Определение по дело №281/2019 на Районен съд - Кула

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 октомври 2019 г.
Съдия: Дияна Иванова Дамянова Цанкова
Дело: 20191330100281
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Кула 08.10.2019г.

Районен съд Кула, втори състав, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, като разгледа докладваното от председателя Дияна – Дамянова- Цанкова частно гражданско дело № 281 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.45, ал.4 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/, вр. чл.62, ал.6, т.4 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/.

Постъпило е искане от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане незаконно придобитото имущество, представлявана от Пламен Димитров Георгиев - председател, с което се иска от съда да постанови решение за разкриване на банкова тайна за наличностите и операциите по открити/закрити банкови сметки, както и основанието на операциите за лицето Л.Й.Л., ЕГН **********, заемащ длъжността зам. кмет на Община Кула, с постоянен адрес ***, за свързаните лица и ненавършилите деца пълнолетие, а именно: съпруга Илза Василева Лалова, ЕГН ********** от всички лицензирани банки в България, посочени в приложен списък.  

Според чл. 115, ал.1 от ЗПКОНПИ „Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриване на банковата тайна, на търговската тайна по чл. 35, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти и сведенията по чл. 133, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, когато това е необходимо за постигане на целта на закона”, а съгласно чл. 62, ал. 6, т. 4 от Закона за кредитните институции съда може да разкрие банкова тайна по искане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и директорите на териториалните и дирекции.

По повод разкриването на информация съобразно цитираните законови разпоредба, няма съмнение, че родовата компетентност принадлежи на районния съд предвид  чл. 62, ал. 7 от ЗКИ. В ЗПКОНПИ, както и в ЗКИ липсва регламентация на въпроса за местната подсъдност относно произнасянето по исканията на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане незаконно придобитото имущество и директорите на териториалните и дирекции, с оглед на което, следва да се определи вида на производството. Производството е специфично и не съставлява нито спорна, нито безспорна съдебна администрация на граждански правоотношения в чист вид, доколкото притежава белези и на двата вида производства. Според настоящият съдебен състав по своята същност то представлява едностранна съдебна процедура, тъй като започва и се развива само с участието на молителя, без страна по него да бъде лицето, спрямо което се иска разкриване на банкова тайна по ЗКИ, като това лице не участва в производството и няма право на жалба срещу постановения в него, с оглед на което процедурата се доближава повече до охранителното производство. В случая, доколкото е налице законодателна празнота относно местната подсъдност относно процесното искане, тази законодателна празнота трябва да бъде попълнена чрез правоприлагане по аналогия. Като приложима е аналогията на закона /чл. 46, ал. 2, изр. 1 от ЗНА/, доколкото в българската правна система съществува нормативен регламент, отнасящ се до хипотези, при които изрично е уредена местната подсъдност, когато се касае за съдебни процедури с едностранен характер /чл. 531, ал. 2 ГПК/, каквато е разглежданата.

От друга страна, производството за разкриване на банкова тайна се подчинява на необходимостта от бързина и процесуална икономия, обслужвайки друго производство, в рамките на което се налага разкриване на определени сведения. Доколкото правомощието да се иска разкриване на банкова тайна принадлежи единствено на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и директорите на териториалните и дирекции, най-голяма бързина, оперативност и икономия на ресурси биха се постигнали, ако молбата се разгледа от районния съд по седалището на отправилия молбата орган.

С оглед на изложеното, съдът намира, че местната подсъдност, принадлежи на районния съд по седалище на молителя, което в случая се намира в гр. София и съответно обуславя компетентността на Районен съд – София, поради което производството по делото следва да се прекрати и делото да се изпрати на РС- София, с оглед на което на основание чл.118 ал.2 от ГПК,

 

                        ОПРЕДЕЛИ:

 

Прекратява производството по частно гражданско дело № 281 по описа на съда за 2019г.

Изпраща делото по компетентност на Районен съд – София.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

Районен съдия: