РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Девня , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при участието на секретаря И. М.
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20213120200114 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „БКК превози ” ЕООД , ЕИК ********* , чрез
адв.И.Р. от АК Варна, съдебен адрес ***, против Наказателно постановление
№ 03-012822, издадено на 18.11.2020г. от Директора на Дирекция”Инспекция
по труда” гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на 415 ал.1 , на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2500 лева.
Жалбоподателят в подадената жалба твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди, че
при издаването му наказващият орган не е изложил мотиви и не е съобразил
всички доказателства. Твърди също така, че е нарушена процедурата при
издаване на АУАН.В с.з. жалбоподателят – редовно призован се представлява
от адв.И.Р. от АК Варна, който заявява, че поддържа подадената жалба. По
същество моли НП да бъде отменено, като твърди , че липсват доказателства
за извършването на административното нарушение. В условията на
алтернативност моли съда да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
1
Административно наказващия орган, редовно уведомен, изпраща
представител.В депозирано пред съда становище, съпровождащо жалбата на
въззивника и по същество твърди , че описаното в НП и АУАН нарушение е
безспорно установено и моли атакуваното НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – ДРП, редовно призовани не изпращат
представител, не ангажират становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По повод получен сигнал от А. Н. Н. , шофьор във фирма „БКК
превози“ ЕООД била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство в *** била извършена проверка от служители при Д „ИТ”
Варна. При извършената проверка на место било установено че към
06.10.2020г. не било изпълнено задължително предписание №7 на контролния
орган дадено с протокол № ПР2022847/10.09.2020г. на Дирекция „ИТ“ Варна
касаещо задължението на въззивника да заплати договореното трудово
възнаграждение за м.юли 2020г. на А. Н. Н. в размер на 42.21 лева. Въз
основа на издадения акт за установяване на административно нарушение
било издадено атакуваното наказателно постановление, с което
административно – наказващия орган възприел изцяло фактическите
констатации, описани в акта, квалифицирал деянието като нарушение и
наложил на нарушителя предвидената в чл. 415 ал.1 КТ имуществена санкция
в размер между минималния и средния с посока към минималния - 2500 лева.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие и писмените доказателства, приложени към административно –
наказателната преписка. Същите са безпротиворечиви и анализирани в
своята съвкупност не налагат различни изводи. Приетата за установена
фактическа обстановка се оспорва и от жалбоподателя.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността,
2
обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез
правния си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 416 ал. 5 от КТ – ръководителя на съответния контролен
орган- ДИТ Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че при
съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.И в АУАН и в НП липсват мотиви , въз основа на какви
доказателства е прието за установено , че въззивника е нарушил разпоредбите
на КТ.Липсват мотиви и относно размера на наложеното админстративно
наказание „имуществена санкция“.Не е обсъдена и хипотезата на чл. 28
ЗАНН – дали извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт:
Не се установява безспорно по делото, че жалбоподателят не е изплатил
трудовото възнаграждение на м.юли 2020г на работника А. Н. Н.. В хода на
съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели Ж. К. С. и А. Н.
Н.. В показанията си св.С. твърди , че е присъствал в момента на напускането
на работа на св.Н. и е станал свидетел на това кака собственика на „БКК
Превози“ П. Д. е платил на Н. и как Н. се е разписал молбата си за
напускане.пТвърди също така, че не е видял двамата да се карат и, че според
него са се разделили нормално. Разпитан като свидетел А.Н. дава
противоречиви показания.След като се запозна в с.з с представените от
въззивника молба за прекратяване на трудовия договор и заповед за
прекратяване на трудовия договор, св.Н. първоначално потвърди, че
3
положеният под тях подпис е негов, но после навежда твърдения , че не е
подписвал такава молба и такава заповед, което е нелогично. Твърди също
така, че е подавал сигнал за сумата от 42.51 лв., а въззивникът му дължи
сумата от 420 лева. Тези твърдения не кореспондират както с показанията на
другият свидетел по делото – Ж. С., така и с представените в с.з
доказателства и особено Заповед №5 /03.07.2020г. според която освен , че
договорът е прекратен по взаимно съгласие , в графата „ на лицето да се
изплатят следните обезщетения“ не е отразено нищо , т.е ако работникът е
имал претенции за неизплатени трудови възнаграждения той би следвало да
отрази , че те му се дължат.По делото липсват каквито и да е други
доказателства , че въззивникът дължи някакви възнаграждения на работника
А.Н. и това обяснява поведението му, че не е изплатил сумата от 42.51 лева и
с това е нарушил предписанието на ДИТ Варна.
Съдът счита, че нарушението за което е повдигнато обвинение на
въззивника в настоящото производство и за което му е дадено задължително
предписание за изпълнение не е било установено по безспорен и категоричен
начин при извършената проверка от служители на Д”ИТ” Варна. При
съставянето на АУАН и на НП не са били взети предвид всички
доказателства, като не са били положени усилия да бъдат събрани такива,
като например представените от процесуалния представител на въззивника
заповед и молба, от които е видно, че при напускането си работникът А. Н. Н.
е нямал никакви претенции към своя работодател. Поради това съдът намира,
че неправилно с издаденото наказателно постановление е ангажирана
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя, поради
което атакуваното НП следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 изр.1 пр.3 от
3АНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 03-012822, издадено на
4
18.11.2020г. от Директора на Дирекция”Инспекция по труда” гр. Варна, с
което на жалбоподателя „БКК превози ” ЕООД , ЕИК ********* за
нарушение на 415 ал.1 , на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса
на труда е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 2500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред
Административен Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне по компетентност на Директора на
Дирекция”ИТ”Варна
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5