към присъда № 14/13..03..2019г.. по НОХД № 20 по описа на Районен съд град Монтана за 2019
година, трети наказателен състав..
Подсъдимият Д..Л..А.. с обвинителен акт на Районна
прокуратура град Монтана е обвинен в това, че на 01..08..2018г.. около 20..40
часа в град Монтана на кръстовището на бул..”Христо Ботев” и ул..”Климент
Охридски” се заканил на С..Д..К.. xxx с престъпление, против нейната личност -
убийство по смисъла на чл..115 от НК, а именно „Ще те убия теб и децата ти и
родителите ти.. Ти нормален начин на живот няма да имаш.. Аз живея, за да те
съсипя.. Няма какво да губя.. Ще те срина..” и тези закани биха могли да
възбудят основателен страх от осъществяването им – престъпление по чл..144 ал..3
във връзка с чл.. 144 ал..1 от НК..
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното
обвинение и взема становище, че е доказано по несъмнен начин.. Моли съда да
наложи съответстващото на извършеното наказание, което да се изтърпи ефективно,
както и на основание чл..68 ал..1 от НК се приведе в изпълнение и наказанието
по НОХД № 1278/2017г.. по описа на РС-Монтана..
Подсъдимият Д..Л..А.. не се признава за виновен и дава
кратки обяснения.. Защитникът му в хода на съдебните прения развива доводи, че
подзащитният му не е извършил деянието, за което е обвинен, поради което моли
съда да постанови оправдателна присъда..
Доказателствата по делото са писмени и гласни..
Изслушано е и заключение по назначената в хода на съдебното производство
комбинирана съдебно - психиатрична и психологична експертиза изпълнена от
вещи лица П..П.. и И..Б.. от МБАЛ „д-р Стамен Илиев” - Монтана..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните намира за установено следното:
Подсъдимият Д..Л..А.. е роден на xxxг.. Постоянният му
адрес xxx.. Към настоящият момент живее в село В.., обл..Монтана.. Не работи.. Видно
от справка за съдимост за периода от 2015г.. до 2019г.. е осъждан четири пъти
за извършени престъпления от общ характер, като са му налагани различни по вид
и размер наказания.. Особеното в случая, е че макар престъпленията, за които да
е признат за виновен да са различни по вид, то винаги са в пряка връзка с
лицето С..Д..К....
Свидетелката С..Д..К.. живяла на семейни начала с
подсъдимия Д..Л..А.. до 27..09..2014г.. От съвместното им съжителство се родило
малолетното им дете С., като с решение на РС-Монтана по гр..д..№331/2016г.. от
24..06..2016г.. родителските права за отглеждането и възпитаването му са
предоставени на майката..
Независимо от раздялата им подсъдимият Д..А..
непрекъснато търсел контакти със С.. К....xxx били образувани и дела от С..К..
по Закона за защита от домашно насилие..
На 01..08..2018г.. в около 20..40 часа по-голямото
дете на свидетелката С..К.. се почувствало зле.. Тя се обадила на Бърза помощ
да дойде екип и да го прегледа.. Получила, обаче отговор, че няма свободни
линейки и детето трябва да бъде транспортирано до болницата.. Свидетелката К..
се обадила на своята близка приятелка – свидетелката Р..П..Д.., която имала
автомобил и двете тръгнали с детето към МБАЛ-Монтана, с цел да бъде
предоставена на детето по – бързо медицинска помощ.. Движели се по бул..”Христо
Ботев” в град Монтана и спрели на червен светофар на кръстовището с ул..”Климент
Охридски”.. В този момент, зад тях се приближил лек автомобил „Опел Омега” с
ДК№ XXXX , за който свидетелката К.. знаела, че се управлява от подсъдимия Д..А....
Автомобилът спрял в дясната лента до колата, в която пътувала свидетелката К....
Тогава тя се убедила, че в колата е подсъдимият Д..А.... Подсъдимият А..
спуснал стъклото на шофьорската врата и започнал да обижда и заплашва двете
жени в съседния автомобил.. Крещял: „К.. п..! Пак ли си тръгнала да се ебеш?”..
Свидетелката К.. не реагирала, а това от своя страна подразнило подсъдимия още повече
и той продължил да се заканва - „Ще те убия, теб и децата ти и родителите ти..
Ти нормален начин на живот няма да имаш.. Аз живея, за да те съсипя.. Няма
какво да губя.. Ще те срина!”.. След това светнала зелената светлина на светофара и
двата автомобила тръгнали един до друг, като подсъдимия А.. навлизал остро в
лентата на свидетелката Р..Д.., засичал автомобила и създавал реални
предпоставки за възникване на пътнотранспортно произшествие.. Това продължило
до разклона за МБАЛ-Монтана..
В хода на съдебното производство съдът е назначил
съдебно-психиатрична и психологична експертиза изпълнена от вещи лица П..П.. и И..Б..
от МБАЛ „д-р Стамен Илиев”-Монтана.. От заключението на вещите лица се
установява, че свидетелката С..К.. е в състояние на протрахирана реакция на
стрес и генерализирана тревожност, което е в причинна връзка със случилото се..
Страховия компонент, съчетан с високото ниво на тревожност невротизира
личността и се установява с изявената описана в частта обсъждане симптоматика..
В съдебно заседание вещо лице П..П.. взема становище още, че в следствие на случилото
се свидетелката Костодинова може дори да има сънища свързани със заплахата – „......Има
елементи на това, примерно, сънуване на събития, които са свързани с конкретната
заплаха......”.. В съдебно заседание вещо лице И..Б..
взема становище, че свидетелката С.. К.. „......има високо ниво на
личностна невротизация, която я прави предразположена към развитие, лесно
реагира на силни стимули и развива реакция на стрес, психостоматичен и
поддържам заключението в цялата му част.. Има една страхова ангажираност, която
тя поддържаше през цялото време на изследването и фиксирана точно върху
травматичните събития, които е преживяла......”..
Съдът изцяло възприема експертното заключение, като
обективно и компетентно дадено, макар и оспорено от защитника на подсъдимия..
Вещите лица са специалисти в своята област и задълбочено и обстойно са се
запознали със случая и изготвили своето заключение.. Обстоятелството, че
заключението на вещите лица не обслужва защитната теза на подсъдимия не е
основание да се приеме, че същото е некомпетентно дадено, респективно да бъде
оспорено..
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, посочени
по-горе, а именно: показанията на свидетелките С.. Л. К.. и Р..П..Д....
Показанията на тези свидетелки напълно съответстват да събраните по делото
доказателства, в този смисъл и изготвеното заключение по назначената съдебно
психиатрична и психологична експертиза, досежно начина на възприятие на
случилото се на процесната дата..
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Д..П..Г..,
М..И..М.. и П..П..Г.... Първите двама са приятели на подсъдимия и е напълно
логично да подпомагат защитната му теза.. Свидетелят Г.. е работил при
подсъдимия и е налице индиция за заинтересованост.. Нещо повече, този свидетел
дава показания по факти и обстоятелства, които не се намират във връзка с
периода на инкриминираното деяние.. Неговите показания касаят месец декември
2018г, а деянието по настоящето дело е извършено на 01..08..2018г..
Подсъдимият Д..Л..А.. не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, но не отрича обстоятелството, че е на същата дата и
място са се срещнали.. Подсъдимият твърди, че е провел незначителен разговор
със свидетелката С.. К.., а поведението на свидетелката Р..Д.. било да го
провокира.. Тези твърдения съдът намира за естествена защитна позиция на
подсъдимия.. Няма причина, поради която свидетелката Д.. или К.. да са искали
такава провокация, още повече че в автомобила при двете свидетелки е пътувало
болното дете на втората и би било твърде нелогично да се употребяват нецензурни
изрази или думи.. Нещо повече, двете свидетелки са категорични, че в автомобила
управляван от подсъдимия не е имало никой.. Предвид обстоятелството, че задните
стъкла на автомобила са затъмнени е твърде удобно да бъде включена като
присъстваща и свидетелката Д..П..Г....
При така установената по делото фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Повдигнато е обвинение срещу подсъдимия по чл.. 144 ал..
3 във връзка с ал..1 от НК, т..е.. за квалифициран състав на престъплението
закана с престъпление.. Обект на престъплението е конкретно физическо лице,
доколкото с разпоредбата на чл..144, ал..3 от НК се защитава личната свобода на
гражданите и се засягат обществените отношения, осигуряващи правото на всеки
човек свободно и самостоятелно да формира решения и да изразява собствена воля..
Изпълнителното деяние се изразява в обективиране чрез думи или действия на
закана за убийство спрямо определено лице.. Същата следва да бъде възприета от
това лице и да възбуди у него основателен страх за осъществяването й.. От
субективна страна следва да е налице пряк умисъл, като деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна..
Съдът счита, че деянието на подсъдимия осъществява
признаците на визираното престъпление..
Обект на престъплението е свидетелката С..К.., спрямо
която подсъдимият е извършил действия – отправяне на думите „Ще те убия теб и
децата ти и родителите ти.. Ти нормален начин на живот няма да имаш.. Аз живея,
за да те съсипя.. Няма какво да губя.. Ще те срина..” на 01..08..2018г.. в град
Монтана, установени от гласните доказателства – показанията на свидетелите Р..Д..
и С..К.. ..
За да бъдат обаче отправените думи възприети като
закана за убийство по смисъла на чл.. 144 ал.. 3 от НК, е необходимо те да са
могли да възбудят основателен страх у заплашения за осъществяването й, тоест да
е съществувало основание, че заканата ще бъде реализирана.. С оглед събраните
гласни доказателства – показанията на К.. и Д.., в тази връзка и експертното
заключение по назначената съдебно психиатрична и психологична експертиза, съдът
приема, че процесните думи на подсъдимия са били в състояние да възбудят
основателен страх у заплашената, че ще реализира заканата за убийство.. В
съдебно заседание вещите лица П.. и Б.. вземат становище, че в следствие на
случилото се свидетелката К.. има сънища свързани със заплахата, има високо
ниво на личностна невротизация, която я прави предразположена към развитие,
лесно реагира на силни стимули и развива реакция на стрес.. В съдебно заседание
вещо лице П..П.. взема становище още, че свидетелката К.. „...... е
личност „екстроверт”, т..е.., той не е затворен вътре в себе си.. Появата на
високо ниво на тревожност и промяната в поведението има една друга тенденция,
да затваря тия лица вътре в себе си......”.. От
тук следва извода, че не само в конкретната ситуация свидетелката С.. К.. е
имала основание да смята, че заплахата ще бъде изпълнена, но постоянните
заплахи от страна на подсъдимия водят до промяна в цялостния й психологически
профил.. Не без значение е и факта, че подсъдимият вече е бил осъждан за
извършено престъпление по чл..296 ал..1 от НК- нарушил заповед за защита от
домашно насилие – НОХД № 1288/2017г.. по описа на РС-Монтана..
Съдът приема, че отправените изрази от подсъдимия не
могат да бъдат възприети, като естествено избухване на нерви, а сочи на една действителна
заплаха за убийство по чл..144 ал..3 от НК.. Изводът се базира и на
обстоятелствата, свързани с мястото, където са изречени думите.. Подсъдимият
навлизал с управлявания от него автомобил остро в лентата на движение на
автомобила управляван от свидетелката Р..Д.., като го засякъл и с това създал
реална предпоставка за възникване на пътнотранспортно произшествие.. Това
продължило неколкократно от района на ж..п..гара Монтана до разклона за
МБАЛ-Монтана..
По тези мотиви съдът приема, че е доказан особения
елемент от обективна страна – възбуден основателен страх у заплашения за
осъществяване на заканата за убийство, деянието по чл..144, ал..3 от НК е съставомерно..
От субективна страна деянието осъществява признаците
на визираното престъпление.. Деянието е извършено при условията на пряк умисъл
– подсъдимият Д..А.. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.. Подсъдимият е отправил думите и изразите, като е придал на същите
съдържанието на закана за убийство и е целял действително сплашването на свидетелката
С..К.. и същите са били насочени с цел промяна в поведението на заплашения
противно на волята му в искана от дееца насока.. Факт е, че действието на тези
думи е подсилено от действието на самия подсъдим, опитвайки се и засичайки
автомобила, в който е пътувала свидетелката, като създава конкретна ситуация за
настъпване на ПТП.. Следва да се отбележи още веднъж факта, че в автомобила е
пътувало на задната седалка и 13 годишната дъщеря на свидетелката К.., която
става пряк свидетел на случилото се..
По горните мотиви за съставомерност на деянието от
обективна и субективна страна съдът признава подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение по чл..144, ал..3 във вр..с ал..1 от НК..
Подсъдимият е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието е пълнолетен
и е бил в състояние на вменяемост.. Разбирал е свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.. Бил е в ясно съзнание,
адекватен и подреден..
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимият
Д..Л..А.. за така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства..
Смекчаващи вината обстоятелства – влошените
отношения между свидетелката К.. и подсъдимия..
Отегчаващи вината обстоятелства – предишни
осъждания..
Непризнанието на вината съдът не приема като
отегчаващо вината обстоятелство..
При определяне на наказанието съдът определи
наказанието при условията на чл..54 от НК и при баланс на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства..
При така изложената фактическа обстановка
съдът наложи ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подсъдимия Д..Л..А....
Налице са законни пречки за приложението на
чл..66 ал..1 от НК, подсъдимият е осъждан.. Ето защо съдът постанови
наказанието да бъде изтърпяно ефективно.. Съдът определи на основание чл..57 ал..1
т..3 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
първоначален “общ” режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от
свобода”..
С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се
постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието
да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този
подсъдим и по отношение на останалите граждани..
Видно от справката за съдимост подсъдимият има
наложено общо наказание с присъда по НОХД № 1288/2017г.. по описа на
РС-Монтана, влязла в законна сила на 11..05..2018г.. от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, като на основание чл..66 ал..1 от НК е отложено изпълнението на
наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в законна сила на
присъдата.. Присъдата е влязла в законна сила на 11..05..2018г.. Настоящето
деяние е извършено на 01..08..2018г, тоест в изпитателния срок.. Ето защо съдът
приведе в изпълнение на основание чл..68 ал..1 от НК наложеното на подсъдимия Д..Л..А..
общо наказание с присъда по НОХД № 1288/2017г.. по описа на РС-Монтана, като
същото се изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим в затворническите
общежития от открит тип, а наказанието глоба се изтърпи самостоятелно..
С присъда по НОХД № 1907/ 2018г.. по
описа на РС - Монтана, влязла в законна сила на 07..02..2019г.. на подсъдимия е
наложено наказание пробация със съответните мерки за срок от 15 месеца..
Деянието по настоящата присъда е извършено преди да е влязла в законна сила
първата присъда.. Предвид на това съдът определи на основание чл..25 ал..1 във
връзка с чл..23 ал..1 от НК едно общо наказание по настоящата присъда / НОХД
20/ 2019г.. на РС-Монтана/ и НОХД № 1907/ 2018г.. по описа на РС - Монтана,
влязла в законна сила на 07..02..2019г.. до размера на най - тежкото от тях, а
именно ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като определи на основание чл..57 ал..1
т..3 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
първоначален “общ” режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от
свобода”..
Съдът приспадна на основание чл..25 ал..3 от НК от
определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода изтърпяното наказание
пробация, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода /ако
има изтърпяване/..
При този изход на делото подсъдимият Д..Л..А.. на основание чл..189 ал..3 от
НПК следва да ЗАПЛАТИ в полза на РС- Монтана направените по водене на делото
разноски в размер на 240..00 лева възнаграждение на вещи лица за изпълнена
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, както и 5..00 лева
държавна такса в случай на служебно издаден изпълнителен лист в полза на
РС-Монтана..
Няма приложени по делото веществени доказателства..
По горните мотиви, съдът се произнесе с
присъдата си..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: