Решение по дело №127/2018 на Районен съд - Кубрат

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

  № … 44…

 

гр. Кубрат, 09.07.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

      Кубратският районен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Районен съдия:  Диана Петрова – Енева

 

при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора ..........., като разгледа докладваното от съдията АНД  № 127 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от “Маклер Комерс” – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Възраждане”, бул. „Акад. Иван Гешов” № 2Е, ап. 109,  представлявано от управителя И.П.И., ЕГН **********, против Наказателно постановление /НП/ № 13/ 13.04.2018 г. на директора на РИОСВ – Русе, с което на дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 7 000.00 лв., на основание чл.200, ал.1, т. 2  от Закона за водите, за извършено нарушение, предвидено с цитираната.

Жалбоподателят заявява оплаквания, че НП няма необходимото, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, 5 и 6 от ЗАНН, съдържание, поради което не може да се установи кое е нарушението, кога и къде е извършено, както и кои законови разпоредби са нарушени виновно. От същите пороци страда и АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното НП. АНО не се е произнесъл по преписката в 1-месечния срок от получаването на АУАН, съгласно правилото на чл. 52, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на цитирания в АУАН и НП Констативен протокол № 17 – ЯХ/ 08.11.2017 г. срещу дружеството са съставени повече от един АУАН и повече от едно НП, което жалбоподателят счита за неправомерно. Счита за нарушено правото му на защита, тъй като в НП не е описан кой от фактическите състави, предвидени с разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ е осъществило дружество – че е зауствало отпадъчни води без издадено разрешение, без необходимото за това основание или че е налице неправилно включване. Извършването на неописаното нарушение не е доказано. Претендира отмяната на обжалваното НП.

Въззиваемата страна изпраща представител и ангажира становище за неоснователност на жалбата. Моли оспореното НП да бъде потвърдено като законосъобразно.

РП – Кубрат, редовно уведомени, не изпращат представител и не ангажират становище по жалбата и атакувания административен акт.

         Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: На 08.11.2017 г.  в изпълнение на служебните си задължения – във връзка с последващ контрол на дадени предписания от предходна проверка, извършена по повод препратен от Министерство на околната среда и водите сигнал за замърсяване на терени,  служители на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Русе: Я.Л.Х., в качеството на главен експерт в Дирекция „ПД”, Г.Б.К. – старши експерт в Дирекция „КОС”, инж. Х.С.М.– началник отдел „ВВФФВКПКЗ и ОХВ”, извършили извънредна проверка на Млекопреработвателно предприятие (МПП), собственост на „Маклер Комерс” – ЕООД – гр. София, находящо се в с. Брестовене, общ. Завет, в присъствието на И.й.- управител на дружеството, с цел последващ контрол за изпълнение на дадено предписание № 1 с Констативен протокол (КП) № 6-ЯХ/ 05.06.2017 г.: Да се възстанови трасето от трета ревизионна шахта до мястото – точката на заустване в местното дере, съгласно разрешително за заустване на отпадъчни води във воден обект, със срок за изпълнение – 05.08.2017 г.

          Видно от съдържанието на съставения за проверката КП № 17-ЯХ/ 08.11.2017 г., стр.ІІ-ра, абз.І-ви, между страните не се спори, че с Писмо вх. № АО – 3425/ 15.08.2017 г. управителят на дружеството е поискал удължаване срока за изпълнение на това предписание до 30.09.2017 г., на което РИОСВ – гр. Русе не е възразил.

          На място, чрез обход и оглед на площите около трета ревизионна шахта(съкращавано в АУАН като РШ № 3) и мястото на заустване на отпадъчните води от МПП и специализирани измервания,  установили, че: 1/ трета ревизионна шахта е с координати 43гр.45`01.35N 26гр.35`29.00E, различни от координатите на мястото на заустване на отпадъчните води, формирани от производствената дейност на млекопреработвателното предприятие на дружеството жалбоподател в с. Брестовене, община Завет, с координати 43гр.45`03.71N 26гр.35`24.67E, различни от определените с дадено на дружеството с оглед дейността на МПП Разрешително № 13740067/ 16.08.2013 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено от директора на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център в  Плевен;

2/ в момента на проверката отпадъчните води, след Пречиствателната станция за отпадъчни води (ПСОВ), продължават да преливат от трета ревизионна шахта и се стичат по дерето така, както е описано в КП № 6 – ЯХ/ 2017 г., т.е. фактически място на заустване на отпадъчни води се явява трета ревизионна шахта, а не изграденото заустване, от което не е наличен оток на отпадъчни води;

3/ предписаната с разрешителното точка на заустване е с географски координати СШ 43гр.45`4.59 ИШ 26гр.35`26.16,  т.е. на място, което е различно от мястото, на което е изведена заустваща тръба - с координати 43гр.45`03.71N 26гр.35`24.67E.

В деня на проверката – 08.11.2017 г., при огледа на трасето на отпадъчните води по дерето и на ревизионната шахта с № 3 от канализационното отклонение установили минимален оток отпадъчни води, дължащ се на пълното превключване в същия момент на отпадъчните води, формирани от производствената дейност на обекта, към изградената инсталация за Биогаз;

4/ заблатените земеделски терени, установени от предходни проверки -  находящи се в землището на село Брестовене, общ. Завет, са с увеличена видимо площ, като наличната вода е със зелен цвят и в района се отделя специфична за гнилостни процеси миризма.

         С обявена цел – да се предотврати по-нататъшно увеличение на заблатени земеделски терени, попадащи в границите на защитена зона BG0000168 „Лудогорие” от екологичната мрежа на „Натура” 2000, в следствие на постоянния поток отпадъчни води от предприятието и предвид есенно-зимния сезон, с КП № 17-ЯХ/ 08.11.2017 г. са дадени за изпълнение, в срок до 22.11.2017 г., следните предписания: Да се предприемат технически и организационни мерки за преустановяване заустването на отпадъчни води от обекта във водоприемника. Да се осигури техническа възможност за преустановяване на отока и съответно пломбиране на изходна тръба след ПСОВ – пречиствателна станция за отпадъчни води.

         Видно от стр. последна на КП № 17-ЯХ/ 08.11.2017 г., И.й.- управител на дружеството, макар и да участвал в обхода и проверката, отказал да подпише и получи екземпляр от същия, който отказ е удостоверен надлежно с подпис на посочения свидетел – Н. С., мл.експерт в  РИОСВ – гр. Русе. 

         За установеното на 08.11.2017 г. нарушение по ЗВ, старши експерт на РИОСВ Г.К., в присъствието на управителя на дружеството жалбоподател – И.П.И., и на свидетелите Я.Х. и С.Ж., съставила АУАН № 0002265/ 13.12.2017 г., подписан от посочите присъствали лица. С този акт длъжностното лице на РИОСВ повдигнало обвинение срещу дружеството за извършено административно нарушение по чл.200, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б” от от Закона за водите, описвайки установеното при проверката и обстоятелствата, при които е било извършено подробно в същия, изразяващо се в това, че дружеството нерегламентирано зауства формираните от производствената си дейност отпадъчни води, тъй като макар и да притежава Разрешително за заустване № 13740067/ 16.08.2013 г., с посочено в него „Място на заустване” и географски координати СШ 43гр.45`4.59 ИШ 26гр.35`26.16, в отклонение от предвидените с него условия, нерегламентирано зауства отпадъчни води през ревизионна шахта № 3, с координати СШ 43гр.45`01 ИШ 026гр.35`29, която е с нарушена проводимост, в резултат на което отпадъчните води не достигат до предвиденото място за заустване, а преливат от нея и посредством естествено обособен открит земно-насипен канал се отвеждат до ниската част на водоприемника – дере, местен водослив, а при точката на заустване, определена с издаденото разрешително не е наличен отток на отпадъчни води.  В съдържанието на акта са възпроизведени фактите и обстоятелствата, установени при проверката от 08.11.2017 г., както са удостоверени с цитирания и в акта Констативен протокол № 17-ЯХ/ 2017 г. Съставеният АУАН бил предявен  на управителя на дружеството – нарушител, който го подписал, декларирайки, че ще представи писмените си възражения в законоустановения срок, и получил екземпляр от него.

         Не се твърди и не се установява управителят на дружеството да е представил писмените възражения срещу АУАН № 0002265/ 13.12.2017 г..

         Докладван на надлежно оправомощеното, от органа по чл. 190, ал.1 и 2 ЗВ,  длъжностно лице АУАН, ведно с приложения, дал основание на директора на РИОСВ – Русе – инж. Л. Атанасов, да издаде  атакуваното в настоящото производство НП № 13/ 13.04.2018 г. Видно от същото, приел въз основа на изложеното в Констативен протокол № 17-ЯХ/ 2017 г. и АУАН № 0002265/ 13.12.2017 г., фактическа обстановка  и събраните доказателства – описани в тях, че дружеството нерегламентирано и в отклонение на притежаваното Разрешително за заустване № 13740067/ 16.08.2013 г., с посочено в него „Място на заустване” и географски координати СШ 43гр.45`4.59 ИШ 26гр.35`26.16, зауства отпадъчни води през ревизионна шахта № 3, с координати СШ 43гр.45`01 ИШ 026гр.35`29, което съставлява нарушение по чл.200, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б” от от Закона за водите, и  наложил на дружеството с разпоредбата на чл. 200, ал.1, т. 2 ЗВ  наказание – имуществена санкция, определена в размер на 7 000.00 лева. 

         По делото с оглед установяване на изложените по – горе факти са приложени всички протоколи, цитирани по – горе, Разрешително за заустване № 13740067/ 16.08.2013 г., и са разпитани като свидетели присъствалите при установяването на нарушението и съставянето му свидетели. Последните непосредствено са възприели всички факти, за които свидетелстват, тъй като са участвали при извършването на  проверката по изпълнението на законодателството по опазване на околната среда. Видно от показанията на св. Я.Х., в присъствието на управителя на дружеството И.Й., е бил направен  оглед  и обход  на мястото на заустване към тази дата, и непосредствено е възприел, че отпадъчните води, формирани от производствения процес на предприятието, продължават да преливат от трета ревизионна шахта и  към нея дата точката на заустване се явява  трета ревизионна шахта, а не посоченото в разрешителното, издадено от  Басейнова  дирекция. Измерванията са извършени със стандартизиран  уред – Джи ПС, и въз основа на тях установили, че мястото на фактическо заустване на отпадъчните води на МПП не е идентично с предписаното в Разрешително № 13740067/ 16.08.2013 г., издадено от директора на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център в  Плевен. В потвърждение на последното обстоятелство, въззиваемото учреждение представя издаден в присъствието на управителя на наказаното дружество Констативен протокол № 17 – ЯХ/ 08.11.2017 г., удостоверяващ извършването на контролни проверки на предприятието и изграденото от него съоръжение за заустване на формираните от дейността му отпадъчни води, съгласно който на дружеството е дадено предписание да възстанови трасето от третата ревизионна шахта до мястото – точката на заустване в местното дере, съгласно издаденото на дружеството разрешително.

Предвид изложеното, съдът намира за недоказани фактите и обстоятелствата, относно точно изпълнение от страна на дружеството на изискванията и условията на Разрешително № 13740067/ 16.08.2013 г., издадено от директора на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център в  Плевен,  съставляващи възражения на дружеството жалбоподател.  За установяването на тези факти и обстоятелства не е необходимо назначаването на съдебно техническа експертиза, тъй като същите са установени от експерти на специализираното за целта държавно учреждение – РИОСВ.  За проверката им не е необходимо съдът да изразходва финансови средства от бюджета си, назначавайки съдебно технически експертизи, за установяване на очевидни факти – непрекъснат, с оглед 24 часовия работен режим на предприятието, излив на отпадъчни води не през изхода на изграденото за целта съоръжение, а през Ревизионна шахта № 3, чието технологично предназначение не е да служи за заустване на отпадъчни води към несъществуващ воден обект, при положение, че възразилия жалбоподател е могъл да заяви същите по време и на място на извършената проверка, за да бъдат те проверени в административния процес. Половин година по- късно не може чрез експертиза да се осъществи оглед на терена и установеното при него да е относимо към деяние, твърдяно като извършено към 08.11.2017 г.

           Неотносими към предмета на доказване по делото са отговорите на въпросите, поставени в доказателственото искане на жалбоподателя за назначаване на съдебно техническа експертиза, от какво се образуват отпадъчните води, какъв е пътя им, какъв цвят и каква консистенция имат те, тъй като отговорността на дружеството е ангажирана за това, че нерегламентирано и в отклонение на притежаваното Разрешително за заустване № 13740067/ 16.08.2013 г., с посочено в него „Място на заустване” и географски координати СШ 43гр.45`4.59 ИШ 26гр.35`26.16, зауства отпадъчни води през ревизионна шахта № 3, с координати СШ 43гр.45`01 ИШ 026гр.35`29.

           Въз основа на така възприетата и изложена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване административен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена, а атакуваното Наказателно постановление, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено от съда. В изпълнение на задължението си да извърши цялостна проверка на обжалваното НП относно неговата законосъобразност и предвид възраженията на жалбоподателя в тази връзка, съдът намира, че същото отговаря на изискванията на закона, както на общия ЗАНН, така и на специалния - ЗВ, въз основа на който е индивидуализирано деянието като нарушение и е наложена санкция. Атакуваният административен акт – НП, е редовен. При издаването му не са допуснати нарушения на съществени административно- съдопроизводствени правила, както се твърди в жалбата и по същество от жалбоподателя, обуславящи нередовност на НП.  НП има необходимото, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, 5 и 6 от ЗАНН, съдържание, позволява да се разбере кое е нарушението, кога и къде е извършено, както и кои законови разпоредби са нарушени от дружеството. От твърдяните с жалбата пороци не страда и АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното НП.

          Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, поради издаването на НП след изтичане на предвидения в  чл. 52, ал. 1, изр. първо от ЗАНН 1-месечен срок от получаване на преписката от наказващия орган. Посоченият срок цели постигане на бързина в производствата по налагане на административни наказания, с оглед и търсеното от законодателя възпитаващото въздействие на административнонаказателната отговорност. Същият обаче е инструктивен и неспазването му няма за последица незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Друго тълкуване на тази норма би обезмислило установения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок, с изтичането на който се преклудира възможността за налагане на административно наказание.

          Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за „неправомерност”, респ. недопустимост, на извършено от въззиваемия контролен орган действие – издаване на повече от един АУАН въз основа на съставен при извършването на една проверка – на 08.11.2017 г., един констативен протокол, тъй като нито специални – ЗВ, нито общия – ЗАНН, закон не предвижда ограничения в този смисъл. Обратно на това, съгласно и двата цитирани закона, ако при една проверка на контролирания обект, респ. търговец, бъде установено извършването на повече от едно административно нарушение, за всяко от тях може и следва да се състави отделен АУАН, които да послужат за издаването на НП за санкционирането на всяко едно от тях.

          Неоснователно е оплакването и за нарушено право на защита на жалбоподателя, тъй като в НП не е описан кой от фактическите състави, предвидени с разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ е осъществило дружество – че е зауствало отпадъчни води без издадено разрешение, без необходимото за това основание или че е налице неправилно включване. Достатъчно в процесния случай е словесното описание на извършеното от дружеството жалбоподател нарушение – въпреки че притежава Разрешително за заустване № 13740067/ 16.08.2013 г., с посочено в него „Място на заустване” и географски координати СШ 43гр.45`4.59 ИШ 26гр.35`26.16, нерегламентирано и в отклонение от предвидените условия в разрешителното зауства отпадъчни води през ревизионна шахта № 3, с координати СШ 43гр.45`01 ИШ 026гр.35`29, с посочване разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б” от от Закона за водите, т.е. първата съдържа в себе си изпълнителното деяние – ползва водностопански съоръжения и системи в отклонение от предвидените условия в разрешителното,  и обявената за извършването му наказуемост. 

         С оглед на събраните и проверени писмени и гласни доказателства, съдът намира, че нарушението е установено по един безспорен и несъмнен начин от обективна страна при спазване на императивните изисквания на законите – общ и специален. Безспорно е установено, че на 08.11.2017 г. дружеството зауства отпадъчни води на място, различно от указаното в даденото му за целта Разрешително № 13740067/ 16.08.2013 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води; отпадъчните води след пречиствателната станция продължавали – както през м.06.2017 г., така й на 08.11.2017 г., да преливат от трета ревизионна шахта, а не през изхода на канализационното отклонение, така, както е констатирано от предходни проверки на дати 05.06.2017 г. и 08.11.2017 г., съответно на отразеното в съставените за тях КП №№ 6- ЯХ и 17 – ЯХ/ 2017 г., т.е. извършено е действие,  съставляващо изпълнително деяние на административно нарушение, визирано в  разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ, обявено за наказуемо със същата – наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по – тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водностопански съоръжения и системи в отклонение от предвидените условия в разрешителното.  Административното наказание, предвидено за извършването на деянието по т. 2 от цитираната е в размер на от 2 000.00 лв. до 10 000.00 лв

Всички актове, издадени за проверката и за налагането на административното наказание,  са издадени от компетентните длъжностни лица, при спазване на правилата на административнонаказателното производство. Вина на нарушителя – ЮЛ, не следва да се установява, тъй като отговорността е предвидена като обективна и безвиновна.

При определяне на санкцията административнонаказващият орган се е съобразил напълно с предвидения за това ред с разпоредбата на чл.27 ЗАНН – отчетена е тежестта на нарушението, препятстваща определяне на имуществената санкция в минималния й размер от 2 000.00 лева или ориентиран към него размер. Дружеството е системен нарушител на нормите и стандартите за опазване на околната среда, категорично отказва да има връзка с причинените замърсявания на почвата в района на нерегламентираното заустване и да изпълни задълженията си да не допуска такива, с оглед на служебно известните на съда приключили производства по анд по описа на РС – Кубрат между същите АНО и жалбоподател, поради което съдът намира за правилно измерено административно наказание в размер на 7 000.00 лв., ориентирано над средния, предвиден от закона размер, при максимален от 10 000 лв..

         Воден от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           ПОТВЪРЖДАВА  НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 13/ 13.04.2018 г. на директора на РИОСВ – Русе, с което на Маклер Комерс” – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Акад. Иван Гешов” № 2Е, ап. 109,  представлявано от управителя И.П.И., ЕГН **********, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 7 000.00 лв., на основание чл.200, ал.1, т. 2, във вр.  с чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б”, от Закона за водите от Закона за водите, за извършено нарушение по цитирания – на 08.11.2017 г. дружеството зауства отпадъчни води на място, различно от указаното в даденото му за целта Разрешително № 13740067/ 16.08.2013 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води,  като  законосъобразно.

            Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                    Районен съдия: /п/ -Д.Петрова-Енева