Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Левски, 27.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЛЕВСКИ, III
състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Велина Цонева, и в присъствието на
прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдията Николаева АНД №277
описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от П.Г.П. *** против Наказателно постановление №20-0241-000311/21.09.2020г.
на ВПД Началник РУ - Белене при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя са
наложени следните административни наказания: 1) на основание чл.175а, ал.1,
пр.3 ЗДвП глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и 2) на основание
чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на
чл.104б, т.2 ЗДвП. В жалбата е наведен довод, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Твърди се, че жалбоподателят не би извършил вменените му
нарушения на ЗДвП, както и че при съставяне на АУАН и издаване на НП били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които довели до
нарушаване правото му на защита. Иска се наказателното постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично. Дава обяснения относно вмененото му нарушение.
Твърди, че описаните в АУАН и НП обстоятелства не отговарят на действителната
фактическа обстановка, като излага подробни съображения. Моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Въззиваемата
страна РУ Белене към ОДМВР – Плевен не се представлява в съдебно заседание. В
писмено становище счита, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли същата да
бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок
и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, предвид на което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 09.09.2020г.
свидетелите П.К.П. и Б.П.Б. ***, изпълнявали служебните си задължения, като се
движели с полицейски патрулен автомобил по ул.“Малчика“ в гр.Белене в посока
към кръстовище с ул.“Иван Вазов“. Същите забелязали лек автомобил **** с рег.№***,
който бил управляван от жалбоподателя П.Г.П. и се движел на около 30 метра пред
патрулния автомобил. Същият не привел автомобила в покой на намиращия се на
кръстовището знак „стоп“ и направил рязък завой на дясно, при което задната част
на автомобила поднесла и навлязла в другото платно, след което процесното МПС
било паркирано на паркинг, намиращ се на ул.“Малчика“. Полицейските служители
последвали с патрулния автомобил управляваното от жалбоподателя МПС и паркирали
в близост до него. На жалбоподателя била извършена проверка и бил съставен АУАН
№311 от 09.09.2020г. за това, че на 09.09.2020г., около 22,10 ч. в
гр.Белене, на кръстовище образувано от ул.“Иван Вазов“ и ул.“Малчика“,
управлява лек автомобил *** с рег.№***, негова собственост, като използва
пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като извършва резки маневри,
изразяващи се в преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, чрез
презавиване, довеждайки до загуба на сцеплението на задните му гуми. Не
съобразява поведението си с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по път с
предимство!“ – нарушения на чл.104б, т.2 ЗДвП и чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът е
връчен лично на жалбоподателя на 09.09.2020г., който го подписал без
възражения.
Въз основа на съставения
АУАН било издадено процесното Наказателно постановление
№20-0241-000311/21.09.2020г. на ВПД Началник РУ - Белене при ОД на МВР-Плевен,
с което на жалбоподателя са наложени на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП глоба
в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца
за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП. В
наказателното постановление била възприета фактическа обстановка, идентична с
тази в издадения АУАН.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите П.К.П., Б.П.Б., А. Ц. М.,
дадените от жалбоподателя обяснения, както и от писмените доказателства – АУАН
№311 от 09.09.2020г., Наказателно постановление №20-0241-000311/21.09.2020г.,
Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на МВР, Заповед №316з-4116/25.11.2019г. на
Директор на ОДМВР – Плевен.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на което същият е издаден, са съставени от компетентни лица, в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, актът е
предявен лично на нарушителя и подписан от него. При извършената служебна
проверка не се установиха съществени процесуални нарушения при съставянето на
АУАН и издаването на обжалваното наказателно постановление, които да са
накърнили правото на защита на санкционираното лице. По отношение на вменените на
жалбоподателя нарушения, съдът намира следното:
Относно нарушението на
чл.104б, т.2 от ЗДвП
Съгласно разпоредбата на
чл.104б, т.2 ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Целта на
законодателя е санкционирането на съзнателно, опасно шофиране, чрез
извършването на определени маневри, създаващи опасност за участниците в
движението, характерни за спортни състезания, които следва да се извършват само
на определените за това места и не съответстват на предназначението на
пътищата, отворени за обществено ползване – за превоз на хора и товари.
В процесния случай от
събраните по делото доказателства не се установява съзнателно, преднамерено
извеждане на автомобила извън контрол, чрез умишлено извършване на определени
маневри с цел поднасяне на задната част на автомобила.
Описаните в АУАН и НП
фактически обстоятелства, запълващи състава на вмененото на жалбоподателя
нарушение са, че същият преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез
презавиване, което е довело до загуба на сцеплението на задните гуми.
Показанията на разпитаните по делото свидетели са еднопосочни, че на
кръстовището управляваният от жалбоподателя автомобил е направил десен завой,
като е завил рязко, поради което задната част на автомобила е навлязла в
другото платно. В този смисъл са показанията на свидетелите П.П., Б.Б., А. М.,
както и дадените от жалбоподателя обяснения в хода на съдебното следствие. Така
установените факти обаче сами по себе си не водят до извод за съзнателно
извършена маневра с цел загуба на контрол, така че пътят да бъде използван не
по предназначението му. В обясненията си жалбоподателят посочва, че направил
пълен десен завой, като свил много, за да избегне паркирани в близост
автомобили, при което задната част на автомобила поднесла. Съдът даде вяра на
обясненията на санкционираното лице, тъй като същите не се опровергават от
останалите гласни доказателствени средства. От показанията на свидетелите П.П.,
Б.Б. и А. М. се установява, че в действителност в близост до кръстовището,
където процесното МПС направило десен завой, е имало паркирани няколко
автомобила. Обстоятелства сочещи на съзнателно извършени от жалбоподателя
маневри се съдържат единствено в показанията на свидетеля П.П., който твърди,
че било налице форсиране на двигателя, като чул характерния за това шум от
двигател, която била причината за превъртане на задните задвижващи колела и
загуба на сцепление. Такива факти не се установяват от останалите събрани
гласни доказателствени средства. От друга страна, такива факти не са описани в
обстоятелствената част на АУАН и НП, където е посочено извеждане на автомобила
извън контрол чрез „презавиване“. Жалбоподателят не се е защитавал по тях и
същите не могат да бъдат основание за санкциониране за вмененото му нарушение,
тъй като това би довело до накърняване правото му на защита, представляващо
съществено нарушение на процесуалните правила.
С оглед на изложеното,
съдът намира вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП за
недоказано. Обжалваното наказателно постановление в тази му част се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Относно нарушението на
чл.6, т.1 от ЗДвП
Изложените факти в
обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него НП по
отношение на посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя се установяват от
събраните гласни доказателствени средства. Показанията на свидетелите П.П. и Б.Б.
са еднопосочни и безпротиворечиви, че при навлизане в кръстовището
жалбоподателят не спрял на знак „Стоп“, като не привел автомобила в покой, а
направил десен завой. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите П. и Б. в
тази им част, като последователни, логични и безпротиворечиви, изхождащи от
лица, без наличието на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото,
а даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение
на служебните им задължение. В противоречие с посочените гласни доказателствени
средства са дадените от жалбоподателя обяснения и показанията на свидетеля М.,
които твърдят, че П. спрял на намиращия се на кръстовището знак „Стоп“. Съдът
не даде вяра на посочените гласни доказателства, като опровергани от останалия
доказателствен материал, както и предвид възможната заинтересованост на лицата
от изхода на делото. Обясненията на жалбоподателя в тази им част съдът цени
като израз на правото му на защита, а показанията на свидетеля М., като
подкрепящи защитната версия и заинтересовани, с оглед на обстоятелството, че
същият е близък приятел на санкционираното лице.
Приетите за установени
факти съответстват на правната квалификация на деянията като нарушение на чл.6,
т.1 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба предвижда, че
участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните
знаци. Описаното нарушение – несъобразяване на поведението с пътен знак „Б-2”,
като не спира, изпълва състава на вмененото нарушение, като бланкетната норма
на чл.6, т.1 от ЗДвП е запълнена с посочването на конкретния пътен знак, с
който участникът в движението не се е съобразил. Съгласно чл.46, ал.2 от
ППЗДвП, знак Б-2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да
спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма
такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново,
водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство. Навлизайки в кръстовището без да спре автомобила, жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му нарушение.
Законосъобразно е
приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП,
предвиждаща административно наказание глоба в размер на 20 лв. на водач, който
не спира на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”.
Наложената глоба е във фиксирания в закона размер.
Предвид на изложените
съображения, обжалваното наказателно постановление в тази му част се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №20-0241-000311/21.09.2020г. на ВПД Началник РУ - Белене при ОД
на МВР-Плевен, в частта му, с която на П.Г.П., ЕГН:**********, с адрес:
***, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 3000 лв. и Лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0241-000311/21.09.2020г. на ВПД Началник РУ - Белене при
ОД на МВР-Плевен, в останалата му част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: