Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№…………/ 27.07.2020г.
Гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено
на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
при секретар
Христина Атанасова
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 152 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Кредит комерс“ АД – гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Симеоновско шосе“
№ 24А, офис партер, ЕИК *********, чрез адв. Ц.А., с която е предявен
осъдителен иск срещу „Транскар България“ ЕООД – гр. Белослав, обл. Варна, ул.
„Паисий Хилендарски“ № 7А, ЕИК ********* за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 17 129. 64 евро, представляваща дължима главница по
сключен между страните договор за инвестиционен кредит от 26.04.2017г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба и сторените
съдебно-деловодни разноски.
Ищецът сочи в исковата си
молба, че с ответника са сключили Договор за кредит № 266/26.04.2017г., по
силата на който е предоставил на ответника инвестиционен кредит за закупуване
на транспортни средства в размер на 23 000 евро с левова равностойност спрямо
курса на еврото по фиксинга на БНБ към датата на сключване на договора за
кредит. Съгласно т.8.2 от договора, кредитът следвало да се представи по сметка
в „СИБАНК” АД изрично посочен IBAN ***, след учредяване на
приетите обезпечения в полза на кредитора, съгласно Раздел VI от същия договор. Кредитополучателят се задължил да заплаща на
кредитора лихва по главница в размер на 9 % /девет процента/ годишно, към
датата на сключване на договора, която се начислява ежемесечно. По силата на
т.9.4 от договора, в срока за усвояване и в гратисния период по кредита, било
уговорено кредитополучателят да заплаща само лихва върху ползваната и
непогасена част от кредита, а след усвояване на кредита, респ. след изтичане на
гратисния период, следвало да се пристъпи към погасяване на главницата, заедно
с уговорената лихва върху остатъка от кредита, съобразно погасителен план –
Приложение № 1, неразделна част от договора за кредит. Уговорено било още, че
ако част от кредита (вноски по главницата и/или лихвите) не се издължава в
уговорените срокове, кредиторът ще прилага санкциите по т. 26 от договора, а
именно: кредитополучателят ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата за всяка забавена погасителна
вноска, а при изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно –
наказателна лихва върху размера на цялата главница, в размер на действащата
законна лихва. Крайният срок на погасяване на кредита е до 26.04.2021 г., при
месечни вноски съгласно двустранно подписан погасителен план.
Ищецът твърди, че поради
липса на изпълнение в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница от страна на кредитополучателя, на
05.08.2019 г. на последния е изпратена покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ
П.И.рег. № 883 по РЧСИ, връчена на 25.09.2019 г, при условията на чл. 47 от ГПК
чрез залепяне на уведомлението. По твърдения за неизпълнение в предоставения с
поканата едномесечен срок, сочи, че на основание т.27, б. „б” от договора,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 17.10.2019г.
Поради изложеното, на
22.10.2019 г. „КРЕДИТ КОМЕРС” АД депозирало пред Варненски районен съд
заявление по чл. 410 от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземането си срещу длъжника
„ТРАНСКАР БЪЛГАРИЯ” ЕООД за следните суми: 17 129.64 евро /седемнадесет
хиляди сто двадесет и девет евро шестдесет и четири евроцента/ - незаплатена
главница по Договор за кредит № 266/26.04.2017г., 1466.50 евро /хиляда
четиристотин шестдесет и шест евро и петдесет евроцента/ - договорна лихва,
начислена за периода 17.08.2018 г. до 17.10.2019г., 391.32 евро /триста
деветдесет и едно евро и тридесет и два евроцента/ - лихва за забава, начислена
за периода 16.09.2018г. до 17.10.2019г., 40 /четиридесет/ евро – разноски за
заплатени нотариални такси, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението – 22.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 774.29 /седемстотин седемдесет и четири лева и двадесет и девет
стотинки/ лева, представляващи заплатена държавна такса по заповедно
производство.
Със Заповед за изпълнение
на парично задължение № 8098/23.10.2019 г. въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 17197/2019г. по описа на ВРС, заповедния съд
разпоредил длъжника „ТРАНСКАР БЪЛГАРИЯ” ЕООД да заплати на „КРЕДИТ КОМЕРС” АД с
ЕИК *********, следните вземания, произтичащи от Договор за кредит №
266/26.04.2017г.: 1466.50 евро – договорна лихва, начислена за периода
17.08.2018 г. до 17.10.2019г., 391.32 евро – лихва за забава, начислена за
периода 16.09.2018 г. до 17.10.2019г., 40 /четиридесет/ евро – разноски за
заплатени нотариални такси, както и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса в размер на 74.39 лева на основание чл.78,
ал.1 ГПК, съразмерно уважената част.
С разпореждане от
23.10.2019г. съдът отхвърлил заявлението в частта за главницата, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането, поради подсъдност на иска пред Окръжен съд. След влизане в сила
на разпореждането в отхвърлителната част,
съдът с ново разпореждане от 31.12.2019г. по същото дело, указал на ищеца, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви осъдителен иск
на основание чл. 415, ал. 1, т.3 и ал.3 от ГПК, за процесните суми, с цел
запазване на внесения размер на държавната такса.
С горното ищецът
обосновава правния си интерес от провеждане на исковата защита. По отношение на
размера на претенцията заявява, че същият е формиран, като от общия размер на
предоставената сума от 23 000 евро са приспаднати заплатените шестнадесет
броя погасителни вноски по дължимата главница в общ размер на 5 870. 36
евро.
Исковата молба и съобщението за
насрочено открито съдебно заседание са изпратени за отговор на ответника „Транскар
България“ ЕООД – гр. Белослав, обл. Варна, ул. „Паисий Хилендарски“ № 7А, ЕИК
*********, представлявано от И.И.И.. На адреса на управление, вписан в
търговски регистър, е установено напускане на същия от ответника и обитаването
му от друг. Доколкото в търговски регистър не са посочени други седалище и
адрес на управление на ответника, същият се счита за редовно уведомен по реда на
чл. 50, ал. 2 от ГПК.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът,
редовно уведомен и предупреден за последиците от пропускане на сроковете за
размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, не е подал отговор със
становище по предявения иск и не е предприел оспорване в съдебно заседание. Ответникът
не се представлява и в съдебно заседание.
В съдебно заседание, за което страните
са редовно уведомени (ответникът по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК), ищецът, чрез
своя процесуален представител подържа предявения иск, по същество, моли за
постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не се представлява и не се
явява в съдебно заседание, поради което не е осъществил и правото си на защита.
Ищецът представя с исковата молба,
както и с депозираната уточняваща молба писмени доказателства, които не са
оспорени, поради което съдът намира, че между страните в настоящото
производство на 26.04.2017г. е сключен договор за кредит.
Ответното дружество изпаднало в
забава, поради което на 05.08.2019г. на последното е изпратена покана за
доброволно изпълнение чрез ЧСИ П.И.рег. № 883 по РЧСИ,
връчена на 25.09.2019г. при условията на чл. 47 от ГПК чрез залепяне на
уведомление. Поради неизпълнение в дадения с поканата едноседмичен срок, на
основание т.27, б. „б” от договора, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем
на 17.10.2019г.
С оглед на гореизложеното, както и на
основание чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава.
По тези съображения, както и предвид
на факта, че ответното дружество, въпреки редовното уведомяване по реда на чл.
50, ал. 2 от ГПК, не е упражнило правото си на защита, както и предвид
наличието на останалите предпоставки, предвидени в чл. 239, ал. 1 от ГПК, следва
да бъде постановено неприсъствено решение.
Направено е своевременно искане за
присъждане на разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение. В открито
съдебно заседание на 13.07.2020г. процесуалният представител на ищеца е
представил списък на разноски по чл. 80 от ГПК, ведно с договор за правна
защита и съдействие, фактура и преводно нареждане, одобрени и приети от съда.
Поради изложеното, ответникът следва да понесе разноските, сторени от ищеца по
спора в общ размер на 2 512.15 лв., съобразно представения списък.
По изложените съображения, както и на
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ТРАНСКАР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище в гр. Белослав, обл. Варна, ул. „Паисий Хилендарски“ №
7а, представлявано от И.И.И., ДА ЗАПЛАТИ
на „КРЕДИТ КОМЕРС“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, р-н „Лозенец”, бул. „Симеоновско шосе” № 24А, офис - партер,
представлявано от П.Е.Б.и К.В.В., сумата от 17 129.64 евро /седемнадесет хиляди сто двадесет и девет евро
и шестдесет и четири евроцента/, представляваща незаплатена главница по договор
за кредит № 266 от 26.04.2017г., по силата на който ищецът е предоставил на
ответното дружество инвестиционен кредит за закупуване на транспортни средства
в размер на 23 000 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба (30.01.2020г.) до изплащане на задължението, на основание чл.
240, вр. чл. 79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ТРАНСКАР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище в
гр. Белослав, обл. Варна, ул. „Паисий Хилендарски“ № 7а, представлявано от И.И.И., ДА ЗАПЛАТИ на
„КРЕДИТ КОМЕРС“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, р-н „Лозенец”, бул. „Симеоновско шосе” № 24А, офис - партер,
представлявано от П.Е.Б.и К.В.В., сумата от 2512,15 /две хиляди петстотин
и дванадесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща сторените разноски
от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание
чл. 239, ал. 4 от ГПК.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: