О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
183/4.2.2022г.
гр.
Пловдив, 04.02.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ,
в открито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря к.р., като разгледа АД №3061 по описа за 2021г. на Административен
съд – Пловдив, намира за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 147, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на К.К.Б., с ЕГН **********
с адрес: ***, чрез адв. И., с адрес: *** срещу Решение № 592/10.11.2021г. издадено
от ***Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при
ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 20-33-81/21.10.2021г.
по описа на дирекцията, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619005171-091-001/21.09.2021г.,
издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив и е прекратено
образуваното административно производство.
Твърди се незаконосъобразност на
оспорения административен акт, с доводи, че не е налице просрочие тъй като
жалбата против РА е изпратена на 12.10.2021г., денят в който изтича срока за
обжалване. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на
административния орган за продължаването на административно производствените
действия по жалбата против ревизионния акт.
Ответникът - Директорът на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, чрез процесуалния
представител гл.юриск. П. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски на основание
чл.161 ал.3 от ДОПК. В представена по делото писмена защита излага подробни
съображения.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, и при наличие на правен интерес от обжалването, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
С Решение № 592/10.11.2021г., директорът
на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ
на НАП е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалба с вх. № 20-33-81/21.10.2021г.
по описа на дирекцията, подадена от К.К.Б., против Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001619005171-091-001/21.09.2021г., издаден от органи по приходите в ТД на
НАП – гр. Пловдив и е прекратено образуваното административно производство. За
да постанови този резултат административният орган е приел, че жалбата е
подадена след изтичане на предвидения в чл. 152, ал. 1 от ДОПК 14 - дневен срок
за обжалване.
В тази връзка е приел за установено, че
обжалвания ревизионен акт е връчен на 28.09.2021г. на електронен адрес на К.Б.,
а именно: ***и е изтекъл на 12.10.2021г., а жалбата е изпратена
по пощата, като датата на пощенското клеймо е 13.10.2021г. (входирана в
деловодството на ТД на НАП Пловдив на 14.10.2021г.). Според мотивите на
оспорения административен акт, при извършена справка в общодостъпната база
данни за проследяване на пратки в „Български пощи“ ЕАД се удостоверява, че
действително пратка с № PS 4021 000LOR O е получена и
приета в пощенската станция на 13.10.2021г.
Прието е, че срокът за оспорване,
предвиден в чл.152, ал.1 от ДОПК е процесуален и има преклузивен характер и в
случая този срок е пропуснат и правото на оспорване е погасено. Така Директорът
на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив е направил извод, че жалбата е процесуално
недопустима и оставил същата без разглеждане, и прекратил производството.
С жалбата по делото е представено
заверено копие на квитанция с дата 12.10.2021г. на „Български пощи“ ЕАД за
приета пратка с № PS 4021 000LOR O, с изрично
посочено име на подател - К.К.Б., и име
на получател – ТД на НАП Пловдив (лист 8), както и известие за доставяне на
пратка с № PS 4021 000LOR O (лист 9).
По делото е представено писмо на РУ
„Южен централен регион“ на „Български пощи“ ЕАД адресирано до Б.Б.(лист 636),
според което издаденият от касов модул на ПС 4021 Пловдив системен бон от дата
12.10.2021г. на обща сума 2,10 лв. за препоръчана пратка с баркод № PS 4021
000LOR O е автентичен и съответства на данните в софтуерните
им продукти. Посочено е, че съгласно информация в програмния продукт и
системата за проследяване на регистрирани пратки на БП – ЕАД, пратка с баркод №
PS 4021 000LOR O е приета в ПС 4021 Пловдив, клон 21 на
12.10.2021г., след като автомобилът е приел изходящите пратки от пощенската
станция и поради тази причина пратка с № PS 4021 000LOR
O е експедирана от ПС 4021 Пловдив за
Разменно-сортировъчен център, гр.Пловдив на 13.10.2021г. и е доставена на ТД на
НАП на 14.10.2021г., а обратната разписка е върната на 29.10.2021г.
От трето неучастващо по делото лице
„Български пощи“ ЕАД, Пловдив е представено писмо, което преповтаря
съдържанието на гореописаното писмо на „Български пощи“ ЕАД.
От страна на ответника е представена
справка за проследяване на пратка на „Български пощи“ ЕАД, според която
пратката е приета на 13.10.2021г.
При така установеното от фактическа
страна, Съдът намира частната жалба за основателна, поради следното:
Съгласно чл.147, ал.1 и ал.3 от ДОПК, когато жалбата е
просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с
решение, което може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред
административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището
на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване
на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите.
А съгласно чл.152, ал.1 и ал.2 от ДОПК,
ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в
14-дневен срок от връчването му, като решаващ орган е съответният директор на
дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при централното
управление на Националната агенция за приходите.
Процесното решение е издадено от
компетентен административен орган по см. на чл.152, ал.2 от ДОПК, вр. с чл.147,
ал.1 от ДОПК.
Между страните по делото не се формира
спор, относно факта, че ревизионен акт № Р-16001619005171-091-001/21.09.2021г.,
издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив е връчен по електронен
път на 28.09.2021г. на електронния адрес на К.Б. - ***,
а жалбата против РА е с вх.№ 20-33-81 от 21.10.2021г. по описа на дирекцията.
Спорът в случая се свежда до това дали
жалбата подадена от К.Б. е в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК - 14-дневен срок от
връчването на РА.
От събраните по делото доказателства и
по-конкретно: квитанция с дата 12.10.2021г. на „Български пощи“ ЕАД за приета
пратка с № PS 4021 000LOR O, с изрично посочено име на подател - К.К.Б., и име на получател – ТД на НАП
Пловдив и писмо на РУ „Южен централен регион“ на „Български пощи“ ЕАД, се
установява, че жалбата на Б. е изпратена на 12.10.2021г. В действителност в
представената по делото справка за проследяване на пратка на „Български пощи“
ЕАД е посочено, че пратката с № PS 4021 000LOR O
е приета на 13.10.2021г., но в квитанцията с дата 12.10.2021г. на „Български
пощи“ ЕАД за приета пратка с № PS 4021 000LOR O, изрично е
посочено името на подателя - К.К.Б. и
име на получателя – ТД на НАП Пловдив. В писмото на трето неучастващо по делото
лице - „Български пощи“ ЕАД, Пловдив е посочено, че съгласно информация в
програмния продукт и системата за проследяване на регистрирани пратки на БП –
ЕАД, пратка с баркод № PS 4021 000LOR O е приета в ПС 4021 Пловдив, клон 21 на 12.10.2021г., след като автомобилът е
приел изходящите пратки от пощенската станция и поради тази причина пратка с №
PS 4021 000LOR O е експедирана от ПС 4021 Пловдив за
Разменно-сортировъчен център, гр.Пловдив на 13.10.2021г. и е доставена на ТД на
НАП на 14.10.2021г., а обратната разписка е върната на 29.10.2021г.
От изложеното следва, че в
действителност жалбата е подадена чрез „Български пощи“ ЕАД на 12.10.2021г. А
отразяването на датата на приемане на пратката в справка „проследяване на
пратка“ като 13.10.2021г., може да се дължи на техническа грешка или на
несъвършенство в системата за проследяване на регистрирани пратки на „Български
пощи“ ЕАД.
След като ревизионен акт № Р-16001619005171-091-001/21.09.2021г. е връчен по електронен път на жалбоподателя
на 28.09.2021г., то срокът за обжалването му изтича на 12.10.2021г., на която
дата именно чрез „Български пощи“ ЕАД е подадена и жалбата срещу РА. Следователно
жалбата е подадена в срок и изводът на ответния орган, че за недопустимост на
жалбата поради просрочие е неправилен. Оспореното решение като неправилно
следва да бъде отменено, а преписката върната за ново произнасяне.
От страна на жалбоподателя не са
претендирани разноски. Що се отнася до претендираните от процесуалния
представител на ответника разноски на основание чл.161 ал.3 от ДОПК, съдът
счита искането за неоснователно. Съгласно
чл.161 ал.3 от ДОПК, в случаите, когато пред съда се представят доказателства,
които е могло да бъдат представени в административното производство,
представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от
неговия изход, освен в случаите по чл.155, ал.3 и 4. В действителност квитанция
с дата 12.10.2021г. на „Български пощи“ ЕАД за приета пратка с № PS 4021 000LOR O е била у жалбоподателя, но същият не е
могъл да я представи в хода на административното производство доколкото
ответния орган не му е дал възможност за представяне на доказателства за
срочността на жалбата. В разпоредбата на чл.147 ал.2 от ДОПК изрично са посочени
случаите в които решаващият орган уведомява жалбоподателя за отстраняване на
нередовности, а именно: ако подадената жалба не е подписана, не е посочен актът
или действието, против които се подава, или не е приложено пълномощно, когато
жалбата се подава от пълномощник. В действителност законодателят не е предвидил
задължение на ответния орган да изисква доказателства за срочността на жалбата,
но доколкото в настоящия случай се касае за допусната техническа грешка от
служител на „Български пощи“ ЕАД или на несъвършенство в системата за
проследяване на регистрирани пратки на „Български пощи“ ЕАД, то за
жалбоподателя не била налице необходимост от представяне на квитанцията от
12.10.2021г. пред административния орган, който се е произнесъл директно по
подадената жалба. Ако ответния орган бе указал на жалбоподателя възможността да
представи доказателства за срочността на жалбата му и същият не ги бе
представил пред него, а едва пред съда, само в този случай е приложима
разпоредбата на чл.161 ал.3 от ДОПК.
Предвид
изричната регламентация на чл. 88, ал. 3 и от АПК, във вр. с чл. 147,
ал. 3 от ДОПК, приложим във връзка с препращащата норма на §2 от ДР ДОПК,
определението на съда не подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 147, ал. 3 от ДОПК, Административен съд Пловдив,Първо отделение,I състав
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.К.Б.,
с ЕГН ********** с адрес: ***, Решение № 592/10.11.2021г. издадено от ***Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с
което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 20-33-81/21.10.2021г. по
описа на дирекцията, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619005171-091-001/21.09.2021г.,
издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив и е прекратено
образуваното административно производство.
ИЗПРАЩА административната преписка на ***Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП за
произнасяне по същество по жалба вх. № 20-33-81/21.10.2021г. по описа на
дирекцията, подадена от К.К.Б. срещу РА № Р-16001619005171-091-001/21.09.2021г.,
издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
СЪДИЯ :