РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Бургас, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501093 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 486/21.03.2022г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр. д. № 6304/2021г. С това решение, съдът:
1) ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК: ****** със седалище и
адрес на управление в гр. С*****, представлявана от изпълнителните директори Д*Т* и
Б*П* да заплати на П. М. А., ЕГН: ********** от гр. Б******* сумата от 4 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП,
настъпило на ******г. около 12,00 часа в гр. Бургас, ******** в участъка между спирка
„МОЛ Галерия“ и спирка пред Блок 9, докато е пътувала в автобус „Соларис“ с рег. №
*******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – ******г.
до окончателното й изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска на А. за разликата над 4 000 лева до
претендираните 8 000 лева.
2) ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК: ****** със седалище и
адрес на управление в гр. С*****, представлявана от изпълнителните директори Д*Т* и
Б*П* да заплати на П. М. А., ЕГН: ********** от гр. Б******* съдебни разноски в размер
на 416 лева.
3) ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК: ****** със седалище и
адрес на управление в гр. С*****, представлявана от изпълнителните директори Д*Т* и
Б*П* да заплати на адвокат П. Д. от БАК, ЕГН: ********** със съдебен адрес в гр. Бургас,
ул. ***** сумата от 580 лева, представляваща адвокатско възнаграждение;
4) ОСЪЖДА П. М. А., ЕГН: ********** от гр. Б******* да заплати на
Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление в
гр. С*****, представлявана от изпълнителните директори Д*Т* и Б*П* съдебни разноски в
1
размер на 160 лева.
Подадена е въззивна жалба от Застрахователна компания „Уника“ АД против
решение № 486/21.03.2022г. в частта, в която искът е уважен за законна лихва, начиная от
******г. до окончателното изплащане на присъдената сума. Въззивникът твърди, че
решението в тази част е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Застрахователното дружество подчертава, че при
заявяване на доброволната претенция не са спазени изискванията на чл.338, ал.1, вр. чл.380,
ал.3, вр. чл.409 от КЗ, тъй като представеното пред застрахователя пълномощно не
възпроизвежда текста, поместен в чл.338, ал.1 от КЗ и представената банкова сметка не
може да бъде използвана за валидно плащане от застрахователя. Това, според дружеството,
води до липса на забава и неоснователност на иска в тази част. При условията на
евентуалност, жалбоподателят въвежда възражение, че началната дата, от която трябва да се
начислява лихвата за забава е тази по чл.497 от КЗ, а не ******г., както е приел съдът.
Застрахователна компания „Уника“ АД иска от въззивната инстанция да отмени решението
в обжалваната част и да отхвърли иска на А. за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
ЗК „Уника“ АД не се представлява в съдебно заседание. По делото е депозирана
писмена молба от процесуален представител на акционерното дружество, в която същият
прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на съдебни
разноски.
Подадена е насрещна въззивна жалба от П. М. А. против решение № 486/21.03.2022г.
в отхвърлителната част. А. твърди, че възраженията във въззивната жалба на
застрахователното дружество са бланкетни и неоснователни, а решението в отхвърлителната
част е неправилно. Жалбоподателката анализира събраните по делото писмени и гласни
доказателства и подчертава, че същите обосновават в достатъчна степен присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 лева. А. иска от съда да
отмени решението в отхвърлителната част и да й присъди пълния размер на претендираното
обезщетение.
П. А. се представлява в съдебно заседание от адвокат П. Д. от БАК, който поддържа
основанията за отмяна на решението, въведени в насрещната въззивна жалба и пледира за
уважаването й. Адвокат Д. прави искане за присъждане на съдебни разноски и за отхвърляне
на жалбата, подадена от ЗК „Уника“ АД.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 19.03.2019г. около 12,00 час ищцата П. М. А. пътува в автобус на градския
транспорт, марка „Соларис“ с рег.№ ******* по линия №****. Автобусът се движи по
булевард „Янко Комитов“ и е управляван от водача С. И. С.. На пешеходна пътека,
намираща се в участъка между спирка „МОЛ „Галерия“ и спирка пред блок 9 в ж.к.
„Славейков“, автобусът спира рязко, за да предотврати удар върху преминаващите
пешеходци, които водачът забелязва в последния момент. От рязкото задействане на
спирачната система, А. пада на пода и си удря главата. В резултат на това, А. получава
телесни увреждания, изразяващи се в ****** с размери 10 х 7 см. в средата на лявата
предмишница и синкаво-мораво кръвонасядане с размери 5 х 3 см. в горната странична
половина на таза. След инцидента, А. е настанена за лечение в МБАЛ Бургас за периода от
******г. до 23.03.2019г. с диагноза *******.
За осъщественото ПТП е образувано досъдебно производство № **** по описа на
***РУ – Бургас, пр. вх.№ ****г. по описа на РП – Бургас, в хода на което уврежданията на
А. са квалифицирани като лека телесна повреда. В резултат на това, наказателното
производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
За автобус марка „Соларис“ с рег.№ ******* е сключена застраховка „Гражданска
2
отговорност“ в ЗК „Уника“ АД и е издадена полица *****, валидна до 01.08.2019г.
На 27.06.2019г. процесуалният представител на А. изпраща уведомление до ЗК
„Уника“ АД за настъпилото ПТП и представя удостоверение за банкова сметка, по която да
бъде заплатено определеното от застрахователя обезщетение. Застрахователното дружество
не изплаща обезщетение в срока по чл.496, ал.1 от ЗК, поради което А. предявява против
дружеството иск с правно основание чл.432 от ЗК за сумата от 8 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортното
произшествие.
В исковата молба, А. твърди, че травматичните увреждания й причиняват силни
болки и страдания. След болничния престой, настъпва ограничена подвижност на
крайниците и таза за продължителен период от време, през който А. не може да се обслужва
сама и полза чужда помощ. Това състояние е придружено от силно главоболие и
световъртеж. По време на оздравителния период ищцата изпитва болки в двата долни
крайника и главоболие, което й пречи да изпълнява функциите си като ***** в ***** – гр.
Бургас. Едновременно с това, тя чувства, че е в тежест на близките си, изпитва тъга, самота
и потиснатост и дълго време се страхува да се движи с автобус. Това са причините, поради
които А. иска възмездяване на претърпените от нея болки и страдания.
В отговор на исковата молба, ЗК „Уника“ АД оспорва основанието на иска и твърди,
че с нарочно писмо от 15.12.2020г. ищцата е уведомена за отказа на дружеството да изплати
обезщетение, тъй като не е доказана вината на водача на автобуса С. И. С..
Застрахователното дружество оспорва и размера на претендираното обезщетение, който
счита за неоснователно завишен. Дружеството прави възражение за съпричиняване на
вредата, тъй като пострадалата „не се е държала за монтираните в автобуса дръжки“.
Ответникът оспорва и иска за присъждане на законна лихва и твърди, че същата не се
дължи от датата на увреждането – ******г., а от датата, посочена в Кодекса за
застраховането. В допълнение към това, ответната страна въвежда възражение, че
пълномощното, което ищцата е представила към уведомлението, няма съдържанието,
посочено в чл.338, ал.1, вр. чл.380, ал.3, вр. чл.409 от КЗ.
В хода на първоинстанционното съдебно производство, са приети материалите по
ДП***** ****г. по описа на *** РУ – Бургас, от които се установява механизмът на
извършване на ПТП и телесните увреждания, претърпени от ищцата. Към преписката е
приложена пълна медицинска документация за изследванията и за престоя на ищцата в
УМБАЛ – Бургас. Извършена е експертиза на записващото устройство в автобуса, от която
се установява, че записите са автентични и няма данни за интервенция върху тях.
Извършена е техническа експертиза, която заключава, че към момента на ПТП, автобусът се
е движил с разрешена за този участък скорост от 25 км./час. Водачът е задействал
спирачната система едва, когато вижда, че върху платното навлизат пешеходци, които не го
възприемат поради ограничена видимост от спрял върху пътното платно лек автомобил. В
този момент, скоростта на автобуса е намалена допълнително, поради съществуваща
„гърбица“ върху платното. Експертизата дава заключение, че при по-ниска скорост на
автобуса и по-голямо разстояние между гърбицата и пешеходната пътека, падането на А. е
можело да се предотврати, тъй като при натискане на спирачките не се получава толкова
силен удар в колелата на автобуса.
По делото е извършена и приета без оспорване съдебно-медицинска експертиза,
според която А. получава следните увреждания: подкожен ****** които е възможно да са
получени по време и начин от удар на главата и тялото в твърди тъпи предмети при рязко
спиране на автобуса. За ускоряване на оздравителния процес и за облекчаване на травмите,
е приложено консервативно медикаментозно лечение чрез венозно вливане на нестероидни,
противовъзпалителни средства и противооточни, кортикостероидни средства. Болничният
престой продължава пет дни – от ******г. до ****г. Според експертизата периодът на
възстановяване е индивидуален, но зарастването на фрактурна линия може да се очаква
напълно след 6 месеца от получаването й, докато симптомите на мозъчно сътресение
обикновено отшумяват между няколко дни и седмици. Вещото лице подчертава, че към
3
датата на извършване на заключението, главоболието и световъртежа на А. персистират,
поради което може да се заключи, че тя не се е възстановила напълно.
По делото е извършена и приета съдебна авто-техническа експертиза, която изяснява
механизма на пътното транспортно произшествие и заключава, че скоростта на движение на
автобуса към момента на ПТП е приблизително 27,4 км./час, намалена след преминаване на
изкуствена пътна неравност върху платното за движение. По време на инцидента, ищцата се
е намирала в разширението за правостоящи пътници, държала се е с лявата си ръка и е
паднала на пътеката преди седалките зад волана на автобуса. Според експертизата, пътното
произшествие е било предотвратимо, ако водачът на автобуса е наблюдавал пътната
обстановка и не е бил с отклонено внимание заради наблюдение в мобилния си апарат.
По делото са събрани показанията на свидетелите С. С., водач на автобуса и И*А* -
син на пострадалата. Първият свидетел потвърждава, че А. е паднала в автобуса и е била
откарана с линейка в болница и признава, че е спрял рязко и аварийно, за да предотврати
удар на пешеходците, които внезапно са навлезли на пешеходната пътека. Вторият свидетел
заявява, че до датата на инцидента, майка му е работила, но след това е станала несигурна и
е имала нужди от неговите грижи. А* подчертава, че състоянието на неувереност и
потребност от допълнителни грижи продължава досега, както продължава и главоболието,
получено в резултат на удара при произшествието.
Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд формира извод за
частична основателност на иска. За да постанови този резултат, съдът анализира
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, разпределя доказателствената тежест между страните,
отхвърля възражението на ответника за съпричиняване на вредите и приема, че
справедливото обезщетение за претърпените от А. неимуществени вреди е в размер на 4 000
лева. Едновременно с това, съдът уважава иска за законна лихва върху главницата и
присъжда същата с начален момент – датата на увреждащото събитие.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбите са подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни
страни и са процесуално допустими.
Разгледана по същество, жалбата на ЗК „Уника“ АД е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 и ал.2 от КЗ, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен да покрие отговорността на застрахованото лице (в
рамките на определената в договора застрахователна сума) за: 1) причинените от него вреди
на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие
(чл.429, ал.1, т.1 от КЗ) и за 2) неизпълнение на неговото договорно задължение (чл.429,
ал.1, т.2 от КЗ). Според чл.429, ал.2, т.2 от КЗ застрахователното обезщетение и в двата
случая, посочени по-горе, включва лихва за забава, когато застрахованият отговаря за тях
пред увреденото лице. Лихвата се начислява, считано от деня на най-ранната от следните
дати: 1) датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие от
застрахованото лице по чл.430, ал.1, т.2 от КЗ, 2) датата на уведомяване на застрахователя
за настъпилото събитие от увреденото лице или 3) датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице - чл.429, ал.3 от КЗ.
Според трайната практика на ВКС, при действието на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
застрахователят дължи на увреденото лице лихва за забава от датата на уведомяването, а не
от датата на увреждането. Съдебната практика, според която лихва за забава се дължи от
датата на застрахователното събитие, е формирана при действието на отменения чл.227, т.2
от КЗ (отм.). Според тази норма, застрахователят имаше право на регресен иск спрямо
застрахованото лице за заплатените от него 1) обезщетение и 2) лихва за забава от датата на
увреждането до датата на уведомяването (или до предявяването на прекия иск). В сега
действащия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче липсва аналогична правна норма, поради
което и съдебната практика приема, че лихвата се дължи от датата на уведомяването или от
предявяване на иска. В този смисъл са решение № 128/04.02.2020г., постановено от I ТО на
ВКС по т. д. № 2466/2018г. и решение № 50102/20.10.2022г., постановено от II ТО на ВКС
4
по т. д. № 1428/2021г.
В конкретния случай, районният съд е присъдил лихва за забава от датата на
увреждането – ******г., поради което решението в тази част трябва да се отмени и вместо
него да се постанови друго, с което лихвата за забава да се присъди от датата на уведомяване
на застрахователя от увреденото лице – 27.06.2019г.
Насрещната жалба на П. А. против решение № 486/21.03.2022г. в отхвърлителната
част, е неоснователна.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Според правилото на
цитираната правна норма увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ след като е отправило писмена претенция към застрахователя по реда на
чл.380 от КЗ. Анализът на приложимата разпоредба обосновава извод, че за да е допустим и
основателен прекият иск на увреденото лице, е необходимо да са изпълнени следните
условия: 1) предявяването на иска да бъде предшествано от процедура по доброволно
уреждане на отношенията по чл.498, ал.3 от КЗ между пострадалото лице и застрахователя
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; 2) да е налице валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между увреденото лице и
застрахователното дружество; 3) да са осъществени предпоставките на чл.45 от ЗЗД –
противоправно деяние, вина, вреди и причинно следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат; 4) да е установен размерът на вредата. Първото от цитираните
условия е такова за допустимост на прекия иск по чл.432 от КЗ. В конкретния случай от
представената по делото кореспонденция между страните се установява, че ищцата е заявила
претенцията си за заплащане на обезщетение пред застрахователя чрез пълномощник и е
получила отказ, който е мотивиран с липсата на доказателства за виновността на водача,
управлявал застрахованото МПС. Следователно, ищцата е реализирала специалното
рекламационно производство, разписано в чл.498, ал.3 от ГПК и искът й по чл.432 от КЗ се
явява допустим. При това положение, на изследване подлежат предпоставките от
фактическия състав на иска за обезщетяване на вредите, тежестта за установяване на които
се носи от ищеца. В тежест на ответната страна е да установи факта на съпричиняване, за
което направено възражение. В конкретния случай районният съд е анализирал фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД и е формирал заключение, че същият е осъществен от обективна и
субективна страна. Този извод не се оспорва от страните и не е пренесен за разглеждане
пред въззивната инстанция. Спорният по делото въпрос, повдигнат от въззвивника – ищец, е
за размера на обезщетението.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието справедливост е разяснено в ППВС № 4/1968г. То се свързва с
различни конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които при телесните
увреждания могат да бъдат: начин на извършване на увреждането, обстоятелства, при които
е извършено вредоносното деяние, допълнително влошаване на здравословното състояние и
причинени морални страдания. За да отговаря на критерия справедливост, определеното от
съда обезщетение трябва да възмезди напълно претърпените от пострадалия страдания.
Обезщетението трябва да отчита степента на претърпените от потърпевшето лице болки и
страдания и съпътстващите ги неудобства в процеса на възстановяване, физически и
душевен дискомфорт. В конкретния случай, от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, от приложената по делото медицинска документация и от показанията на
свидетеля А*, се установява, че след транспортното произшествие, А. е получила
травматични увреждания, които са наложили хоспитализация за пет дни, но процесът на
пълно възстановяване е продължил месеци наред. Поради характера на увреждането (лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК) и възрастта на ищцата (76г.), главоболието и
5
световъртежа продължават и към датата на експертизата същата не е напълно възстановена.
Това състояние е съпътствано от несигурност и необходимост от допълнително обгрижване
и чужда помощ, за които свидетелства синът на ищцата. Всичко това е причинило
значителни неудобства, физически и душевен дискомфорт на А., за които
първоинстанционния съд правилно е определил „паричен еквивалент“ по смисъла на ППВС
№ 4/1968г. в размер на 4 000 лева. Настоящият съдебен състав намира, че обезщетението в
този размер отговаря на критериите за справедливост, посочени по-горе, а завишаването му
над присъдената сума, би довело до неоправдано разместване на блага в полза на
въззивната страна А.. Поради това,
насрещната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със
следващото от това потвърждаване на решението в отхвърлителната част.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от процесуалния
представител на А., което е неоснователно поради изхода на спора пред настоящата
инстанция. Искане за присъждане на разноски от ЗК „Уника“ АД не е напрвено.
Предвид гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 486/21.03.2022г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.
д. № 6304/2021г. в частта, в която Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК: ****** със
седалище и адрес на управление в гр. С*****, представлявана от изпълнителните директори
Д*Т* и Б*П* е осъдена да заплати на П. М. А., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж.к. „******
законна лихва върху сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в следствие на ПТП, настъпило на ******г. около 12,00 часа в гр.
Бургас, ******** в участъка между спирка „МОЛ Галерия“ и спирка пред Блок 9, считано
от датата на увреждането – ******г. до окончателното й изплащане и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК: ****** със седалище и
адрес на управление в гр. С*****, представлявана от изпълнителните директори Д*Т* и
Б*П* да заплати на П. М. А., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж.к. „****** законна лихва
върху сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в следствие на ПТП, настъпило на ******г. около 12,00 часа в гр. Бургас,
******** в участъка между спирка „МОЛ Галерия“ и спирка пред Блок 9, считано от датата
на уведомлението – 27.06.2019г. до окончателното изплащане на главницата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 486/21.03.2022г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. д. № 6304/2021г. в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6