Мотиви към присъда по НЧХД № 2427 по
описа за 2019г. на ШРС
На 15.11.2019г. е депозирана в РС гр. Шумен частна тъжба от А.Р.Б. от с. Д.В.
против Р.А.И. *** за извършено от него престъпление от частен характер
наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, по което е образувано производство пред първа
инстанция срещу него.
В частната тъжба е посочено, че Р.А.И.
на 11.11.2019г. нанесъл на А.Р.Б. удари с ръка в областта на лицето, с което й
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лицето, по
двете ръце и лявото бедро, дълбоки охлузвания по двете ръце и по предната
повърхност на лявото коляно, изтекла засъхнала кръв от носните отвори, с което
й причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота–– престъпление по чл.130, ал.1
от НК. В съдебно заседание бе уточнена тъжбата, като бе конкретизирано мястото
на извършване на престъплението по чл.130, ал.1 от НК - в с. Д.В., на спирката.
По делото е предявен
и граждански иск от тъжителя А.Б. срещу
подсъдимия Р.И. за неимуществени вреди в следствие на извършеното престъпление
в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева . Съдът намери молбата за
своевременно подадена и процесуално допустима, поради което допусна за
съвместно разглеждане в наказателния процес, предявения от частния тъжител,
граждански иск.
В съдебно заседание, упълномощеният повереник на частния тъжител поддържа
така възведеното обвинение и моли съда да признае за виновен подс. Р.И. и да му
наложи справедливо наказание, което да го мотивира за в бъдеще да не извършва
подобни постъпки. По отношение на приетият граждански иск, повереника моли съда
да го уважи в пълния му предявен размер, както и да му присъди направените
разноски.
Защитникът на подсъдимият Р.И., излага своите подробни аргументи за
недоказаност на повдигнатото обвинение и предлага на съда с оглед събраните
доказателства да го признае за невиновен, тъй като не е осъществил престъпление
по чл.130, ал.1 от НК. По отношение на
претенцията за обезвреда на неимуществени вреди, защитникът счита същата за
неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли изцяло. Моли съда на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата да осъди тъжителката да заплати адвокатския хонорар, тъй като
представлява подсъдимия, който е безработен и се издържа от социална пенсия,
безплатно
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят А.Р.А. е съпруг на свидетелката А. Р.Б..
Семейството им живеело в с. Д.В., където живеели и родителите на двамата. На
11.11.2019г. сутринта около 07,30 часа, свид. А.А. заедно с частната тъжителка
– А.Р.Б., която била сестра на съпругата му излезли да изпращат децата си на
автобусната спирка в центъра на селото. Свид. А. водел двете си дъщери, а
тъжителката Б. водела сина си. По това време свидетелите Р. Р.А., Г.Х.О. и Ф. И.
заедно с подсъдимия Р.А.И. също били в центъра на селото, близо до автобусната
спирка. Свидетелката Р. А. – сестра на свид. А.А. изпращала заедно със съпруга
и родителите си, децата си. Свидетелите А.А. и Р. А. се карали често, заради
майка си – свид. Ф. И.. На 11.11.2019г. когато се видели на спирката пред
кметството в с. Д.В. свидетелите А.А. и Р. А. отново се скарали, като си
крещели и обиждали от двете страни на улицата. Заради кавгата между двата свид.
Г.О. – съпруг на свид. Р. А. отишъл до свид. А.А. и двамата се задърпали и
сборили. Тъжителката А.Б. оставила настрани детето си и с цел да помогне на зет
си също се намесила между двамата. Свидетелките Ф. И. и Р. А. и подс. Р.И. също
отишли до местото, където свидетелите А.А. и Г.О. се били сборили. Подсъдимият Р.И.
също отишъл близо до тях и първо дръпнал сина си – свид. А.А., а после и свид. Г.О.,
с цел да ги разтърве. През това време свидетелките Ф. И. и Р. А. се карали,
скубели коси и съборили на земята частната тъжителка – А.Б.. По това време
пристигнала кметицата на селото и всички се разпръснали. После кметицата
извикала всички в кметството, където пристигнали и служители на РУ Шумен и
снели сведения. Още същият ден, тъжителката А. Б. заедно със свидетелите А. Б.
и А.А. посетили съдебен лекар в гр. Търговище. По повод прегледа на тъжителката
А.Б. било издадено Съдебно медицинско удостоверение № 367/11.11.2019г. На
12.11.2019г. служители на РУ Шумен издали протоколи за предупреждение на
свидетелите М.С., А.А., А. Б., Г.О., Р. А., Ф. И. и подс. Р.И..
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели – М.С., А.А., А. Б., Г.О., Р. А., Ф. И. и Ф. З., от обясненията на
подсъдимия Р.А.И., както и от приложените по делото и приети от съда, писмени
доказателства.
Гореизложената фактическа обстановка бе установена от
съда изцяло от показанията на разпитаният свидетел – очевидец, а именно А.Р.А.,
който според съда е незаинтересован от
изхода на делото. Свидетелят А.А. е в близки отношения с подсъдимия, който е
негов баща, но е в близки отношения и със сестрата на съпругата си –
тъжителката, с която е бил заедно в деня, посочен в тъжбата. Свидетелят А.А. е
един от главните участници в разправията и нанасянето на удари, като съдът даде
вяра на неговите показания, именно защото е участвал в разправията и нанасянето
на удари, както и обстоятелството, че даването на неверни показания би
навредило на една от страните, с които в близки отношения. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Ф. Х.З. – единствения свидетел, който даде
показания в съдебно заседание, че е видяла подс. И. да нанася удар на
тъжителката А.Б.. Показанията на свид. Ф. З. са вътрешно противоречиви,
различават се съществено от показанията на всички останали свидетели относно
начина на започване и механизма на скандала и най-вече противоречат на снетите
й писмени сведения, в хода на извършената предварителна проверка по преписка с
вх. № 115/2020г. по описа на ШРП. В снетите й писмени сведения на 12.12.2019г.,
месец след скарването, свид. З. изобщо не е видяла удар по тъжителката А.Б.,
която според нея изобщо не се е намесвала. Съдът кредитира показанията на останалите
свидетели само и единствено относно причината за скандала и механизма на
неговото протичане.
От приложеното по делото Медицинско
удостоверение № 367/11.11.2019г. се установява, че при прегледа на тъжителката А.Р.Б.
на 11.11.2019г. са установени следните травматични увреждания – кръвонасядания
по лицето, по двете ръце и лявото бедро, дълбоки охлузвания по двете ръце и по
предната повърхност на лявото коляно, изтекла засъхнала кръв от носните отвори.
В заключение е вписано, че установените увреждания може да бъдат получени по
време и начин, съобщени от прегледаната и са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Частната
тъжба определя рамките на наказателния процес, идентично с ролята на
обвинителния акт, като от изключително значение е фактическото обвинение,
очертано в частната тъжба. Подобна на обвинителният акт – за престъпленията от
общ характер, така и за престъпленията, преследвани по частно обвинение се
изисква в тъжбата да се очертаят рамките на предмета на доказване в съдебната
фаза на наказателния процес /арг. от ТР № 2/2002г. на ОСНК/. От подадената от
тъжителя А.Б., тъжба срещу подсъдимия Р.А.И. е видно, че се иска осъждане на
последния по чл.130, ал.1 от НК, респективно за нанасяне на лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лицето, по двете ръце и лявото
бедро, дълбоки охлузвания по двете ръце и по предната повърхност на лявото
коляно, изтекла засъхнала кръв от носните отвори, с което й причинил временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. След уточнението направено в
съдебно заседание се конкретизира, че това е станало на 11.11.2019г. в с. Д.В..
В
хода на съдебното следствие, при разпитите на свидетелите по делото не се
установи и доказа, подсъдимият Р.А.И. да е нанасял удари по лицето, ръцете и лявото коляно на тъжителката А.Б.. Според
показанията на свидетеля – очевидец А.А., лично възприел действията на подсъдимия и на тъжителя - по време на сбиването му със свид. Г.О.,
подсъдимия Р.И. е разтървавал тях двамата, като не се е доближавал до жените,
където е била тъжителката А.Б.. Според
показанията на свидетелите Р. А. и Ф. И., тъжителката А.Б. е била на колене на
земята и си е ударила главата в земята. Нанасянето на удар/удари е елемент от
състава на престъплението причиняване на лека телесна повреда, като всеки от
тях трябва да се цени с оглед на съставомерните последици – причинено увреждане
на пострадалия.
Съдът,
като прецени всички релевантни за делото, доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че с горното деяние подсъдимата не е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер,
наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, поради следното:
-
непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи и
гарантиращи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
човешката личност;
- от обективна страна - предвид установената
фактическа обстановка, съдът счита, че липсват, каквито и да било
доказателства, че на 11.11.2019г., подсъдимият Р.А.И. е извършил действие, което по своето естество
да е въздействало върху организма на тъжителката А.Б. и е предизвикало временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, т. е. да е нанесъл удари по
лицето, ръцете и лявото коляно на
тъжителката и то с юмрук. Установи се безспорно единствено, че тъжителката А.Б.
е била скубана и ударена от свид. Р. А., след което е била на колене на земята
/тротоарни плочки или асфалт/ и сама е ударила челото си в земята. В процесния
случай, в хода на съдебното следствие не
се установи и доказа подсъдимият да е нанесъл какъвто и да е удар по
тъжителката А.Б., т. е. липсва от обективна страна състав на престъпление по
чл.130 от НК. Дълбоки охлузвания по двете ръце и по предната повърхност на
лявото коляно най-често се получават при падане на колене и ръце.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че подсъдимият
Р.А.И. следва да бъде признат за невиновен, поради което и на основание чл.304
от НК го оправда по повдигнатото с частната тъжба, обвинение.
Съдът
с присъдата си отхвърли приетия за съвместно разглеждане граждански иск за
сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща претенция за обезщетение на
причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, доколкото по това обвинение съдът прецени, че подсъдимият следва да бъде
признат за невиновен, което от своя страна прави предявения граждански иск
неоснователен и недоказан, тъй като се
отнася се за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на определени
задължения, произтичащи от закона, каквито обаче не бяха доказани в конкретния
казус. Претендира
се гражданска отговорност за причинени неимуществени и имуществени вреди, т.е.
отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени
задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на
общото правило да не се вреди другиму - чл.45 от ЗЗД. В настоящият случай не е
налице противоправно поведение от страна на подсъдимия Р.И., в резултат на
което да са възникнали вредите от деянието му.
С присъдата си съдът осъди тъжителката А.Б. да заплати на защитника
на Р.А.И. – адвокат Д.М. от Адвокатска колегия София адвокатско възнаграждение
за защита в настоящото производство в размер на 300 /триста/ лева и 5 /пет/
лева такса за издаване на изпълнителен лист, на основание чл.190, ал.1 от НПК.
По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие, подписан на
27.11.2019г. между Р.А.И. и адвокат Д.С.М., в което е отбелязано, че последния
ще окаже безплатно правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство и защита правата и интересите на клиента по НЧХД № 2427/2019г.
на ШРС на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: