Р Е
Ш Е Н
И Е
№198/23.7.2020г.
гр. Девня
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Девненският районен съд, в публично съдебно заседание на 08.07.2020г.в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 195 по описа
за 2020 г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с основание чл.49 ,ал.4 СК
Ищецът Д.Х.Г., ЕГН **********,
твърди, че с ответника Г.Я.Г., ЕГН **********, са
съпрузи, сключили граждански брак на 22.05.1998г. в гр. ***, като родените от
брака деца понастоящем са навършили пълноление. Излага, че по
време на брака съпрузите са придобили недвижим
имот – къща в с. ***, придобит със средства,
предоставени от родителите на ищеца
и два автомобила Счита, че бракът между
съпрузите е изчерпан от дължимото по
закон и морал съдържание и следва да бъде прекратен,
поради неразбирателство, влошени взаимоотношения между съпрузите и фактическа раздяла от 2015г. С оглед изложеното моли за прекратяване на брака,
без съда да се произнася
относно вината.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Излага, че причина
за прекратяване на брака е несходство
в характерите, поведението на ищеца и нежеланието
му да се
промени. Твърди, че от
около 5 години страните са във фактическа раздяла.
В
о.с.з представят подписано споразумение по 49, ал.4 от СК по имуществени и неимуществени въпроси, касаещи прекратяването на брака без
съда да се
произнася относно вината, което споразумение
е със следното съдържание:
Съпрузите нямат родени от
брака ненавършили пълнолетие деца
След прекратяване на брака молителката ще продължи да
носи брачното фамилното име Г.
Молителите заявяват, че не
претендират издръжка един спрямо друг
Молителите заявяват, че след
прекратяване на брака притежаваното от тях движимо
и недвижимо имущество, което е семейна имуществена общност, остава в обикновена съсобственост, а по отношение на
личните вещи – същите са получени
от всеки от съпрузите и няма спор помежду
тях
Разноските по делото се
поемат от всеки от съпрузите
така както са направени, а държавната такса по прекратяване на брака ще
се поеме поравно от молителите.
Съдът предвид постигнатото споразумение с което страните уреждат отношенията си след развода, е допуснал изменение на предявения иск
в иск по чл.49, ал.4 от СК.
След преценка на представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното в оригинал по делото удостоверение за сключен граждански
брак страните по делото са
съпрузи на основание сключен граждански брак от 22.05.1988г. с Акт за граждански
брак № 897 от същата дата, съставен
в гр. ***. След сключване на брака
съпругата е приела да носи фамилното
име на съпруга
Г.
Видно от представеното копие от удостоверение
за раждане от ***г., издадено въз основа на
акт за раждане
№***от 07.10.1988г. страните
са родители на ***Г., р. на 04.10.1988г.
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката Е. Й. Н., леля
на молителката, като показанията на свидетеля съда
цени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, и доколкото са в резултат на
непосредствени и лични възприятия и не противоречат на останалия доказателствен материал по делото.
В изложението си свидетелката излага, че страните не
живеят заедно от пет години
и няма изгледи, да се съберат
отново. Свидетелката явства, че молителката
живее при майка си в с. ***и се грижи за
нея.
С
оглед събраните доказателства съдът приема за установено,
че брачните отношения между съпрузите са дълбоко
и непоправимо разстроени. Бракът на страните
не изпълнява своята социална функция, поради което следва да
бъде прекратен с развод. Съдът като
прецени, че постигнатото между молителите споразумение съответства на изискванията на разпоредбата на чл.49, ал.4 от СК, не противоречи
на закона и на морала, намира
че същото следва да бъде
утвърдено от съда, а разводът между двамата съпрузи
да бъде допуснат
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака на основание
чл.49, ал.1 вр. ал.5 от СК.
Доколкото от страна на молителите
не се съдържа
искане за произнасяне на съда по въпроса
за вината, на основание чл.
49, ал.3 от СК, то съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Съдът определя държавна такса по иска за
развод при решаване на делото
в размер на 60.00 лв., на осн.
чл.6, т. 1 и т.2 от ТДТССГПК, която
да бъде заплатена
от страните поравно съгл. чл
329 от ГПК, като се приспадне вече
платената от съпруга такса
в размер на 25 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД брака между Д.Х.Г.,
ЕГН **********, и Г.Я.Г., ЕГН **********, сключен на 22.05.1988 г в гр. ***, за което обстоятелство
е съставен Акт за граждански брак
№ 897/22.05.1988г., поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да
се произнася по въпроса за
вината, на основание чл.49, ал.1 вр. ал.5 от СК.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото споразумение по чл.49, ал.4 от СК, в следния смисъл :
Съпрузите нямат родени от
брака ненавършили пълнолетие деца
След прекратяване на брака молителката ще продължи да
носи брачното фамилното име Г.
Молителите заявяват, че не
претендират издръжка един спрямо друг
Молителите заявяват, че след
прекратяване на брака притежаваното от тях движимо
и недвижимо имущество, което е семейна имуществена общност, остава в обикновена съсобственост, а по отношение на
личните вещи – същите са получени
от всеки от съпрузите и няма спор помежду
тях
Разноските по делото се
поемат от всеки от съпрузите
така както са направени, а държавната такса по прекратяване на брака ще
се поеме поравно от молителите.
ОСЪЖДА
Д.Х.Г., ЕГН **********,***, да заплати
държавна такса по иска за
развод в размер на 5.00 лв. / пет
лева/ по сметка на ДРС съгласно
чл.6, т.1
и т.2 от ТДТССГПК и държавна
такса от 5 лева / пет лева
/ при служебно издаване на изпълнителен
лист съгласно чл.11 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА
Г.Я.Г., ЕГН **********,***, да заплати
държавна такса по иска за
развод в размер на 30.00 лв. / тридесет лева/ по сметка на
ДРС съгласно чл.6,т.1 и т.2 от ТДТССГПК и държавна такса от 5 лева
/ пет лева / при служебно издаване
на изпълнителен лист съгласно чл.11 от ТДТССГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: