Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................
гр. Карлово, 08.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Карловският районен съд ІІІ наказателен състав,
на двадесет
и трети ноември две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
при
секретаря Снежанка Данчева, като разгледа докладваното от съдията наказателно
административен характер дело № 86 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0281-000145 от
06.03.2019 г. на ВПД Началник група при РУ К.към ОД на МВР П., на М.С.И. с ЕГН **********,***
е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.98,
ал.2, т.2 от ЗДвП.
Недоволен
от наказателното постановление останала жалбоподателката, която го обжалва в
срок и моли същото да бъде отменено. Изтъква подробни доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление, като счита, че са налице процесуални
нарушения и случаят е маловажен.
В съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призована се явява лично, поддържа жалбата и излага доводи. Не
претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не
изпраща представител, но в писмено становище моли за потвърждаване на
наказателното постановление.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 14.02.2019г. около 10:00 часа св. И.Т.
и св.Д.В. – и двамата служители на РУП К.били изпратени от дежурния в РУП К.на
адрес в гр. С., област П., ул. „В.“ по сигнал за неправилно паркиран автомобил.
На място установили, че срещу №4 на тази улица, пред метален гараж е паркиран
лек автомобил „П.Е.“ с рег. №*******. Служебно им било известно, че това МПС е
собственост на жалбоподателката и, че тя живее наблизо. Открили я в дома й и
разговаряли с нея, като тя заявила, че е паркирала автомобила там и, че той не
пречи на никого. Тя незабавно го преместила на друго място. Въпреки това Т. й
предложил да й състави фиш за неправилното паркиране, но И. пожелала да й се
състави АУАН. Бил съставен АУАН с бл. номер 231054/14.02.2019г., като в него актосъставителя
вписал, че нарушението е извършено като жалбоподателя И. е паркирала горепосочения
автомобил в гр. С., на ул. „В.“ срещу №4, непосредствено пред гараж, като по
този начин възпрепятства достъпа до него и е квалифицирано като такова по
чл.98, ал.2, т.2 от ЗДВП.
Въз основа на съставения АУАН било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентично описани
с акта обстоятелства по нарушението, на И., на осн. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушението
на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДВП.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
и писмените доказателства по делото.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК във
вр. с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Карловският районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От даденото описание в АУАН и НП се
установява, че автомобилът е бил паркиран в гр. С., на ул. „В.“ срещу №4,
непосредствено пред гараж, като по този начин възпрепятствал достъпа до него.
Жалбоподателката И. оспорва фактическата обстановка, но това обстоятелство се
установява от показанията на двамата свидетели и приложените писмени
доказателства. Св. Т. и при допълнителният си разпит отново потвърждава, че ако
гаража е бил ползван, то паркирания автомобил на И. е пречил на използването му.
При издаването на АУАН не са налице
процесуални нарушения, които да са довели до опорочаване на административно-наказателното
производство. Акта изцяло отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, тъй като
правилно в него е посочена нарушената норма, ясно и точно е описано
нарушението, самоличността на нарушителя е категорично установена и не буди
никакво съмнение.
Така стои въпроса и с издаденото
наказателно постановление. Същото е издадено от компетентен орган. Правилно е
описано самото нарушение и е индивидуализиран нарушителя, санкцията по която е
наложено наказание е по правилната правна норма.
При така изложеното, съдът е на
мнение, че като е определил наказание по чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП за нарушение
на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДВП, наказващия орган е приложил правилна санкционна
норма, която предвижда санкция за извършеното нарушение. След служебна проверка
съда не установи и други процесуални нарушения в хода на административно
наказателното производство.
Съда обаче приема за основателно
възражението на жалбоподателя за наличието на маловажен случай поради следните
причини:
Доколкото в ЗАНН няма легално
определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата
норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това
понятие, дадена в нормата на чл.93, т.9 от НК, като се приеме, че маловажен
случай на административно нарушение е налице, когато извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на
тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за
"маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, чл.12,
чл.27 и чл.28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се
подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК,
е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните
последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други
негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен
характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението,
изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно
въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на
посегателство. За маловажния случай административно-наказващия орган не налага
наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед
спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението се оказва
така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента
на обществена опасност на извършеното и на извършителя. В настоящия случай,
жалбоподателката на 14.02.2019г. около 10:00 часа гр. С., област П., ул. „В.“ срещу №4, пред метален
гараж е паркирала личния си лек автомобил „П.Е.“ с рег. №*******, тъй като
живеела от дълги години в района и знаела, че този гараж не се използва и незабавно
след предупреждение от полицейските служители е преместила МПС-то, като не е
установено в случая, паркирания автомобил действително да е пречил на конкретно
лице да ползва гаража си.
Освен това видно от приложената по
делото справка за водач/нарушител И. притежава СУМПС повече от 20 години и за
този период е наказвана само веднъж, като същевременно не са ангажирани каквито
и да е доказателства за други нарушения от страна на г-жа И. по ЗДвП, свързани
с паркиране на МПС и съда приема, че това е първо по ред такова нарушение. Тези
обстоятелства навеждат съда на извода, че е налице класически маловажен случай
на извършено нарушение и е следвало наказващия орган да предупреди нарушителя,
а не да го санкционира.
Налице са условията за приложение на
чл.28 от ЗАНН и жалбата на посоченото в нея основание следва да бъде уважена.
С оглед всичко гореизложено съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради
което,
Р Е
Ш И:
1.ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0281-000145 от
06.03.2019 г. на ВПД Началник група при РУ К.към ОД на МВР П., с което на М.С.И.
с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание на основание чл.183,
ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 20 лв.
за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.