставяне от тяхна страна. Иска се отхвърляне на претенциите.
Претендира разноски.
Правната квалификация на предявена
претенция е чл.
30, ал. 3 ЗС, а по евентуалния иск е чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
Относно правната
квалификация, следва да се посочи, че задължение на съда, а не на ищеца, е да
определи характера на претендираните строителни работи (кои
от тях представляват необходими разноски за вещта и кои- подобрения),
да определи в качеството на владелец или на държател съсобственикът е извършвал
подобренията и дали те са били извършени със знанието и без противопоставянето
на останалите съсобственици, или без тяхното знание, или въпреки
противопоставянето им. В зависимост от това съдът, а не ищецът, е длъжен да
даде правилната правна квалификация на предявения иск /по чл. 72 ЗС,
по чл. 74 ЗС,
по чл. 30, ал. 3
ЗС, по чл. 61 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД/
и да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация
сума. Изложеното представлява обобщение на практиката, формирана с решения на
ВКС по този вид дела, а именно: Решение № 242 от 21.12.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 3664/2015 г., I г. о., Решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №
415/2015 г., I г. о., ГК; Решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. I-во отд; Решение №
131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г, I-во отд; Решение №
159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г, II-ро ГО; Решение №
180/25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г, I-во ГО; Решение №
820/20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, I-во ГО; Решение №
912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. IV-то ГО и
Решение №
134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г.
Oтношенията между
етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и
подобряването на общите части на сградата, се уреждат от разпоредбата на чл. 41 ЗС,
регламентираща задължението на всеки собственик, съразмерно с дела си в общите
части, да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето
решение от общото събрание. По делото обаче се установява наличието единствено
на два самостоятелни обекта в сградата и съгласно чл. 3 ЗУЕС приложение следва
да намери регулацията в ЗС. Когато етажите в сградата са само два, уредбата на
отношенията следва да се извърши по правилата за съсобствеността, тъй като на
практика не може да се образува мнозинство за начина на поддържане на общата
сграда. Ето защо отношенията между етажните собственици следва да се уредят
съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Според
посочената разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и тежестите от
общата вещ съобразно с частта си. Под "тежести" се разбират тези
грижи и разноски, които са необходими за запазване на вещта. Съсобственикът
няма право на изменения в общата вещ без съгласието на останалите
съсобственици. Несъгласните съсобственици дължат всички съответни на тяхната
идеална част необходими разноски, а подобренията - по правилата за
неоснователното обогатяване (доколкото те са се обогатили и в размер по-малката
стойност на обогатяването и обедняването). Така че и при липса на решение за
ремонта на общите части, когато това е било необходимо, етажните собственици
дължат всички необходими разноски. За вземания по чл. 30, ал. 3 от ЗС съпрузите не отговарят
солидарно, включително когато притежават идеална част от вещ при условията на
съпружеска имуществена общност. Разпоредбата на СК
предвижда солидарна отговорност само за задължения, възникнали от договор, но
не и за такива от извъндоговорен източник.
В този смисъл Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68
г., ОСГК и Решение № 520 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 496/2010 г., IV г.
о., ГК.
Установено е по делото, че страните притежават при
условията на етажна собственост обекти от
двуетажна сграда в с. К., с
идентификатор *****, като ищецът, заедно със съпругата си притежава 54.615%
ид.ч. от общите части, а ответниците- 45.385% ид.ч. от общите части. Ищецът е собственик на
жилище на втория етаж от сградата, а ответниците притежават жилището на
първия етаж.
Реалното извършване на ремонт на покрива се установява
с категоричност от приетите по делото СТЕ и повторната СТЕ. В тях вещите лица,
след оглед на място са констатирали, че има извършени СМР по покрива на сградата.
На място било видно, че е извършен ремонт на покрива, като били подмазани
комините, подменени улуците и водосточните тръби, както и дървената конструкция.
Този ремонт е бил извършен по искане на ищеца и той
заплатил дължимата за това цена, според показанията на свидетелите и
представените разписки. В тази част те следва да бъдат кредитирани, тъй като не
противоречат на събрания доказателствен материал, а се подкрепят от приетата
СТЕ и част от писмените доказателства- договор, разписка и протокол. Макар
посочените документи преценени самостоятелно да имат ниска доказателствена стойност,
те се явяват достатъчни за проверката на ангажираните гласни доказателствени
средства. Дори да се приеме обратното, ответниците отново не се освобождават от
необходимостта да заплати припадащата им се част от разходите за необходими
ремонти, нито от заплащането на сумата, с която са се обогатили, поради това,
че покривът на сградата е обща част и от приетите експертизи с категоричност се
доказва извършването на посочените СМР.
Необходимите
разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на
останалите съсобственици и те дължат възстановяването им. В този случай следва да се доказва само, че тези разноски
са предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност.
Вземанията имат облигационен характер и могат да се упражняват само спрямо
съсобствениците, участвали в съпритежанието на общия имот по времето, когато са
извършени необходимите разходи.
От
показанията на свидетелите И. Д.в и Ю. Ч.
се установява, че е имало изгнили греди и
дъски, от улуците е течало по стените, имало е следи от течове в три от стаите,
няколко валки (греди) били увиснали, като и самата покривна конструкция е била
леко хлътнала, а не в права линия. Свидетелите са възприел лично фактите посочени
по-горе, показанията им са конкретни и непротиворечиви, подкрепят се от писмените
доказателства, не противоречат на никое от останалите събрани доказателства и
следва да бъдат кредитирани.
Предвид
така събраните гласни доказателствени средства и като се вземе предвид
изявлението на свидетеля Ч.- 65-годишен, че не помни да е правен
ремонт на покрива от детските му годни, следва извод за необходимост на ремонта
извършен от ищеца, поради което ответниците дължат обезщетение за извършените
необходими разноски в размер на действителната им стойност към момента на
извършването, а имено през август 2018г. Съгласно
приетите две СТЕ, което съдът кредитира, средната
пазарна стойност на ремонта е в размер на 8052.99 лева и 8303.63 лева с ДДС. Разликата в
стойностите е минимална и се дължи на незначително разминаване в количествата
определени от двете вещи лица. За определянето на дължимите от ответниците суми,
съдът намира, че следва да бъде взета предвид повторната експертиза, извършена
за проверка на първоначалното заключение и при обстойно запознаване и анализ на
приложените по делото документи. От посочената в заключението стойност следва
да се извади ДДС единствено по отношение на
цената за труд, при което се получава средна цена в размер на 3096.55 лева. Тази стойност следва да бъде взета
предвид при определянето на дължимата сума, тъй като документите са оспорени от
ответниците и постигнатите от ищеца договорености за по-високи цени не ги обвързват. Цената на труда се взема предвид без ДДС, защото в представените в тази насока
документи няма данни такъв
да е бил начислен от изпълнителя. ДДС не следва да бъде отчитан
от стойността на материалите, защото те представляват средните пазарни цени на
стоките за пазара в страна. При тях липсата на данни в приложените документи не
установява, че ДДС не е начислен, а единствено, че търговецът, от който са
закупени материалите, не е регистриран по ЗДДС.
Така средната стойност на извършения ремонт се равнява на 7684.32 лева. От тези суми ответниците дължат 45.385% или 3487.52 лева. От тази стойност следва
да бъде писпадната сумата от 2456 лева насрещно вземане на ответниците,
наличието на което към момента на извършването на ремонта е безспорно между
страните. Така остава непогасено задължение в размер на 1031.52 лева, което се
дължи от двамата ответници поравно, а именно по 515.76 лева. До тази сума
исковете са основателни и следва да бъдат уважени, като за разликата до 997.07
лева претенциите следва да се отхвърлят.
Неоснователно е възражението на ответниците за приспадане на разноски за
транспорт, тъй като те включва и цената за превоз на материалите до отделните
търговски обекти, а не единствено до дома на ищеца.
Предвид извода,
че направените от ищеца разноски са били необходими за запазването на вещта, не
следва да бъде разглеждан предявеният евентуален иск, тъй като не се е сбъднало
процесуалното условие за това.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени
да заплатят сумата от 558.54 лева за разноски в настоящото производство за ДТ, СТЕ и
адв. възн., съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата
от 100.87 лева разноски за ПСТЕ, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.К.Б.,
ЕГН **********, да
заплати на П.К.Б., ЕГН **********, сумата от 515.76 лева /петстотин и петнадесет
лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща припадащата се част от стойността на разходи за ремонт на покрив
на сграда с идентификатор ***** по КК на село К.,
извършен през 2018 г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаването на исковата молба на 11.12.2018г. до изплащането на
вземането,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата НАД сумата от 515.76
лева ДО пълния претендиран размер от 997.07 лева.
ОСЪЖДА А.А.Б.,
ЕГН **********, да
заплати на П.К.Б., ЕГН **********, сумата от
515.76 лева /петстотин и петнадесет
лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща припадащата се част
от стойността на разходи за ремонт на покрив на сграда с идентификатор **** по КК на село К., извършен през 2018
г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаването на исковата молба на
11.12.2018г. до изплащането на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата НАД сумата от 515.76
лева ДО пълния претендиран размер от 997.07 лева.
ОСЪЖДА А.К.Б.,
ЕГН ********** и А.А.Б., ЕГН **********, да заплатят на П.К.Б., ЕГН **********, сумата от 558.54 лева,
разноски в настоящото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА П.К.Б., ЕГН **********, да
заплати на А.К.Б., ЕГН ********** и А.А.Б., ЕГН **********, сумата от 100.87 лева, разноски в
настоящото производство по съразмерност.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.