Р E Ш
Е Н И
Е
гр. София,14.09..2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря
СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа
докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №210 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от НБАЛ
„Св. П.“ АД ЕИК *****срещу „К.Ко“ ООД ЕИК *****.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на
30.03.2016 г., между дружеството ищец, в качеството на възложител и дружеството
ответник, в качеството на изпълнител е сключен договор №40, с който
изпълнителят се задължава да осигурява на възложителя предоставянето на
медицински услуги по медицински специалности „кардиология” и „инвазивна
кардиология” за лечението на пациентите, постъпили при МБАЛ „Св. П.“ АД, чрез
квалифицирани медицински специалисти за изпълнението на всички медицински,
диагностични и терапевтични процедури съгласно изискванията на НРД, решенията
на Управителния съвет на НЗОК и заложените изисквания в алгоритмите на следните
клинични пътеки : № 17, 18, 20, 24, 25, 26, 28, и 19.1. Твърди, че за тези
медицински услуги страните
са се договорили 35% от дейността по инвазивна кардиология /инвазивните
пътеки/, заплащани от НЗОК и/или пациенти, да се контролира и разпределя от „К.Ко“
ООД. Твърди, че с анекс №1 от 13.09.2016 година страните по договора са
договорили, че 35% от приходите от дейността по инвазивна кардиология
/инвазивните пътеки/, заплащани от НЗОК и/или пациенти, следва да се превеждат
по сметка на изпълнителя, след приспадане на щатното трудово възнаграждение на
медицинския персонал, назначен в сектор инвазивна кардиология /лекари и
сестри/, като изменението в договора е влезнало в сила от 01.08.2016 година.
Твърди сключването на втори договор между страните с идентичен предмет с този
от 30.06.2016 г., а именно договор №77 от 19.05.2017 година, с анекс от
17.05.2018 година. Твърди, че по така сключените два договора за 2017 година
МБАЛ „Св. П.“ АД е заплатило на ответното дружество издадени общо
12 фактури в размер на обща сума от 447 041.89 лева. Плащанията по първите шест фактури ,последната от 30.06.2017г., а вторите
шест са за услуги предоставени по втория договор.
Твърди се,
че двата договора сключени между страните
на основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗЛЗ, поради което страни
по такъв договор могат да бъдат единствено лечебни заведения, а не и други търговски дружества. Твърди, че ответното дружество
не е регистрирано като лечебно заведение. Твърди, че ответното дружество не е
изпълнило задължението си предвидено в договора да предприеме действия по регистрацията си
като лечебно заведение, поради което счита, че не е настъпило условието,
обуславящо действието на договора. Твърди, че двата договора не са произвели
действие поради ненастъпило отлагателно условие. Сочи, че срокът на договорите
е изтекъл. Твърди неизпълнение на договорните задължения на ответното
дружество. Счита, че заплатените на „К.Ко“ ООД 12 броя фактури по двата процесни договора за цялата
календарна 2017 година общо в размер на 447 041.89 лева са недължимо платени.
Твърди, че ответното дружество се е обогатило със сумата от 447 041.89
лева, за сметка на МБАЛ „Св. П.“ АД.
Моли,
ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумите: сумата в размер на
447 041.89 лева, получена от „К.Ко“ ООД, по следните фактури: фактура №00000000027 от
17.01.2017г., за сумата от 40079, 30 /четиридесет хиляди, седемдесет и девет
лева и тридесет стотинки/, фактура №00000000029 от 17.02.2017г., за сумата от
44 776, 70/четиридесет и четири хиляди, седемстотин седемдесет и шест лева и
седемдесет стотинки/, фактура №00000000031 от 17.03.2017г., за сумата от 35
854, 50 /тридесет и пет хиляди, осемстотин петдесет и четири лева и петдесет
стотинки/, фактура №00000000033 от 24.04.2017г„ за сумата от 44 963, 50/
четиридесет и четири хиляди, деветстотин шестдесет и три лева и петдесет
стотинки/, фактура №00000000035 от 31.05.2017г., за сумата от 36 083, 30
/тридесет и шест хилядни осемдесет и три лева и тридесет стотинки/, фактура
№00000000037 от 30.06.2017г., за сумата от 36 407, 20 /тридесет и шест хиляди
четиристотин и седем лева и двадесет стотинки/, фактура №00000000039 от
17.07.2017г., за сумата от 43 085, 71 /четиридесет и три хиляди и осемдесет и
пет лева и седемдесет и една стотинки/, фактура №00000000041 от 21.08.2017г„ за
сумата от 32 517, 50 /тридесет и две хиляди петстотин и седемнадесет лева и
петдесет стотинки/, фактура №00000000043 от 30.09.2017г., за сумата от 30 379,
28 /тридесет хиляди, триста седемдесет и девет лева и двадесет и осем
стотинки/, фактура №00000000045 от 17.10.2017г„ за сумата от 31 413, 60
/тридесет и една хиляди, четиристотин и тринадесет лева и шестдесет стотинки/,
фактура №00000000047 от 17.11.2017г., за сумата от 37 879, 50 /тридесет и седем
хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и петдесет стотинки/ и фактура
№00000000050 от 17.12.2017г., за сумата от 33 601, 80 /тридесет и три хиляди
шестстотин и един лева и осемдесет стотинки/, като получена без правно
основание,
ведно със законната лихва върху тази обща сума,
считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане;
както и претендира мораторни лихви за забава общо от 115 980.48 лв. ,
както следва :
12
190, 79 /дванадесет хиляди сто и деветдесет лева и седемдесет и девет стотинки/
лв. представляваща мораторна лихва върху сумата от 40 079, 30 /четиридесет
хиляди, седемдесет и девет лева и тридесет стотинки/ за времето от 31.01.2017г.
до завеждане на исковата молба, 13 184, 25 /тринадесет хиляди сто осемдесет и
четири лева и двадесет и пет стотинки/ лв., представляваща мораторна лихва върху
сумата от 44 776, 70 /четиридесет и четири хиляди, седемстотин седемдесет и
шест лева и седемдесет стотинки/ от 07.03.2017г., до завеждане на исковата
молба, 10 328, 08 /десет хиляди триста двадесет и осем лева и осем стотинки/
лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 35 854, 50 /тридесет и пет
хиляди, осемстотин петдесет и четири лева и петдесет стотинки/ от 30.03.2017г.,
до завеждане на исковата молба, 12 502, 34 /дванадесет хиляди петстотин и два
лева и тридесет и четири стотинки/ лв, представляваща мораторна лихва върху
сумата от 44 963, 50/ четиридесет и четири хиляди, деветстотин шестдесет и три
лева и петдесет стотинки/ от 05.05.2017г., до завеждане на исковата молба, 9
672, 34 /девет хиляди шестстотин седемдесет и два лева и тридесет и четири
стотинки/ лв, представляваща мораторна лихва върху сумата от 36 083, 30
/тридесет и шест хилядни осемдесет и три лева и тридесет стотинки/ от
10.06.2017г., до завеждане на исковата молба, 9 475, 98 /девет хиляди
четиристотин седемдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/ лв,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 36 407, 20 /тридесет и шест
хиляди четиристотин и седем лева и двадесет стотинки/ от 08.07.2017г., до
завеждане на исковата молба, 10 974, 89 /десет хиляди деветстотин седемдесет и
четири леда и осемдесет и девет стотинки/ лв, представляваща мораторна лихва
върху сумата от 43 085, 71 /четиридесет и три хиляди и осемдесет и пет лева и
седемдесет и една стотинки/ от 28.07.2017г., до завеждане на исковата молба, 7
975, 82 /седем хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и осемдесет и две
стотинки/ лв, представляваща мораторна лихва върху сумата от 32 517, 50
/тридесет и две хиляди петстотин и седемнадесет лева и петдесет стотинки/ от
31.08.2017г., до завеждане на исковата молба, 7 139, 13 /седем хиляди сто
тридесет и девет лева и тринадесет стотинки/ лв, представляваща мораторна лихва
върху сумата от 30 379, 28 /тридесет хиляди, триста седемдесет и девет лева и
двадесет и осем стотинки/ от 07.10.2017г., до завеждане на исковата молба; 7
155, 32 /седем хиляди сто петдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ лв,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 31 413, 60 /тридесет и една
хиляди, четиристотин и тринадесет лева и шестдесет стотинки/ от 02.11.2017г.,
до завеждане на исковата молба 8 259, 83 /осем хиляди двеста петдесет и девет
лева и осемдесет и три стотинки/ лв, представляваща мораторна лихва върху
сумата от 37 879, 50 /тридесет и седем хиляди осемстотин седемдесет и девет
лева и петдесет стотинки/ от 07.12.2017г., до завеждане на исковата молба и 7
121, 71 /седем хиляди сто двадесет и един лева и седемдесет и една стотинки/
лв, представляваща мораторна лихва върху сумата от 33 601, 80 /тридесет и три
хиляди шестстотин и един лева и осемдесет стотинки/ от 29.12.2017г., до завеждане
на исковата молба. Претендира направените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ „К.Ко“ ООД
оспорва исковата молба. Твърди, че сумите по фактурите са платени въз основа на
осигурени от ответника на ищеца специалисти по инвазивна кардиология и за
извършените от тях интервенции. Счита, че процесните договори дори и да не са
породили действие по смисъла на чл. 95 ЗЛЗ, то в случая е налице престация по
договор за поръчка. Счита, че не е налице пречка лечебно заведение да търси
осигуряването на специалисти в съответни области чрез посредничество на трети
лица. Твърди, че са били престирани услуги на ищеца по осигуряване на
специалисти по инвазивна кардиология. Твърди, че след сключването на процесните
договори, финансовите резултати на болницата силно са се подобрили. Счита, че
регистрацията по чл. 95 ЗЛЗ има значение единствено по отношение своевременното
изпълнение и определяне началната дата, от която изпълнителят е имал задължение
да престира. Счита, че уговореното между страните отлагателно условие е
ирелевантно. Оспорва да са налице елементите от фактически състав на
неоснователното обогатяване, доколко в случая е налице престация от страна на
ответника, която е довела до увеличаване пряко и косвено на имуществото на
ищеца. Оспорва, че нерегистрирането на ответното дружество по ЗЛЗ поражда за
ищеца право да иска връщане на вече платеното на неосъществено основание.
Счита, че за ответното дружество е налице
основание да задържи платената сума, тъй като дори и
да е налице чл.55,ал.1,т.2 ЗЗД има право на обезщетение за предоставената от
негова страна престация. Оспорва претенцията за мораторна лихва, доколкото не е налице покана от страна на ищеца за възстановяване на
сумата.
Претендира направените в производството разноски.
СГС, като взе в предвид становищата на
двете страни и събраните по делото доказателства намира, за установено
следното:
Между страните няма спор относно факта на
подписване на двата договора -1 № 40 от 30.03.2016г. и № 77 от 19.05.2017г.,
както и че към всеки от тях е подписан и Анекс № 1. Не се спори относно техния
предмет, а именно че ищецът е възложил, а ответника е приел да изпълни за ищеца
предоставяне на медицински услуги по специалности „кардиология“ и „инвазивна кардиология“ относно лечение на
пациенти постъпили при възложителя, чрез квалифицирани медицински специалисти
за изпълнение на медицински дейности, диагностични и терапевтични процедури
съобразно алгоритмите на конкретни клинични пътеки посочени в договорите.
Посочените клинични пътеки са еднакви, като във втория е включена още една нова
.
Спори се дали договорите са произвели действие и
дали се следват изплатените договорени възнаграждения на ответника.
Съгласно пар.2 на договорите страните изрично
предвиждат изпълнение на задълженията им да започне от датата на която двете
страни и всяка една от тях по отделно са
получи необходимите разрешения и регистрации по закона за лечебните заведения
за изпълнение на дейностите посочени в договора.
За регистрацията на ищеца не се спори, както и че
има сключен договор със НЗОК относно дейностите предмет на договора, което се
установява и от писмото постъпило по делото от НЗОК, което сочи за налични три
сключени договора за периода 2016- 2019г. по клинични пътеки по инвазивна и
неинвазивна кардиология.
Спори се относно това дали ответника е регистриран
като лечебно заведение по ЗЛЗ. Същия е юр.лице видно от регистрацията му в ТЗ с
предмет на дейност – извънболнична специализирана медицинска помощ. В чл.8 на ЗЛЗ са посочени видовете лечебни заведения за извънболнична помощ, като между
тях е и медицински център, както се определя ответника. Същия отговаря на
изискването на чл.16 от ЗЛЗ, тъй като съдружници са трима лекари със
специалност в областта на кардиологията, като задачата му съгласно нормата на
закона е да осъществява специализирана извънболнична помощ. Законът обаче
урежда регистрационнен режим за лечебните заведения за извънболнична помощ –
чл.39 ЗЛЗ. Регистрацията съгласно чл.40 от ЗЛЗ се осъществява от ИА „Медицински
надзор“. Регистърът, който тя води е публичен. В тежест на ответника е да
установи, че има съответната регистрация като медицински център, което същият
не е сторил по делото. Предвид публичния характер на регистъра съдът също
направи опит да установи регистриран ли е и вписан ли е ответннка в този
регистър и не успя да установи такава вписване, като следва да се отчете изключителната
му неподреденост и трудност при търсене в този регистър с оглед неговия обем,
съдържащ около 300 страници. Липсата на такава регистрация е констатирана и при
извършените проверки от страна на Медицински одит и Агенцията за финансов
надзор, което е отбелязано в приложените им актове по делото.
Предвид, че ответника не е вписан
в регистъра за лечебните заведения за
извънболнична помощ то съдът приема, че ответното дружество няма правото
да предлага медицински услуги и не би могло да упражнява каквато и да било
дейност в тази област включително и да предлага своите специалисти на други
лечебни заведения. Възможността предвидена в чл.95,ал.1,т.1 от ЗЛЗ да се договорят относно медицински
специалисти и услуги касае само лечебни
заведения. Предвид, че ответното дружество няма регистрация като лечебно
заведения то съответно не може да договаря с друго лечебно заведение
предоставяне на медицински услуги. Страните са били наясно с факта, че е
необходим договор с НЗОК за ищеца и че ответника е без регистрация при така
разписаната норма на пар.2 и пар.3 към момента на подписване на договора.
Същата има характер на отлагателно условие, чието сбъдване определя действието
на договора. Същият влиза в сила от подписването му, но изпълнението му е
обвързано с получаване необходимите разрешения.
По делото не се установи до
изтичане сроковете/ 19.06.18г./ и на
двата договора подписани между страните да се е изпълнило изискването на пар.2 и пар. 3 от
ПДЗР по отношение на ответната страна. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗЗД при сбъдване
на отлагателното условие същото има действие с обратна сила. Следователно
договорът е могъл да бъде изпълняван, като след регистрацията всички действия
биха се затвърдили предвид обратното действие на едно сбъднато отлагателно
условие на договора.
Страните не спорят, че е започнало изпълнение на
договора и от представените 12 фактури , както и от приетата съдебно счетоводна
експертиза се установи, че сумите по фактурите са заплатени от страна на ищеца
към ответника.
От представените протоколи към всяка процесна
фактура , с които са определени видовете извършени дейности по клинични пътеки
и същите са остойностени и от показанията на изслушаната по делото свидетелка Дочкова
се установява, че дейностите по протоколите са реално извършени, като са
предоставяни специалисти в областта на кардиологията, конкретно инвазивната,
извършвани са обучения, давани са консултации от страна на специалисти в
областта осигурявани от ответната страна.
При така
установените факти съдът прави следните правни изводи :
Между страните е сключен договор на осн.чл.95 от Закона за лечебните заведения.
Договорът е сключен под отлагателно условие – съответната регистрация и
разрешения за упражняване на лечебна дейност от всяка една от двете страни.
Ищецът е осъществил необходимото от негова страна, като е подписал договори с НЗОК относно
договорените клинични пътеки. Изискването ответника да се регистрира като лечебно
заведение – медицински център – чл.16 вр.чл.40 от ЗЛЗ не се установи. Съдът
намира, че макар режимът да е регистрационен, за да може да се упражнява
извънболнична лечебна дейност регистрацията следва да е налице. Ако липсва
регистрация съответното юридическо лице не би могло да осъществява лечебна
дейност, както и предоставя такива услуги към друго лечебно заведение, предвид
че няма характер на лечебно заведение по смисъла на закона. Започналото
изпълнение и осъществено такова и при двата договора е при наличие на
отлагателно условие – регистрацията вкл. и на ответника, което не се е
осъществило за срока на нито един от двата договора. Съдът намира, че няма
пречка да се започне изпълнение по договорите, доколкото законът предвижда
обратно действие на сбъднато отлагателно условие, макар че тук би могло да се
изложи и обратно становище с оглед специфичната лечебна дейност . След като
бъдещото събитие представляващо условие за подписване на договора не се е сбъднало разменените престации по
договорите се явяват дадени на неосъществено основание. Съгласно 55,ал.1,т.2 от
ЗЗД същите подлежат на връщане. С оглед
на гореизложеното сумата заплатена от ищеца по процесните фактури – шест по
договора от 2016г. и шест по договора от 2017г. се явяват дадени на неосъществено
правно основание и подлежат на връщане.
Ответната страна следва да бъде осъдена да възстанови сумите на ищеца
т.е да им заплати сумата от 447 041.89 лв.. Върху тази сума се дължи
законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното заплащане .
Ответникът с отговора твърди, че след като те също
са изпълнявали договора и са предоставяли
на необходимите специалисти, обучения, консултации имат право на
обезщетение, но същият не го е направил като изрично възражение за прихващане,
няма посочена стойност, за да може съдът
да го разгледа. Ответникът не е й ангажирал доказателства за размера на едно
такова обезщетение.
По отношение претенцията за мораторна лихва с
пр.основание чл.86 от ЗЗД съдът намира
възражението на ответната страна за липса на изискуемост за основателно. Всяка
от страните е изпълнявала договора предвид и очакваното бъдещо събитие. Основанието за връщане на
сумата е неговото несбъдване, но за да стане изискуемо и ликвидно вземането в
конкретния случай е необходима покана, каквато ищецът преди предявяване на
исковата молба не е отправял до ответника. Предвид на това искът с пр.осн. 86
от ЗЗД за сумата от 115 980.48 лв. е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно претенциите за разноски по чл.78 от ГПК
такива се следват на всяка от страните съобразно уважената и отхвърлената част
от исковете или 80 % от направените разноски от ищеца и 20 % от направените
такива от ответника. Съобразно приложените списъци и доказателства към тях
разноските са реално направени за ДТ, възн.в.л. и адв.възнаграждения, като на
ищеца се следват такива в размер на 22 576 лева съобразно уважената част
от исковете, а на ответника се следва сумата от 2 600 лв. Двете насрещни
суми следва да се прихванат и ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
размер на 19 976 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА „М.Ц. „ К.К. „ ООД *** да
заплати на М.Б.З.А.Л. „ С.П.“*** сумата от 447 041.89 лева / четиристотин
четиридесет и седем хиляди и четиридесет и един лева и осемдесет и девет стотинки / като
платена на неосъществено основание на
осн.чл.55,ал.1,т.2 от ЗЗД, в едно със законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и да му заплати разноски
в размер на 19 976 лева / деветнадесет
хиляди деветстотин седемдесет и шест лева/ на осн.чл.78 ГПК , като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва предявен
за сумата от 115 980.48 лева изцяло.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: