И за да се произнесе, взе предвид: С решение № 117/05.02.2007 г., постановено по НАХД № 843/2006 г., Кърджалийският районен съд е отменил наказателно постановление № 09/**********/01.09.2006 г. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – гр.Кърджали, с което на Христо Светославов Ламбев от гр.Кърджали в качеството му на управител на ”17-Сиракови”ООД, гр.Кърджали, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, е наложено наказание “глоба” в размер на 1000 лв. на основание чл.416, ал.2 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – Кърджали, който го обжалва и иска същото да бъде отменено изцяло като неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, и да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде потвърдено изцяло НП №09-832/10.09.2006 г. на Директора на Д”ОИТ”, гр.Кърджали. Твърди се, че решението се основава на неправилни фактически и материално-правни изводи. Фактическите положения, приети за установени от съда не се подкрепяли от доказателствата по делото, както писмените така и устните. Същите не били обсъдени в тяхната цялост. Съдът като кредитирал и приел за меродавни показанията на св.Я.Саръев, които били противоречиви и нееднопосочни, не бил преценил правилно фактите и обстоятелствата по делото. Следвало тези показания да се преценят на базата и на останалите доказателства по делото и по-конкретно с присъствения списък и писмената декларация, които били в противоречие с показанията на св.Саръев дадени в съдебно заседание. Административнонаказващия орган бил установил нарушението именно на база посочените документи. Игнориран бил и факта, че по време на проверката свидетелят бил в работна униформа, без значение било дали е сервирал, защото освен това му задължение, сервитьорът посрещал и клиенти, каквото де факто бил заварен да прави. В тази връзка неправилен и необоснован бил извода на съда, че за да е налице нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, следвало лицето да е заварено да престира реално труд. Това било така, защото законодателят говорел за допускане до работа, а не за реална престация на труд, и защото престацията на труд била съвкупност от правни действия, а не отделен и самостоятелен юридически факт. С оглед изложените доводи относно същността на административното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, районният съд, като приел противното, допуснал нарушение на материалния закон, като не само, че неправилно е установил фактите, но и неправилно приложил материално-правната норма. Осъщественото от първоинстанционния жалбодател административно нарушение описано в НП било доказано по несъмнен начин и правилно било подведено от наказващия орган под съответната нарушена материално-правна норма. В съдебно заседание, жалбодателят чрез ю.к.Милев поддържа жалбата си. Ответникът по жалбата Христо Ламбев, чрез пълномощника си – адв.Попов, моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали намира жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърден постановеният от Районен съд – Кърджали съдебен акт като правилен и законосъобразен. Окръжният съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законово установения срок т.е. явява се процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е обосновано и правилно, като при постановяването му няма допуснато нарушение на материалния закон. За да отмени издаденото наказателно постановление, районният съд е приел, че по делото не се е установило по несъмнен начин наличието на трудово-правно отношение и престирането на труд по същото, за да е налице задължението на работодателя да предостави на Явор Саръев визираните в чл.63, ал.2 от КТ документи. До този извод, първоинстанционният съд е достигнал след подробен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, от които е приел за установено, че св.Саръев се е намирал в проверявания обект не с намерение да започва работа, а за да наблюдава характера на работата на сервитьора. Това обстоятелство се потвърждавало не само от разпита на св.Саръев, но от показанията на св.Карамфилова, а и затова лицето се било вписало в попълнената от него декларация като „сервитьор-стажант”. По делото също така не било установÕно, че управителят е взел „за проба” лицето, нито че някой го е запознал със задълженията му на сервитьор, предоставил му е работно облекло, посочени са му определени маси или район, които да обслужва, нито е било договорено месечно трудово възнаграждение. Доколкото тези съществени обстоятелства не били установени по делото, т.е. не било доказано описаното в АУАН и НП нарушение, то и не следвало да се ангажира административнонаказателната отговорност на визираното лице. Съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС/отм./ касационната инстанция следва да обсъди изчерпателно посоченото в жалбата касационни основания - неправилно решение постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК, които по съществото си се изразяват в грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед неточното им юридическо квалифициране и несъответствие на направените от съда изводи със събраните по делото доказателства. Такива нарушения касационната инстанция не констатира. Първоинстанционният съд е постановил решението си след обсъждане, поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства и е постановил съдебния си акт при спазване на нормите на материалния и процесуалния закон. Изложените правни изводи се споделят напълно от касационната инстанция. Наказателното постановление е съставено срещу ответника по касация за това, че като работодател – управител на „17-Сиракови” ООД, гр.Кърджали е допуснал до работа като сервитьор в ресторант „Старата къща” Явор Боянов Саръев, без преди това да са му връчени екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Описаното е квалифицирано като нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, за което на управителя на фирмата Христо Ламбев е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл.416, ал.2 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ. В описа на писмените материали към НП са посочени: протокол с изх.№17/10.08.2006 г. за извършена проверка, присъствен списък от 01.08.06г. – 20,30 ч. и писмена декларация на Явор Саръев. От доказателствата събрани по делото се установява, че по време на извършената проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в ресторант „Старата къща” от инспекторите на Д”ОИТ” – Кючуков, Тюрдиев и Лафчиева, последните заварили всички от персонала, освен готвачката, пред обекта и ги помолили да се впишат в присъствения списък, който им предоставили. Св.Явор Саръев бил облечен с бяла риза и черен панталон, както всички сервитьори и също се вписал в списъка, като посочил, че работи „от тази вечер” без трудов договор. След като констатирали от попълнения списък, отбелязването от Саръев, че няма сключен трудов договор, инспекторите му дали да попълни и декларация относно същите обстоятелства. В последната той отразил, че работи като „сервитьор – стажант” в обекта и към момента на проверката няма сключен писмен трудов договор и не му е предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от НАП – ТД – Кърджали. От показанията на св.Карамфилова и св.Саръев се установява, че процесната вечер е бил в ресторанта, за да наблюдава и се запознае с работата на сервитьорите, тъй като е имал желание да започне работа като такъв, но нито е започнал работа, нито е подал молба за постъпване и след проверката си е тръгнал. Така установеното от фактическа страна не води до извода, че св.Саръев по време на извършената проверка е престирал труд без да има сключен писмен трудов договор и съответно да му е връчено уведомление за това, заверено от НАП – ТД – Кърджали. Не е достатъчно лицето да е било с облекло, като това на останалите сервитьори и вписвайки се в представения списък като работник, да се приеме, че между него и работодателя „17-Сиракови” ООД, гр.Кърджали, е налице трудово правоотношение по смисъла на КТ. Инспекторите не са установили какво е имал предвид Саръев посочвайки в списъка и декларацията, че е „на проба” и работи като „стажант-сервитьор”, дали е бил запознат с конкретни трудови задължения, които следва да изпълнява, възложена ли му е била конкретна работа, договорено ли е работно време и трудово възнаграждение, предвид, че такова не е било посочено в списъка от св.Саръев. Без да са установени описаните обстоятелства, а единствено с формалното присъствие на лицето в обекта, не би могъл да се направи извод, че работодателя е приел на работа работника и той е започнал да я изпълнява, т.е. налице е трудово правоотношение, за възникването на което не е била спазена изискуемата процедура, предвидена в КТ. Или от изложеното следва да се направи извода, че не се доказва по делото допуснато от страна на ответника по касация нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, изразяващо в нарушение на забраната работодателя да допуска до работа работник, в случая Саръев, преди да му предостави документите по ал.1 на чл.63 от КТ, а това са: екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от НАП – ТД – Кърджали. Нещо повече, дори да се приеме, че между ответника по касация и лицето Саръев е налице трудово правоотношение, то същото е следвало да бъде обявено за такова по реда на чл.405а от КТ и тогава нарушението следва да се квалифицира по чл.62, ал.1 от КТ, предвид, че между страните не е сключен писмен трудов договор, а не както е посочено в НП – нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, с която разпоредба е въведена забрана за работодателя да допуска до работа работник, преди да му предостави екземпляр от сключения /какъвто в случая няма/писмен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението до ТП на НОИ. След като по делото е установено, че ответника по касация не е допуснал описаното в НП нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, то правилно НП е отменено като незаконосъобразно. Тази констатация води до извода, че първоинстанционното решение не е неправилно, постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон, изразяващо се в грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед неточното им юридическо квалифициране, както и не е необосновано, което се изразява в несъответствие на направените от съда изводи със събраните по делото доказателства . С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.40, ал.1, предл. 1-во от ЗВАС/отм./, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 117/05.02.2007 година, постановено по НАХД № 843/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |