МОТИВИ ПО ПРИСЪДА по НОХД № 508/2009 г. по описа на Дупнишки районен
съд
Дупнишката районна прокуратура е предявила обвинение против М.К.И. –
роден на *** год. в гр. Берковица, общ. Берковица, обл. Монтана, кв.
„Раковица”, ул. „Пролет” № 25, българин, български гражданин, без образование,
семеен но без брак, понастоящем в затвора в гр. Враца, осъждан, ЕГН **********,
като е посочила правно основание 196,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр.
с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК.
В обвинителният акт се твърди, че св. Н. е бил управител на дружество „РСВ-Марти”, ползващо под наем
хранителния магазин на гаровия площад в района на ж.п. гара Дупница. На
07.09.2001 г. привечер, след като приключил работата, св. Н., заключил
заведението и си отишъл. В периода между 19.30 ч. на 07.09.2001 г. до 09.30 ч.
сутринта на 08.09.2001 г. обв. И., счупил витринното стъкло на магазина,
изкъртил решетката и влязъл в помещението. От там взел 1 бр. кафе машина с един
ръкав и кафемелачка марка „Куик”, 1 бр. двугнездов касетофон марка „Панасоник”,
15 стека цигари марка „Виктори”, 15 стека цигари марка „Средец”, 7 стека цигари
марка „Фемина”, 8 стека цигари марка „Мелник”, 5 стека цигари марка „Шипка”, 6
стека цигари марка „Арда”, 3 кг.
„Карловска луканка”, 5 кг.
шпеков салам, 2 кг.
наденица, 2 кг.
кренвирши, 5 кг.
кашкавал, 10 бр. шоколади „Милка”, 10 бр. шоколади „Своге”, 5 бр. шоколади „Фин
млечен” и избягал. Общата стойност на вещите отнети от обв. И. са на обща стойност 833,60 лв.
На 08.09.2001 г. около
09.30 ч., св. Г.Р.Н. отишла на работа в магазина, където работела като
магазинер. Отключила входната врата и когато отишла да включи кафе-машината,
установила, че същата липсва. Проверила дали чекмеджето, в което оставяли
парите от оборота, е на мястото си, но не го открила. След което установила, че
вратите на хладилника са отворени. Затворила ги и видяла, че чекмеджето е
оставено празно на един от рафтовете, в близост до хладилника. След като
видяла, че по пода на магазина има стъкла, Н. погледнала към прозореца на
магазина и установила, че стъклото е счупено и част от металната решетка е
изкъртена. Св. Н. се обадила по телефона на съпруга си св. К.Ш.Н., който към
тогавашния момент е бил управител на „РСВ-Марти” и му съобщила, че магазина е
разбит. Когато отишъл в магазина св. Н. установил, че стъклото откъм задната
страна на магазина е счупено, а две пръчки от решетката, поставена от
вътрешната страна на стъклото, са изкъртени. Св.Н. установил още, че ключовете
за осветлението в магазина и контакта, в който била включена хладилната
витрина, са извадени. От външната страна на счупения прозорец, Н. открил
захвърлени три-четири табли, в които държали хранителни продукти. Според
показанията на св. Н., на 07.09.2001 г. той е затворил магазина около 19.30
часа. За случая веднага е уведомен дежурния в РУ на МВР гр. Дупница, като в
последствие са извършени всички необходими процесуално-следствени действия. При
извършения оглед на местопроизшествие, са иззети дактилоскопни следи от два
броя пластмасови табли, в които е имало колбаси. От извършената дактилоскопна
експертиза (л.31-37) от ДП е видно, че иззетата при огледа дактилоскопна следа
(част от пръст) е идентична с отпечатъка на палеца на лявата ръка на обв. И..
В съдебно заседание обвинението
се поддържа от обвинителната власт- Районна прокуратура гр. Дупница.
Подсъдимият,
в съдебно заседание, се признава за виновен, като заяви, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, като
производството по делото е разгледано при условията на глава ХХVІІ от НПК в
случая на чл. 370, т. 2 от НПК.
Съдът,
като прецени събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
И. е роден на *** г. в гр. Берковица. За времето от 19.30 ч. на 07.09.2001 г.
до 09.30 ч. на 08.09.2001 г., в гр. Дупница, обл. Кюстендил, на гаров площад в
района на ж.п. гара Дупница, от хранителен магазин, собственост на „РСВ” ООД
гр. София, чрез разрушаване (счупване на стъкло) и повреждане (изкъртване на
метална решетка) на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди
движими вещи – 1 бр. кафе машина с един ръкав и с кафемелачка марка „Куик”, 1
бр. двугнездов касетофон марка „Панасоник”, 15 стека цигари марка „Виктори”, 15
стека цигари марка „Средец”, 7 стека цигари марка „Фемина”, 8 стека цигари
марка „Мелник”, 5 стека цигари марка „Шипка”, 6 стека цигари марка „Арда”, 3 кг. „Карловска луканка”, 5 кг. шпеков салам, 2 кг. наденица, 2 кг. кренвирши, 5 кг. кашкавал, 10 бр.
шоколади „Милка”, 10 бр. шоколади „Своге”, 5 бр. шоколади „Фин млечен”, , вещи
на обща стойност 833,60 (осемстотин тридесет и три лева и шестдесет стотинки)
лева, от владението на МОЛ К.Ш.Н., ЕГН ********** – управител на дружество
„РСВ-Марти”, регистрирано по реда на ЗЗД, ползващо под наем хранителния
магазин, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършил при условията на чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК – опасен
рецидив, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. (С присъда от 03.04.1996 г. по НХОД
№ 206/1995 г., влязла в законна сила на 18.04.1996 г., Районен съд Берковица го
признава за виновен за извършено от него на 13.11.1994 г. престъпление по чл.
195, ал. 1,т. 3 и т. 5, във вр. с чл. 54 от НК и му е наложил наказание ЛС за
срок от една година и два месеца; С присъда от 06.03.1997 г. по НОХД № 297/1996
г., влязла в законна сила на 21.03.1997 г., Районен съд Берковица го признава
за виновен за извършено от него в началото на месец септември 1993 г.престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 54 от НК и му е
наложил наказание ЛС за срок от две години) и от изтърпяването на наказанията
не е изтекъл петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК– престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал.
1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК.
В хода на
разследването показанията на пострадалите свидетели Г.Н., както и от показанията на свидетелят К.Н.,
ведно с дактилоскопната експертиза,
оценителна експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, свидетелство за
съдимост навеждат на безспорния извод, че извършител на престъплението е
подсъдимия И..
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
Действувайки по гореописания начин подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъплението кражба по чл. 194, ал. 1 от НК. Доколкото извършеното престъпление е
извършено като е използвал сила за разрушаване (счупване на стъкло) и
повреждане (изкъртване на метална решетка) на прегради, здраво направени за
защита на имот на начин- престъплението следва да се квалифицира по чл. 195,
ал. 1, т. 3, предл. ІІІ-то от НК. Доколкото
деянието е извършено от лице, което преди това е било осъждано многократно,
ефективно и за такива деяния, то
деянието е квалифицирано по чл.
196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК. Обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на
собствеността, а предмет на престъплението са подробно описаните многобройни
движими вещи- 1 бр. кафе машина с един ръкав и с кафемелачка марка „Куик”, 1
бр. двугнездов касетофон марка „Панасоник”, 15 стека цигари марка „Виктори”, 15
стека цигари марка „Средец”, 7 стека цигари марка „Фемина”, 8 стека цигари
марка „Мелник”, 5 стека цигари марка „Шипка”, 6 стека цигари марка „Арда”, 3 кг. „Карловска луканка”, 5 кг. шпеков салам, 2 кг. наденица, 2 кг. кренвирши, 5 кг. кашкавал, 10 бр.
шоколади „Милка”, 10 бр. шоколади „Своге”, 5 бр. шоколади „Фин млечен”, , вещи
на обща стойност 833,60 (осемстотин тридесет и три лева и шестдесет стотинки)
лева, от владението на МОЛ К.Ш.Н., ЕГН ********** – управител на дружество
„РСВ-Марти”. Изпълнителното деяние е извършено чрез действие. Подсъдимият е
прекратил фактическата власт на пострадалият свидетел върху движимите вещи-предмет на
престъплението и е установил своя такава, а след това се е разпоредил с тях в
свой интерес.
От
субективна страна, подсъдимият е действувал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11
от НК-съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и ги е искал. За извършване на деянието е
използвал специален начин- демонтиране на стъкло на прозорец. Мотивите са користни,
а причина за извършване на престъплението са слаби морално-волеви задръжки,
нисък оценъчен критерий на поведение, незачитане на чуждата собственост и
законите в страната.
Обвинението
е доказано по безспорен начин.
С оглед на гореизложеното,
съдът го е признал за виновен по повдигнатото му обвинение по основание чл.
196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
Степента
на обществена опасност на деянието не сочи отлика от законодателно определената
и се характеризира като сравнително невисока в конкретния случай, с оглед вида
на засегнатите отношения, условия на време, място и обстановка, вида и стойността на вещите към момента на
извършване на деянието. Минималната работна заплата към този момент е 85 лв., т.е. стойността на откраднатите
движими вещи и е близо 9 пъти от минималната работна заплата. Касае се за квалифициран
случай на кражба и имайки предвид обществената опасност на дееца и миналите му
осъждания съдът счита, че правилно е повдигнато обвинението за престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК. Съдът
прецени обществената опасност на подсъдимия И. като сравнително висока, тъй
като същият до момента е осъждан многократно. Производството по делото е
разгледано по глава 27 от НПК, чл. 370, т. 2 от НПК- съкратено съдебно
следствие. Смекчаващи вината обстоятелства са самопризнанията на дееца. По тези
съображения съдът е определил на подсъдимият наказание, под най- ниския предел,
предвиден в закона, като съдът взе предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. Преценявайки изложеното в съвкупността му, на основание чл. 36, 37 и 55,
ал. 1 от НК, съдът прие, че са налице изключително и многобройни смекчаващи
вината обстоятелства и прие, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, би
се оказало несъразмерно тежко, поради което на подсъдимия е определено
наказание “лишване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 10 /десет/ месеца, при
„строг” режим на изтърпяване, в затвор.
Съдът приложи и разпоредбите на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал.
1 от НК, доколкото наказанието по настоящето дело НОХД № 508/09 г. по описа на ДРС като определи едно общо наказание по така постановената присъда, а именно по НОХД
№ 508/09 г. по описа на ДРС, по НОХД № 23/03 г. по описа на РС гр.Елин Пелин,
по НОХД № 851/04 г. по описа на РС гр.
Пазарджик, по НОХД № 4639/05 по описа на СРС, по НОХД № 587/07 г. поописа на
СРС, по НОХД №406/06 г. по описа на РС гр. Перник, по НОХД № 451/07 г. по описа
на РС гр. Велинград и по НОХД № 14381/07 г. по описа на СРС, като определя едно
общо най-тежко наказание, а именно 3 /три / години “лишаване от свобода. На основание
чл. 24 от НК УВЕЛИЧИ така определеното общо наказание с 1 /една/ година, 2 /два/ месеца
и 20 /двадесет/ дни.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК ПРИСПАДА времето през което М.И. е
изтърпял наказанието “лишаване от свобода” по посочените по-горе дела, а именно:
изтърпяното наказание „лишаване от свобода” за срок от една година по НОХД № 23/03 г. по описа на РС гр. Елин Пелин- за
времето от 07.03.2003 г. до 23.12.2003 г.; по присъди по НОХД № 851/04 г. по описа на РС гр. Пазарджик
и НОХД № 4639/05 г. по описа на СРС, което на основание чл. 25 и чл. 24 от НК е
в размер на 10 месеца и 15 дни- изтърпяно за времето от 03.05.2005 г. до
11.05.2006 г.; по присъди по НОХД № 406/06 г. по описа на РС гр. Перник и по
НОХД № 587/07 г. по описа на СРС, което на основание чл. 25 е в размер на 1
година и шест месеца- търпяно от 16.08.2006 г. и освободен на 25.10.2007 г.,
като на основание чл. 70 от НК е освободен предстрочно с остатък от 14 дни и по
присъди по НОХД № 14381/07 г. по описа на СРС, по НОХД № 4639/05 г. по описа на
СРС по НОХД № 851/04 г. по описа на РС гр. Пазарджик, по НОХД № 406/06 г. по описа на РС гр. Перник и НОХД №
451/07 г. по описа на РС гр. Велинград- начало на наказанието 08.06.2008 г. до
27.04.2009 г. / с прекъсване, до произнасяне в СРС за цялостно групиране./- вж.
Справките от Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията” при МП, приложени на л. 57 и л. 58 от делото, в размер на 10
месеца и 19 дни.
Съдът счита, че така наложеното
наказание ще съдействува ефективно за постигане на целите на специалната и
генерална превенция. Също така приема, че по този начин ще въздействува
максимално поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо на подсъдимия
и в бъдеще същият няма да е субект на престъпление.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: