Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Провадия, 12.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 462 по
описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството образуването по
искова молба от Г.Я.Г. срещу Е.Б.П. с правно
основание чл.127, ал.2 от СК.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от
назначеният на ответника особен процесуален представител в който споделя
направените искания от страна на ищеца по делото и счита същите за основателни.
В
съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител поддържа предявената
молба.
Ответницата,
чрез особения си представител поддържа отговора на исковата молба.
Контролиращата
страна Дирекция “Социално подпомагане”, гр. Провадия, в представения по делото
социален доклад поддържа становище, че в интерес на детето е родителските права
да бъдат предоставени на бащата.
Като прецени достоверността на
поддържаните от страните твърдения в доказателствения
контекст на делото, съдът установи следните относими
към спора факти:
От съвместното съжителство на ищеца с ответницата се родил
синът им Г.Г.Г. роден на ***г.
в гр.Б., за което е бил съставен акт за раждане с номер 1004/01.10.2014г. на
Община Б. 2-ро Кметство.
Когато детето се родило заживели
на семейни начала и заедно с обща грижа и любов възпитавали и отглеждали детето
си. Всичко вървяло много добре до края на 2017г., когато между тях възникнал
конфликт и се разделили. Е. отишла да работи в чужбина и оставила детето йм на свои далечни роднини. Той не бил съгласен с това
нейно решение и смятал, че детето трябва да се отглежда от родител и затова
отишъл и го взел от дома им и така от 2017г. и до настоящият момент той с
помощта на своята майка се грижел за сина си. Купува му всичко необходимо, и
полагал непосредствени грижи за него.
Г. бил травмиран от факта, че на
една крехка възраст останал без майчина грижа и ласка и се наложило и все още
посещавал психолог и логопед, които работели с него и постепенно детето започнало
да подобрява емоционалното си състояние.
Между тях имало изградена силна
емоционална връзка. Г. бил обгрижван всекидневно,
растял в среда на любящ родител и баба, чувствал се
обичан, ценен и нужен.
В
социалния доклад на Д “СП” – Провадия се сочи, че детето ще се чувства по –
добре при бащата, проучването сочи, че между детето и бащата е изградена силна
емоционална връзка, докато от друга страна, между детето и майката не е
изградена и не е налице емоционална връзка дете – родител. В доклада се допълва,
че грижите за детето са поети изцяло от бащата.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
От събраните по
делото доказателства, а и безспорно между страните е обстоятелството, че
ответника е майка на детето Г.Г.Г..
Ищецът успя да докаже че ответницата трайно не полага грижи и не дава издръжка
на детето си и то без основателна причина. Видно от изготвеният по делото
социален доклад и от показанията на св.Р.И.и св. Р. П. е, че ответницата се е дезинтересирал от детето си, след като не го е виждала от
2017г. когато напуснала семейното жилище и заминала да работи в Германия.
Установи се, че П. не изпълнявала по никакъв начин родителските си задължения
не само в емоционално отношение, но и във финансово. Доказа се, че П. няма и
желание да поддържа контакт с детето си, като изкючително
рядко се обаждала по телефона. От друга страна бащата полага адекватни грижи за
Г.Г.Г. и може да му осигури
с помощта на родителите си всичко необходимо за правилното развитие на детето.
Съда намира, че периода от напускането от страна на ответницата на семейството
до подаване на исковата молба – 01.04.2019г., а както се установи и до
приключване на съдебното следствие е продължителен, поради което неполагането
на грижи и недаването на издръжка от страна ответницата спрямо детето Г.Г.Г. е трайно. Според
съдебната практика родителят, който не проявява интерес към здравето, към
нуждите на детето си, към физическото и емоционалното му развитие и
същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски
дълг/решение № 406 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2010 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията С.Ц./, за да може да полага грижи за детето, родителят
преди всичко следва да проявява активност и настоятелност в търсенето на
контакти с детето, за да може да осигури базата за необходимата емоционална
връзка, както и практически да покаже грижата си/решение № 209 от 6.04.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 4468/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.Ф./.
Трайното неполагане на грижи за децата и липсата на финансов или друг
материален принос за отглеждането им сочи противоправно
поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските
задължения - основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
Разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от СК
урежда хипотезата на разрешаване на спор, възникнал между разделено живеещи
родители, необвързани в брак, касаещ местоживеенето
на роденото от съвместното съжителство на родителите дете. При положение, че
родителите не са в законен брак и не живеят заедно, съдът, освен определяне
местоживеенето на детето, дължи служебно произнасяне и относно упражняването на
родителските права и произтичащите от това въпроси, свързани с режима на лични
отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права и детето, както и дължимата му издръжка. Липсата на съжителство между
родителите прави невъзможно съвместното осъществяване на родителските функции и
съдът следва да определи кой от родителите ще упражнява родителските права,
като се ръководи от интересите на детето. На съвкупна преценка подлежат всички
обстоятелства имащи значение за конкретния случай. Изхождайки от интересите на децата, при решаване на същите,
настоящата инстанция съблюдава следните обстоятелства: родителски качества;
полагане на грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за
придобиване знания, трудови навици и др.; жилищно-битови условия на живот на
страните; социално обкръжение; възраст и пол на детето; привързаност между дете
и родител; моралните качества на родителите
и помощ от трети лица.
Предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г.Г.Г. претендира единствено ищеца. Съдът намира, че
желанието му не е користно мотивирано, а произтича от действителната загриженост
детето да получи добро възпитание и да намери житейска реализация, като
пълноценна личност. По отношение предоставянето на родителските права на бащата
ответницата Е.Б.п. не е изразила изричното си съгласие детето да живее при баща
си.
От
социалния доклад, става ясно, че детето общуват непринудено и изпитват
емоционална привързаност единствено към своят баща.
От
така събраните по делото доказателства се налага безпротиворечивия
извод, че носенето на родителските отговорности по отношение на детето Г.Г.Г., местопребиваването, трудовата заетост, социалното
обкръжение, жилищната осигуреност, доходите и родителските и възпитателски
качества на спорещите налага еднозначен извод, че упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете следва да бъде предоставено на неговия
баща.
По
отношение на режима на личен контакт с майката съдът намира следното:
В
съдебно заседание майката Е.Б.П. не се явява и не дава становище, поради което
съдът намира, че следва да бъде определен следният режим на лични контакти с детето
Г.Г.Г.: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00
до 18, 00 часа, както и 20 дни през лятото когато бащата не е в платен годишен
отпуск.
По
отношение на дължимата от ответника издръжка:
Разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 от СК вменява в безусловно задължение на родителите да
издържат своите ненавършили пълнолетие деца. Предвид установената помежду им
родствена връзка и възрастта на детето Г.Г.Г., такава
в негова полза се дължи от ответника.
Конкретните
потребности на детето Г.Г.Г. съдът съобразява, като
обичайни за деца на пет – годишна възраст при липсата на наведени твърдения и
представени доказателства за нужди от изключителен характер.
По
отношение на материалните възможности на двамата родители: по делото се
установи, че бащата Г. Г. е безработен, но същият често работел на повикване,
като месечният му доход позволявал да задоволи базисните нужди на семейството
си. За майката няма има информация, че същата живее и работи в чужбина и когато
имала възможност изпращала по 200,00 лева за детето си.
При
присъждане на издръжки в полза на непълнолетни низходящи, макар нуждите на
децата да са приоритетни, следва реално да се съобразява и реалната възможност
на родителя да заплаща дължимата издръжка. При това положение съдът намира, че Г.Г. и Е.П. са в състояние да доставят на детето си месечна
издръжка в размер на по 200 лева,
каквато е минимално необходима за задоволяване на основните им жизнени необходимости – закупуване на храна, облекло, играчки и
организиране на свободното му време. Ответникът следва да заплаща ежемесечно по
140 лева от общо определената в полза на детето издръжка.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищцата направените по делото съдебно – деловодни разноски в размер
на 430 лева, от които 400 лева платено адвокатско възнаграждение и 25 лева
платена държавна такса и 5 лева за справка НБД“Население“ и 300,00 лева, в
полза на РС-Провадия за назначения особен представител.
Мотивиран
от гореизложените съображения, Провадийски районен съдът
Р Е Ш И:
ЛИШАВА Е.Б.П.,
ЕГН ********** с адрес ***, от родителските права по отношение на детето Г.Г.Г., ЕГН **********, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
ПОСТАНОВЯВА детето Г.Г.Г., ЕГН ********** да живее при баща си Г.Я.Г., ЕГН ********** с адрес ***, на
основание чл. 71, ал. 2 от СК /отм./.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Г.Г.Г.,
ЕГН ********** на бащата Г.Я.Г., ЕГН ********** с
адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Е.Б.П.,
ЕГН ********** с детето Г.Г.Г.,
ЕГН **********, като й дава възможност да вижда и
взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 18.00ч., както и
един 20/двадесет/ дни през лятото когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Е.Б.П., ЕГН ********** да заплаща в полза на детето Г.Г.Г., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на по 140 /сто и четиридесет/ лева чрез неговия баща и законен
представител Г.Я.Г., ЕГН **********, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
считано от 01.04.2019г. с падеж десето
число на месеца, за който се дължи издръжка до настъпване на законовото
основание за нейното изменение или прекратяване на основание чл.82, ал.1от СК
/отм./.
ОСЪЖДА Е.Б.П.,
ЕГН ********** да заплати в полза на детето си Г.Г.Г., ЕГН ********** чрез техният баща и законен
представител Г.Я.Г., ЕГН **********, издръжка за минал период от една година 01.04.2018г.
– 01.04.2019г. в общ размер на 1680,00/хиляда
шестстотин и осемдесет/ лева, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва при просрочено плащане, на
основание чл.149 СК.
ОСЪЖДА Е.Б.П., ЕГН ********** да заплати в полза на ищеца Г.Я.Г., ЕГН ********** сумата от 430 /четиристотин и тридесет и пет
/ лева, представляващи направените
по делото от страна на ищеца съдебно – деловодни разноски от които 400,00
лева-адвокатско възнаграждение и 25,00 лева-държавна такса и 5 лева за справка
НБД“Население“.
ОСЪЖДА Е.Б.П., ЕГН ********** да заплати в полза на ищеца Г.Я.Г., ЕГН ********** сумата от 300,00 / триста / лева, за назначаване на особен
представител.
ОСЪЖДА Е.Б.П., ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата, по сметка на
Провадийски районен съд сумата от 201.60
/ двеста и един лева и шестдесет стотинки/ лв. представляваща държавна
такса на основание чл.78, ал. 6 от ГПК и Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК и сумата от 5/пет лева/ за издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: