Р
Е Ш Е
Н И Е №39
Гр.Кюстендил, 07 .04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ
ГЕОРГИЕВА
МЛ.СЪДИЯ: КАЛИН ВАСИЛЕВ
при участието на секретар: М. С.
и прокурор: …
като разгледа докладваното от съдия Георгиева ВНЧХД №510/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството пред Кюстендилски окръжен съд (КнОС) е въззивно и е по реда на глава 21 от НПК.
Образувано е по бланкетна жалба от подсъдимия Д.Н.М., подадена чрез адв.Е.А., срещу присъда № 60/ 05.08.2019 г., постановена по НЧХД № 1466/2017 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с която подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК; на осн.чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лв.; осъден е да заплати на гражданския ищец М.С.М. сумата от 3 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от престъплението и разноски 612 лв., като искът за разликата до 5 000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и е осъден да заплати ДТ в размер на 120 лв.
В съдебно заседание, по време на въззивните съдебни прения, повереникът на ч.тъжител-адв.В., е пледирал за потвърждаване на присъдата, а защитникът на подсъдимия-адв.Е.А.-за отмяната й и оправдаване на подсъдимия, поради недоказаност на авторството на подсъдимия по несъмнен и категоричен начин.
КнОС, след преценка на жалбата и доказателствата, и след служебна проверка на присъдата, счете същата за правилна, тъй като е постановена в съответствие със закона, обоснована е и справедлива, поради което следва да бъде потвърдена. Съображенията за това са следните:
Първоинстанционното производство по НЧХД № 1466/2017 г. по
описа на ДнРС е образувано въз основа на тъжба
от 16.10.2017 г., с която тъжителят М.С.М., с ЕГН **********,*** е
повдигнал и предявил обвинение срещу подсъдимия Д.Н.М., с ЕГН **********,*** и
настоящ в гр.С. за извършено на
30.04.2017 г. в село *****, община Б., престъпление по чл.130, ал.1 от НК,
изразило се в причиняване на лека телесна повреда с разстройство на здравето, каквато
в
счупване на носа и на два зъба-преден горен и долен преден.
Тъжбата е подадена след постановление
от 18.09.2017 г. на Дупнишка районна прокуратура, с което било прекратено
наказателното производство по ДП № 387/2017 г. по описа на същата, образувано
срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.129, ал.1 в сл.на ал.2 от НК, изразило се в избИ.е, на
30.04.2017 г., на зъби на М.М.. Прекратяването на ДП е мотивирано със
съображения за установено причиняване на телесни увреждания, представляващи
лека телесна повреда и липса на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК.
Първоинстанционният съд е разгледал делото при спазване на процесуалните правила. По предвидения в НПК ред е събрал относимите, допустими и възможни доказателства за пълното, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. Доказателствата са анализирани и оценени според действителното им съдържание. Въз основа на същите ДнРС е приел и ясно изложил установените фактически обстоятелства, при които е извършено престъплението. Те се споделят почти изцяло от КнОС, който въз основа на собствена преценка на доказателствата, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.Н.М. е роден на *** ***, с настоящ адрес ***, българин, с българско гражданство, неосъждан, с ЕГН **********.
На
30.04.2017г., преди обяд, тъжителят М.М.,
подсъдимият Д.М., свидетелите И. М., П. Ш.,
С. Й., С. М., В. Н. и др. били в ресторанта на св. С.В., находящ
се в с.***, община Б., обл.Кюстендил.
Тъжителят седял на маса, до вратата, със
свидетелите И. М., П. Ш., св.С. В. и съпругата му.
На друга маса бил
подсъдимият със свидетелите С. Й., С. М.
и В. Н.-негови приятели. Имало и
др.посетители.
От заведението заедно излезли навън тъжителят
М. и св. И. М.. Двамата били
последвани от св.С. Й.. Между него и тъжителя
възникнал скандал, прераснал в кратко сдърпване и нанасяне на леки
удари. Между двамата застанал св.М., за
да ги раздели. Със същата цел от заведението излезли и при тях дошли първо седящите на масата на тъжителя свидетели
И. М., св.С. В. и П. Ш.. След тях
веднага пристигнали подсъдимият, св.С. М.
и др. клиенти на заведението.
Спречкването
между двамата приключило, без видими
наранявания по тъжителя. Веднага след него и неочаквано за всички, внезапно,
подсъдимият нанесъл юмручен удар в
лицето на тъжителя. Ударът попаднал в носа и горната му устна, от които му
потекла кръв. Присъстващите хванали
подсъдимия, а тъжителят си тръгнал с лекия си автомобил. Тъй като
усещал болка в областта на носа и устата отишъл на лекар.
Същият ден, в 15.50 часа, тъжителят
бил прегледан, първо, в
Консултативно-диагностичен блок/Спешно отделение при МБАЛ-Кюстендил, от д-р С.,
която в Лист за преглед на пациент, като
основна диагноза посочила „Фрактура на носа“, назначила консултации с УНГ,
стоматолог и очен лекар и изследване-Рьо графия на носни кости. Констатациите на УНГ, стоматолог и съдебен
лекар били отразени в издадените от същите медицински документи, в
т.ч.-Допълнителен лист към Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, медицински
свидетелства за пред съд- 3 бр., издадени съответно на 02.05.2017 г. (от
съдебен лекар), на 07.05.2017 г. (от дентален лекар) и на 08.09.2017 г. ( от
УНГ)-последното предхождано от
Амбулаторен лист от същата дата,
както и в Изследване: Ро графия на носни кости,
от 30.04.2017 г., направено в
Кабинет по конвенционална рентгенография към МБАЛ „Д-р Н.Василиев“ АД-Кюстендил.
Според заключителната част на съдебномедицинската
експертиза, изготвена от д-р Н.-съдебен лекар
(назначена и правилно приета от
ДнРС като обективна), при инцидента на
30.04.2017 г. тъжителят М.М. е получил следните травматични увреждания:
1/ фрактура на
носната кост, с кръвонасядане и оток на меките тъкани на носа,
като са налице данни за последващо следтравматично изкривяване на носната
преграда и затруднено носово дишане, преценено като лекостепенно, което не
се отразява по-съществено на функцията му и
2/ частична фрактура на малка част от режещия ръб (ъгъла към 2-ри горен ляв зъб) на коронката на
1-ви горен ляв зъб; травматично възпаление-лекостепенно (периодонтит 1-ва
степен) на зъбоподържащия апарат на 1-ви и 2-ри горни леви зъби и охлузване по
лигавицата на горна устна в същата област.
Според в.л. описаните трав.увреждания се отнасят към медико-биологичния признак
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ИЗВЪН СЛУЧАИТЕ на чл.128 и 129 от НК и са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп
предмет, като е възможно да са получени по време и начин, описани в тъжбата, а
именно-нанесен му удар с юмрук по
лицето, в областта на носа и устата, като не се изключва възможността и за два
удара.
Според в.л. не е
налице признака „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“, тъй като данните по делото относно травмата на носа и последиците от нея
не могат да бъдат отнесени към него
В.л. е
посочило, че фактурираната част на коронката на зъба и следтравматичното
изкривяване на носната преграда не подлежат на самостоятелно възстановяване, а останалите остро протекли травматични
увреждания, при благоприятно протичащ възстановителен процес, подлежат на
възстановяване за около 20-30 дни, през
който период пострадалият търпи болки и страдания-по-изразени в началото на
травмата и постепенно затихващи до края на периода.
Гореизложената фактическа обстановка е установена от
показанията на разпитаните от ДнРС свидетели И. М., П. Ш., св.С. В., С. Й., В. Н., С. М. и Д. Б., както и от писмените доказателства-горецитираните
амбулаторни листа и медицински
свидетелства за пред съд, постановление на ДнРП, от справка за съдимост
от 21.11.2017 г. и от 26.03.2019 г.,
СМЕ, изг. на 22.09.2018 г. от д-р Н..
Анализирайки горецитираните гласни и писмени доказателства
, КнОС констатира, че спорно по делото е единствено авторството на подсъдимия. То е установено по несъмнен и категоричен
начин от показанията на свидетеля-очевидец Ш., заявил пред ДнРС, че с тъжителят и подсъдимия се
намира в приятелски отношения и няма спорове с двамата; че бил в ресторанта в
с.***, когато навън пред него станало сбиване-скандал между М. и С., които
видял да се дърпат, и излезли да ги разделят……….че през това време подсъдимият ударил тъжителя по главата, някъде отпред –първоначално
заявил, че не видял, къде точно, а в последствие, посочил, че го е ударил в лицето-….. потекла му кръв на тъжителя…..разделили ги ……, след удара М. бил целия в кръв, а докато
се е бил със С. е нямал кръв ….не разбрал, защо е бил конфликта между С. и М.,
които се дърпали, а преди това се били сбили ………………. И. и С. В. били излезли и
започнали да ги разделят, а след това излязъл и той.
Авторството на подсъдимия е установено и от показанията на
св.М., заявил пред ДнРС, че през м. 04.2017 г. с М. били заедно на
заведение……тръгнал си и извикал М. да си премести колата, която бил паркирал
зад неговата…… …излезли от
заведението……….. и първоначално се скарали С. и М.….. той застанал между
тях…разделил ги и когато бил с гръб към тъжителя и говорел със С. чул шум от
удар…….. Обърнал се и видял М. на земята, а подсъдимият го били хванали и всичко приключило…………., …Св.С. В., който
бил най-близо до М., и другите присъствали там, му казали,
че подсъдимият Д. го е
ударил.
КнОС дава вяра на горепосочените показания на св.Ш.
и св.М., тъй като са ясни, категорични, последователни, убедителни и се потвърждават взаимно относно времето, мястото и обстоятелствата, при които
на тъжителя бил нанесен удар на пострадалия М.М..
Освен поради изложените съображения,
КнОС изцяло кредитира показанията на
тези двама свидетели, според които
подсъдимият е нанесъл удар на тъжителя, според св.Ш.-в лицето, тъй като
се потвърждават и от изводите в СМЕ, според която механизмът на причиняване на увреждането
може да бъде удар с юмрук в лицето, в областта на носа и устата.
В подкрепа на сочения от свидетелите Ш. и М. механизъм на
причиняване на уврежданията на пострадалия –тъжителя М.М., са и горецитираните
писмени доказателства-медицински документи, съдържащи данни за посочените в СМЕ
травматични увреждания.
Горецитираните
доказателства са достатъчни за формиране на категоричен и несъмнен извод
относно нанасянето на юмручен удар от подсъдимия на тъжителя в лицето, попаднал
в носа и горната му устна
КнОС
дава вяра на показанията на св.С. В.,
според които пред ресторанта му станала разправия, блъсканици и както и много друг
път се опитвали да ги потушат, …..видял,
че две или три момчета се опитват да ги разтърват ……там били тъжителят,
подсъдимият, И.,……. тъжителят паднал на земята и като станал видял, че по лицето му, малко над устата, има кръв
КнОС дава вяра на показанията на свид.С. Й., според които тъжителят и подсъдимият са били в
заведението, …излязъл е след тъжителя и св.М. навън, където тъжителят паднал.
Тези показания на свидетеля се потвърждават от показанията на останалите
горепосочени свидетели, поради което КнОС ги счита за достоверени. Останалите
му показания, според които тъжителят се спънал и паднал по очи, се опровергават
по категоричен начин от останалите горецитирани доказателства, поради което
КнОС ги изключва от доказателствения
материал като недостоверни, предвид заинтересоваността на свидетеля от изхода на
делото, поради собственото си поведение и това на подсъдимия, който му е
приятел.
Правилно ДнРС е дал
вяра на показанията на свид. М. и Б., според които в един момент пред
заведението са се събрали много хора и са се чували викове. Тези показания се
потвърждават от показанията на всички свидетели, поради което и КнОС ги счита
за достоверни.
Правилно и обосновано ДнРС не е дал вяра на показанията на свид.С. Й. и св.Н.,
които са отричали да е имало пререкания, сдърпвания между първия свидетел и
подсъдимия, а още по-малко удар от подсъдимия към тъжителя, тъй като тези
показания противоречат на свидетелските показания, според които е имало пререкания, сдърпване и удар на
тъжителя от подсъдимия. Показанията на
свидетелите Й. и Н., с които изключват противоправно поведение от страна на подсъдимия
и св.С. са такива,
поради заинтересоваността им от изхода
на делото, доколкото св.Й. първи е започнал разправията с тъжителя, а св.Н. е
в приятелски отношения с подсъдимия и св.Й., поради което целят изключване на отговорността на С. и подсъдимия за стореното по отношение
на тъжителя.
КнОС не дава вяра на показанията на св.Б., според които си
говорел на една пейка със св.С.-собственика на ресторанта, когато видял от
заведението му да излиза М.. Така приема КнОС, защото тези му показания не се потвърждават и от
показанията на св.С. В., както и от др.показания. Вероятно срещата на св.Б. е
била със св.С. М., както е заявил последния
по време на разпита му пред ДнРС, а не
със св.С. В., който е собственик на заведението. Този факт не е от
значение за предмета на делото, поради което
КнОС , че не следва да го изяснява.
Правилно ДнРС е квалифицирал деянието на
подсъдимия като престъпление по
чл.130, ал.1 НК, тъй като действайки по описания по-горе начин е
осъществил признаците на състава от
обективна и субективна страна.
Правилно ДнРС е посочил, че подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението чрез действие, изразило се в нанасяне
на удар с юмрук в областта на лицето на тъжителя, причинявайки му
посочените в СМЕ травматични увреждания.
Последните са причинили на тъжителя Разстройство на
здравето извън случаите на тежки и средни телесни повреди.
При този вид телесна повреда, съгл. Постановление №3/79 г. на Пленума на ВС, Законът има предвид всички увреждания на
организма, които са довели до болестно съС.ие, без то да е продължително, поС.но,
трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство
на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на
организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции
извън болката и страданието.
Пак според Постановлението, в практиката на съдилищата
правилно се приемат за леки телесни повреди с разстройство на здравето случаите
на наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на носни
костици, контузни рани и много други.
Престъплението е резултатно и е довършено с причиняване
на тъжителя на посочените в СМЕ травматични уреждания
Правилно ДнРС е приел, че от
субективна страна деянието
е извършено от подсъдимия при
пряк умисъл. Това е така, както е посочил ДнРС, защото
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасните последици
и е искали тяхното настъпване. Правилно
ДнРС е посочил, че този извод следва от
начина на извършване на деянието- удар с юмрук в лицето, с
достатъчна сила, можеща да причини
фрактура на костите на носа,
от които да настъпят болки и страдания за пострадалия.
По изложените съображения КнОС
намира за неоснователни доводите на защитата за недоказаност на авторството на
подсъдимия в престъплението, развити по време на съдебните прения.
КнОС констатира, че не кореспондира
със СМЕ и заявеното от в.л.д-р Н. по
време на съдебното следствие пред ДнРС, твърдението на защитата по време на
въззивните съдебни прения, според което
видно от СМЕ било, че травматичните увреждания не могат да бъдат
причинени само с един удар. Така приема КнОс предвид СМЕ, в която ясно и
категорично е записано, че уврежданията са причинени с един удар,
възможно и два.
КнОС, след анализът на гласните
доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, счита за установено по делото по категоричен начин, че уврежданията
на тъжителя са причинени само от подсъдимия. Не са налице доказателства,
сочещи че тъжителят е имал увреждания по
лицето от дърпането и сборичкването му
със св.С., случило се непосредствено преди нанасянето му на удара в лицето от подсъдимия.
Не почива на доказателствата и
възражението на защитата, според което нито един от свидетелите, вкл. и св.Ш. не бил заявил по категоричен начин, че
видял подсъдимия да нанася удар в лицето на тъжителя. Точно това е заявил св.Ш. пред ДнРС в ОСЗ на
05.05.2019 г., а св. М. пък е посочил, че другите около подсъдимия и тъжителя
заявили, че подсъдимият е нанесъл удар на тъжителя.
Предвид изложените съображения, правилно подсъдимият е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за
което на осн.чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв.
Не са налице основания за изменение на присъдата в
санкционната й и гражданско-осъдителната
й части.
Размерът на наложено административно наказание е определен в минималния, предвиден в чл.78а от НК
Не са налице основания за намаляване размера
на гражданския иск, тъй като би се
нарушил принципа по чл.52 от ЗЗД за справедливо обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди.
Предвид горното, КнОС намира жалбата на подсъдимия за
неоснователна, а присъдата за правилна и подлежаща на потвърждаване.
С оглед на изложеното и на осн.чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 60/05.08.2019 г., постановена по НЧХД № 1466/2017 г. по описа на Дупнишки районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/