Решение по дело №2484/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК във вр. с чл.45, ал.3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Образувано е по жалба на Н.Р.В. *** с ЕГН ********** против Решение № 436 по Протокол №42 от 30.08.2022г. на Общински съвет – Д., с което на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, вр. чл.10б, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ и мотивирано предложение на Ж. И. – Началник на Общинска служба „Земеделие“ – С. е отказано предоставянето на земеделски земи от Общинския поземлен фонд за обезщетяване на наследниците на К. Щ. Д., във връзка с Решение №***/25.06.2020г. постановено по гр. дело №***/2019г. по описа на Районен съд – гр.Д., Решение № 182С от 09.09.2020г. на ОСЗ-гр.С., поради липса на земеделски земи от ОПФ в землището на с. К..

В жалбата се поддържа, че оспореният акт е незаконосъобразен, необоснован, немотивиран, постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. С влязло в сила решение № ***/25.06.2020г. по гр. дело № ***/2019г. на Районен съд-гр.Д. било постановено възстановяване на правото на собственост на наследниците на К. Щ. Д. с план за земеразделяне върху земеделски земи, намиращи се в землищата на с.К. и гр.Д.. Твърди се, че Общински съвет Д. неправилно е отказал обезщетяване на наследниците на реституирания собственик със земи, въпреки наличието на земеделска земя от общинския поземлен фонд в землищата. В съдебно заседание за жалбоподателката се явява процесуален представител, който поддържа жалбата. Твърди, че процедурата е напълно опорочена. Неправилно и незаконосъобразно в предложението на Общинска служба "Земеделие" – С. не са били посочени конкретни имоти за обезщетяване на наследниците на Д.. Освен това Кметът на Д. вместо само да внесе предложението в Общинския съвет, той направил предложение да не се обезщетяват наследниците на К. Щ. Д., което не е допустимо. Освен това въпреки наличието на достатъчно земи за обезщетяване в землището на гр.Д., както и землищата на с. К. и на с.П., неправилно и незаконосъобразно било взето решението такива да не се предоставят на в обезщетение на правоимащите. Претендира се отмяна на оспореното решение. Цитира съдебна практика по сходен случай. Моли преписката да бъде върната от фазата на предложение от Общинската служба по земеделие- С., които следва да посочат конкретни имоти, които да се предоставят като обезщетение. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски съобразно представения списък.

Ответникът – Общински съвет-Д. представя административната преписка. В съдебно заседание явилият се процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че оспорения отказ е законосъобразен и правилен, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение. В хода по същество излага доводи за обоснованост на решението, тъй като не било налице основание за обезщетяване с конкретни имоти, поради което следвало да се предприеме процедура по обезщетяване с компенсаторни бонове. Земите били такива по чл.19 от ЗСПЗЗ, били в съществуващи стари реални граници поради което с тях можело да се изпълняват съдебни решения с признато право на собственост и възстановяване в съществуващи реални граници, а не по план за земеразделяне. Поради това поддържа доводите за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Заинтересованите страни А.Щ.Д. и Щ.К.Д. се явяват лично в съдебно заседание и заявяват, че поддържат жалбата.

Заинтересованата страна М.И.Х. се представлява от пълномощник, който счита жалбата за основателна и моли да бъде уважена.

Заинтересованите страни С.Г.К., М.К.Щ., С.Г.Д., С.Н.Д., Я.Н.Д., Н.Н.Д., И.В.Д., П.С.Н. и В.П.С. не изразят становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, разпределението на доказателствената тежест и съобрази приложимите нормативни разпоредби, достигна до следните установявания и изводи:

С решение № ***/25.06.2020г. на Районен съд -гр.Д., постановено по гр. дело № ***/2019г. е отменено Решение № 182В от 21.05.2019г. на Поземлена комисия -С., офис Д., с което по заявление вх. № *** от 16.04.1992г. на наследниците на К. Щ. Д.- починал на 14.01.1975г. се отказва признаване правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на земеделски земи, като незаконосъобразно и на основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ сде възстановява на наследниците на К. Щ. Д. - починал на 14.01.1975г. по заявление вх. № *** от 16.04.1992г. от Н.Р. Василава, правото на собственост с план за земеразделяне, върху следните земеделски земи, находящи се в землищата на с. К. и гр. Д., обл. Варна: нива с площ 5.3 дка в местност „***“; нива с площ 3дка в местност „***“; нива с площ 7.8дка в местност „***“; ливада с площ 2.5 дка в местност „***“; нива с площ 10дка в местност „***“; нива с площ 29.3дка в местност „***“; нива с площ 5.34 дка в местност „***“; нива с площ 3.5 дка в местност „***“; нива с площ 5.54 дка в местност „***“; нива с площ 3дка в местност „Калдаръма“ и нива с площ 4.54 дка в местност „***“.

В мотивирано предложение на началник ОС Земеделие – С., офис Д., адресирано чрез кмета на община Д. до Общински съвет -Д., е изложено, че е постъпило заявление с вх. № ПО-15-479-1/15.10.2020г. от Р. Р.В., с искане за приключване на реституционната процедура и възстановяване на собствеността съгласно протоколно решение № 182С/09.09.2020г. на ОСЗ-С.. Отправено е искане, с оглед разпоредбата на § 27 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Общинският съвет да предостави равностойни по размер и категория земи от общинския поземлен фонд за обезщетяване на наследниците на К. Щ. Д., с цел приключване на реституционната процедура. Приложен е Протокол № 182С/09.09.2020г. на ОСЗ-С. и заявление с вх. № ПО-15-479-1/15.10.2020г. от Р. Р.В..

С докладна записка № ОбСВ-0800-112/ 19.08.2022г. Кметът на община Д. уведомил Общински съвет-Д., че общината не разполага със земеделски земи от общинския поземлен фонд /ОПФ/ в землището на с.К., с които да изпълни разпоредбата на §27, ал.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗСПЗЗ, а в землището на гр. Д., фондът с който разполагала общината били земи по чл.19 от ЗСПЗЗ в съществуващи стари реални граници, т.е. от него не могат да бъдат изпълнени съдебни решения с признато право на собственост и възстановяване в съществуващи стари реални граници. Коментираната докладна обективира и проект на решение, което да бъде гласувано от общинския съвет, а именно: на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, вр. чл.10б, ал.2 от ЗСПЗЗ Общински съвет Д. да вземе решение за отказ предоставянето на земеделски земи от ОПФ за обезщетяване на наследниците на К. Щ. Д., поради липса на земеделски земи от ОПФ в землището на с. К..

На 24.08.2022г. е проведено заседание на Постоянната комисия „Общинска собственост, устройство на територията, инфраструктура, гражданска защита и обществен ред“. Под т.7 от дневния ред е докладван проект на решение, като с 6 гласа „за“ предложението е прието и същият е включен в дневния ред на заседанието на Общинския съвет.

Видно от приложения към административната преписка Протокол № 42, на 30.08.2022г. е проведено заседание на Общински съвет Д., в рамките на което е разгледан и внесения проект на решение за отказ предоставянето на земеделски земи от ОПФ за обезщетяване на наследниците на К. Щ. Д., поради липса на земеделски земи от ОПФ в землището на с. К..

С оспореното Решение № 436 по Протокол № 42/30.08.2022г. Общински съвет – Д., на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, вр. чл.10б, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ въз основа на мотивираното предложение на Началника на Общинска служба земеделие – гр. С. отказал предоставянето на земеделски земи от Общинския поземлен фонд за обезщетяване на наследниците на К. Щ. Д., във връзка със съдебно решение № *** от 25.06.2020г. на Девненски районен съд, Решение № 182С от 09.09.2020г., поради липса на земеделски земи от ОПФ в землището на с. К.. Решението било прието с гласували 12 гласа „за“ и едон глас „въздържал се“ от присъствалите 13 броя общински съветника. Решение е съобщено на заявителя Н.Р.В. на 06.10.2022г. с обратната разписка с писмо изх.**00-28/04.10.2022г. без указания за реда и срокове за обжалване.

Жалбата е допустима. Подадена е чрез Общински съвет – Д. на 25.10.2022г., видно от поставения върху нея вх. № ОбСЖ9400-2/25.10.2022г. В обжалваното решение не е посочен нито срока, нито пред кой орган може да се оспорва, породи което приложим е удължен двумесечен срок по чл.140, ал.1 от АПК за обжалване. Видно от Удостоверение за наследници **/07.09.2016г. Н.Р.В. е наследник на К. Щ. Д. и предвид съдържанието на оспорваното решение, жалбата се явява депозирана от активно легитимирано лице, с правен интерес за оспорването. В чл.45, ал.3 ЗМСМА е установена обща обжалваемост на актовете на общинския съвет. Ето защо, съобразно общото правило на чл.147 АПК, налице е възможност за оспорване на тези актове от гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които те пораждат задължения.

Действително решението по чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ е част от процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделска земя при условията на чл.45ж от ППЗСПЗЗ. В рамките на коментираната процедура по чл.45ж от ППЗСПЗЗ, разпоредбата на ал.2 предвижда, че издаденото от ОбС решение се връчва на заявителя по реда на АПК и служебно на ОСЗ, а след влизането му в сила въз основа на него ОСЗ постановява решение за възстановяване на собствеността. Логическият анализ на цитираните норми сочи, че решението на общинския съвет по чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ непосредствено засяга права и законни интереси на страните в административното производство, поради което притежава характеристиките на индивидуален административен акт. Именно поради това в ППЗСПЗЗ е регламентирана и възможността за неговото обжалване (по аргумент от израза "след влизането му в сила" в чл.45ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ), тъй като с него чрез властническо волеизявление се финализира един от двата самостоятелни етапа от процедурата по възстановяване на собствеността.

Оспореното решение е прието на редовно заседание на Общински съвет – Д., с явно гласуване и с необходимото мнозинство, съгласно изискванията на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗМСМА. Решението е прието от компетентен орган – Общинския съвет, с изискуемото мнозинство и при поименно гласуване. Съгласно чл.27, ал.4 от ЗМСМА, решенията за управление и разпореждане с общинско имущество и за определяне на конкретни правомощия на кмета на общината във връзка с това имущество се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой общински съветници. При общ брой 13 на общинските съветници в ОбщС- Д., процесното решение е прието с гласовете на 12, като така е изпълнена и разпоредбата на чл.45, ал.10 от ЗМСМА. Гласуването е извършено поименно, в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗМСМА.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решението макар да е постановено от компетентния орган, в производството по издаването му са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма и на съдържанието му, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Поради това решението представлява незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Съображенията в тази насока са следните:

Съгласно чл.59, ал.1 от АПК, решенията на административния орган /индивидуален или колективен/ трябва да са мотивирани, а и да съдържат фактически и правни основания – чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като липсата на двата реквизита е съществено процесуално нарушение, тъй като възпрепятства съдебната проверка относно правилното прилагане на материалния закон и нарушава правото на защита на заинтересованите лица, поради което е самостоятелно основание за отмяна.

Със съдебно решение № ***/25.06.2020г. на Районен съд Д., постановено по гражданско дело № ***/2019г. е прието за установено по отношение на Общинска служба по земеделия – С., офис Д., че наследниците на К. Щ. Д. – бивш жител ***, починал на 14.01.1975г. имат право да им бъде възстановена собствеността върху недвижими имоти, находящи се в землището на с. К. и гр. Д., подробно изброени в решението. При справка и сравнение, съдът установи, че имотите в диспозитива на съдебното решение съвпадат напълно по площ и местонахождение с тези, изброени в решение №182С/09.09.2020г. на Общинска служба по земеделие - Д., с което е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху 35.720 дка на наследниците на К. Щ. Д. чрез план за земеразделяне при условията на чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ.

Съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. В тази връзка Н.Р.В., в качеството си на наследник на К. Щ. Д. е подала заявление с вх. №ПО-15-479-1/24.09.2020г. до началника на Общинска служба по земеделие – Д., с което е поискала да бъдат обезщетени със земеделска земя.

По искането на Н.Р.В., в качеството й на наследник на К. Щ. Д. за обезщетяване със земеделска земя от общинския поземлен фонд и предвид процедурата по чл.45ж от ППЗСПЗЗ, началникът на Общинска служба по земеделие – Д. отправил мотивирано предложение с изх. № ПО-15-479-2/15.10.2020г. до кмета на община Д. за предоставяне на наследниците на К. Щ. Д. на имоти по реда на §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Последвала докладна записка от кмета на община Д. до Общинския съвет при общината с вх. № ОБС-Вх0800-112/19.08.2022г., с която е предложено Общински съвет Д. на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, във връзка с чл.10б, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ да откаже предоставянето на земеделски земи от Общинския поземлен фонд за обезщетяване на наследниците на К. Щ. Д., във връзка със съдебно решение № *** от 25.06.2020г. на Девненски районен съд и Решение № 182С от 09.09.2020г., поради липса на земеделски земи от ОПФ в землището на с. К..

Видно от горното, началникът на Общинската служба по земеделие – Д. формално е спазил чл.19, ал.11 от ППЗСПЗЗ, като е отправил мотивирано предложение чрез кмета на общината до общинския съвет за обезщетяване на собствениците от общинския поземлен фонд в съответствие с постъпилото искане на Н.Р.В., в качеството й на наследник на К. Щ. Д. за обезщетяване със земеделска земя чрез план за обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл.45ж от ППЗСПЗЗ. В предложението обаче не са посочени имоти от ОПФ, които да се предоставят за обезщетение на наследниците на реституирания собственик.

Съгласно чл.19, ал.11 от ППЗСПЗЗ, общинският съвет разгледал предложението на първото си заседание след постъпването му и се произнесъл с решение, което обаче не е положително за наследниците на реституирания собственик, а съставлява отказ да бъдат предоставени имоти като обезщетение. В чл.19, ал.11 от ППЗСПЗЗ изрично е предвидено кои са предпоставки за положително решение:

1/ когато проведените мероприятия представляват обекти - общинска собственост, или

2/ когато в землището не са налице свободни земи от държавния поземлен фонд независимо от характера и собствеността на проведените мероприятия по чл.10б, ал.2, т.1 или т.2 от ЗСПЗЗ.

В докладната си записка до Общински съвет - Д., кметът на общината се е обосновал с мотивирано искане за определяне от община Д. на равностойни по количество и качество земи от общинския поземлен фонд, с които да бъдат обезщетени наследниците на К. Щ. Д., правоимащите по реда на чл.10б, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ. Следователно, след като е било налице искане по чл.10б ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ от наследниците на К. Щ. Д., които са заинтересовани лица по смисъла на ал.1 на чл.10б от ЗСПЗЗ за обезщетяване със земи от общинския поземлен фонд и е било издадено решение на Общинска служба по земеделие – Д. в изпълнение на чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, общинският съвет е следвало да прецени дали мероприятията, възпрепятстващи възстановяване в реални граници на собствеността върху земеделските земи на К. Щ. Д. представляват обекти – общинска собственост или дали са налице свободни земи от държавния поземлен фонд и ако е изпълнено едно от тези условия да постанови задължително положително решение, както изисква разпоредбата на чл.19, ал.11 от ППЗСПЗЗ. В обжалваното отрицателно решение на общинския съвет не са налице мотиви, че мероприятията, извършени върху земите на К. Щ. Д. не са общинска собственост, нито че в землището на с. К. и гр. Д. има свободни земи от държавен поземлен фонд, което го прави материално незаконосъобразно.

Съгласно § 14 на ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ / Доп. – ДВ, бр. 79 от 2020г./, в срок 5 години от влизането в сила на този закон земите по чл.19, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се предоставят от общинските съвети само при условията на § 27, ал.2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 62 от 2010г.), в който срок попада заявлението на наследниците на К. Щ. Д..

Видно от разпоредбата на § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010г., доп., бр. 61 от 2016г., в сила от 5.08.2016г.), общинският съвет е длъжен да предостави земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл.19 от ЗСПЗЗ, при наличие на едно от следните условия:

1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници;

2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост;

3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.

Както беше посочено по-горе, наследниците на К. Щ. Д. разполагат с решение № ***/25.06.2020г., постановено по гражданско дело № ***/2019г. на Районен съд - Д., с което им е признато правото на собственост върху процесните земеделски земи, както и в тяхна полза е издадено решение № 182С/09.09.2020г. на Общинска служба по земеделие – Д. за обезщетяването им, поради невъзможността собствеността върху земите на техния наследодател да бъде възстановена в реални граници. Следователно, налице са две от предпоставките по § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, макар да е достатъчно наличието само на една от тях, поради което общинският съвет е бил длъжен да предостави земеделски земи от общинския поземлен фонд и като не го е сторил е постановил решение в нарушение на цитираната законова разпоредба. По делото от Общинска служба по „Земеделие“ – С., офис Д. са представени неоспорени от процесуалния представил на Общински съвет – Д., списъци на земеделска земя от Общинския поземлен фонд в землищата на с. К. и съседните му землища, както и в землището на гр. Д. и съседните му землища, което включва землището на с. П., видно от които Община Д. разполага с имоти по ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ общинска собственост.

С оглед на изложеното, решение по т.7 от протокол № 42/30.08.2022г. на Общински съвет – община Д. трябва да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му, липса на мотиви и задължителни реквизити по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и поради противоречие с § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, които представляват основания за отмяна на акта като незаконосъобразен по смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

Поради това жалбата се явява изцяло основателна и доказана, а твърденията на представителя на ответника, са опровергани от доказателствата и цитираните изисквания на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

Тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, преписката трябва да бъде изпратена на административният орган - Общински съвет -гр. Д. за ново произнасяне при съобразяване с изискванията на § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и искането по заявление на наследниците на К. Щ. Д. с вх. № ПО-15-479-1/24.09.2020г. до Общинска служба по земеделие – Д., както и в изпълнение на съдебно решение № ***/25.06.2020г. на Районен съд -Д., постановено по гр. дело № ***/2019г., решение № 182С/09.09.2020г. на Общинска служба по земеделие – С..

При този изход на спора своевременно направеното искане за присъждане на разноски от представителя на жалбоподателката следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК Община Д. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката Н.Р.В. сумата в размер от 1 020лв., представляваща заплатени 20лв. за държавни такси и 1000лв. – за адвокатско възнаграждение.

Водим от това и на основание чл.172 ал.2 и чл.173 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 436 по Протокол № 42 от редовно заседание на Общински съвет – Д., проведено на 30.08.2022г. по жалба на Н.Р.В..

ВРЪЩА преписката за ново произнасяне от Общински съвет - Д. при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение.

ОСЪЖДА Община Д. да заплати на Н.Р.В. *** с ЕГН ********** сумата от 1 020лв. /хиляда и двадесет лева, представляваща заплатени 20лв. - за държавни такси и 1000лв.- за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия: