Р
Е Ш Е
Н И Е № 10
гр. Шумен 10.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в открито заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година , в състав:
Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян
при секретаря Жанета Дучева, като разгледа докладваното от окръжният съдия гр. дело №57 по описа за 2019г. за да се произнесе , взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 от ЗЗД.
Ищцата Н.Т.К. твърди в исковата си молба и уточняваща молба от 3.05.2019г. ,че била с ответницата Л.Й.П. в облигационни отношения по силата на сключен между тях договор за счетоводно обслужване за процесният период за 2013г. и за 2014г. По този договор Л.Й.П., в качеството й на счетоводител поела задължение да води счетоводството на предприятието на Н.Т.К. във връзка с дейността й като земеделски производител. През този период ищцата възлагала на ответницата да извършва всички свързани с работата й счетоводни операции, включително я упълномощила да я представлява пред НАП с правото да подава необходимите по закон декларации и документи.В съответствие с така сключения между тях договор, на последната било възложено да подаде годишните данъчни декларации във връзка с дейността на ищцата за 2013 и 2014 година, като била уведомена за желанието на ищцата облагането на доходите й да се осъществи по най - благоприятния за нея начин, предвиден в закона. В чл.29а от ЗДДФЛ била дадена възможност на земеделските производители да изберат реда за формиране на годишната им данъчна основа, като посочат в ГДД дали същата ще се образува като такава за земеделски производител или като за едноличен търговец. Упражняването на това право на избор се осъществява в съответствие с разпоредбата на чл.29а, ал. 1 и ал.4 от ЮДДФЛ. Н.Т.К. изрично поставила задача на ответницата да подаде декларация за облагане на доходите от дейността й като едноличен търговец. Ответницата, в качеството й на счетоводител подава ГДД за 2013 и 2014 година като посочва данъчна основа и данъчна ставка за облагане доходите на ищцата като за едноличен търговец, но без да подаде изискуемите по закон декларации за избор, което като професионалист е била длъжна да знае, че следва да се направи. Този пропуск от нейна страна се установил през 2016 година когато била извършена проверка от ТД на НАП – В., в резултат на която се установили задължение, обективирано в ревизионен акт № Р- 03002716000979-091-001 /18.07.2016 г. в размер на: 44 671 лв .- данък и 9425,72 лв,- лихва дължими за 2013г. и 35913,07 лв. -данък и 4445,53 лв.- лихва дължими за 2014г. Горепосоченият Ревизионен акт бил обжалван пред АС Варна и ВАС, като горните суми били намалени с влязъл в сила съдебен акт съответно на: 17868,4 лв.- данък и 3380,98 лв.- лихва дължими за 2013г. и 20933,13 лв,- данък и 2591,23 лв.- лихва дължими за 2014г. или обща сума в размер на 44 773,74 лв. В горепосочената процедура по обжалване на ревизионния акт били сторени от страна на ищцата и допълнителни разноски за адвокатски хонорари и държавни такси в размер на 5000 лв. Така поради неизпълнението на изискванията за подаване на ГДД, чрез която да бъде упражнено правото на избор за определяне на по-благоприятн режим на облагане, Н.Т.К. била санкционирана да заплати сумата от 44773,74 лева, именно заради нарушения при водене на счетоводството й от страна на ответницата, на която е била възложена тази дейност и за която услуга ищцата е заплащала редовно уговорено възнаграждения. Твърди, че поради виновното и неточно изпълнение на възложената работа от страна на същата, й е определен по - неблагоприятния режим за облагане и съответно е била осъдена да заплати посочената сума.Във връзка с гореизложеното, за Н.Т.К. бил налице интерес от предявяване на настоящия иск, с който претендирала Л.Й.П. да и заплати обезщетение за причинените имуществени вреди, в резултат на неточното и лошо изпълнение на договор за счетоводни услуги. Сумата от 26 000лв. представлявала сбора от сумата от 17864.40лв. платен данък за 2013г. , 3380.98лв. законна лихва , както и сумата от 4750.62лв. представляваща част от допълнително определения и заплатен данък за 2014г. от общо 20933.13лв. Цената на процесният договор за счетоводно обслужване била в размер на 200лв. на месец.
С оглед изложеното ищцата моли съдът да осъдите Л.Й.П. да заплати на Н.Т.К. сумата от 26 000 лева, предявени като частичен иск от 49 773 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба.
Ответницата Л.Й.П. в отговора си и допълнителният такъв оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен по основание и размер . Искът бил недопустим тъй като настъпилите вреди ,които се претендирали от ищцата били възникнали от действията на държавен орган в лицето на НАП и ответницата не била легитимирана да отговаря за обезщетяването на тези вреди.
Ответницата твърди ,че познавала Н.Т.К. от повече от 20 години. Поради тази причина се съгласила през годините да й подава данъчните декларации чрез нейния ел. подпис, но самите декларации били съставяни от Н.К., а тя само подавала вече изготвените такива чрез нейния ел. подпис.
Всъщност г-жа К. я упълномощавала да я представлява пред НАП единствено, за да подава декларации по електронен път. Или по-точно тя имала право да ползва от нейно име „ електронни административни услуги, предоставени от НАП чрез КЕП /Квалифициран Електронен Подпис - б.а./ достъпни през интерфейса на информационната система на НАП и/или да подава по електронен път и да подписва с КЕП следните документи във връзка с изпълнението на законови задължения или реализиране на законови интереси в производствата, развивани пред органи на НАП: декларации, документи или данни, подавани от физически лица. “ Декларацията по чл. 29а от ЗДДФЛ до 2018г. включително обаче се подавала единствено на хартиен носител. Ответницата никога не била разполагала с такива правомощия , тъй като подаването на ГДД пред НАП на хартиен носител изисквала задължително нотариално заверено пълномощно, с каквото тя не разполагала. На следващо място никога не била сключвали договор за счетоводно обслужване с ищцата нито в писмена, нито в устна форма. Категорично оспорвала наличието на облигационна връзка, което се потвърждавало от липсата на осчетоводяване на такъв договор в счетоводството на Н.К., която била регистрирана по ДДС и ежемесечно до 14-то число подавала декларации по ДДС, ведно с извлечение от дневник за приходи и разходи, в който се описвали всички задължения на търговеца. В случаите, когато имало налично правоотношение между търговци /договор за счетоводно обслужване/, съгласно Закона за счетоводството се издавала фактура с ДДС, която се връчвала на клиента по този договор. Същата евентуално би следвало да се осчетоводява като разход и фигурира в извлечение от дневник за приходи и разходи, подаван ежемесечно до НАП чрез описаните по-горе декларации. В настоящия случай ответницата Л.П. не фигурирала в дневника за приходи и разходи на ищцата за периода от 2013 до 2014г. /а и когато и да било/, което безспорно доказвало липсата на какъвто и да било договор между страните. Ответницата никога не била получавала възнаграждение от г-жа К. именно защото между тях нямало сключен договор за изработка /т.нар. договор за счетоводно обслужване/. Ищцата никога не й била поставяла задача тя да преценява кой е най-благоприятния начин на облагане, а още повече да й е възлагала да й подава декларацията по друг начин, освен по този, по който била подавана от нея до 2018г. включително. Дори да се приемело за установено наличието на договор между страните /неформален договор за счетоводно обслужване, който по съществото си представлявал договор за изработка/, работата била приета от ищцата на основание чл. 264, ал. 3 от ЗЗД. С подаването на годишните финансови отчети от страна на Н.К. и липсата на каквото и да е оспорване на същите до подаване на настоящата искова молба, кредиторът бил приел извършената работа. Не били наведени твърдения ищцата да е възразила по изготвените ГФО. Право на обезщетение за вреди /претърпени загуби или пропуснати ползи/ възниква при наличието на следните предпоставки: неизпълнение на договорно задължение; неизпълнението на задължението да се дължи на виновно поведение на длъжника, т. е. на причини, за които длъжникът отговаря; кредиторът да е претърпял вреда - да е претърпял загуба или да е пропуснал полза; пропуснатата полза да е предвидима към момента на пораждане на задължението; да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и причинените вреди. При неправомерно начисляване на данък /твърдяната от ищцата вреда/ внасянето му в републиканския бюджет не било вреда, а изпълнение на съществуващо данъчно задължение. Следователно категорично липсвала причинно-следствена връзка между твърдяното неизпълнение и настъпилата вреда, чието настъпване ответницата категорично оспорвала. Декларацията по чл. 29а ЗДДФЛ се подавала веднъж на пет години, като с нея се определял режим на данъчно облагане за период от цели 5 години, за който е неясно какви ще бъдат доходите и оборотите на данъчно задълженото лице. В конкретния случай, освен че ответницата нямала обективната възможност да подаде декларация по чл. 29а ЗДДФЛ поради липса на нотариално заверено пълномощно, с което да подава декларации на хартиен носител, до януари 2014г. /крайният срок за подаване на въпросната декларация/ не са били известни доходите на ищцата за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., за да се прави преценка именно от ответницата кой вид данъчно облагане би бил по-благоприятен за ищцата. В този смисъл към момента на подаване на декларацията по чл. 29а от ЗДДФЛ /януари 2014г./ било напълно възможно облагането като земеделски производител да е по-благоприятно за 2013г., но да се окаже по- неблагоприятно за следващите четири години, за които нямало как да има данни за бъдещия приход на ищцата, приход които зависи само и единствено от усилията и дейността на ищцата. Преценката кой режим на облагане би бил по - изгоден можела да се направи единствено от ищцата, а не от ответницата. Отделно в ревизионния акт, въз основа на който се претендирали „вреди“ били установени неосчетоводени приходи в размер на 278 624,82 лева за 2013г. Тези задължения произтичали не от различен режим на данъчно облагане, а от укриване на приходи, за които безспорно се дължал данък. Поначало счетоводител нямало как да отговаря за неосчетоводяване на приходи, които неговия клиент не бил представил за осчетоводяване.
От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Видно от представеният ревизионен акт № Р- 03002716000979-091-001 /18.07.2016 г. издаден от ТД на НАП Варна отменен частично с решение №2627/28.02.2018г. по адм.д.№7592/2017г. по описа на ВАС в тежест на ищцата са установени данъчни задължения в размер на 14 991.40 лв.- данък и 3380,98 лв.- лихва дължими за 2013г. и 20933,13 лв,- данък и 2591,23 лв.- лихва дължими за 2014г. или обща сума в размер на 44 773,74 лв. От писмо изх.№4699/19.04.2019г. на ТД на НАП В. издадено на основание молба от Л.Й.П. и съдебно удостоверение в ТД на НАП В. офис Ш. от Н.Т.К. не били представяни нотариално заверени пълномощни , с които същата да била представлявана пред НАП от други лица. В ИС на НАП разполагали с данни за подадени заявления за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги предоставяни от НАП с КЕП на упълномощено лице с посочени в писмото изходащи номера . От 15.10.2018г. НАП е предоставила използването на електронна услуга за подаване на декларация по чл.29а от Закона за данъците върху доходите на физическите лица достъпна с КЕП и ПИК. Видно от приложените към писмото заявления такива са били подавани от ответницата с електронен подпис чрез услугата КЕП на НАП от името на ищцата Н.Т.К. на 6.06.2011г.,6.09.2011г.,19.06.2013г.,14.01.2014г.,17.01.2014г., 3.03.2015г.,24.08.2018г.
Ищцата е представила следната счетоводна документация в оригинал: Отчет на приходите и разходите на ЧЗП Н.К., към 23.09.2013 г., изготвен и подписан от Л.П.; Баланс на ЧЗП Н.К., към 23.09.2013 г., изготвен и подписан от Л.П.; Отчет на приходите и разходите на ЧЗП Н.К., към 31.07.2013 г., изготвен и подписан от Л.П.; Баланс на ЧЗП Н.К., към 31.07.2013 г., изготвен и подписан от Л.П.; Дневник на покупките за периода 01.09.2013 г. до 30.09.2013 г. изготвен и подписан от Л.П.; Справка за ДА (дълготрайни активи) към 14.03.2014 г., изготвена и подписана от Л.П.; Отчет на приходите и разходите на ЧЗП Н.К., към 14.03.2014 г., изготвен и подписан от Л.П.; Баланс на ЧЗП Н.К., към 14.03.2014 г., които документи носят подписа на ответницата Л.П., като техен съставител.
На осн.чл.193 ГПК бе открито производство по чл.193 ГПК на основание оспорване истинността на горепосочените счетоводни документи относно тяхната автентичност ,като ответницата оспори ,че тези документи са подписани от нея. От заключението по назначената СГЕ се установи ,че подписите срещу реквизита „Съставител“ положени в горепосочените счетоводни документи са положени от Л.Й.П.. Предвид гореизложеното ,съдът приема ,че оспорването на тяхната автентичност не е доказано по делото и , че тези документи са истински и са част от доказателствата по делото. От заключението на вещото лице по първата назначена ССЕ по делото се установи , че съобразно констатации по Ревизионен акт №Р-030002716000979-091- 001/18.07.2016г. на ТД на НАП-В. при водене на счетоводството на ищцата Н.Т.К. са допуснати нарушения, както при извършената ревизия са констатирани нарушения, както следва: -неотчетени и неосчетоводени, получени субсидии -за 2013г.-в размер на 70821,43лв. -за 2014г.-в размер на 60747,77лв.
-осчетоводени, но необложени с ДД, получени от ЗП субсидии -за 2013г.-в размер на 207804,12лв. -за 2014г.-в размер на 214087,67лв., -неподадена декларация по чл.29а от ЗДДФЛ, довело до неблагоприятно облагане на ищцата Н.К.. По данни от НАП-В. за 2014г. от ответницата не е подавана декларация по чл.29а от ЗДДФЛ за избор на начина на облагане. Следващият се данък за внасяне по ЗДДФЛ за 2014г., в случай, че би била подадена декларация по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ се определя на 20933,13лв. По проверени документи за периода 01.01.2013г.-31.12.2014г. не се установи наличие на издадени и осчетоводени в НАП фактури по договор за счетоводно обслужване между страните по делото. По проверени документи /дневник на покупките и СД по ДДС/ за периода 01.01.2013г.-31.12.2014г. не се установи наличие декларирани разходи от ищцата Н.Т.К. по дължими фактури, издадени от ответницата Л.П..Предвид ,че за периода 2013-2014г. не са налице осчетоводени и отразени по дневник на покупките и СД по ДДС фактури , издадени от ответницата Л.П. ,то не е налице ползване на данъчен кредит по ЗДДС от ищцата. От заключението на вещите лица по допълнителната ССЕ по делото се установи , че е налице разликата между двата режима на облагане- като земеделски производител и като едноличен търговец и тя е описана в констативно-съобразителната част от заключението. Дължимия данък общ доход при режим на облагане като земеделски производител и като едноличен търговец с оглед на посочения годишен оборот в ГДД за 2013г.и 2014г. е посочен в констативно-съобразителната част от заключението. Ищцата е платила за 2013г. данък в размер на 2877лв., а за 2014г. е внесен данък в размер на 1259.41лв. Данъкът е бил определен при режим на облагане като едноличен търговец. По РА № на ищцата Н.К. е определен данък доход за 2013г. и 2014г. общо в размер на 74 527.62лв. Ако е била подадена декларация по чл.29а от ЗДДФЛ щяха да са налице предпоставки дължимият данък да бъде определен като за едноличен търговец. Съгласно параграф 11 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ декларацията по чл.29а ал.4 от ЗДДФЛ, с която се упражнява правото на избор от регистрираните по ЗДДС лица по чл.29а от ЗДДФЛ за 2014г. се подава в срок до 31 януари 2014г. Съгласно чл.29а ал.З от ЗДДФЛ редът на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28, избран от лицата по ал. I и се прилага за срок, не по-кратък от 5 последователни данъчни години.Към януари 2014г.няма как да бъдат известни доходите на ищцата Н.К., които са нужни за подаване на ГДД за 2014г., на ГДД за 2015г., ГДД за 2016г., ГДД за 2017г. Не е възможно към януари 2014г. счетоводител да направи обективна преценка дали облагането по чл.29а от ЗДДФЛ за период от 5 години би било по-благоприятно при положение , че доходите на данъчно задълженото лице за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. са бъдещи и неизвестни. Неосчетоводени доходи поради евентуално непредаване на документи не е грешка на счетоводителя , но поради това , че не се знае дали документите в случая са били предадени от данъчно задълженото лице на счетоводителя то не може да се отговори на този въпрос.След проверка на разходните документи на ищцата Н.К. и дневниците за покупки и СД по ЗДДС за периода 01.01.2013г. - 31.12.2014г. не се установи наличие на разходни документи , издадени от ответницата за счетоводно обслужване и/или за извършени други услуги.
Разпитаният по делото свидетел свидетел К. В.К. твърди ,че знаел ,че Л. водела счетоводството на Н. ,защото тя го завела при Л. ,която водела счетоводството и на свидетеля, за което той нямал сключен договор. Свидетелят не бил присъствал лично на плащане на парична сума от ищцата на ответницата. Не бил виждал ищцата при ответницата. Свидетелят К. К. , съпруг на ищцата твърди ,че той се познавал с ответницата от повече от 40г. , а с нейният съпруг от детска възраст. Когато фирмата им се наложило да бъде регистрирана по ЗДДС възникнала нужда от счетоводител ,който да води счетоводството на фирмата им и се обърнали към ответницата ,като между тях нямало договор и всичко било на приятелски начала. Плащането се извършвало месечно на ръка .ГДД се подавали от Л. всяка година. Ищцата плащала на ответницата на месец по 500-600лв. за счетоводното обслужване, но свидетелят не бил присъствал на плащането на парична сума. Ответницата им водела счетоводството от 2006г. От показанията на свидетелката Р.М. ,която работи в един офис с ответницата се установява ,че страните били семейни приятели и имали близки отношения. Свидетелката не била виждала ищцата да носи пари на ответницата като понякога ищцата е носила документи на ответницата.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи : Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум - ищецът твърди неизпълнение на договорно задължение от страна на ответното дружество, настъпили следствие на същото имуществени вреди и претендира обезщетяването им, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е претенция с правно основание чл.79, ал.1, пр.ІІ във вр. с чл.82 от ЗЗД. Предвид на това възражението на ответницата направено в отговора ,че предявеният иск е недопустим е неоснователно , тъй като ищцата претендира вреди от неизпълнение на договор сключен между двете страни и това определя допустимостта на иска. Въпрос по съществото на спора е , а не по неговата допустимост дали вредите са били причинени от ответницата или от други лица.
За да възникне задължение за плащане на обезщетение за договорно неизпълнение, е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки: наличието на валидно облигационно правоотношение, от което да възниква задължение за изпълнение; виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение т. е. на причини, за които длъжникът отговаря; вреди, настъпили от неизпълнението- да е претърпял загуба или да е пропуснал полза; причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилите вреди. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест/чл.154, ал.1, изр.1 от ГПК/ ищцата е следвало да проведе пълно и главно доказване по отношение на фактите, от които възниква претендираното от нея право на обезщетение, а именно: валидно облигационно правоотношение, от което да възниква задължение за изпълнение , неточното изпълнение, вредите и причинната връзка между неизпълнението и вредите. В разглеждания случай съдът намира, че такова доказване е не е извършено.
На първо место следва да се установи дали между страните по делото е имало сключен твърдяният от ищцата договор за счетоводно обслужване на предприятието на ищцата, като се твърди ,че същият не бил сключен в писмена форма. Следователно по делото следва да се установи същественото съдържание на този вид сделка ,което включва установяване на същественото съдържание на конкретната услуга за счетоводно обслужване ,нейните параметри и цената й , както и какви са били конкретните права и задължения на двете страни по договора. Съдът счита ,че това не се доказа по делото при условията на пълно и главно доказване от ищцата. Не се установи какъв точно е бил предмета на договора и конкретните права и задължения на двете страни по договора и цената на услугата. Разпитаните по делото свидетели на страната на ищцата нямат преки и непосредствени наблюдения върху конкретните уговорки между страните по делото във връзка установяване точното съдържание на договора относно съществените му елементи . Първият свидетел знаел от ищцата ,че ответницата извършва счетоводното обслужване на предприятието й , а вторият свидетел, съпруг на ищцата , твърди ,че това обслужване било неформално и на приятелски начала , като сочи че цената по договора била 500-600лв. на месец , а самата ищца твърди ,че цената по договора била по 200лв. на месец. От показанията на свидетелката на ответната страна ,която работи в един офис с ответницата се установи ,че двете с ищцата били приятелки , като свидетелката не била виждала ищцата да заплаща на ответницата пари за някакви услуги. Също така от заключенията по ССЕ се установи ,че няма издадени и осчетоводени фактури по договор за счетоводно обслужване между страните по делото ,не се установи наличието на декларирани разходи от ищцата по дължими фактури , издадени от ответницата , респ. не са налице осчетоводени и отразени в дневник на покупките и СД по ДДС за периода 1.01.2013-31.12.2014г. , не се установи наличие на декларирани разходи от ищцата по дължими фактури издадени от ответницата. Подписаните от ответницата счетоводни документи също не са безспорно доказателство за съществуването на твърдяният договор за счетоводно обслужване между страните.
Даже и да се приеме ,че е налице договор за счетоводно обслужване между страните ,то не се доказа ,че ответницата е имала задължението да подаде от името на ищцата като неин пълномощник декларация за избор по чл.29а от ЗДДФЛ, каквото е твърдението на ищцата . На първо место такава декларация за избор е можело да се подаде само за 2014г. , не и за 2013г. ,тъй като в тази редакция чл.29а ЗДДФЛ е в сила от 1.01.2014г. и следователно ответницата не носи отговорност за евентуално претърпените вреди от ищцата за допълнително начислен и платен данък за 2013г. констатиран с процесния ревизионен акт и определен окончателно по размер с решението на ВАС , а именно 14991.40лв.- данък и 3380,98 лв.- лихва дължими за 2013г. В заключението по ССЕ вещото лице сочи , че съгласно разпоредбите на чл.29а, ал.1 от ЗДДФЛ /в сила от 01.01.2014г./ физическите лица, регистрирани като земеделски производители/независимо от регистрацията им по ЗДДС/ могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ, в резултат на което физическите лица, регистрирани като ЗП, регистрирани по ДДС, могат да избират дали доходът им от извършената през годината стопанска дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ, като обаче това право на избор за 2014г./чл.29а от ЗДДФЛ/ може да се упражни при условие, че е налице подадена декларация по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ, която декларация следва да бъде подадена в срок до 31.01.2014г. По данни от НАП-гр.В. се установи, че от ищцата Н.Т.К. като ЗП за 2014г. не е подадена декларация по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ. Същата е можело да се подаде само на хартиен носител и за да направи това ответницата е следвало да има нотариално заверено пълномощно от ищцата ,с което да е упълномощена да подаде такава декларация от нейно име , но такова пълномощно не е имало съгласно писмото от ТД на НАП В./стр.116/ . Следователно даже и да е имала евентуално такова задължение тя не е получила от ищцата необходимото съдействие за изпълнението на това задължение, чрез издаването на такова пълномощно за упълномощаване на ответницата. На следващо место въпреки ,че такава декларация не е била подадена , следващият се данък за внасяне по ЗДДФЛ за 2014г. от ищцата, в случай, че би била подадена декларация по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ се определя на 20933,13лв., като това е и сумата посочена като дължим данък в решението на ВАС .Следователно независимо дали е имало подадена такава декларация или не ищцата обективно има данъчно задължение за неплатени данъци за 2014г. в размер на 20933.13лв. и лихва в размер на 2591.23лв. и тази сума не представлява за нея претърпени вреди дължими от нея по процесния ревизионен акт и тези суми не се дължат в следствие от неподаването на декларация по чл.29а ал.4 ЗДДФЛ. Касае за законоустановено данъчно задължение , което тя неминуемо дължи по силата на издаденият ревизионен акт и решението на ВАС и следва да заплати . Ето защо сумата от 20933.13лв. и начислена лихва върху нея от 2591.23лв. няма характера на претърпени вреди за ищцата, като не се доказа ,че нейното възникване като задължение за ищцата е поради противоправното поведение на ответницата. Същото се отнася и за задължението за данъци за 2013г. в размер на 17868.40лв. данък и 3380.98лв. лихва , като за този период обаче , както се посочи и по горе не е имало законова възможност да се подава декларация за такъв избор за начин на облагане по чл.29а ЗДДФЛ. Ищцата претендира и сумата от 5000лв. направени разходи в производството по обжалване на издаденият ревизионен акт , но тази сума също не се дължи от ответницата предвид гореизложените мотиви , като разходът не е направен поради противоправното поведение на ответницата. Също така ищцата не доказа по делото , че реално има направени такива разходи за адвокатска защита и за държавни такси.
Предвид гореизложеното искът за сумата от 26 000лв., представляващ сбора от сумата от 17868.40лв. платен данък за 2013г. , 3380.98лв. законна лихва , както и сумата от 4750.62лв. представляваща част от допълнително определения и заплатен данък за 2014г. от общо 20933.13лв., предявен като частичен от общо 49 773лв. е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Предвид изхода от спора следва ищцата да заплати на ответницата разноските й по делото по представеният списък в размер на 650лв. за счетоводни експертизи и в размер на 2500лв. за адвокатски хонорар ,общо сумата от 3150лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Т.К. с ЕГН ********** ***, действаща ,чрез пълномощника си адв.Б.С.С. от ШАК срещу Л.Й.П. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.ІІ във вр. с чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 26 000лв. вреди претърпени от неизпълнението на договорно задължение по договор за счетоводно обслужване, представляваща сбора от сумата от 17868.40лв. заплатен данък за 2013г. , 3380.98лв. законна лихва , както и сумата от 4750.62лв. представляваща част от заплатен данъка за 2014г. от общо 20933.13лв., предявен като частичен от общо 49 773лв.ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска на 6.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата .
ОСЪЖДА Н.Т.К. с ЕГН ********** да заплати на Л.Й.П. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 3150/ три хиляди сто и петдесет/лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: