Определение по дело №187/2022 на Административен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 180

 

гр.Враца, 20.04.2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, троен състав, в закрито заседание на 20.04.2022 г. през  две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

   ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

                     КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА Чкад № 187 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на Г.В. *** против Определение № 119/11.03.2022 г., постановено по  адм. дело № 132/2022 г. по описа на АдмС – Враца, в частта, с която е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима.

Определението е съобщено на жалбоподателя лично на 16.03.2022 г. Против него е постъпила жалба с вх. № 916/22.03.2022 г. по описа на АдмС - Враца /изпратена с писмо с рег.№ 962/18.03.2022 г. на Затвора-Плевен/, която е допустима като предявена в срок и от надлежна страна.  Съгласно чл. 213а, ал. 7 от АПК по тези жалби държавна такса не се дължи. По делото не е конституиран ответник, поради което препис от жалбата не е връчван.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С определение № 2009/02.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1733/2022 г. на ВАС, адм. дело № 7/2022 г. на АдмС-Ловеч е изпратено на АдмС-Враца, като последния е определен за компетентен да разгледа исковата молба на  Г.В.В.,***,  срещу Министерство на правосъдието и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“. 

С Определение № 119/11.03.2022 г., постановено по  адм. дело № 132/2022 г. по описа на АдмС – Враца, в обжалваната му част, съдът е оставил без уважение направеното от жалбоподателя искане за освобождаване от заплащане на държавна такса.

Съдът след като е анализирал относимите правни норми и представените, във връзка с искането доказателства е приел, че в случая не са налице основания за освобождаване от държавна такса, доколкото жалбоподателят В. разполага със средства да заплати дължимата по делото държавна такса от 10,00 лева.

Жалбоподателят В. е лишен от свобода, като понастоящем се намира в Затвора-Плевен. За периода от 01.01.2021 г. до 18.01.2022 г. е с приходи в размер на 2092,67 лева, съгласно справка от Затвора Плевен.

В Декларацията от 11.10.2021 г. В. е посочил, че не получава месечен доход, не упражнява дейност на ЕТ. Има сключен граждански брак, няма информация за доходите на съпругата си, притежава недвижими имоти, които не може да конкретизира от затвора, но същите са възбранени от КПКОНПИ от 2010 г., а делото все още е висящо на първа инстанция пред ВТОС, поради което не може да се разпорежда с него. Няма доходи, не му осигуряват работа. Не притежава дялове и акции в търговски дружества. Не притежава парични влогове.

Съдът намира, че с оглед получаваните от жалбоподателя Г.В. ежемесечни парични суми в размер средно на 170,00 лева, паричните средства позволяват на същия да заплати дължимата държавна такса от 10,00 /десет/ лева за образуване на делото и с оглед минималния й размер, няма да бъде затруднен от заплащането й. Касае се за чисти приходи на лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, настанено в Затвора - Плевен, чиито потребности от храна, облекло, подслон, отопление, осветление и здравни грижи са обезпечени, то съдът счита, че заплащането на дължимата държавна такса в размер на 10,00 лева е изцяло във възможностите му, с оглед имущественото му състояние и получаваните от него средства.

По отношение на представеният с частната жалба договор за дарение под условие относно начина на използване на сумата от 100,00 лева, настоящият състав споделя изложените съображения в мотивите на Определение № 2215/09.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1337/2022 г. на ВАС, Пето отделение, образувано по частна жалба на настоящият жалбоподател срещу определение от 11.01.2022 г. по адм. дело № 700/2021 г. на АдмС – Враца. С цитираният съдебен акт на ВАС е прието, че съгласно чл. 13, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, но това не означава, че паричните средства, които получава В. на това основание, не са негово притежание. Доколкото лицето получава 170,00 лева ежемесечно, то 50,00 лева са с произход различен от дарението и за тях няма данни, че притежателят им не разполага с право да се разпорежда без ограничение и само по собствена воля, включително и за заплащане на държавна такса, която в конкретния случай е в минимален размер от 10,00 лева (1/7 от свободно разполагаемите всеки месец средства).

Същевременно В. не е декларирал притежаваното от него имущество, като само е посочил, че то е възбранено от КПКОНПИ, но според чл. 116, ал. 6 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) Комисията не може да иска налагането на обезпечителни мерки само върху имущество на физическо лице, което не подлежи на принудително изпълнение. По молба на лицето, след налагане на обезпечителните мерки, съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение, в случаите на неотложна необходимост (чл. 119 от ЗПКОНПИ). По делото не са представени никакви доказателства, че действително върху цялото притежаваното от частния жалбоподател имущество са наложени обезпечителни мерки, респективно че той няма никакво несеквестируемо имущество, с което може да разполага (използва за удовлетворяване на свои интереси) или да е поискал да му бъде разрешено по реда на чл. 119 от ЗПКОНПИ извършване на плащане на дължимата държавна такса.

Упражняването на правото на достъп до съд в конкретния случая не е ограничено, защото дължимата държавна такса е в най-минималния размер за образуване на съдебно производство, а жалбоподателят разполага с различни възможности да осигури заплащането й, ако желае да бъде разгледана подадената от него жалба.

Ето защо не са налице основанията по чл. 83, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от ГПК жалбоподателят да бъде освободен от заплащане на такси и разноски по образуваното съдебното производство.

Налице е нередовност на подадената жалба, такава каквато е констатирана от първоинстанционният съд при извършената служебна проверка за редовността й.

Определението на АдмС - Враца, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от заплащане на държавна такса е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, касационен състав на Административен съд гр.Враца,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 119/11.03.2022 г., постановено по  адм. дело № 132/2022 г. по описа на АдмС – Враца, в частта, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски.

 

Определението е окончателно.

 

На основание чл. 138 от АПК на страната да се изпрати препис от настоящото определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

  2.