№ 105
гр. Раднево, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100501 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Производството е образувано по искова молба на И. П. И. срещу „Мини
Марица-изток” ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ. Ищецът
твърди, че е дългогодишен работник в ответното предприятие и с трудов
договор № 13 от 08.02.1999 г. бил назначен като финансов ревизор, който бил
на пряко подчинение на изпълнителния директор, като е заемал различни
длъжности през времето, а последната заемана от него длъжност била
„ръководител, вътрешен одит” въз основа на допълнително споразумение от
10.09.2016 г. Твърди, че на 15.06.2022 г. му било връчена заповед №
16/15.06.2022 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал.
2 от КТ – поради сключване на договор за възлагане управлението на „Мини
Марица-изток” ЕАД с изпълнителния директор. Твърди, че уволнението е
незаконно, тъй като изпълнителният директор няма изготвен и възложен
бизнес план и бизнес задача по договора за управление. Твърди, че
изпълнителният директор И.Ч. не е с неясен статут, тъй като проведения
конкурс бил публичен, а тя не била класирана на първо място за заемането,
поради което валидността на заемане на длъжността и сключения договор за
управление били под въпрос. Твърди, че съгласно структурата на
1
предприятието на ответника и длъжностната му характеристика заеманата от
него преди уволнението длъжност „ръководител, вътрешен одит” не била
ръководна по смисъла на §.1, т. 3 от ДР на КТ. Твърди, че бил пряко подчинен
на изпълнителния директор, но бил и подчинен на одитен комитет съгласно
ЗВОПС, не бил оторизиран да взема самостоятелни управленски решения, а
само консултирал изпълнителния директор. Развива съображения, че
длъжността му не е ръководна. Поради това иска от съда да постанови
решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител,
вътрешен одит”. Претендира разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили два отговора от ответника
„Мини Марица-изток” ЕАД, в който вземат становище, че исковете са
допустими, но неоснователни. Не оспорва, че ищецът е заемал длъжността
„ръководител, вътрешен одит” въз основа на трудов договор и допълнително
споразумение от 10.09.2016 г., което било едностранно прекратено от
работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ със заповед № 16/15.06.2022 г.,
връчена на 15.06.2022 г. на ищеца, при условията на чл. 220, ал. 1 КТ. Твърди,
че фактическото основание за прекратяване на трудовия договор бил сключен
договор за възлагане на управление № РД-ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г., с
който било възложено управлението на дружеството, считано от 31.01.2022 г.,
на новоизбран член на СД И.Ч., и приложена към договора бизнес програма,
представляваща неразделна част към него, всички те след съответно решение
на СД на „БЕХ“ ЕАД и решение на СД на „ММИ“ ЕАД. Твърди, че
изпълнителният директор бил избран и назначен до провеждане на нова
конкурсна процедура за номиниране на член представител на държавата в СД.
Твърди, че вписването в ТР било извършено на 31.01.2022 г., съответно
договорът влезнал в сила на 01.02.2022 г., тоест реално започнал да действа.
Твърди, че с въпросния договор за управление и приложената към него
бизнес задача, на изпълнителния директор било възложено изпълнение на
конкретна стопанска задача с конкретни икономически показатели, с цел и
очакван резултат. Излага подробни съображения за законосъобразността на
едностранното прекратяване на трудовия договор, в това число и за
ръководния характер на длъжността „ръководител, вътрешен одит”. Оспорва
всички твърдения на ищеца относно незаконосъобразността на уволнението.
Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
2
Претендира разноски. Представя писмена защита.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Съгласно установеното в чл. 328, ал. 2 КТ, освен в случаите по ал.
1, служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с
предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ и поради сключването на
договор за управление на предприятието, като уволнението може да бъде
извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не
по-късно от 9 месеца. Основанието за прекратяване на безсрочния трудов
договор по реда на чл. 328, ал. 2 КТ представлява безвиновно основание за
уволнение на служителите. Основанието за уволнение в този случай е
сключването на нов договор за управление с изпълнителния директор на
дружеството. Необходимостта от прекратяване на трудовото правоотношение
в този случай е в резултат на поставените задачи за успешно управление на
стопанската дейност и изпълнението на определена бизнес програма от новия
изпълнителен директор, който следва да подбере екипа, с който да работи. За
да може да направи преценка на качествата на стария екип и да провери
тяхната способност да се справят с новите задачи, на новия изпълнителен
директор е даден срок – 9 месеца от момента, в който е започнало изпълнение
на договора. Това означава не само договорът за управление да е сключен, но
и да е започнало неговото изпълнение, т.е. съответният изпълнителен
директор да е вписан в търговският регистър и той да е пристъпил към реално
изпълнение на своите задължения и упражняване на правата си по договора.
Основанието за уволнение е именно сключеният нов договор за управление,
като преценката на новия изпълнителен директор кого да уволни е суверенна
и не подлежи на съдебен контрол. При липса на договор за управление
трудовите договори не могат да бъдат прекратени на това основание. Това
основание се прилага само за уволнението на ограничен кръг от служители –
„служители от ръководството на предприятието”. При липса на други
указания, за изясняване на това понятие следва да се има предвид § 1, т. 3 от
ДР на КТ, съгласно който „ръководство на предприятието” е ръководителят
на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието, както и колективните изборни органи за управление.
Установяването на законосъобразността на уволнението на това основание
предполага доказване на фактическия състав, включващ сключен договор за
управление, извършено уволнение в 9-месечния срок от започване
изпълнение на договора на лице от ръководството на дружеството. Съдебната
практика по приложението и приложимите критерии на уволнителното
основание по чл. 328, ал. 2 КТ е константна и последователна.
С протоколно определение от 27.09.2022 г. е обявен за
окончателен доклада по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК,
с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за признати
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е заемал
длъжността „ръководител, вътрешен одит” при ответника въз основа на
трудов договор и сключено към него допълнително споразумение от
10.09.2016 г., както и че на 15.06.2022 г. му била връчена заповед №
16/15.06.2022 г. за едностранно прекратяване от работодателя на основание
чл. 328, ал. 2 КТ и при условията на чл. 220, ал. 1 КТ на трудовото
правоотношение.
3
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с оглед
безспорните и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, ищецът няма
факти, които следва да докаже, а ответникът следва да докаже, че
прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно
– сключването на договор за възлагане управлението на дружеството, че
заеманата от ищеца длъжност „ръководител, вътрешен одит” е ръководна по
смисъла на §.1, т. 3 от ДР на КТ, както и че уволнението е извършено в срок
от 9 месеца след започване изпълнението на договора за управление на
предприятието.
По делото е представено и прието като писмено доказателство
предизвестие /л.41/, с което ответното предприятие „Мини Марица – изток”
ЕАД, чрез изпълнителния директор, на основание чл. 328, ал. 2 КТ е
предизвестило ищеца И. И., че от деня, следващ деня на връчването му, ще
бъде прекратен трудовия договор на ищеца за заеманата длъжност
„ръководител, вътрешен одит”, поради сключване на договор № РД-ЛС-
ММИ-52 от 07.02.2022 г. за възлагане управлението на „Мини Марица –
изток” ЕАД, в сила от 31.01.2022 г., и приложена към него бизнес-програма за
периода 2022-2026 г. Предизвестието е връчено лично на ищеца на 15.06.2022
г. едновременно с връчването на заповед № 16/15.06.2022 г., двата документа
подписани от изпълнителния директор на ответното предприятие, с която на
основание чл. 328, ал. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на
ищеца, считано от 16.06.2022 г., като е посочено на основание чл. 224, ал. 1
КТ да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на общо 26 дни и на основание чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на
предизвестието в размер на 1 БТВ за 30 работни дни. Поради това съдът
намира за доказано, че трудовото правоотношение на ищеца, възникнало със
сключването на трудов договор № 13/08.02.1999 г., последно изменен с
допълнително споразумение от 10.09.2016 г., е прекратен едностранно с
предизвестие от ответника, за което е издадена констатираща прекратяването
и оспорена от ищеца заповед № 16/15.06.2022 г.
При така установеното прекратяване на трудовия договор на
ищеца с оспорената заповед № 16/15.06.2022 г., ответникът следва да докаже,
че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено
законосъобразно – сключването на договор за възлагане управлението на
дружеството и че уволнението е извършено в срок от 9 месеца след започване
изпълнението на договора за управление на предприятието, както и че
заеманата от ищеца длъжност „ръководител, вътрешен одит” е ръководна по
смисъла на §.1, т. 3 от ДР на КТ,
На първо място следва да се посочи, че предизвестието и
оспорената заповед са издадени от компетентното лице, носител на правото
да прекратява трудовите договори с работниците и служителите в ответното
дружество, а именно изпълнителният директор съгласно чл. 244, ал. 4 и ал. 7
ТЗ /служебно направена справка в търговския регистър по ЕИК на ответника
съгласно чл. 11, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 6 ЗТР/.
По делото се установява от представения договор № РД-ЛС-
ММИ-52 от 07.02.2022 г. за възлагане управлението на „Мини Марица –
изток” ЕАД на изпълнителен член на съвета на директорите /част от
поверителната информация по делото/, че същият съгласно т.ІІ, т. 2 влиза в
сила от вписване в търговския регистър на решението на СД на „Мини
Марица – изток” ЕАД за избор на довереника като изпълнителен директор.
На 31.01.2022 г. с вписване № 20220131171840 е вписано в търговския
регистър обстоятелството, че Илза Миткова Чинкова е представляващ
дружеството, т.е. на 31.01.2022 г. е започнало изпълнението на договор № РД-
4
ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г. за възлагане управлението на „Мини Марица –
изток” ЕАД на изпълнителен член на съвета на директорите и в законовия 9-
месечен срок по чл. 328, ал. 2 КТ са връчени на ищеца предизвестието и
заповед № 16/15.06.2022 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение
на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Основният спорен въпрос, относим към първата предпоставка за
законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, е свързан с
това дали сключеният договор за управление съдържа конкретна бизнес
задача по смисъла и за нуждите на чл.328, ал.2 КТ. В практиката на ВКС са
приети правни разрешения, съгласно които всеки договор за управление
трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели,
които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно -
производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз
основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи
бизнеспрограма, която следва да предложи и изпълни по време на действие на
договора. В тези правни разрешения се съдържа и разбирането, че
възнаграждението на управителя на предприятието трябва да бъде обвързано
от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата,
той носи икономическа отговорност. С оглед на тези особености на договора
за възлагане на управление и за постигане на зададените стопански цели на
управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип,
поради което в негова полза е регламентирано и потестативното право по чл.
328, ал. 2 КТ. Това тълкуване на закона е намерило отражение в решение №
76 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 937/2011 г., ІІІ ГО; решение № 481 от
13.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 168/2011 г., ІV ГО; решение № 249 от
04.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV г. о., ГО и др.
В посочените съдебни актове, както и в други такива – напр.
решение № 230 от 08.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 346/2015 г., ІV ГО,
решение № 261 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр.д. № 593/2017 г., ІV ГО и др., са
обосновани и още допълнителни разрешения по изясняване точния смисъл на
чл. 328, ал. 2 КТ, а именно – че стопанската цел и конкретните бизнес задачи
могат да бъдат възложени както с новия договор за управление на
предприятието, така и с други документи, стоящи извън него и съставени
преди или след сключването на самия договор. Същественото е, че при
възлагане на управлението се преследва определена стопанска цел, за чието
изпълнение е предоставена възможност на управителя да сформира нов
управленски екип в деветмесечен срок. В този смисъл, за да бъдат упражнени
правата по чл. 328, ал. 2 КТ, при сключването на нов договор за управление е
достатъчно да има икономически (бизнес) план в предприятието, независимо
дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение
същите или изцяло нови задачи в сравнение с тези на предходния управител.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца за
нищожност на договора за управление на изпълнителния директор, за липсата
на бизнес програма, за липсата като цяла на работодателска компетентност от
страна на конкретния изпълнителен директор. Видно е от приетата по делото
„бизнес програма 2022-2026 г.“, която е неразделна част от договора за
възлагане на управлението като актуализация на „бизнес програмата 2021-
2025 г.“ /виж последната част от договора, касаеща приложение № 1/, че
такава е налична от 16.02.2022 г., заменяща предишната „бизнес програма
2021-2025“, и същата е одобрена от СД на ответното дружество и от СД на
„БЕХ“ ЕАД. В договора за управление /в т.4.7/ е предвидена възможност за
намаление размера на възнаграждението на изпълнителния директор в
5
случай, че не изпълнява решение на СД на БЕХ ЕАД, Устава на дружеството
или действа в нарушение на задълженията по договора, както и възможност
/т.8/ за допълнителни възнаграждения в случай на нарастване на счетоводната
печалба. Тази Бизнес програма е приложена като доказателство по делото и
от същата е видно, че съдържа анализ на бизнеса, стратегия, маркетингов
план с конкретни икономически показатели, производствен план с конкретни
технически показатели, дейности с инвестиционен характер, дейности по
управление на човешките ресурси, финансов план и пр., като съдържа бизнес
задачи с конкретни икономически и финансови показатели.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че в предприятието са били поставени за изпълнение конкретни стопански
цели с бизнес планове за периоди преди, по време и след сключването на
Договора за управление, че тези бизнес планове изрично са приети от новия
управител чрез изразеното съгласие същите да се считат неразделна част от
договора за управление, както и че възнаграждението на управителя на
предприятието е обвързано от постигнатите финансови резултати. С оглед
посочената съдебна практика, всички тези обстоятелства, водят до извода, че
по силата на сключения договор за възлагане на управление в полза на И.Ч. е
предоставена възможност да сформира управленски екип и е налице първата
предпоставка за възникване на потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ.
Съдът намира за напълно ирелевантно за работодателската
правоспособност обстоятелството дали изпълнителният директор е внесъл
гаранция за добро управление, каквито възражения направи ищеца, но пък се
установи по делото, че изпълнителният директор е внесъл нужната гаранция.
Без никакво значение към работодателската правоспособност е по какъв
начин изпълнителният директор е заел длъжността, дали чрез конкурс, на кое
място е била класирана при участие на конкурс, в случай да е била избрана от
нужните лица, имащи правото да избират изпълнителния директор. От всички
писмени доказателства се установява наличието на валидно упражнена от
страна на изпълнителния директор на ответното дружество работодателска
правоспособност.
Видно е, че между датата на начало на договора за възлагане на
управлението – 31.01.2022 г., и датата на прекратяване на ТПО – 15.06.2022 г.,
е налице срок по-малък от 9 месеца.
Поради установеното сключване на договор за възлагане на
управлението на дружеството и осъществено прекратяване на трудовия
договор на ищеца в 9-месечния срок по чл. 328, ал. 2 КТ следва да се разгледа
въпроса дали заеманата от ищеца преди уволнението длъжност „ръководител,
вътрешен одит” е ръководна по смисъла на §.1, т. 3 от ДР на КТ, който е втори
основен спорен въпрос между страните.
Съгласно легалното определение на понятието „ръководство на
предприятието“, дадено в §1, т.3 от ДР на КТ, в ръководството на
предприятието се включват освен ръководителя и неговите заместници, също
и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. От
тази разпоредба е видно, че приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ обхваща и
лицата, които съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия
процес, без значение на кое управленско равнище се намират. В този смисъл в
„ръководството на предприятието“ са включени всички лица, които
притежават ръководни, организаторски и контролни функции по отношение
на определени лица или по отношение на производствената и служебната
дейност. Тези служители са от управленския екип на работодателя и за да се
облекчи управлението на предприятието ръководителят, комуто е възложено
управлението на дружеството или поделението – работодател, по силата на
6
договор за възлагане на управление, може да промени в 9-месечен срок от
сключването на този договор членствения състав на своя управленски екип. В
това се изразява нормативната цел на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ и тази
преценка на ръководителя е автономна, субективна, поради което не подлежи
на съдебен контрол. На такъв контрол подлежи единствено преценката дали
служителят, чието трудово правоотношение се прекратява, е част от
ръководството на предприятието. Разрешаването на този въпрос трябва да се
извършва въз основа на конкретните факти за всеки случай, но очертаните от
съдебната практика два основни критерия за определяне на една длъжност
като ръководна са следните: какво е мястото на длъжността в системата на
управление на предприятието и какви са възложените на служителя трудови
функции, съгласно длъжностната му характеристика, /в този смисъл -
решение № 442 от 08.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2009 г., III ГО,
решение № 111 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 726/2011 г., IV ГО,
решение № 388 от 06.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2012 г., III ГО,
решение № 272 от 14.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1691/2016 г., IV г. о., ГК и
др./. Съобразно константната съдебна практика характерът на длъжността
като „ръководна” се определя за всеки конкретен случай, в зависимост от
длъжностната характеристика на длъжността и структурната схема на
предприятието. От значение за преценката на конкретната длъжност като
„ръководна” са конкретните функции, които са възложени да се изпълняват -
организаторски, контролни или ръководни, мястото й в трудовия процес на
конкретното предприятие. Без значение за преценката на длъжността като
„ръководна” е включването й в Единния класификатор на длъжностите или в
Националния класификатор на професиите и длъжностите, както и
обстоятелството дали има подчинени други длъжности и лица. В този смисъл
е решение № 442 от 08.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1621/2009г. ІІІ ГО, ГК.
По отношение мястото на длъжността в системата на управление
на предприятието, съдебната практика пояснява, че ръководството на
трудовия процес е възможно да се осъществява от лицето, заемащо
съответната длъжност, както в рамките на цялото предприятие, така и в
поделение на предприятие, както и в колективните изборни органи за
управление, но не и в случаите на осъществявано ръководство на трудовия
процес, когато ръководещият от своя страна е организационно подчинен
едновременно на преките си административни ръководители в съответното
поделение, още и на служителите от дирекциите и ръководителите на
самостоятелните отдели, служби и звена в съответното предприятие, т.е.,
съществува опосреденост от множество други служители, стоящи в
организационно-йерархическата структура между него и ръководителя на
предприятието, с когото е сключен договор за управление. От това следва, че
съдът трябва да изследва и йерархическата подчиненост спрямо лицето, с
което е сключен договор за управление и което има възможност да подбере
свой ръководен екип с оглед постигане на поставената бизнес-цел. В този
смисъл - решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV
ГО, решение № 272 от 14.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1691/2016 г., IV ГО и
др.
В конкретния случай, йерархическата подчиненост на
ръководителя на вътрешния одит е нормативно установена в чл. 12, ал. 1
ЗВОПС, който предвижда, че вътрешният одит в публичния сектор се
осъществява от звено за вътрешен одит, изградено в структурата на
организацията, което е на пряко подчинение на ръководителя на
организацията или на колективния орган на управление, а в чл. 21, ал. 4 от
същия закон е посочено, че ръководителят на звеното за вътрешен одит се
приравнява на длъжността „директор на дирекция“ в съответното нИ.
7
администрация.
По делото е прието заверено копие на щатно разписание на
управлението на ММИ ЕАД /л.884-899/ и структура на управлението на ММИ
ЕАД, в сила от 04.05.2022 г. /л.900/, от които е видно, че дружеството се
управлява от Съвет на директорите, който избира изпълнителен директор.
Следващият в структурата е заместник-изпълнителен директор, а след него са
управителите на рудниците и директори и ръководители на отдели. Обаче е
видно, че звеното вътрешен одит е пряко подчинено на изпълнителния
директор, тоест ищецът като заемащ длъжността „Ръководител, вътрешен
одит“ е бил на пряко подчинение на изпълнителния директор и не е била
опосредствана връзката между тях от друга длъжност. Съответно на
подчинение на ищеца е бил по щатно разписание един вътрешен одитор, като
ищецът като ръководител е бил с клас по НКПД – 1 ръководители, а
вътрешният одитор с клас 2 специалисти.
По отношение на възложените трудови функции също е налице
нормативна уредба – в чл. 27 ЗВОПС се сочи, че ръководителят на вътрешния
одит е отговорен за цялостната дейност на звеното за вътрешен одит, а в т. 2
на същата разпоредба се сочи, че организира, координира и разпределя
задачите за изпълнение между вътрешните одитори съобразно техните знания
и умения.
Трудовите функции на длъжността „ръководител, вътрешен одит“
в системата на ММИ ЕАД са уредени най-общо във функционална
характеристика за длъжността. По делото е прието заверено копие на
функционална характеристика на „вътрешен одит“ /л.881-883/. Според нея
вътрешният одит е на пряко подчинение на изпълнителния директор, състои
се от ръководител и един вътрешен одитор, който е на подчинение на
ръководителя. Основните функции на вътрешния одит по планирането са да
изготвя и предоставя за утвърждаване от изпълнителния директор
стратегически и годишен план за дейността на вътрешния одит; изготвя и
представя за подпис от изпълнителния директор на правилник на дейността
на вътрешния одит; изготвя и представя за утвърждаване от изпълнителния
директор на годишен план график за планираните одитни ангажименти в
дружеството. Като основни задачи на вътрешния одит по планирането са
обсъждане с директора по финанси и икономика и директора по производство
на технически въпроси относно дългосрочните цели на дружеството и въз
основа на тях определя стратегическото развитие на дейността по вътрешния
одит; прави предложения до изпълнителния директор за промяна на
стратегическия и годишен план при промяна в оценката на риска. Съответно
основни функции и задачи по организирането са: съгласно ЗПОПС в обхвата
на вътрешния одит са всички структури, програми, дейности и процеси в
дружеството; извърша оценяване на функционирането на системата за
финансово управление и контрол, както и на всяка извършена промяна в
структури и функции в управлението на дружеството и клоновете; организира
и участва в извършването на одитни ангажименти по консултиране, даване на
съвет, мнение, обучение, както и други методи за подобряване на процесите
на управление на риска и контрола в дружеството; участва в извършването на
проверки по постъпили сигнали в дружеството. Една от основните задачи по
мотивиране на вътрешния одит е да предлага на изпълнителния директор
необходими мерки за стимулиране на персонала за ефективно и качествено
изпълнение на задълженията им; за предприемане на мерки за
предотвратяване на измами и нередности; следи за причинени вреди и щети
по цялата система и предлага ефективни мерки за предотвратяването им.
Последните задачи са пряко свързани с постигане на икономическите и
8
финансовите показатели на дружеството, а тук и пряко свързани с изпълнение
на бизнес програмата от страна на изпълнителния директор.
По делото е прието заверено копие от длъжностната
характеристика на посочената длъжност „Ръководител, вътрешен одит“. Не се
спори, а и от извършеното отбелязване е видно, че ищецът е запознат с
длъжностната характеристика на 02.04.2019 г. /л.166-170/. От нея е видно, че
в основните функции за задължения на длъжността „Ръководител, вътрешен
одит“ се включват права, свързани с вземането на самостоятелни решения за
изпълнение на функциите и задълженията си, издаването на разпореждания на
подчинения му персонал и контрол върху изпълнението на тези задължения и
пр.
При изложеното относно пряката йерархична подчиненост и с
оглед установените същински трудови функции, настоящият съдебен състав
намира, че длъжността „Ръководител, вътрешен одит“ се явява част от
ръководния екип на предприятието, ръководи цялостния трудов процес във
връзка с дейността на отдела, като отговаря и е пряко подчинен на
управляващия дружеството изпълнителен директор.
Основният довод в защитата на ищеца се свежда до това, че
длъжността „Ръководител, вътрешен одит“ не е ръководна по смисъла на чл.
328, ал. 2 КТ, тъй като не изпълнява конкретни дейности, свързани с
постигането на определен стопански резултат и от функцията на вътрешния
одит не зависи пряко дейността на предприятието.
Съдебната практика действително приема, че приносът на
различните звена за резултатите от работата на предприятието не е еднакъв и
доколкото целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.
328, ал. 2 КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените стопански
резултати в бизнес плана като му дава възможност да формира ръководния
екип, с който да работи за постигането на тези цели, то това основание трябва
да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които
ръководят звена от работата, на които зависят стопанските резултати на
предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководят звена, от
работата, на които постигането на тези резултати не зависят /така - Решение
№ 123 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 117/2016 г., IV ГО/.
За да бъде даден отговор на въпроса дали от дейността на
длъжността „Ръководител, вътрешен одит“ зависи постигането на
поставените стопански цели в предприятието, следва да бъдат разгледани
основните функции и задължения на тази длъжност. Според чл. 3, ал. 2
ЗВОПС, вътрешният одит помага на организацията да постигне целите си
чрез прилагането на систематичен и дисциплиниран подход за оценяване и
подобряване ефективността на процесите за управление на риска, контрол и
управление, а в чл. 5 ЗВОПС са посочени конкретните и основни дейности,
посредством които се извършва това подпомагане: идентифициране и
оценяване рисковете в организацията; оценяване адекватността и
ефективността на системите за финансово управление и контрол; даване
препоръки за подобряване на дейностите в организацията. В разпоредбата на
чл. 4 ЗВОПС са очертани основните принципи при изпълнение на вътрешния
одит и се извършва препращане към международните стандарти за
професионална практика по вътрешен одит, Етичен кодекс на вътрешните
одитори. В Международните стандарти за професионална практика по
вътрешен одит, издадени от Институт на вътрешните одитори в България
през 2008 г. и актуализирани през 2010 г., се сочи, че целта на стандартите
има за цел да очертаят основните принципи, които представят практиката по
вътрешен одит, такава, каквато трябва да бъде; да осигурят рамка за
9
извършване и насърчаване на широк кръг от дейности по вътрешен одит,
които да добавят стойност за организацията; да създадат основа за оценяване
на работата на вътрешния одит; да насърчават усъвършенстването на
процесите и дейностите в организацията. Вътрешният одит има за цел да
оценява, допринася и дава препоръки за подобряване на процесите по
управление, управление на риска и контрол на организацията, насочени към
вземане на стратегически и оперативни решения, надзор върху контрола и
управлението на риска, осигуряване на ефективно управление на
организацията и поемане на отговорност и пр. Посочените основни функции
на вътрешния одит действително не са свързани пряко с основния предмет и
производствената дейност на ММИ ЕАД, а именно – добив и пласмент на
въглища, дейности по въгледобив, търговия с електрическа енергия,
железопътен транспорт на товари. Видно от удостоверението за актуално
състояние на дружеството, в предмета на дейност на дружеството обаче се
включва продажба на електроенергия и друга незабранена от закона дейност.
Дейността на ръководения от ищцата отдел безспорно е свързана с оценка и
подобряване ефективността на процесите за финансово управление и
контрол. От приложените бизнес програми на дружеството и
инкорпорираните в тях стратегически цели е видно, че част от тези цели е
поддържане и подобряване финансовото и икономическо състояние на
дружеството /финансов план/, като една от поставените цели за поддържане
на финансова стабилност е и ефективният контрол. Ето защо дейността на
ръководителя на вътрешния одит не може да бъде разглеждана самостоятелно
или единствено във връзка с производствената дейност на дружеството, а
следва да бъде отчетено взаимодействието й с останалите структурни звена,
тъй като касае всички звена на цялото дружество. В този смисъл
ръководителят на този отдел има ръководни функции във връзка с дейност на
специализирано звено, което е свързано с постигане на очертаните стопански
цели в дружеството.
Независимостта на вътрешния одит се обезпечава чрез посоченото
по-горе пряко подчинение на това звено на ръководителя на предприятието
/чл. 12, ал. 1 ЗВОПС/, чрез осъществяване на функции и дейности, които са
свързани само с тази дейност /чл. 31, ал. 2 ЗВОПС/, чрез задължение на
ръководителя на предприятието да осигурява автономност и ненамеса при
планирането, извършването и докладването на резултатите от одита /чл. 33
ЗВОПС/, чрез възможността за пълен одитен обхват на всички дейности и
процеси /чл. 22, ал. 1 ЗВОПС/, чрез задължение на всички длъжностни лица,
вкл. на ръководителя на предприятието, да съдейства на вътрешните одитори.
Обективността на вътрешния одит пък поставя изисквания към начина, по
който самите одитори изпълняват задълженията си, така че да не допускат
чуждо влияние и да избягват конфликти на интереси и пристрастия. Цялата
тази дейност и принципите при изпълнението й са подчинени на една цел – да
носи полза и да подобрява дейността на организацията. Следователно
служебните задължения на ръководителя на вътрешния одит са насочени
именно към подобряване процесите на управление и контрол, поради което
работата му е пряко и тясно свързана с ръководството на предприятието. В
подкрепа на този извод са и предвидените в ЗВОПС задължения за изготвяне
на стратегическия план за вътрешния одит след обсъждане с изпълнителния
директор на ММИ ЕАД и с другите лица на ръководни длъжности, както и за
съгласуване на годишния план, както и промените в него, от одитния комитет
или съответния колективен орган на управление и утвърждаването му от
ръководителя на организацията. В чл. 38 ЗВОПС пък е предвидено, че
резултатите от всеки одитен ангажимент за увереност се представят на и се
обсъждат с ръководителя на организацията и с ръководителите на
10
структурите, чиято дейност е одитирана, а при необходимост – и с одитния
комитет или със съответния колективен орган на управление, а в чл. 39, че в
резултат от изпълнението на всеки одитен ангажимент за увереност
ръководителите на одитираните структури изготвят план за действие за
изпълнение на приетите препоръки, който се утвърждава от ръководителя на
организацията.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че е налице и последната предпоставка за упражняване правото на
ръководителя по чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като длъжността, която е била заемана
от ищеца, представлява част от ръководството на предприятието по смисъла
на посочената разпоредба - пряко и непосредствено е подчинена на
изпълнителния директор на дружеството, възложени са му ръководни
функции по отношение на определени лица и работата на отдела е свързана
със служебната дейност на дружеството и постигане на поставените в
договора за управление стопански цели. Практика по аналогични и почти
идентични случаи е формирана с определение № 510 от 16.04.2015 г. на ВКС
по гр.д. № 6956/2014 г., ІV ГО, решение № 256 от 7.11.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 944/2019 г., IV ГО, определение № 32 от 20.01.2022 г. на ВКС по гр.д. №
2325/2021 г., ІV ГО.
В обобщение на всичко изложено дотук, настоящият съдебен
състав приема, че в полза на работодателя е съществувало и е надлежно
упражнено правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.
328, ал. 2 КТ, поради което уволнението на ищеца Ива П. И. е законно, а
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Искът е обусловен от незаконността на уволнението. Предвид
неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се налага извод, че следва да
се отхвърли и искът за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението
длъжност „ръководител, вътрешен одит”.
По разноските:
При изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно с уважената част от исковете, които са в размер на
1300 лв. /виж списъка на разноските и договора за правна защита и
съдействие, фактурата и банковото извлечение с референция от 20.09.2022 г./.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И. П. И., ЕГН
**********, с адрес гр. Стара Загора, ул. *****, срещу „Мини Марица –
изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 13, искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на извършено със заповед №
16 от 15.06.2022 г. на изпълнителния директор прекратяване на трудовото
11
правоотношение на ищеца И. П. И. с „Мини Марица-изток“ ЕАД на
основание чл. 328, ал. 2 КТ и за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „ръководител, вътрешен одит“.
ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ул.
*****, да заплати на „Мини Марица - изток” ЕАД, вписано в търговския
регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги
Димитров” № 13, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1300 лв. /хиляда и
триста лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от 11.10.2022 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
12