№ 2931
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100506421 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20004194 от 15.01.2022 г., постановено по гр.д. №
24914/2021 г. на СРС, ГО, 58 състав, е признато за установено по предявените
от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, против Б. Г. И., ЕГН
********** искове, че Б. Г. И., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК *********, сумата 1737,48 лв. - стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2017-30.4.2019 г., ведно
със законна лихва от 22.7.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна
лихва в размер на 226,88 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 14.7.2020 г., сумата
от 70,76 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 1.3.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 22.7.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 14,55 лв. за периода от
1.5.2017 г. до 14.7.2020 г., за които суми по ч.гр.д.№ 32513/2020 г. на СРС е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като исковете са отхвърлени
за стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2016 г.-31.05.2017 г. и за разликата над 1737,48 лв. до пълния предявен
размер 2139,83 лв., както и за мораторна лихва относно задължението за
топлинна енергия – за разликата над 226,88 лв. до 279,42 лв.
Срещу решението в частта, с която предявените искове са отхвърлени,
е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която
се поддържа, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд
1
неправилно е приложил правилата за давността. Твърди се, че задълженията
по първата фактура са станали изискуеми на 15.09.2017 г. и от този момент е
започнал да тече давностният срок, а заявлението е подадено на 22.07.2020 г.,
поради което и давността за вземанията не е изтекла. Моли се отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника Б. Г. И..
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „МХ Е.“ ООД не
изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно,
а в обжалваната част и допустимо. Същото обаче е частично неправилно, като
съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против Б. Г. И., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422 ГПК
ищецът е предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумите, за които била издадена оспорената от длъжника
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 32513/2020 г. на СРС, 58 състав.
Единственото спорно обстоятелство пред въззивната инстанция, във вр.
с което са и всички наведени доводи във въззивната жалба, е каква част от
установените вземания за топлинна енергия и дялово разпределение са
погасени по давност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
2
чл.111,б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 22.07.2020 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг.
чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 15.05.2017 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м. 03.2017 г.
не е погасено по давност – за този месец задължението е станало изискуемо
на 15.05.2017 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала
да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.07.2020 г. (с
добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през
които давността е спряла да тече), т.е. в деня на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК на 22.07.2020 г.
Извън погасителната давност остават вземанията за периода 01.03.2017
г. – 30.04.2019 г. Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд,
че вземанията в периода 01.03.2017 г. – 31.05.2017 г. са погасени по давност,
тъй като същият изобщо не е съобразил спирането на теченето на давността
по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
3
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето. От изготвените СТЕ и СЧЕ се установява, че
дължимата сума за топлинна енергия за периода 01.03.2017 г. – 30.04.2019 г.
възлиза в размер на общо 1797,3 лв.
Ето защо на ищеца следва да се присъди допълнително сумата от 59,82
лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.03.2017 г. –
31.05.2017 г.
С оглед променения размер на дължимата главница, на ищеца следва да
се присъди и допълнително мораторна лихва в размер от 7,55 лв.
С оглед частичното несъвпадение на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в
частта, в която е отхвърлен искът за сумата от 59,82 лв. – стойност на
доставена топлинна енергия за периода 01.03.2017 г. – 31.05.2017 г. и за
сумата от 7,55 лв. – мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението
на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските,
Ответникът следва да бъде осъден да заплатят на ищеца разноски в
първоинстанционното и заповедното производство съобразно уважената част
от исковете в размер от още 30,93 лв.
За въззивното производство в полза въззивника следва да бъдат
присъдени разноски в размер от 22,3 лв. за заплатена д.т. и адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20004194 от 15.01.2022 г., постановено по гр.д.
№ 24914/2021 г. на СРС, ГО, 58 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Б. Г.
И., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в размер на 59,82 лв. – стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.03.2017 г. – 31.05.2017 г., както и за сумата
от 7,55 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, и вместо
това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, против Б. Г. И., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл.
4
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Б. Г. И., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, сумата от още 59,82 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.03.2017 г. – 31.05.2017
г., ведно със законната лихва от 22.07.2020 г. до изплащане на вземането,
както и за сумата от още 7,55 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, за които суми по ч.гр.д. № 32513/2020 г. на СРС е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20004194 от 15.01.2022 г., постановено
по гр.д. № 24914/2021 г. на СРС, ГО, 58 състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу Б. Г. И., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане в размер за стойност на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 28.02.2017 г. и за
разликата над 1797,3 лв. до пълния предявен размер от 2139,83 лв., както и
иска за мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за разликата
над 234,43 лв. до пълния предявен размер от 279,42 лв.
ОСЪЖДА Б. Г. И., ЕГН **********, да заплатят на основание
чл.78,ал.3 ГПК, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за
първоинстанционното и заповедното производство в размер от още 30,93 лв.,
както и разноски за въззивното производство в размер от 22,3 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „МХ Е.“
ООД, на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5