Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил,
05.02.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар И.С.
и с участието на прокурор Йордан Г., като разгледа докладваното от съдия
Карамфилова адм.д.№127/2018г. по описа на КАС, за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр.с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
К.Д.И.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол е предявил
искове с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС против ГД „ИН“ – София за
заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – уронване на човешкото достойнство и породено чувство на
малоценност, както следва: 1.иск за заплащане на сумата от 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода
01.01.2017г. до 22.03.2018г., резултат на нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС,
изразяващи се в системно нарушаване на правото за ползване на книги от
библиотеката; 2. иск за заплащане на сумата от 25 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 04.12.2017г. до
02.01.2018г., резултат на нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в нарушаване
на правото му да направи коледна украса и да участва в конкурс. Претендира се и
законната лихва върху сумата от 50 000 лв., считано от подаване на ИМ до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът ГД „ИН“ – София чрез
процесуалния представител изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора е за
недоказаност на исковете и отхвърляне на същите.
Кюстендилският
административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът К.Д.И.
търпи наказание
„лишаване от свобода“. Във връзка със спорните фактически обстоятелства по
делото са приети писмени доказателства – медицинска справка, от която се
установява, че е настанен в І група по чл.120, ал.1 от ЗИНЗС и е диспансеризиран
с диагноза „Социопатна личностова структура. Зависимост към кокаин и амфетамин.
Асоциално поведение“; епикриза от 21.05.2018г., медицинска справка от
22.04.2009г., амбулаторен лист №605/08.03.2018г., амбулаторен лист
№130/25.04.2018г., амбулаторен лист №2694/14.12.2017г., амбулаторен лист
№2451/06.11.2017г., амбулаторен лист №1216/04.05.2017г., докладни записки
относно проведени конкурси в затвора гр.Бобов дол /6 бр./, молба-жалба от ищеца
от 30.03.2018г. за неразрешен достъп до библиотеката, ведно с обяснение на
ИСДВР; заповед №32/31.03.2016г. за назначаване на библиотекар; длъжностна
характеристика за длъжността „библиотекар“; доклад от Д Н – библиотекар от
12.10.2018г., извадка от регистър на заетите книги от затворническата
библиотека от лишените от свобода от І група започнат на 09.06.2016г. и
съответно започнат на 25.09.2017г., молба от К.И. за получаване на книги от
16.02.2016г.
Назначена и
приета като доказателство по делото е съдебно-медицинска експертиза с
вх.№317/23.01.2019г. на в.л. Д-р Д.П.. От същата се установява, че И. страда от
Диссоциално личностово разстройство с асоциално поведение, при което превес имат
чувствата на гняв и саморазправа, както и злоупотреба с институциите и хората,
работещи в тях. Страда механизма за самоконтрол и точната преценка за
заобикалящата го среда. Субективното преживяване на дистрес е свързано с
дисхармоничните нагласи у лицето при невъзможност да се изпълнят желанията му и
ниския праг на фрустрация. Състоянията на декомпенсация, протекли с
оплакванията за потиснатост, тревожност, нарушения на съня не са свързани по
време на описаните от ищеца психотравми – лишаване от право да ползва книги от
библиотеката на затвора и направата на коледна украса.
Събрани са
гласни доказателства. С.К. сочи, че ищецът е споделял с него, че не го водят на
библиотека, както и че не му е разрешено да участва в конкурса за коледна
украса. Бил е притеснен и изпитвал негативни чувства. С.К. заявява, че работи в
затвора като инспектор „Социална дейност
и възпитателна работа“. За коледния конкурс сочи, че такъв е бил обявен за
останалите групи, но не и за І група, доколкото има специален режим за
охранителните съоръжения. По отношение на ползването на книги свидетелят сочи,
че библиотекарят сам донася книгите на лишените от свобода, но той не може да
влиза в групата – дава се в присъствието на служител от надзорен състав.
Книгите се предоставят само ако са върнати вече предоствени такива. А ищецът е
имал невърнати книги, като това е отбелязвано в дневника за предаване и връщане
на книги от библиотеката.
С оглед така
установената фактическа обстановка съдът намира исковете за допустими, като
предявени от активно легитимиран субект срещу пасивно легитимиран ответник и
пред компетентен да го разгледа съд /по арг. от чл.285, ал.2 от ЗИНЗС/.
Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, т.е. отговорността
се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение /чл.3, ал.1/, както при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3, ал.2/.
Основателността на иска за вреди с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките
- акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5
от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Съдът счита,
че с оглед събрания доказателствен материал по делото, исковете с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явяват недоказани. Съгласно практиката на
Съда по правата на човека, чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че
лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на
зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не
излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на
практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно
състояние на лишения от свобода, са гарантирани чрез спазването на законовите
изисквания. Съдът е приел, че изключването на лице от затворническия колектив
само по себе си не представлява форма на нечовешко отношение, като уточнява
предназначението на по-строгия режим спрямо лица, които се предполага, че са
опасни - да предотвратят опити за бягство, нападение или безпорядък сред
затворническия колектив. В контекста на тази съдебна практика законодателят е
приел в националното законодателство чл.3 от ЗИНЗС, с който забранява
жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и
поставянето им в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“.
Съгласно чл.165, ал.1 от ЗИНЗС във всеки затвор,
затворническо общежитие и поправителен дом се създава библиотека, до която се
осигурява достъп на всички лишени от свобода, а според нормата на 154, ал.1 от
ППЗИНЗС библиотеки се поддържат съгласно установения ред и практика на
гражданските библиотеки. Съдът приема за безспорно установено, че ищецът е имал
осигурен достъп до библиотеката на затвора, тъй като е получавал книги –
обстоятелство доказващо се от извадка от регистър на заетите книги от затворническата библиотека от
лишените от свобода от І група започнат на 09.06.2016г. и съответно започнат на
25.09.2017г., молба от К.И. за получаване на книги от 16.02.2016г., както и от
доклад от 12.10.2018г. на Д.Н. – библиотекар. Същевременно обаче се доказва и
факта, че част от заетите книги не са върнати от лишения от свобода, поради
което нови книги не са му предоставени – съдът кредитира в този аспект
показанията на св.К., които се подкрепят и от писмените такива - доклад от
12.10.2018г. на Д.Н. – библиотекар и регистър на заетите книги. Следователно
анализът на установените факти и обстоятелства чрез съответните доказателствени
средства обуславя извод за липса на незаконосъобразно действие/бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанието лишаване от свобода спрямо
ищеца, респ. за недоказване на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС в аспекта,
който се твърди от К.И.. Липсата на първата предпоставка по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС води до неоснователност на иска. С оглед приетото заключение
вх.№317/23.01.2019г. на в.л. Д-р П. съдът счита за недоказана и втората и
третата такива, доколкото не са установени настъпили вреди от неимуществен
характер в правната сфера на ищеца, нито причинно-следствена връзка между вреда
и незаконосъобразно действие/бездействие - състоянията на декомпенсация, протекли с оплакванията
за потиснатост, тревожност, нарушения на съня не са свързани по време на
описаните от ищеца психотравми – лишаване от право да ползва книги от
библиотеката на затвора. Това води до извод за отхвърляне на предявения иск
като неоснователен.
Правната регламентация на творческите и културни
дейности на лишените от свобода са регламентирани в чл.163, ал.1 от ЗИНЗС - в
местата за лишаване от свобода се създават условия за творчески и културни
дейности на осъдените, както и в чл.148 от ППЗИНЗС - на лишените от свобода се
осигурява възможност за упражняване на творчески дейности и участие в културни,
спортни и религиозни мероприятия за осмисляне на свободното време. В
разпоредбата на чл.149 от ППЗИНЗС са посочени творческите и културните дейности:
1. самодейни изяви чрез представяне на театрални постановки, художествени
програми, музикални концерти, спектакли, свързани с празници или други важни
събития, и др.; 2. организиране на художествени и приложни изложби както от
творчески изяви на лишени от свобода, така и на външни представители; 3.
организирана клубна дейност по интереси; 4. организирани посещения на културни
и религиозни мероприятия, спортни прояви, музеи, изложбени зали, исторически и
други забележителности извън местата за лишаване от свобода; 5. провеждане на
разнообразни културни програми от външни представители. В затвора гр.Бобов дол
се установява, че тези мероприятия се организират от сектор „Социална дейност и
възпитателна работа“. От гласните доказателствени средства се доказа, че
процесния конкурс за коледна украса през м.12.2017г. е организиран за
останалите групи, но не и за І група от съображения за сигурност с оглед
специалния режим, на който са поставени лишените от свобода, съгласно чл.54,
т.3 от ППЗИНЗС. Следователно действията на специализираните органи по
изпълнение на наказанието лишаване от свобода почиват на закона и не се явяват
незаконосъобразни. Имайки предвид, че лишените от свобода на специален режим
/какъвто е ищеца/ се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен
надзор и охрана и не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени
от свобода, поставени на общ и на строг режим, затворническата администрация
правилно и законосъобразно не е разрешила на К.И. да участва в конкурса за
коледна украса през м.12.2017г. И по отношение на втория иск с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС съдът приема, че не са доказани елементите от фактическия
му състав /втората и третата съгласно заключение вх.№317/23.01.2019г./, поради
което ще бъде отхвърлен като неоснователен.
Разноските,
сторени в производството като възнаграждение за вещо лице в размер на 350 лв.,
се дължат от ищеца, на основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, като следва да се
заплатят по сметка на КАС. Претенцията на ответника за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна. Това е така, защото нормата
на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС е специална и дерогира общото правило на чл.78, ал.3
от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски.
Воден от
горното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К.Д.И.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол против ГД
„ИН“ – София искове по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на сумата от 50 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – уронване на
човешкото достойнство и породено чувство на малоценност, както следва: 1.иск за
заплащане на сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в периода 01.01.2017г. до 22.03.2018г., резултат на
нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в системно нарушаване на правото
за ползване на книги от библиотеката; 2. иск за заплащане на сумата от
25 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
периода 04.12.2017г. до 02.01.2018г., резултат на нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в нарушаване на правото му да направи коледна украса и да
участва в конкурс, ведно със законната лихва върху сумата от 50 000 лв.,
считано от подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К.Д.И., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Кюстендилски административен съд – гр.Кюстендил, ул.“Гороцветна“ №29А разноски
за вещо лице в размер на 350 лв. /триста и петдесет/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" /ГДИН/ - София, ул. "Н. Столетов"№ 21 за присъждане
на разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: