Р Е Ш Е Н И Е
№...
31.07.2020г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 06.07.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №696 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.92 от ЗЗД.
Искът е
предявен от КОИ „РАЛИЦА“
гр.Стара Загора срещу „НАНСИ ТЕКС“ ЕООД с……... С исковата молба се
твърди, че на 30.10.2019г. страните сключили договор, по силата на който ищецът
възложил изработването на стоки на ишлеме на ответника. Било
възложено изработването на 800 броя полушуби. Договорът бил със срок за
изпълнение 01.12.2019г. Ищецът изпълнил задълженията си по договора като
доставил на изпълнителя материалите за изпълнение на поръчката на 30.10.2019г.
Ответникът обаче забавил изпълнението си, като вместо на 01.12.2019г., той
доставил 611 броя шуби на 10.12.2019г. Била предвидена клауза в договора за
неустойка за забава. Изпълнителят по договора забавил изпълнението за 9
дни, поради което дължал неустойка в размер на 3% върху стойността на
съответната действаща част от договора за всеки ден от забавата. Изпълнителят
предоставил стоки на стойност 51324,00лв., които били заплатени от възложителя,
но поради закъснението от 9 дни изпълнителят дължал сумата от 13857,48лв. Това
породило правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск.
Моли съда
да осъди ответника да му заплати сумата от 13857,48лв., представляваща
неустойка за забава по Договор за изработка от 30.10.2019г., както и
направените по делото разноски.
Ответникът
в срока за писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния му
представител оспорва предявения иск. Счита, че исковата молба била нередовна и
следвало да се остави без движение. Не било налице съответствие между обстоятелствената
част и петитума на исковата молба. Не ставало ясно кое задължение изпълнителят
забавил. Дали изпълнителят по договора имал задължение да изработи изделията
или и да ги достави и за какво се претендирала неустойката – дали за забава в
изработката или за забава в доставката.
В случай,
че съдът приеме исковата молба за редовна, то ответникът счита предявеният иск
за неоснователен. Твърди, че всички изделия по договора са били изработени в
срок – на 01.12.2019г. Ответникът бил поел задължение по договора само да
изработи, но не и да достави изделията. Възложителят сам е трябвало да
транспортира изделията. В хода на изпълнение на договора страните са
разговаряли многократно, като са се споразумяли за броя изделия – а именно 611
броя, които да бъдат изработени до 01.12.2019г., както и цената на изделията.
Част от материалите за изработка на изделията били доставени на изпълнителя
след датата 30.10.2019г. с три отделни доставки. На 25.11.2019г. изделията били
изработени и готови за получаване от възложителя. Възложителят обаче забавил
организирането на транспорта. Едва на 08.12.2019г. възложителят уведомил
представител на изпълнителя, че на 10.12.2019г. ще получи изделията, поради
което на 09.12.2019г. била издадена и фактурата за цената. На 10.12.2019г. изделията
били взети с транспорт на възложителя. Поради тази причина ответникът твърди,
че не е налице забава в изпълнението на договора. Изделията били изработени в
срок и възложителят по своя вина забавил получаването им. Освен това
претендирания размер неустойка не съответствал на дните забава. Ответникът
прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка, тъй като същата
противоречала на добрите нрави и нарушавала принципа на справедливостта. С
клаузата за неустойка се превишавали обезщетителните и обезпечителните ѝ
функции. Неустойката за 9 дни представлявала 1/3 от цялото възнаграждение по
договора, с което ищецът се стремил да се обогати. Ответникът твърди, че ищецът
не е претърпял вреди от забавата в изпълнението, още повече, че за забавата
ответникът не носел вина.
Предвид
гореизложеното ответникът моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и
правна обстановка:
От представените и приети като
писмени доказателства копия на Договор
за изработка от 30.10.2019г., Предавателно-приемателен протокол
№011/30.10.2019г. се
установява, че между страните е бил сключен договор за изработка, като ищецът е
възложител, а ответникът е изпълнител. Съгласно договора изпълнителят е
трябвало да изработи на ишлеме с материали на възложителя 800 броя полушуби при
единична цена за един брой 55,00лв. без ДДС в срок до 01.12.2019г. Предвидено
е, че възложителят ще предаде материалите на изпълнителя в с.Вълкосел на
30.10.2019г. От Предавателно-приемателния протокол става ясно, че действително
материалите за изработка на изделията са били предадени на уговорената дата –
30.10.2019г. От изявленията на страните, както и от другите представени по делото
писмени доказателства – копия на Приемо-предавателен
протокол №1/10.12.2019г., фактура №**********/09.12.2019г. се установява, че в хода на изпълнението на
договора страните са изменили договорките си – от една страна са намалили броя
на изделията за изработка от 800 броя на 611 броя, от друга страна са увеличили
цената за един брой изделие от 55,00лв. на 70,00лв. без ДДС. Възложителят е
приел 611 броя полушуби на цена от 70,00лв. без ДДС за брой. Съдът намира, че
този факт е индиция, че изпълнителят е бил затруднен в изпълнението на договора
в срок, тъй като е изработил и предал продукция в количество приблизително с
¼ по-малко от договореното, макар да е имал налични материали за
всичките договорени 800 броя изделия.
Спорно между страните е
обстоятелството какво е било задължението на изпълнителя – само да изработи или
да изработи и достави. В чл.1 от процесния договор е записано, че изпълнителят
се задължава да изработи.. В чл.6 „Права и задължения на изпълнителя“ е
записано, че изпълнителят се задължава да изработи и предаде на възложителя…
В чл.7 „Отговорност при неизпълнение. Неустойки“ е предвидено, че в случай на
закъснение в изработката и предаването на изделията от страна на
изпълнителя… Страните не са уговорили място на предаване на изработените изделия.
Същевременно не бе установено изпълнителят да е отправял покана за получаване
на готовите изделия, в случай, че същите са били изработени в срок, макар
същият да е бил наясно с уговорената санкция в договора за неспазване на срока
за изработка и предаване. От Приемо-предавателния протокол №1/10.12.2019г. е
видно, че същият е съставен в гр….., т.е. предаването на стоките все пак не е
станало в седалището на ответника. Поради тази причина съдът намира, че
действителната воля на страните по договора е била изпълнителят да достави
готовите изделия в срок до 01.12.2019г., което не се е случило. Няма спор, че
предаването на изработените 611 броя полушуби е станало на 10.12.2019г.
Изпълнителят е издал фактура на възложителя за размера на дължимото плащане по
договора - фактура №**********/09.12.2019г. на стойност 51324,00лв. с ДДС,
която стойност е заплатена от възложителя с Преводно нареждане от 10.12.2019г.
Представените от ответника копия
на: Протокол за предаване на готова продукция от 25.11.2019г., Протокол за предаване на готова продукция от
20.11.2019г. са
частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за изпълнителя факти и
предвид оспорването от страна на ищеца, съдът намира, че същите не са годни
доказателства за удостоверяване факта на изработването на изделията в
уговорения по договора срок.
От така изложените факти съдът
намира, че действително изпълнителят по договора – ответник в настоящото
производство е изпаднал в забава за изработването и предаването на изделията на
възложителя. Поради забавата, ответникът дължи неустойка, предвидена в договора
за тази забава, а именно 3% на ден върху стойността на съответната действаща
част от договора. Забавата е продължила 9 дни – от 02.12.2019г. до
10.12.2019г., а стойността на действащата част от договора е стойността на
изделията, които са изработени от изпълнителя и заплатени от възложителя - 51324,00лв.
с ДДС. Ищецът претендира неустойката именно върху този размер на стойността на
договора, а не върху предварителното договорено количество изделия, в който
случай стойността е по-висока и съответно претенцията за неустойка щеше да бъде
по-висока. 3% от стойността на договора възлиза на 1539,72лв. колкото е размера
на предвидената неустойка на ден, а за 9 дни размерът на неустойката възлиза на
13857,48лв.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД „Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.”
Неустойката е акцесорна на главното задължение на страната, тя обезпечава кредитора при неизпълнение на задължението на длъжника, като установява предварително размера на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение. Вредите, чийто размер покрива неустойката, не е необходимо да бъдат доказвани.
Съгласно Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл.9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно.
Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес.
Условията
и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани някои от следните критерии: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди;
Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави.
В конкретния случай съдът намира,
че цитираната кауза за неустойка в процесния договор не е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Тя цели да обезщети възложителя по договора и
ищец по настоящото производство за вредите, които той може да претърпи поради
неизпълнението на задължението за изработка и предаване на изделията – предмет
на договора, в срок. Неустойка е била предвидена в договора и реципрочно за
неизпълнение на задължението на възложителя да заплати договорената цена в
срок.
Следва да се отбележи и, че страните са търговци, при
които автономията при договарянето е засилена по аргумент от разпоредбата
на чл.294,
ал.2 ТЗ, установяваща възможност за уговаряне между търговци на
лихва върху лихва, както и забраната, установена в чл.297 ТЗ,
за унищожаване на търговска сделка, сключена между търговци, поради крайна
нужда и явно неизгодни условия.
Предвид гореизложеното, съдът
намира предявения осъдителен иск за основателен и доказан и следва да бъде
уважен в пълен размер.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните
разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за
завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските
за заплатена държавна такса в размер на 554,30лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 1200,00лв. с ДДС.
Воден
от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „НАНСИ ТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Вълкосел, обл.Благоевград, ул.“Люляк“ №14, представлявано от Фазли Неджипов
Арнаудов да заплати на
КОИ „РАЛИЦА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, ул.”Св.Княз Борис I” №100, представлявано от
Маргарита Стоянова Стоянова, сумата от 13857,48лв. /тринадесет хиляди осемстотин петдесет и седем лева
и 48 стотинки/, главница, представляваща неустойка за забава по Договор за
изработка от 30.10.2019г., както и направените по делото разноски в размер на 1754,30лв. /хиляда седемстотин петдесет и четири лева и 30 стотинки/, представляващи платената от ищеца
държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: