Решение по дело №98/2019 на Районен съд - Севлиево

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 149

                                                    гр. Севлиево, 20.05.2019 г.     

 

                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО заседание

  на   шестнадесети май

  през   две  хиляди и  деветнадесета  година, в състав:

               

                                                 Председател: ГЕРГАНА БОЖИЛОВА

             

при секретаря         СИЛВИЯ  СТАНЕВА

като разгледа докладваното от съдията  БОЖИЛОВА гр.д. № 98 по описа за 2019 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване с развод на сключения между Х.С.К. и Е.А.К. граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по вината.

В исковата молба ищцата Х.К. твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 14.11.1993 година. От брака нямат ненавършили пълнолетие деца. Ищцата няма претенции за ползване на семейното жилище, като същото е напуснато от нея. Моли след прекратяването на брака да носи предбрачната си фамилия Атибова, като в хода на производството заяви, че моли съда да постанови с решението си след брака да продължи да носи брачната си фамилия К.. Не претендира разноските по делото и издръжка за себе си.

 В исковата молба се твърди, че в началото бракът между страните потръгнал добре. Родил се синът им Ахмед, но в последствие и двамата съпрузи разбрали, че се оказали с различни характери и противоположни възгледи за брак и семейство. От 2010 година започнали много да се карат. Ответникът употребявал алкохол и се получила някаква нетърпимост един към друг, в следствие на което комуникацията между съпрузите станала невъзможна. Това и влошените икономически условия в страната довело до раздялата им.

Ищцата твърди, че от лятото на 2011 година, когато отишла да работи в Кралство Испания, е във фактическа раздяла с ответника. Няколко месеца след това той също заминал да работи в чужбина – Кралство Белгия. След заминаването му двамата преустановили всякаква комуникация помежду си. Живеят на стотици километри един от друг. През тези години никой от тях не пожелал н да направи  крачка да се съберат отново и да заживеят като семейство. Оказало се, че чувствата им взаимно са охладнели, а бракът им е изпразнен от съдържание. Същият е формален и съществува само на хартия. Единственото, което свързва съпрузите, е синът им.

Ето защо ищцата счита бракът за дълбоко и непоправимо разстроен и моли съдът да постанови решение, с което да прекрати същия, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

Ответникът е призован по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК – чрез залепване. Кметът на с. Ряховците, община Севлиево удостоверява, че лицето не живее в селото, а трайно в чужбина, и че от няколко години не разполага с информация за местоживеенето му. От извършената от съда служебна справка в НБД „Население“ на МРРБ се установи, че постоянният и настоящият адрес на ответника са в с. Ряховците, община Севлиево така, както това е посочено в титулната част на исковата молба.    

С определение от 08.03.2019 г. съдът е изискал назначаване на особен представил на ответника на разноски на ищцата. САК – Габрово е определил за особен представител адвокат Н.Г., който е назначен за такъв с определение на съда от 16.05.2019 г.

В законния месечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представил. Адв. Г. намира, че искът е допустим, но го оспорва изцяло като неоснователен; оспорва всички фактически твърдения от исковата молба, с изключение на обстоятелството, че между страните има сключен граждански брак. Адв. Г. счита, че искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. В хода на устните състезания особеният представител заявява, че на база събраните в производството доказателства намира брачната връзка за изчерпана от съдържание; налице е дълга фактическа раздяла, през която страните не само не са живели заедно, а и не са имали контакти помежду си, поради което бракът следва да се прекрати.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак Е.А.К. и Х.С. Атибова са сключили граждански брак на 14.11.1993 година в село Ряховците, община Севлиево, за което е съставен Акт за граждански брак № 0011 от 14.11.1993 г. След брака съпругата е приела фамилното име К..

В депозираните пред съда показания свидетелят Радослав Генов заяви, че познава ищцата от десет години. Познавал и съпруга ѝ Е.К.. Свидетелят обясни, че откакто са се скарали преди седем години двамата не живеят заедно. От тогава до настоящия момент ответникът живее в Кралство Белгия, където живее и ищцата, но в друг град. Свидетелят заяви категорично, че двамата не поддържат никакви контакти.

Свидетелят Хюсеин Атибов – брат на ищцата, обясни, че Е. е в Кралство Белгия и че причината за раздялата им отпреди седем – осем години е факта, че Е. започнал да злоупотребява с алкохол, в следствие на което започнали скандали, а след това настъпила и раздялата между двамата. Х. напуснала семейното жилище и малко по – късно заминала за Белгия. Свидетелят Атибов също заяви недвусмислено, че Х. и Е. не контактуват помежду си.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Оценявайки доказателствената съвкупност съдът намира, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, като същите нямат предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Съпрузите са разделени от около 8 години и от тогава не поддържат никаква комуникация – нито са се виждали, нито са се чували. Всеки от двамата е устроил самостоятелно живота си. Ищцата е напуснала семейното жилище и малко по – късно е заминала да живее в Кралство Белгия. Ответникът също е напуснал страната и се е устроил в Кралство Белгия, но по делото безспорно се установи, че дори и да се намират в една и съща държава, двамата съпрузи не поддържат никакви контакти помежду си. От изложеното следва, че бракът между страните съществува само формално, изпразнен е от съдържание, не е в интерес както за обществото, така и за самите съпрузи, поради което следва да се прекрати.

Предвид искането на ищцата съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство.

Ищцата заяви волята си след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилно име К., което ѝ искане следва да се уважи.

Окончателната държавна такса съдът определя на 25 лв., и тъй като при предявяване на иска ищцата е внесла първоначална д.т. от 25 лв., допълнителна такса не следва да се присъжда.

На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК разноските остават в тежест на всяка от страните така, както са направени.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРЕКРАТЯВА брака между Е.А.К., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес ***, и Х.С.К., ЕГН: ********** ***, сключен на 14.11.1993 г. в с. Ряховците, община Севлиево, за което в с. Ряховците, община Севлиево е съставен Акт за граждански брак № 0011 от 14.11.1993 година, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Съдът не се произнася относно вината за разстройството на брака.

ПОСТАНОВЯВА, след прекратяване на брака, жената да носи брачното си фамилно име К..

На основание чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, разноските остават в тежест на всяка от страните така, както са ги направили.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: