Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № 608 от 19.01.2011 год. по гр.д. № 1816 по описа за 2010 год. Горнооряховският районен съд е отхвърлил предявения на основание чл.534,ал.1 ТЗ от „МДМ Ф.”О. –Г.О.,със седалище и адрес на управление ул.”Б.”,№ 19,В.А,А.10 представлявано от управителя М. Т. М. иск против П.”П.” с.Д.,общ.Л. представлявана от председателя на УС А. И. Д. иск за сумата от 4400 лв.,представляваща неоснователно обогатяване поради погасяване по давност на неплатен запис на заповед,издаден на 28.03.2005 год.,с падеж на 20.07.2005 год.,заедно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на исковата молба – 16.08.2010 год.,до окончателното и издължаване,като неоснователен и недоказан.Осъдил е „МДМФ.”О. да заплати на „П.”П. -95” –с.Д. сумата в размер на 450 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Против това решение е постъпила въззивна жалба от адвокат А. Ч. –ВТАК,пълномощник на ищеца. „МДМ Ф.”О. –Г.О. Жали се решението вцялост.Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Релевира следните оплаквания.Неправилно съдът приел като безусловно установено,че записът на заповед от 28.03.2005 год. е издаден във връзка със сключените между страните по делото два броя договори за съвместна дейност. За да служи като обезпечение на неизпълнението на двата договора от ответника П.”П. -95”. От представените писмени доказателства не можело да се установи твърдяната връзка между каузалното правоотношение и менителничното вземане.Съдът достигнал до неправилната констатация за наличието на такава връзка,която дори не трябвало да бъде изследвана.Неправилен бил извода на съда за липса на неоснователно обогатяване. Прави се искане въззивният съд да отмени решението на районния съд и след като разгледа спора по същество до постанови решение,с което да уважи предявения иск.Претендират се разноски за двете инстанции. В съдебно заседание въззивникът не се представлява. В законовия срок не е постъпил отговор от ответника.С довод за неоснователност жалбата се спори във въззивното производство от упълномощения адвокат. Въззивният съд като взе предвид наведените с жалбата доводи и събраните по делото доказателства приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява правилно и законосъобразно Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от Ф.ическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от Ф.ическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от Ф.ическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Предявен е иск по чл.534,ал.1 от ТЗ Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд Ф.ическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове. По наведеното оплакване,че съдът приел за безспорно установено,че записът на заповед от 28.03.2005 год. е издаден във връзка със сключените между страните по делото договори за съвместна дейност за да служи като обезпечение по изпълнението на тези два договора от ответника. Оплакването е неоснователно.Ответникът е представил Протокол от 23.03.2005 год. от заседание на УС на кооперацията,в който изрично е записано,че записът на заповед за сумата от 4 400 лв.,ще служи за допълнителна гаранция за обезпечаване вземанията на ищеца.Този протокол не е оспорен от ищцовото дружество.Същият сочи връзката между каузалните правоотношения на страните и записа на заповед като менителничното вземане.При разпределяне на доказателствената тежест съдът е указал на страните всяка от тях какво да доказва.Ответникът е следвало да установи Ф.ите свързани с възраженията си досежно процесния запис на заповед,че е издаден с цел обезпечаване на евентуалното вземане на ищеца по възникнали договорни отношения с ответника.Въззивният съд счита,че с представения Протокол от заседание на УС на кооперацията,последната е доказала възражението си ,че записът на заповед е издаден за обезпечаване вземането на ищеца по двата договора за съвместна дейност.Неоснователно е оплакването във въззивната жалба,че съдът приел,че липсва неоснователно обогатяване ,т.к. не настъпило намаляване на имуществото в патримониума на ищеца и съответното на него обогатяване на ответника.Ищецът при условията на пълно и главно доказване е следвало да установи пред съда,че е налице неоснователно обедняване на ищеца.Твърди се ,че обедняването у ищеца се изразявало във Ф.а,че имуществото на ищеца не можело да се увеличи със сумата по процесния запис на заповед.поради прескрибирането да получи дължимата сума.Доводът е неоснователен.В случая не е налице неоснователно обогатяване,т.к.процесния запис на заповед представлява акцесорна сделка,служеща за обезпечаване на вземането на ищеца при неизпълнение от страна на ответника на двата договора за съвместна дейност.По делото ответникът е представил доказателства,от които се установява,че кооперацията е изпълнила задълженията си по двата договора видно от подписаните на 13.01.2006 год. Приемо –предавателен протокол между страните.Този протокол удостоверява по безспорен начин твърдяното от ответника обстоятелство,че същият е изпълнил задълженията си от раздел 3,чл.6 на всеки от двата договора за съвместна дейност,като П.”П. -95” – с.Д. е предоставила на „М.”О. гр.Г.О. 19960 кг. хлебна пшеница и 8100 кг маслодаен слънчоглед ,при което страните са се съгласили и са удостоверили с подписите на представителите си,че задълженията по договорите са изпълнени от страна на ответната кооперация.Представените писмени доказателства,неоспорени от ищеца,подкрепят възражението на ответника,че е налице пълно изпълнение на договорните задължения,обуславящи каузалното,по отношение на записа на заповед правоотношение.Каузалната връзка на издадения запис на заповед от 28.03.2005 год. в полза на ищцовото дружество,със сключените договори за съвместна дейност №.. от 28.02.20.. год. и № .. от 01.03.20.. год., изключва възможността ищецът да предяви специалния иск,като лице в чиято полза е издаден записа на заповед,лице изгубило правото си на иск поради давност.По изложените съображения въззивният съд намира,че в случая липсва неоснователно обогатяване,т.е. не е налице обедняване у ищеца с сумата 4 400 лв.,колкото е сумата по записа на заповед.Ищецът не е носител на специалния иск по чл.534,ал.1 от ТЗ,т.к. обезпечителният характер на записа на заповед,по повод цитираните по –горе договорни отношения предполага разместване на имуществени блага в патримониума на ищеца и ответника.В случая такова разместване няма,което е основна характеристика на специалния иск по чл.534,ал.1 от ТЗ е именно липсата на необходимост от такава реална размяна на имуществени блага. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. До тези изводи е стигнал и първоинстанционния съд,поради което решението като правилно следва да бъде потвърдено. На основание чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.271 ГПК въззивния съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 608 от 19.01.2011 год. по гр.д. № 1816 по описа за 2010 год. на Г. районен съд. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |