РЕШЕНИЕ
№ 1694
гр. Варна, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110108145 по описа за 2021 година
Ищцата Хр.Д. сочи, че на 13.07.2018г. в гр.Варна около 11:15ч. докато
се придвижвала пеша с помощно средство „канадка" успоредно на паркирали
на пътното платно автомобили (поради влошено състояние и осъществявани
СМР на банкета), била блъсната от извършващия движение на заден ход л.а.
„ЦЛК 200", рег. №***, управляван от Д. ЮР. М.. Водачът напуснал
местопроизшествието, без да уведоми полицията за настъпилото ПТП. В
резултат на сблъсъка тя паднала на пътното плато на дясната си страна. След
ПТП била отведена у дома й от съседи. В резултат на произшествието
получила първоначално силна уплаха и силни болки в областта на дясна
предмишница - от китката до лакътя, както и в областта на дясната гръдна
половина. Била разстроена и изпитвала остри болки и затруднение при
предвижване, което я принудило да потърси медицинска помощ и при
прегледа установили счупване на главичката на дясна лъчева кост, контузия
на дясна гривнена става, контузия на дясна гръдна половина, кръвонасядане в
областта на първи пръст и дланта на лявата ръка от пръстите до средата на
раменната кост. Твърди, че през нощта състоянието и се влошило, което
наложило седемдневната й хоспитализация поради появили се симптоми на
пневмония в следствие на отслабеният и от стреса имунитет. След
изписването си от болницата ищцата продължила да приема медикаменти за
лечение, а освен това изпитвала силни чувства на несигурност и тревожност.
Сочи се, че автомобилът с който е причинено ПТП-то е бил застрахован към
него момент при ответника ЗД „Б.и.“ АД по застраховка Гражданска
1
отговорност поради което тя го уведомила по реда на чл.380 от КЗ, но
получила отказ за изплащане на обезщетение с мотива, че не е на лице влязъл
в сила съдебен акт установяващ вината на водача на застрахования
автомобил. Моли се, да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 20
000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразя ваши се в болки и
страдания от причинената средна телесна повреда по -счупване на главичката
па дясна лъчева кост. обусловила трайно затруднение на движението за
повече от един месец, и множество леки телесни повреди - контузия на дясна
гривнена става, контузия па дясна гръдна половина, кръвонасядане в областта
на първи пръст и дланта на лявата ръка, обусловили поотделно и в своята
съвкупност временно разстройство на здравето неопаспо за живота, както и
психическо разстройство, изразяващо се в първоначален шок,
посттравматичен стрес, световъртеж затвореност, чувство на тревожност и
напрегнатост и страх; 26,88лв. - обезщетение за имуществени вреди,
представляващи направени cъс собствени средства разходи за пощенска
услуга, медикаменти и консумативи: ведно със законната лихва върху всяка
от главниците за периода от датата на уведомяване на застрахователя -
03.09.2018г. до окончателното им изплащане: както и да заплати адвокатско
възнаграждение лично на процесуалния представител на ищцата, оказал
безплатна адвокатска помощ и съдействие.
Ответника по реда на чл.131 от ГПК е подал отговор в едномесечния
срок, в който е посочил, че не оспорва наличието на застраховка Гражданска
отговорност по отношение на процесното МПС. Оспорва механизма на ПТП,
като счита че представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Единствено
доказателство за механизма, което ангажира ищецът е съставения по случая
Констативен протокол за ПТП, който не се ползва материална
доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото
няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на
инцидента. Без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен
извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено
противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина
по чл.45, ал.2 от ЗЗД. Оспорва изложените от ищцата твърдения относно
механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения
материал. Ищцата в значителна степен сама е завишила риска за собственото
си увреждане като е нарушила нормативно-установените правила за
движение на пешеходците, нарушавайки конкретни разпоредби на ЗДвП, като
е пресичала без да се съобрази с преминаващите автомобили и е навлязла
внезапно в опасната зона на сочения за виновен автомобил. Предприетото от
нея пресичане е било, отделно от твърдяното по-горе, извършено между
паркирали автомобили, без водачът на соченото за виновно МПС да може да
се съобрази с движението й по платното. На мястото липсват знаци за
наличие на пешеходна пътека, като ищцата не е пресичала на обозначено за
това място, включително и на продължение на тротоара / бордюра. Счита, че
2
претендираните суми са силно завишени и не отговарят на трайно
установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и
на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД. Счита, че
определеното от дружеството обезщетение е достатъчно за обезщетяване на
вредите. Оспорва иска за имуществени вреди. Счита, че направените разходи
не са били необходими за лечението на ищцата.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.432
от КЗ.
Като писмени доказателства по делото са приети:
АНД №1191/21г. на ВРС по което Д. ЮР. М. е признат за виновен в
това, че на 13.07.2018г. при управление на л.а. „Мерцедес“ рег.№***
нарушавайки правилата за движение по пътищата по непредпазливост е
причинил на настоящата ищца Хр.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на главичката на дясна лъчева кост, което е затруднило движението
на горен десен крайник за период от 1-1,5м.
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от съдържанието на
който се установява, че към момента на настъпване на ПТП-то извършителя е
имал валидна застраховка „ГО“ при ответника „Б.и.“.
Съдът намира, посочените две доказателства за достатъчни за
установяване и приемане вината на Д.М. трето лице помагач на ответника за
настъпване на ПТП при което на ищцата е нанесена средна телесна повреда.
От друга страна вещото лице по приетата СМЕ е посочило, че освен
описаната телесна повреда ищцата е получила и контузия на гръдния кош в
дясно, като обичайния период за възстановяване от посочените контузии е
около 3 месеца.
Направените от ответното дружество възражения, които по своята
същност са в насока за съпричиняване са от характер поставящ доказването
им в тежест на ответника. Те по своята същност са за наличие на нарушение
от страна на ищцата на правилата за движение изразяващи се в преминаване
на участък от пътното платно не предвиден за придвижване на пешеходци.
Това възражение не се приема от състава на първо място защото в
представения протокол за ПТП липсва отбелязване за поведение на ищцата
което е в посочения по-горе смисъл и би могло да се определи като
съпричиняване, от друга страна от съдържанието на протокола се установява
твърдението на ищцата, че на мястото на инцидента е имало спрени
неправилно леки автомобили което е наложило тя да ги заобиколи. Ва
следващо място следва да се има предвид, че инцидента е настъпил при
движение на л.а. на заден ход при което извършващият маневрата водач е
длъжен да се убеди, че няма препятствия за нея включително и чрез
осигуряване на подпомагащо го лице което да наблюдава за препятствия.
При това положение съставът намира, че не са на лице основания за
признаване съпричиняване от страна на ищцата.
3
По отношение на размера на дължимото се обезщетение за
неимуществени вреди, съставът като взе предвид характера на причинената
средна телесна повреда и съпровождащите я леки телесни повреди посочени
както от в.л. и изслушаните показания на свидетелите по делото също сочещи
че възстановяването на ищцата е продължило 3-4 месеца, намира че при
спазване правилната на чл.52 от ЗЗД справедливото обезщетение възлиза на
6 000лв., като претенцията над тази сума, до търсените 20 000лв. следва да се
отхвърли като недоказана. При определяне на посочения размер, съставът
приема, че е на лице връзка между претърпяната контузия и възникналата
непосредствено след нея пневмония при ищцата, тъй като от представената
медицинска документация се установява наличие на излив в гръдния кош,
което заедно със стреса от инцидента безспорно могат да доведат до развитие
на допълнителни заболявания.
Що се отнася до иска за имуществени вреди в размер на 26.88лв.
съставът приема следното:
Ищцата е представила фактура съпроводена с касов бон за извършени
разходи в размер на 24.88лв. за закупуване на различни медицински пособия
и медикаменти, като вещото лице по приетата СМЕ е посочило, че тези
разходи кореспондират с получените от нея телесни повреди и лечението им,
като тази част от претенцията се възприема от състава като доказана. Що се
отнася до сумата от 2лв. търсена като стойност на пощенска пратка, то тази
претенция също следва да се уважи, тъй като ищцата е представила
счетоводна документация за извършването и-касов бон, като тя кореспондира
с представената обратна разписка за изпратено писмо до ответника, а освен
това ответника не е представил доказателства за наличие на други отношения
между него и ищцата по които би могла да бъде тази кореспонденция.
Ответното дружество по уважените претенции следва да бъде осъдено
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна
сумата от 490лв. сбор от държавна такса върху уважената част от
претенциите и разноските за експертиза.
Процесуалният представител на ищцата е направил искане още с
исковата молба за присъждане в негова полза на разноски при условията на
чл.38, ал.2 от ЗАдв., като същите следва да се определят за уважените
претенции общо на 639лв.
Ищцата от своя страна следва да заплати в полза на ответника сумата от
1 260.73лв. разноски по делото отговарящи на отхвърлената част от
претенцията.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД ЕИК*** със седалище и адрес на управление
4
гр.София, *** при участието на страната на ответното дружество на Д. ЮР.
М. ЕГН********** от гр.Варна, ** като третото лице помагач на страната на
ответното дружество да заплати на ХР. ИЛ. Д. ЕГН********** от гр.Варна,
** сумата от
6 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП
настъпило на 13.07.2018г. по вина на третото лице помагач при което са и
нанесени контузия на дясна гривнена става, контузия па дясна гръдна
половина, кръвонасядане в областта на първи пръст и дланта на лявата ръка,
обусловили поотделно и в своята съвкупност временно разстройство на
здравето неопасно за живота, както и психическо разстройство, изразяващо се
в първоначален шок, посттравматичен стрес, световъртеж затвореност,
чувство на тревожност и напрегнатост и страх, заедно със законната лихва от
датата на сезиране на съда-8.06.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля претенцията за разликата до претендираните 20 000лв.
26.88лв. имуществени вреди ПТП настъпило на 13.07.2018г. по вина на
третото лице помагач за пощенска услуга, медикаменти и консумативи,
заедно със законната лихва върху присъдената сума от датата на сезиране на
съда-8.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата
на осн. чл. чл.432 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.” АД ЕИК** със седалище и адрес на управление
гр.София, ** да заплати на адв.З.С. Й. ЕГН********** от гр.Варна, **
сумата от 639лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК вр. чл.38,
ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ХР. ИЛ. Д. ЕГН********** от гр.Варна, ** да заплати на ЗД
„Б.и.” АД ЕИК** със седалище и адрес на управление гр.София, ** сумата от
1 260.73лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
датата на уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5