РЕШЕНИЕ № 260063
/ 15.2.2022г.
гр.
Перник, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият районен съд, 6-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на 18 01 2022 година, в състав:
СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
при секретаря Л Добрева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 06164 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от
М.М.В. ЕГН ********** ***
И
чрез адв.В.Н. ***, с която е предявен иск за заплащане
на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от застрахователно събитие- ПТП, настъпило на
01.04.2020 г. в гр. Перник с МПС „********** ****“, с рег. № ** ** ****, управлявано от К.К.И., притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с валидна полица, при което
на ищцата – кач. на пешеходец - са били причинени : сътресение на гл.мозък ВЧТ
с частична загуба на съзнание, Контузио крании, Контузия на шия, Стеснето
дисково пространство на нива С5-С6
ведно със законната лихва върху гла**ицата, считано
от 01.04.2020 г.- датата на събитието, до окончателното ѝ изплащане.
Ищцата твърди, че на посочената дата е била пешеходец и е
пресичала на зелен светофар улицата –кръстовище в кв.Мошино – при Културния
дом, когато водачът на л.автомобил, също с право да завие – на зелена светлина,
я блъска
Сочи, че при удара е загубила съзнание и се е
осъзнала едва в линейката напът към Центъра за спешна медицинска помощ,
изпитвала силни болки, гадило ѝ се е и е имала световъртеж. След
изписването от болницата леченито ѝ продължило вкъщи, като първият месец ѝ било почти невъзможно да се
придвижва сама. След терапия и възстановителен
период болките отшумели. В резултат на инцидента ищцата и до момента изпитвала
страх , променила се походката ѝ.
Поради изложените съображения
моли отвеникът да бъде осъден да ѝ заплати претендираното застрахователно
обезщетение, ведно със със законната лихва върху гла**ицата, считано от 01.04.2020
г.- датата на ПТП
до
окончателното ѝ изплащане, както и да бъде определено и присъдено
адвикастко възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружеството
е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и
размер.
Оспорва обстоятелството, че е причинен деликт
от страна на водача на л.а. „*********“ с водач К.К. В., като по-конкретно оспорва от
процесното ПТП да е настъпила описаната
тежка вреда за ищцата, която да е в пряка причинна връзка с противопра**ото и
вино**о поведение на водача. Считат, че съгласно приетите съдебно-медицински
експертизи уврежданията не са такива, каквито са описани в документацията на Спешния
център, като при прегледа се сутановява, че те са значително по- леки от
отразените в мед. документация.Считат, че претенцията по размер не отговаря на
икономическата конюнктура в страната и на причинената на ищцата вреда. Прави се
възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
С представените по делото писмени доказателства се установява, че на
посочената дата ищцата е била пешеходец,
когато е блъсната на зелен светофар от завиващия / и имащ това право съгласно
светофарната уредба / водач на МПС-то.
Съгласно приетата САТЕ, причината е
била неспазване на предимство, при предприемане маневра завой наляво.
Било е образувано ДП 177 / 2020 на
Второ РУП, което е било прекратено с Постановление.
Водачът на МПС-то е от кръга лица със
валидна застраховка ГО поради което е предявена своевременно претенция за
заплащане на доброволно застрахователно обезщетение.
Ищцата е обосновала пра**ия си
интерес да заведе насотящия иск за неимуществени вреди срещу застрахователя с
факта на нанесените й травми.
От
показанията на свидетеля-извършител , които съдът цени при спазване на
изискванията на ГПК с оглед на всички данни по делото, се установява, че:
В
момента е валяло сняг, нямало е други пресичащи.Той я вижда в последния момент,
въпреки че е карал с ниска скорост. Подпрял я е на капака. Веднага слиза,
оказва й първа помощ, купува вода от Нон-стопа, тя започва да вика, „ да дойде
полиция“, но се сеща, че си е забравила личната карта, и докато чакат полиция,
пристигалинейка и я натоварва / на самоход/.Майката на извършителя непрекъснато
контактува с жената, тя е била видимо адекватна.Извършителя / който е студент/
и майка му са били в непрекъснат контакт с Бърза помощ, тогава е бил локдауна с
КОВИД и са я държали в болницата за прегледи 3 дни.Полицията му съставя акт за
200лв които веднага е платил.Въобще не се е крил, обаждат се в болницата след
три дни и оттам казват, че са я пуснали. Т.е. уврежданията не са били така
сериозни, както са описани. Изрично свидетелят сочи, че светофарът е бил зелен
както за пресичащата, така и за него като завиващ.
Разпитан
акто свидетел е и съпругът на пострадалата.Той отива в болницата,с лед като му
съобщават, че тя е постъпила там.Казали му, че има разместване на прешлените,
но не са й слагали мед.яка / ? /лОбработката се изразявала в превръзка, и я сложили
на легло да не мърда и не става.Стояла в Неврологично отделение 15 дни, дал е
20 лв. за хапчета.Тя взема хапчета за кръ**о.Била е болничен месе ц и половина,
работела е в болница Токуда.
При
тези противоречиви свидетелски показания съдът назначи съдебно-медицинска
травматологична експертиза с в.л. от болница Пирогов, ккато и същата такава с
невролог от болница ИСУЛ.
И
двете експертизи, разгледани детайлно, са категорични, че описаните в деня на
постъпване в Спешна помощ увреждания са преекспонирани и завишени в сра**ение с
реално наличните контузии.това може да се обясни с факта, че финансовото
усвояване на кринични пътеки изисква да се посочат данни, които да обосноват
легло-дни и манипулации. В случая факта, че ищцата работи в болница Токуда /
един вид колежка / също влияе на това, тя да бъде под засилено наблюдение,
както и евентуално да се формира медицинска документация, годна да обоснове
бъдещи имуществени бонуси от създадената ситуация.
Поради
това и съдебният състав е назначил вещи лица от болници извън региона на ПТП-то
именно с цел обекти**ост и безпристрастност.
Какво
се установява от заключенията на вещите
лица :
Ищцата
е имала ошипяване от период преди травмата, както и проблеми с кръ**ото.Образната
диагностика не показва отклонения.Вещото лице от болинца ИСУЛ подробно
анализира противоречията , които установява в първичната мед.документация в
Спешиня център и НО на болинцата в Перник и тези, които са по повод
делото.Твърденията за разместени прешлени не кореспондират по никакъв начин с липсата
на поставеня мед.яка за период, каквото се прави в подобни случаи т.е. подобно
увреждане не е било налично.вещото лице сочи, че ищцата НЕ Е ИМАЛА омзъчно
сътресение в момента на удара. Съдът приема това с оглед показанията на
извършителя – че ищцата се е развикала и той
и е давал вода, както и че тя се е качила в линейката на самоход. Не
бива да се бърка силната уплаха със загуба на съзнание, само за да се извлече
максимална имуществена облага от това, а също така това проитворечи и на
принципа в чл.52 ЗЗД – справедливодт и адекватност на овъзмездяване на
вредите.ищцата не е получила и твърдените усложнения.Не са установени трайни последици от получените
увреждания от ищцата при процесното ПТП.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът
намира
от пра**а страна следното:
Предявеният искове са предявени пряко срещу
застрахователя, каквато възможност е предоставена от закона в полза на
увреденото лице.
За да са основателни така предявените искове, следва да
бъде доказано наличието на застрахователно правоотношение между ответника, в
качеството му на застраховател, и прекия причинител на пътно-транспортното
произшествие , в качеството му на водач на лек автомобил марка/модел „********** ****“,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“.
Следва да се
налице и кумулати**ите предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно – извършено вино**о
от водача на лекия автомобил противопра**о деяние, от което да са настъпили в
причинно следствена връзка вреди за пострадалия-ищец.
При проверка на предпоставките,
обуславящи правото на иск, се дължи самостоятелна проверка както на общите
условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на
допълнителните /специални/ предпоставки – дали
е започнала процедура за
доброволно плащане на застрахователно обезщетение и дали е постановен отказа или изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 ГПК.
Според практиката на ВКС липсата на влязла в сила присъда на делинквента не е
основание да се откаже произнасяне по застрахователната претенция.
Предоставеният срок за
преценка по чл. 496, ал. 1 КЗ не би могъл да се съкращава или игнорира, освен
при обекти**ото осъществяване на някоя от другите две предпоставки за
предявяване на исковете по чл. 432 КЗ, в рамките на същия този срок – изричен
мотивиран отказ за плащане /пр. второ/ или плащане несъответно на интереса на
увредените /пр. трето/ /в този смисъл- определение № 179 от
15.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 859/2019 г., I т. о., ТК/.
Съдът приема въз основа писмените доказателства, че към
момента на процесното ПТП между ответното дружество „ЗД БУЛ
ИНС“ АД и собственика
на лек автомобил марка/модел „**********
****“, с рег. №
РК ******, управляван
от собственика К.И., е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ с валидна
полица, което обстоятелство не се оспорва от ответника, въпреки
че не е било обявено за безспорно с доклада по делото.
С оглед на това към датата на процесния деликт съществува
валидно засрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между деликвента и ответника, поради което последният дължи на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД репариране на действително причинените
вреди- пряка и непосредствена последица от пътно-транспортното произшествие.
От събраните и обсъдени по-горе доказателства, съдът
намира за установен по безспорен начин факта на настъпило ПТП на 01.04.2020 г.,
при което е, в резултат на което
са причинени на ищцата определени телесни повреди.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и по непредпазливост е причинил лека телесна повреда на
ищцата.
Не се установи по
делото загубата на управление на лекия автомобил да се дължи на обекти**и
обстоятества, стоящи извън контрола и възможностите на водача, които да
изключват отговорността му.
Предвид на гореизложеното във връзка с наличието на
предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача
на лекия автомобил и доколкото същият е застрахован по риска „Гражданска
отговорност“, то са налице условията и за ангажиране на отговорността на ответното застахователно
дружество по чл. 432 КЗ за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
С оглед характера на получените травматични, неврологични
и психични увреждания, както и последиците от тях съдът намира, че сумата 4000 лева справедливо ще обезщети ищцата
за претърпените от нея неимуществени вреди.
При определяне
размера на обезщетението съдът взе предвид обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите и възрастта на пострадалата.
При определяне на обезщетението съдът отчете
продължителността на лечебния и възстановителен период, както и преживения от
ищцата стрес и констатираното отражение върху психичното ѝ здраве.
Също така, при наличинте противоречия във свидетелските
показания, както и при подробния анализ на мед.документи от вещото лице от
болница ИСУЛ, съдът приема, че предявеният размер е прекомерно завишен и не
отговаря на критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД
Съдът взе предвид
и последиците за психичното здраве на ищцата към момента и за в бъдеще от
настъпилото ПТП, които се изразяват в изтърпяване на страдания и неудобства от
посттравматичното стресово разстройство, отслабващи постепенно.
Отслабването и
изчезването на последните е в зависимост от индивидуалните адаптационни и
възстановителни способности на психиката на ищцата и от наличието или липсата
евентуално на нови провокиращи психомоториката ѝ фактори- събития,
свързани с автомобилни злополуки, касаещи я пряко или косвено.
Отчете и обстоятелството, че няма трайни неврологични
последици.
Според съда така определения размер на обезщетението
съответства както на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, така и
е достатъчен да овъзмезди ищцата за неблагоприятните последици, настъпили за нея
в резултат на непозволеното увреждане.
При определяне на
размера на обезщетението съдът се съобрази с Постановление № 4 от 23.12.1968 г.
на Пленума на Върхо**ия съд на НРБ, както и взе предвид практиката по чл. 290 ГПК на ВКС по отношение преценката на неимуществените вреди.
Съдът намира, че претендираният размер е прекомерен,
както твърди ответникът, тъй като съобразно изложените в съдебната практика
критерии се налага изводът, че обезщетение в размер 4000 лева би било
справедлива компенсация за претърпените от ищцата болки и страдания.
Размерът на обезщетението е съобразен и с лимита на
застрахователното обезщетение, така и с обществено икономическите условия в
страната.
Претенцията за заплащане на обезщетение за разликата над 4000
лева до целия предявен размер от 15 000 лева се явява неоснователна и
недоказана и следва да се отхвърли.
С разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че
лихвата за забава върху дължимото се застрахователно обезщетение при
застраховка “Гражданска отговорност“, ако застрахователят не го е определил и
заплатил в срок, се дължи, считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на
15 работни дни от представянето на всимчки доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и
2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В случая съдът намира, че застрахователят дължи лихда от
датата на събиието, тъй като е компенсаторна – 01.04.2020г. до окончателното
изплащане на сумата
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.38 от ЗАдв.,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на адв. В.Н.
, респ. адв.Н.Н. ***- възнаграждение в нормати**о
определения минимален размер на адвокатските възнаграждения по чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - 500 лева.
Ищцата
претендира разноски по списък по чл.80 ГПК
По
този въпрос съдебният състав установи следното :
Ищцата е **есла 100лв. ДТ , а за разликата до дължимите
600лв. е освободена с Определение на ПОС
от 15.03.2020 по в гр.дело № 00081 / 2021г. – като в това определение е
освободена от **асяне на 5/ 6 от разноските и дължи 1/ 6 от същите.
При това положение ищцата е **есла 400лв. за две
експертизи – с **. бел. на 22.06.2021г., като
от тях сумата 33.33лв. е изплатена на в.л. Е.З., а остатъка 333.34лв. е
обратно върната на адв.В.Н.
На в.л. Е.З. са изплатени от бюджета на съда 236.67лв. на
14.09.2021г. – те се дължат от ответната страна
Остава сумата 33.33лв. която следва да се изплати като
транспортни разходи на в.л.Д-лЛюбен Н.П..
Сумата 366.67лв. от бъджета на съда следва да се изплати
на в.л. Д-р Л.Н.П. за приетата по делото съд.мед. експертиза, с оглед
освобождаване на ищцата от **асяне на тази част от сумата, от ПОС с посоченото
определение.
На в.л. Д-р А.В.П. сумата 200лв. от бюджета на съда е изплатена с
РКО на 16 11 2021
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответната страна при това положение следва да
бъде осъдена да заплати :
по сметка на Пернишкия районен съд : сумата 200лв. както и сумата 366.67лв.
разходи за две вещи лица
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1407, р-н
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на
М.М.В. ЕГН ********** ***
И чрез адв.В.Н. САК / адв.Н.Н. САК
сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от застрахователно събитие- ПТП, настъпило на 01.04.2020 г. в гр. Перник с МПС
„********** ****“, с рег. № ** ** ****, управлявано от К.К.И., притежаващ валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
валидна полица, при което на ищцата – кач. на пешеходец - са били причинени
неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху гла**ицата, считано от
01.04.2020 г.- датата на събитието, до окончателното ѝ изплащане
КАТО ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР
15 000лв. – ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1407, р-н
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адв. Н.Н. САК
сумата 500 лева адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1407, р-н
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,да заплати по сметка на Пернишкия районен съд : сумата
200лв. както и сумата 366.67лв. - разходи за две вещи лица по СМЕ както и сумата 236.67лв. за в.л. по
САТЕ
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: