№ 8508
гр. София, 04.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110156746 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от 21.12.2022 г., подадена от адв. К. Б., в качеството на
пълномощник на ответницата К. Ж. Л.С., с искане за изменение на постановеното по делото
решение в частта относно разноските, като в полза на адв. Б. бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по ч. гр. дело № 25489/2021 г. по описа
на съда в общ размер на сумата от 700 лева. В молбата се посочва, че съдът неправилно е
определил следващото възнаграждение на процесуалния представител на ищцата за
оказаната защита в хода на проведеното заповедно производство в общ размер от 200 лева.
Намира, че съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, ал. 1 и ал. 7 от Наредба № 1 от 09
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер,
според заявения материален интерес, възлиза на сумата от 700 лева. Счита за неотносима
към случая разпоредбата на чл. 6, т. 3 от Наредбата, която се отнася до действия, различни
от процесуално представителство. Поддържа, че е налице произволно тълкуване на закона.
С тези доводи отправя искане за присъждане на възнаграждение в пълния претендиран
размер от 700 лева.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна –
ищецът „.................. С.А.“ Франция, чрез „.................. С.А.“ – клон България, чрез
пълномощника си юрк. Матева, оспорва искането като неоснователно, възразявайки срещу
твърдението на молителя за приложимост на разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба №
1/2004 г. към процесната хипотеза. Конкретно посочва, че в случая, следващото се на
пълномощника на ответната страна адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на
възражение срещу заповедта за изпълнение, следва да бъде определено в съответствие с
разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата, тъй като възражението няма самостоятелен
характер, представлява формална предпоставка за преминаване от заповедно към
двустранно исково производство и по него съдът не дължи произнасяне. Посочва, че
подаването на възражение не се отличава и с фактическа и правна сложност, като
депозирането му не е обвързано с материалния интерес по делото. Излага, че при
присъждане на възнаграждение, следващо се за оказана безплатна защита, съдът не е
обвързан от размерите, установени в Наредбата. С тези доводи отправя искане молбата по
чл. 248, ал. 1 ГПК да бъде оставена без уважение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
1
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и
от легитимирана страна с правен интерес – пълномощника на ответницата по делото за
присъждане на разноски за оказана безплатна правна защита.
По същество искането се явява неснователно, предвид следните съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 14095 от 07.12.2022 г. е уважен
предявеният от „.................. С.А.“ – Франция, рег. № *********, чрез „.................. С.А.“ –
клон България, КЧТ, с ЕИК: ................ срещу К. Ж. Л.С., с ЕГН: ********** установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, и е признато за установено, че К. Ж. Л.С. дължи на „.................. С.А.“ –
Франция, чрез „.................. С.А.“ – клон България, сумата от 3 615,96 лева, представляваща
непогасена главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS–12631016 от
01.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3615,96 лева, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 07.05.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума по ч. гр. дело № 25489/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 28.05.2021 г. Искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3 615,96 лева до
пълния предявен размер от 10 209,27 лева или за сумата от 6 593,31 лева.
С Решението са отхвърлени предявените от „.................. С.А.“ – Франция, рег. №
*********, чрез „.................. С.А.“ – клон България, КЧТ срещу К. Ж. Л.С. установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че К. Ж. Л.С. дължи на „.................. С.А.“
– Франция, чрез „.................. С.А.“ – клон България, сумата от 1 318,74 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.03.2018 г. до 05.02.2021 г. и сумата от 1 155,23 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 05.04.2018 г. до 16.04.2021 г., за които суми по
ч. гр. дело № 25489/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.05.2021 г.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, ищецът „..................
С.А.“ – Франция, рег. № *********, чрез „.................. С.А.“ – клон България, КЧТ, с ЕИК:
................, е осъден да заплати на адв. К. И. Б., с ЕГН: **********, с адрес на упражняване
на дейността: гр. София, ................., сумата от 142,98 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ответницата в производството
по ч. гр. дело № 25489/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав –
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В мотивите на съдебното решение, в частта относно разноските, изрично е посочено,
че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, в
полза на адв. К. Б. – пълномощник на ответницата К. Ж. Л.С., следва да бъде присъдена
сумата от 142,98 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска защита в заповедното производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА (при
съобразяване с представения по делото договор за правна помощ и съдействие от 26.07.2021
г. с отразеното в същия безплатно предоставяне на услугите от адвоката на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА, предвид това, че клиентът е материално затруднено лице. Посочено е също,
че за осъществената защита на ответницата в хода на заповедното производство съдът
определя размера на следващото се на адв. Б. адвокатско възнаграждение в размер от общо
200 лева по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в актуалната редакция на същата/ и, която разпоредба е
приложима по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата.
Съдът намира, че не е налице основание за промяна на така формираните изводи, като
във връзка с конкретно наведените доводи в молбата на адв. К. Б. по чл. 248, ал. 1 ГПК,
намира за необходимо да отбележи следното:
2
При определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение, следващо се
на адв. Б. за осъщественото процесуално представителство на ответницата К. Ж. Леви
Становена в хода на ч. гр. дело № 25489/2021 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав, съдът
съобрази конкретно извършените от пълномощника на длъжника процесуални действия,
изразяващи се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, поради което намира, че
следващото се адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер
от 200 лева, установен в разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция),
приложими по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата (а не по реда на чл. 6, т. 3, както е
посочено от молителката), съразмерно с отхвърлената част от исковете и следователно да
бъде определена сума от 142,98 лева, какъвто е и присъденият размер.
В тази връзка и с оглед изричните твърдения на молителката, съдът намира за
необходимо да отбележи, че в случая разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата,
установяваща минималния размер на следващото се адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед
за изпълнение остава неприложима спрямо дължимото възнаграждение за защита на
длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК,
която форма на защита не е обусловена от материалния интерес.
По изложените съображения, процесното искане следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат К. Б. - пълномощник на ответницата
К. Ж. Л.С., обективирано в молба с вх. № 285051/21.12.2022 г., за изменение на основание
чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3