№ 1989
гр. Варна, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.ева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110107622 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от И. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. ******, чрез пълномощника Г.М.П., ЕГН
**********, чрез процесуалния му представител – адв. И. Г., срещу ЗД „Б И”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
*******, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 1455.65 лв. /след допуснато изменение в размера на
исковата претенция по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК вместо първоначалната за
сумата 1000 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 3000 лв./,
съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения
на ищеца лек автомобил „Пежо 206”, с рег. № *******, настъпили в резултат
на реализирано на 28.05.2022 г. ПТП в гр. Варна, на бул. „Христо
Смирненски” № 153, причинено по вина на водача на лек автомобил „БМВ
320 Д”, с рег. № *******, застрахован по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на преден капак, калник
преден десен, облицовка предна броня с отвори за халогени, лайсна предна
броня цяла, лайсна /предна маска – декоративна дясна/, рамка чело стъкло
дясно и заден мост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 13.06.2023 г. до окончателното
й изплащане.
В исковата си молба ищецът И. Н. А. излага, че на 28.05.2022 г., около
21:30 часа, в гр. Варна, на бул. „Христо Смирненски” № 153, собственият му
паркиран по това време лек автомобил „Пежо 206”, с рег. № *******, бил
блъснат от лек автомобил „БМВ 320 Д”, с рег. № *******, управляван от В.
Н., който поради несъобразена скорост е загубил контрол над управляваното
от него моторно превозно средство. Поддържа, че ударът бил в предната част
1
на автомобила му, като от удара задната част на пострадалото МПС се блъска
в бордюра на тротоара, в резултат на което са налице множество повреди по
автомобила. Поради имуществения характер на вредите на място не е викан
екип на „ПП“ при ОД – МВР, като двамата водачи съставили двустранен
констативен протокол за ПТП и В. Н. признал вината си. Излага, че лекият
автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника. На 31.05.2022 г. била заведена щета №
********** при ответното дружество, изготвен бил и съответен опис на
щетите след като на 02.06.2022 г. автомобилът бил предоставен за оглед.
Извършен е и последващ оглед на автомобила на 04.01.2023 г., при който
било установено, че задният мост на автомобила също е повреден и са дадени
указания за преминаване на стенд на ходовата част, който е направен в сервиз
„Ж“ ООД, гр. Варна. Посочва, че във връзка с тази щета е получил като
обезщетение сумата 1013.85 лв. на 15.02.2023 г. Счита обаче, че същата е
недостатъчна за извършване на ремонт на автомобила и възстановяването му
във вида преди катастрофата. Поддържа, че имуществените вреди върху
автомобила му възлизат на 3000 лв. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
ЗД „Б И” АД, гр. София, чрез процесуалния му представител – адв. М. Г.. Не
оспорва обстоятелството, че лек автомобил „БМВ 320 Д”, ДК № *******, е
застрахован при дружеството по силата на полица „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, както и че във връзка с твърдяното от ищеца ПТП при
застрахователя е образувана застрахователна преписка, като е заплатил на
ищеца обезщетение в размер на 1013.85 лв. Оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, съответно, че е налице
осъществен деликтен фактически състав по отношение на всички от неговите
елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на
МПС. Поддържа, че не са ангажирани доказателства по отношение на каквато
и да е причинно-следствена връзка между твърдяната вина на водача,
застрахования в дружеството автомобил и механизма на ПТП. В условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който е
паркирал на забранено за спиране и престой място на пътното платно, с което
е нарушил императивни норми на ЗДвП и по този начин с поведението си е
създал предпоставки за настъпилите по неговото МПС вреди. Счита, че
претенцията е силно завишена по размер и не отговаря на действително
претърпените вреди. Поддържа, че по образуваната ликвидационна преписка
не са представяни разходни документи за извършени ремонтни дейности по
процесния автомобил. Автомобилът не е бил в гаранция, а е в експлоатация
повече от 17 години към датата на ПТП, поради което твърди, че
обезщетението следва да бъде определено съобразно методиката за уреждане
на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с Наредба
по чл. 504, ал. 2, т. 2 КЗ. Оспорва преди настъпването на ПТП увреденият
автомобил да е бил в добро състояние. Счита, че претендираните вреди се
дължат предимно на амортизационни процеси, които са били предпоставка за
по-лесно увреждане на вещта. В условията на евентуалност прави възражение
и за наличието на тотална щета на МПС по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. По
изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена,
евентуално - намалена. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 15.05.2024 г. открито съдебно заседание
ищецът се представлява от адв. И. Г., който заявява, че поддържа предявения
2
иск и моли същият да бъде уважен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при
условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата
28.05.2022 г. е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „БМВ 320
Д”, ДК № *******, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени
вреди по вид и размер, доколкото е увредено негово собствено моторно
превозно средство; наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие,
съответно че е поискал заплащането на обезщетение за претърпените от него
щети, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за възстановяване
на автомобила.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че е
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил
„БМВ 320 Д”, ДК № *******, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 28.05.2022 г., че при застрахователя е
образувана преписка по щета № **********, за което е подадено нарочно
уведомление от ищеца на 31.05.2022 г. за настъпило застрахователно събитие,
както и че по тази щета ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в
размер на 1013.85 лв. на 15.02.2023 г.
От представения двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие от 28.05.2022 г. и от заключението на
вещото лице Г. Д. по приетата по делото без възражения в тази част от
страните съдебна автотехническа експертиза, съдът намира, че може да се
направи обоснован извод, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е
посоченият от ищеца в исковата молба, а именно: На 28.05.2022 г. около
21:30 часа в гр. Варна, на бул. „Христо Смирненски“ до № 153, в посока от
ВМА към бул. „Цар Освободител“/ул. „Подвис“ лек автомобил „БМВ 320 Д“,
с рег. № *******, с водач В. Н., при загуба контрол на управлението на
автомобила удря паркирания лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № *******,
собственост на И. Н. А., като причинява щети на паркирания лек автомобил в
предната му част и от удара задната му част се удря в бордюра на тротоара.
От съприкосновението между двата автомобила настъпват щети за процесния
автомобил „Пежо 206“, с рег. № *******, като същите са понесени от цялата
му предна част, както и от удара в бордюра в задната част – гредата на задния
мост.
Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, лек
автомобил „Пежо 206“, с рег. № *******, е собственост на ищеца И. Н. А..
Щетите по този автомобил са заявени при застрахователя ЗД „Б И“ АД,
където е заведена съответна щета, извършен е оглед, опис на щетите и
изготвен снимков материал, каквато е обичайната практика в случая.
Констатирани са следните увреждания: преден капак, калник преден десен,
3
облицовка предна броня с отвори за халогени, лайсна предна броня цяла,
лайсна /предна маска – декоративна дясна/, рамка чело стъкло дясно и заден
мост.
Вещото лице Д. в заключението си посочва, че приема, че описаните
увреждания по процесния лек автомобил са в причинна връзка с
констатирания механизъм на процесното събитие – след прекия контакт по
предната част на автомобила – ударът от движещия се лек автомобил „БМВ
320 Д“, с рег. № *******, при загуба контрола на управлението му, като
вследствие от сблъсъка процесният автомобил се удря в задната си част в
бордюра на тротоара. Констатираните щети съответстват на описания
механизъм на събитието и мястото на засегнатите зони.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че
процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача В. Н., управлявал лек
автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № *******, който е загубил контрол върху
управлението на автомобила си и е реализирал ПТП с паркирания лек
автомобил на ищеца – „Пежо 206“, с рег. № ******* – ударил го е в предната
му част, като от удара автомобилът се е отместил и се е блъснал в дясната му
част в бордюра на тротоара.
Вследствие на настъпилия удар с автомобила на ищеца по моторното
превозно средство са настъпили и съответни щети. Установена е и причинно-
следствената връзка между събитието и вредоносния резултат, в който смисъл
е коментираната по-горе САТЕ.
Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и
образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на
ищеца обезщетение в размер на 1013.85 лв. Фактът на плащане на тази сума
съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на
ответника да изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на
ищеца.
Основният спорен момент в производството е относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и
настоящият случай.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.
3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При пълна увреда
обезщетението е в размер на действителната стойност на застрахованото
имущество, тоест стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. В случаите,
когато отговорността на делинквента е покрита от задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ,
обезщетението за вреди на имущество не може да надвиши действителната
стойност на причинената вреда.
Именно във връзка с възраженията на ответника по отношение размера
на щетите в производството и въведеното от него възражение за наличие на
тотална щета бе допусната повторна тройна съдебна автотехническа
4
експертиза. Съгласно заключението по същата, което съдът цени изцяло като
обективно и компетентно дадено, общият размер на щетите по автомобила,
причинени при ПТП на 28.05.2022 г., възлиза на сумата 2469.50 лв. Пазарната
стойност на процесния лек автомобил – „Пежо 206“, с рег. № *******, към
28.05.2022 г., се равнява на сумата 3390 лв. Стойността на ремонта не
надвишава действителната стойност на автомобила. Общата стойност на
щетите е в размер на 73 % от формираната пазарна стойност на автомобил на
възрастта и с характеристиките на процесния, тоест налице е тотална щета.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ, съгласно която
тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Такъв именно е и настоящия случай, с оглед и
коментираното заключението по приетата тройна САТЕ, поради което съдът
приема за неоснователни възраженията на процесуалния представител на
ищеца, поддържани в проведеното на 03.04.2024 г. открито съдебно
заседание, а именно, че в случая не е налице тотална щета. Напротив. Както
вече се посочи, установено е именно наличието на такава. Следва да се
отбележи още, че в подобен смисъл е и заключението по оспорената
първоначална единична САТЕ.
Установеното наличие на тотална щета прави извършването на ремонта
на процесния автомобил икономически неизгодно и налага ограничаване на
отговорността до пазарната оценка на повреденото имущество и то след
приспадане на остатъчната стойност на запазените части /така и решение по
т.д. № 469/2012г. на ВКС, ІІ ТО/. В този смисъл възраженията на ответника,
че обезщетението следва да бъде определено съобразно методиката за
уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с
Наредба по чл. 504, ал. 2, т. 2 КЗ, са неоснователни.
За да не се достигне до неоснователно обогатяване, от
застрахователното обезщетение /от действителната стойност на автомобила/
следва да се приспадне и стойността на запазените части от автомобила.
Наличието на запазени части от автомобила и тяхната остатъчна стойност,
представлява имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното
деяние. Тя следва да се приспадне, защото иначе би се нарушил принципът
обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние на
ищеца преди увреждането, а не да го надвиши.
Съгласно заключението по приетата тройна САТЕ, няма данни, на
базата на които да бъде определена стойността на запазените части на
автомобил към датата на застрахователното събитие – 28.05.2022 г. В
обясненията си, дадени в проведеното на 03.04.2024 г. открито съдебно
заседание вещото лице В. дори посочва, че не просто е трудно да се определи
стойността, но то е абсолютно невъзможно.
Всичко това наложи допускане провеждането на още една единична
САТЕ, като в заключението си вещото лице С. М. посочва, че средната цена,
която може да получи собственика при предаване на автомобила за скраб в
пункт за вторични суровини е 378 лв.
При така установените обстоятелства съдът намира, че от
действителната стойност на процесния автомобил по средни пазарни цени
към датата на настъпване на събитието – 28.05.2022 г. /доколкото е
установено по делото наличието на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2
5
КЗ/, която е в размер на 3390 лв., следва да бъде приспадната сумата 378 лв. –
средната пазарна цена, която собственикът може да получи при предаване на
автомобила за вторични суровини. Тоест, дължимото обезщетение възлиза в
размер на 3012 лв., от което следва да бъде приспадната стойността на
доброволно платеното застрахователно обезщетение в размер на 1013.85 лв.
Или, в полза на страната следва да бъде присъдена допълнително сумата
1998.15 лв. Размерът на предявения иск след изменението му по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК е 1455.65 лв., който е по-малък от установено от съда дължимо
застрахователно обезщетение, поради което исковата претенция следва да
бъде уважена изцяло.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че остана недоказано
в производството направеното от ответника възражение за съпричиняване от
страна на ищеца. По никакъв начин не бе установено твърдяното
обстоятелство, че същият е паркирал на забранено за спиране и престой място
на пътното платно, с което е нарушил императивни норми на ЗДвП и по този
начин с поведението си е създал предпоставки за настъпилите по неговото
МПС вреди.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва съдът
приема следното: Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ, преди изплащане на
обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство,
регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя
на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в
което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата
тотална щета. В настоящия случай, доказателства за прекратяване на
регистрацията на МПС, обезщетение за чието увреждане е предмет на спора,
не са представени, а и липсва твърдение от страна на ищеца за такова
прекратяване. Поради това обезщетение за забава ще следва да се дължи,
считано от датата на представяне на застрахователя на доказателства за
настъпване на това обстоятелство. Тоест, началната дата на обезщетението за
забава ще следва да бъде поставена в зависимост от сбъдването на това
условие (в този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, а
именно: Решение № 44/02.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК,
както и Решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, I т. о.).
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в общ размер от 982.95 лв., в това число
62.95 лв. - държавна такса, 200 лв. – депозит вещо лице, и 720 лв. – платено в
брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие от 22.01.2024 г., която сума следва да бъде присъдена в
полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът намира за
неоснователно направеното в условията на евентуалност в отговора на
исковата молба възражение за прекомерност, доколкото същото е в рамките
на минималния размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото,
ангажирания в производството доказателствен материал, проведените 3
открити съдебни заседания и проявената процесуална активност от страна на
процесуалния представител на ищеца. Следва да се отбележи, че
претендираното от ответника възнаграждение е в идентичен размер – 720 лв.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б И” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *******, да заплати на И. Н. А., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, ул. ******, сумата 1455.65 лв. /хиляда четиристотин
петдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек
автомобил „Пежо 206”, с рег. № *******, настъпили в резултат на
реализирано на 28.05.2022 г. ПТП в гр. Варна, на бул. „Христо Смирненски”
№ 153, причинено по вина на водача на лек автомобил „БМВ 320 Д”, с рег. №
*******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, изразяващи се в увреждане на преден капак, калник преден десен,
облицовка предна броня с отвори за халогени, лайсна предна броня цяла,
лайсна /предна маска – декоративна дясна/, рамка чело стъкло дясно и заден
мост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
представяне на доказателство за прекратяване на регистрацията на „Пежо
206”, с рег. № *******, до окончателното й изплащане, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Начин на плащане: по банков път, по банкова сметка с IBAN
BG73******, специална сметка, открита в „ЦКБ“ АД, с титуляр адв. И. П. Г..
ОСЪЖДА ЗД „Б И” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *******, да заплати на И. Н. А., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, ул. ******, сумата 982.95 лв. /деветстотин осемдесет и
два лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7