Решение по дело №10040/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 януари 2020 г. (в сила от 5 февруари 2020 г.)
Съдия: Полина Пенкова Пенкова
Дело: 20194200910040
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е № 7

 

                                                             гр.Габрово, 07.01.2020 г.

                                                В ИМЕТО  НА  НАРОДА

Габровският окръжен съд в публично заседание на двадесет и трети  декември през две хиляди и  деветнадесета година,в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ 

при участието на секретаря В.Венкова, сложи за разглеждане т.д.№40 по описа за 2019г. и за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от ЗАД „АРМЕЕЦ” АД срещу С.И.Ж. иск за заплащане на сумата от 25 500лв., предявена частично от 100 000лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение на В.Х.И. във връзка с осъществено от ответника   ПТП на 09.08.2017г. , при което е управлявал МПС  в пияно състояние със съдържание на алкохол в кръвта над допустимото.

Исковата претенция се основава на твърденията, че на 07.07.2017г. ищцовото дружество е сключило застраховка „Гражданска отговорност”  за лек автомобил „Ф.” с рег.№***. На 09.08.2017г. около 07.00 часа ответникът при управление на застрахования лек автомобил Ф., движейки се  в посока от с.Б.  към с.Д., нарушил правилата за движение :чл.20,ал.2 ЗДвП и в резултат на това причинил  средна телесна повреда на В.Х.И. *** ,изразяваща се в монгофрагментно счупване на  тялото и дъгата на пети шиен прешлен с разместване  на фрагментите и стесняване на гръбначномозъчния канал-травма, довела до трайно затрудняване на движението на врата за срок от около четири-пет месеца ,като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.00 промила,установено по надлежния ред. По образуваното нохд №842/2018г. на Районен съд – Габрово е одобрено споразумение ,влязло в сила на 28.06.2018г. ,по силата на което ответникът  се е признал за виновен в извършване на описаното по-горе деяние и му е наложено наказание лишаване от свобода с изпитателен срок  и лишаване от право да управлява МПС за посочените в споразумението срокове. Получените от пострадалата И. увреждания в резултат на ПТП са подробно описани в исковата молба ,както и проведеното лечение. На 13.03.2018 г. пострадалата ,която към този момент е била непълнолетна ,чрез законните си представители е заявила пред ищцовото дружество претенция за заплащане обезщетение  за  търпените неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, с представени документи. На 28.06.2018г. между застрахователното дружество и пострадалата е сключено споразумение  за изплащане на сумата от 100 000лв. като справедлив и окончателен размер на застрахователното обезщетение за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди, включително лихви и разноски  вследствие на процесното ПТП. Сумата е изплатена с платежно нареждане на 06.08.2018г. На ответника е изпратена регреса покана от 23.08.2018г. и напомнителна от 21.02.2019г. Съгласно  известията за доставка и двете писма са получени от майката на ответника ,като към момента на предявяване на иска липсва плащане.

В депозирания в законния срок писмен отговор ответникът е навел доводи за неоснователност на предявения иск. Твърди ,че споразумението, на което се позовава ищецът ,е сключено без участието на ответника и без той да е информиран по какъв начин е формирана сумата от 100 000лв. Оспорва този размер като прекомерно  завишен и неотговарящ на критериите по чл.52 ЗЗД. Сочи  противоречие между изложеното в обстоятелствената част на исковата молба твърдение,че сумата от 100 000лв. е формирана от обезщетение  за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди, включително лихви и разноски  вследствие на процесното ПТП, и съдържанието на приложеното към исковата молба споразумение относно т.3  за извършено опрощаване по чл.108 ЗЗД от пострадало то лице . Ответникът твърди че  от текста на споразумението е видно,че сумата от 100 000лв. е обезщетение за неимуществени вреди,а по отношение на имуществените ,пропуснатите ползи ,дължими лихви ,както и съдебни и деловодни разноски ,същите са опростени ,а не са включени в този размер. Наведени са доводи,че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява силно завишен с оглед приложените към исковата молба доказателства и критериите по чл.52 ЗЗД.Ответникът се позовава на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата,като твърди,че това обстоятелство не е отчетено от застрахователя при определяне размер на обезщетението от 100 000лв. За съпричиняване сочи непоставянето на предпазен колан от пострадалата ; че се е качила в автомобил ,управляван от водач,  употребил алкохол и при ясно съзнание, че в автомобила се возят шест лица , като по този начин сама е поставила живота и здравето си в опасност.

В допълнителната искова молба ищецът твърди, че определеното обезщетение е съответно на търпените от пострадалата вреди от получените увреждания при процесното ПТП. Твърди ,че „опрощаването” на вземането касае  вземанията на пострадалата към делинквента, а  не и вземанията  за лихви и разноски, които застрахователят  ще реализира във воденето на този процес, което следва от текста на т.3 от споразумението .Оспорва възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Задължение на водача е да не управлява МПС  с концентрация на алкохол в кръвта  и да не допуска повече лица ,отколкото са определени от компетентните органи при регистрацията на автомобила, като се позовава на чл.132,т.1 ЗДвП. В случая липсата или наличието на обезопасителен колан не би довело до промяна на уврежданията и е ирелевантно за спора.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът излага твърдения за неоснователност на доводите на ищеца за липсата на съпричиняване  на вредоносния резултат от пострадалата и че не е отчетена разпоредбата на чл.137,т.1 ЗДвП,чл.132 ЗДвП,чл.137а ЗДвП.

По делото са събрани писмени доказателства,от които се установява,че със сключено на 28.06.2018г. по нохд.№842/2018г. по описа на Габровски районен съд споразумение ответникът по настоящото дело С.И.Ж. се признава за виновен в това,че на 09.08.2017г., около 07.00 часа  при управление на лек автомобил „Ф.” с рег.№ ***, движейки се  в посока от с.Б.  към с.Д., нарушил правилата за движение :чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и в резултата на това по непредпазливост  причинил  средна телесна повреда на В.Х.И. *** ,изразяваща се в монгофрагментно счупване на  тялото и дъгата на пети шиен прешлен с разместване  на фрагментите и стесняване на гръбначномозъчния канал-травма, довела до трайно затрудняване на движението на врата за срок от около четири-пет месеца ,като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.00 промил,установено с техническо средство- престъпление по чл.343,ал.3 ,б”а” във вр. с ал.1,б”б” вр. чл.342,ал.1 НК.

Не се спори по делото,а това се установява и от приложените писмени доказателства,че при настъпване на ПТП на 09.08.2017г.,управляваният от ответника С.Ж. лек автомобил е бил застрахован  при ищеца ЗАД „Армеец” АД по сключена комбинирана  застрахователна полица BG/11/ 117001906430 по застраховка „Гражданска отговорност” и „Злополука” на 07.07.2017г., за срок от една година /л.15 от делото/.

 На 13.03.2018г. пострадалата В.И. /която към този момент е била непълнолетна/ ,чрез упълномощения представител адв.Д.С., е заявила пред ищцовото дружество претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от 120 000лв. за претърпени  неимуществени  вреди и 1185лв. имуществени вреди вследствие на процеснтото  ПТП на 09.08.2017г., като в заявлението са посочени  документи,които се прилагат.

На 28.06.2018г. между застрахователното дружество и пострадалата е сключено споразумение / л.38 от делото/, в което съгласно чл.1 ЗАД „Армеец” ,в качеството на застраховател  по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на С.И.Ж. ,се задължава да заплати на В.Х.И., в качеството й на ползвател на правото по застраховката, сумата от общо  100 000лв., представляваща справедлив и окончателен размер  на застрахователното обезщетение  за неимуществени и свързаните с тях имуществени  вреди ,включително лихви и разноски. В чл.2 от споразумението е договорено тази сума ,представляваща застрахователно обезщетение за  причинени неимуществени и имуществени вреди ,да се заплати от застрахователя  в срок от 15 дни от подписване на споразумението, по посочената от заявителката б. сметка.

Сумата от 100 000лв.  е изплатена на В.Х.И.  от ЗАД Армеец АД  с платежно нареждане на 06.08.2018г. /л.39 от делото/.

На ответника С. И.Ж.  е изпратена регреса покана от 23.08.2018г. и напомнителна от 21.02.2019г.,с които на основание чл.500,ал.1,т.1 КЗ ЗАД Армеец АД е претендирал възстановяване на  сумата от 100 000лв. по посочена б. сметка. От приложените към двете покани  известията за доставка  е видно,че и двете са връчени чрез  майката на ответника. Не се твърди по делото и не са представени доказателства  ответникът да е заплатил  на ищеца изцяло или отчасти претендираната за възстановяване на основание чл.500,ал.1,т.1 КЗ  сума  от 100 000лв.

            От представената по делото медицинска документация и приетото по делото заключение на СМЕ се установява,че при процесното ПТП на 09.08.2017г. на В.Х.И. е причинена травма на шията, изразяваща се в монгофрагментно счупване на  тялото и дъгата на пети шиен прешлен с разместване  на фрагментите и стесняване на гръбначномозъчния канал.Имала е  изтръпване на горните крайници и силни болки в шията. Приета на 09.08.2017г. на лечение в Хирургично отделение  в болницата в гр.Габрово ,като същия ден е приведена в Клиника по неврохирургия  на „Пирогов”. На 15.08.2017г. е оперирана ,като е направена декомпресия на гръбначно-мозъчния канал  и поставена стабилизираща  метална планка  на телата на четвърти ,пети и шести шиен прешлен. Постоперативният период е протекъл гладко ,неврологичните  нарушения и субективните оплаквания са отзвучали. Травмата е причинила трайно затруднение на движението на шията за срок от  4- 5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Пострадалата е получила травма на меките тъкани на главата, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната челно-теменна област с дължина 6-7 см. Раната е била защита в Хирургичното отделение в болницата в гр.Габрово. Касае се за значително нарушение на анатомичната цялост на  кожата,което  е временно разстройство на здравето,неопасно за живота  за срок от около две седмици. От обясненията на вещото лице Р. в с.з. се установява,че разкъсно-контузната рана  не е видима по лицето, тя е в окосмената част на главата.Травмата на главата е причинила мозъчно сътресение,протекло без загуба на съзнание.Същото е довело до временно разстройство на здравето,неопасно за живота  за срок от месец-месец и половина при благоприятно протичане на оздравителния процес. Било е затруднено обслужването на пострадалата през първите  3 – 4 месеца след произшествието и тя се е нуждаела от чужда помощ. Не е налице риск от трайно инвалидизиране  или трайно биологично увреждане поради някои от уврежданията,получени при ПТП. Механизмът на причиняване на уврежданията определя,че при наличието на поставен предпазен колан би се предотвратило или намалило  в голяма степен тежестта на увреждането на пети шиен прешлен,както и не би се получила разкъсно-контузната рана  в дясната челно –теменна област на главата и мозъчното сътресение.За блоктие  в резултат на счупването на пети шиен прешлен ,експертизата определя,че са били  с висок интензитет и значителна продължителност,като постепенно са намалявали след  петия месец.Болките от травмата на меките тъкани  на главата  и претърпяното мозъчно сътресение , са били с  висок интензитет  през първия месец след инцидента,като след това са намалявали  и при спазване на съответния режим трябва напълно да изчезнат  след около два-три месеца.

            В с.з. като хипотетична възможност вещото лице Р. е заявило,че  пострадалата е могла  да получи подобно увреждане и ако е пътувала на мястото в средата на задната седалка, тъй като там няма колан.Този извод на вещото лице е само хипотетичен и не е подкрепен от доказателства по делото,че някое от петте места в автомобила,управляван от ответника не е оборудвано с предпазен  колан , като такова обстоятелство не е твърдяно от нито една от страните по делото. Заявеното от ищеца  в допълнителната искова молба във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на вредата от пострадалата поради непоставен обезопасителен колан,е че това обстоятелство е ирелевантно с оглед полученото увреждане,а не  че някое от задните три места в автомобила не е оборудвано с обезопасителен колан и обективно не е могло да бъде използван такъв от пострадалата,ако се е возела на това място.

            От показанията на св.Д.И. и Х.И.,които като родители на пострадалата имат най-преки впечатления от състоянието й след ПТП  и протеклият оздравителен процес, се установява,че поради опасност за парализа  при счупения шиен прешлен, й е извършена операцията.Била е на легло,с поставена шина на главата и не е можела да се храни ,да става  и е трябвало да бъде обслужвана от майка й.Тя се е грижила за нея два месеца.Била й е купена специална яка,защото е трябвало да стои неподвижна .След операцията започнали раздвижванията със специален екип.Следоперативният период продължил около месец.След изписването е можела да става,да ходи,да се храни.В училище не е посещавала часовете по физическо.Не е трябвало да се вози в кола заради  „спиранчните действия”.Периодът на чужда помощ св.Д.И. сочи от 09.08. до 19-22.08.Вкъщи сама се е обслужвала,сама се е хранела,всичко можела да прави сама. Носела е яката до пролетта на следващата година. Не е трябвало да я сваля,когато се къпе.Има белег от шев на главата,но той е в косата.Има и малък белег на врата от операцията .Имало е период ,в който постоянно й се е виело свят,боляла я е главата,тове е наложило да се правят нови изследвания, за което са ходили  до София за вторични прегледи  на рентген. И сега има оплаквания. Напълно възстановена ще бъде две години след събитието.Това е по лекарския протокол. След две години може евентуално да й се направи операция за махане на импланта. Операцията е продължила около четири-пет часа.Още има откъслечни спомени и страх да шофира.

            От показанията на св.С. се установява,че са били заедно с пострадалата В.И. ,когато е станало ПТП .Свидетелката твърди,че преди произшествието са били на рожден ден  в с.С..На девети сутринта решили да се приберат със С.. Още от вечерта двете решили да се приберат с него. Б. ,Н. и Д.също решили да се приберат с тях. Вече всички били седнали в колата, когато свидетелката и В. решили да се качат Свидетелката била отворила вратата  от дясната страна на задната седалка.Решили тя първа да седне,а в нея да седне В..Потеглили и свидетелката  усетила удар от нейната дясна страна.Като се свестила,видяла, че В. е надвесена над скоростния лост. В колата  били шест човека. Отзад четирима. Най-вляво Н.,след това Д ., В. и свидетелката. В. наполовина била седнала в свидетелката,а другата половина  или в Д ., или на седалката. Били са без предпазни колани. На рождения ден всички са били на една маса ,консумирали са  алкохол, включително и С. .В. е била заедно с тях,видяла е ,че С.  е консумирал алкохол. Може би около-три четири часа ,след като е преустановил да консумира алкохол ,са си тръгнали.

            При така установената фактическа обстановка, от правна страна е  доказано осъществяването на фактическия състав на чл.500,ал.1,т.1 КЗ ,в хипотезата на предложение първо , на която се основава предявената  по делото от ищцовото застрахователно дружество регресна  искова претенция срещу ответника .

          Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" да получи платеното от него обезщетение от виновния водач, причинил вредата, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие  последният е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. За да възникне това регресно право следва да са налице следните  предпоставки: съществуващо  договорно правоотношение между делинквента и застрахователя по договор за "Гражданска отговорност на автомобилистите", валидно към датата на настъпване на деликта;  възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата; заплащане от страна на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на застрахователно обезщетение на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие; делинквентът да е управлявал МПС при причиняване на деликта след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма ,като в случая тези предпоставки са доказани от ищеца.

От приложената застрахователна полица се установява,че към датата на застрахователното събитие – процесното ПТП, е съществувало  валидно договорно правоотношение със страна ищецът като застраховател по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за лекия автомобил „Ф.” с рег.№***,управляван от ответника С.Ж. на 09.08.2017г.  От събраните по делото доказателства се установява,че в резултат на настъпилото на 09.08.2017г. ПТП, на  пострадалата В.Х.И. са причинени неимуществени вреди от търпяните болки и страдания от получените увреждания, и имуществени вреди свързани с проведеното лечение. За обезщетяване на тези вреди между ищеца  ЗАД Армеец АД ,в качеството на застраховател по задължителна застраховка ГО на управлявания от С.Ж. лек автомобил,причинил процесното ПТП   и пострадалата при произшествието В.Х.И. е сключено споразумение за сумата от 100 000лв. застрахователно обезщетение, която е заплатена на 06.08.2018г. Противоправното поведение на ответника по делото като  водача на лекия автомобил ,застрахован при ищеца ,от което е настъпило процесното  ПТП на 09.08.2017 г.,е установено с влязло в сила споразумение по нохд.№842/2018г. на Габровски районен съд, одобрено  от съда с определение №366 от 28.06.2018г. , съгласно което на 09.08.2017г., около 07.00 часа  при управление на лек автомобил „Ф.” с рег.№ ***, движейки се  в посока от с.Б.  към с.Д., С. И.Ж.  е нарушил правилата за движение : чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и в резултата на това по непредпазливост е   причинил  средна телесна повреда на В.Х.И. *** ,изразяваща се в многофрагментно счупване на  тялото и дъгата на пети шиен  прешлен с разместване  на фрагментите и стесняване на гръбначномозъчния канал-травма, довела до трайно затрудняване на движението на врата за срок от около четири-пет месеца ,като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.00 промил,установено с техническо средство „Алкотест дрегер 7510” - престъпление по чл.343,ал.3 ,б”а” във вр. с ал.1,б”б” вр. чл.342,ал.1 НК. Относно споразумението по нохд.№842/2018г. на ГРС е приложима разпоредбата на чл.300 ГПК,съгласно която постановената присъда е задължителна за гражданския съд за това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,като  същите последици има и влязлото в сила, одобрено от наказателния съд споразумение, на основание чл.383, ал. 1 НПК. Предвид на това е безспорно установено по делото,че към момента на процесното ПТП на 09.08.2017г. ответникът Ж. ,който е управлявал МПС,причинило произшествието,при кое  пострадалата В.И. е получила травматични увреждания,е бил с концентрация на алкохол в кръвта  над допустимата по закон норма.

          Неоснователно е възражението на ответника ,че заплатеното от ищеца  застрахователно  обезщетение  от 100 000лв. е  само за неимуществени вреди и е завишено съгласно изискванията на чл.52 ЗЗД , като не е съобразено с действително претърпените  такива от пострадалата В.И. .

          С депозираното пред застрахователя заявление-претенция  /приложено на л.20-22 от делото/  пострадалата  В.И.,чрез пълномощника си, е претендирала обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от процесното ПТП на 09.08.2017г. ,като за всяко от тях е посочила конкретен размер. В сключеното споразумение, в чл.2 изрично  е посочено, че сумата от 100 000лв. представлява застрахователно обезщетение за причинени  неимуществени и имуществени вреди ,като в споразумението  не е посочено как е формиран този размер - какъв конкретно размер е за неимуществените и какъв за имуществените вреди, както и че в нея са включени конкретни суми за лихви и разноски /каквито не са претендирани в заявлението до застрахователя/.От показанията на св. Х.И., Д.И. и В.И. също не се установява сумата по представеното по делото споразумение,изплатена на пострадалата – 100 000лв., какъв размер обезщетение за имуществени и за  неимуществени вреди включва. Предвид на това и при липсата на данни от застрахователя да има обективиран отказ за изплащане на претендираните от пострадалата В.И.  имуществени вреди в посочения в заявлението размер от 1185лв. ,съдът приема,че в този размер те са включени в изплатеното й от ищеца обезщетение от 100 000лв. по сключеното споразумение, като остатъкът е за неимуществени вреди. Твърдението на ответника,че изплатената от ищеца сума по споразумението от 100 000лв. включва само обезщетение за неимуществени вреди,не може да се изведе от уговореното между страните  в чл.3,който урежда отношенията във връзка с възможността да се предявяват от пострадалата бъдещи претенции за вреди от процесното ПТП. Това твърдение се опровергава и от чл.2 от споразумението, където изрично е посочено ,че  тази сума  представлява обезщетение  и за причинени имуществени вреди ,като видно  от доказателствата по делото  такива са претендирани от пострадалата пред застраходателя с подаденото до него заявление-претенция,във връзка с която е сключено споразумението на 28.06.2018г.

                От доказателствата по делото се установява,че към датата на увреждането пострадалата е била на 17 г. Получената травма на шията,изразяваща се в многофрагментно счупване на  тялото и дъгата на пети шиен прешлен с разместване на фрагментите и стесняване на гръбначномозъчния канал , е причинила трайно затруднение на движението на шията за срок от  4- 5 месеца. Същата  е наложила оперативно лечение ,при което е направена декомпресия на гръбначномозъчния канал и поставена стабилизираща метална планка на телата на четвърти,пети и шести шиен прешлен,с последващ следоперативен период на раздвижване,продължил около месец.Продължителен период от време е носила шийна яка /съгласно показанията на св.Д.И. до пролетта на следващата година/,била е ограничена в извършването на физически действия и възможността да пътува,установено от показанията на свидетелката Д.И..Имало е период,в който постоянно й се е виело свят и я е боляла главата,което е наложило да се извърши вторичен преглед на рентген в гр.София Получила е травма на меките тъкани на главата  ,изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната челно-теменна област с дължина 6-7 см.Раната е била защита в Хирургичното отделение в болницата в гр.Габрово,от което има белег.Същата е довела до е временно разстройство на здравето,неопасно за живота  за срок от около две седмици.Травмата на главата е причинила мозъчно сътресение,протекло без загуба на съзнание,което е довело до временно разстройство на здравето,неопасно за живота  за срок от месец-месец и половина.По време на болничния престой пострадалата се е нуждаела от чужда помощ,оказвана й от нейната майка.От показанията на св.Д.И. се установява ,че я е обслужвала два месеца,колкото е продължил нейният болничен,като след операцията е започнало раздвижването, а в къщи сама се е обслужвала.  Болките  в резултат на счупването на пети шиен прешлен, съгласно СМЕ са били  с висок интензитет и значителна продължителност, като постепенно са намалявали след  петия месец ,а болките от травмата на меките тъкани  на главата  и претърпяното мозъчно сътресение , са били с  висок интензитет  през първия месец след инцидента,като след това са намалявали,като тези констатации на вещото лице д-р Р. не са опровергани от останалите доказателства по делото. Към настоящи момент не е настъпило пълно възстановяване. Пострадалата има страх да шофира.Предвид тези обстоятелства, съобразявайки вида и тежестта на получените  при процесното ПТП  увреждания  от пострадалата, причинените от тях болки, страдания и неудобства, тяхната продължителност, проведеното оперативно лечение,периода на възстановяване и последици към момента,нуждата от носена на шийна яка  в продължение на месеци,наличието на оплаквания и към момента и страх да шофира , съобразявайки нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането, не дават основание да се приеме,че изплатеното от ищеца  обезщетение  на пострадалата се явява завишено съгласно чл.52 ЗЗД.

        Основателни са възраженията на ответника ,че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат ,като се е качила в автомобил,управляван от водач,употребил алкохол,за което е знаела и  в кола с пътници ,над разрешения брой с оглед местата в нея и не е била с обезопасителен колан.

            Съгласно т. 7 на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г.: "Налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен". Налице е особен случай на съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото пострадалият, макар да не е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, с поведението си е допринесъл за собственото си увреждане.Наличието на знание у пострадалата И.  ,че водачът на лекия автомобил  е употребил алкохол, се установява от показанията на св.С.,като няма основание нейните показани да се приемат за необективни и пристрастни, като същите не са опровергани от останалите доказателства по делото. Съгласно заявеното от свидетелката, пострадалата е била на една маса с ответника и е имала възможност непосредствено да възприеме,че е употребил алкохол.Установяването на това обстоятелство,дава основание да се приеме,че пострадалата съзнателно се е качил в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над установения минимум, като този факт й е бил известен .Това нейно поведение съставлява обективен принос,който е в пряка причинна връзка  с вредоносния резултат,последица от реализираното ПТП на 09.08.2017г. от ответника при управлението на застрахования при ищеца лек автомобил.

            От показанията на св.С. се установява,че пострадалата се е качила в претоварен автомобил  и е седяла на задната седалка с още трима пътници, без обезопасителен колан.От СМЕ се установява,че предвид  механизма на получаване на травматичните увреждания  при пострадалата, ако е била с поставен предпазен колан би се предотвратило или намалило  в голяма степен тежестта на увреждането на пети шиен прешлен,както и не би се получила разкъсно-контузната рана  в дясната челно –теменна област на главата и мозъчното сътресение.В случая увреждането,което е получила пострадалата е в причинна връзка с пътуването й  без поставен обезопасителен колан,което се дължи на предприетото пътуване в претоварен автомобил – с четири пътника  на задната седалка,вместо допустимите трима   с оглед броя на местата ,което я е лишило от възможността да ползва обезопасителен колан.

            Съобразявайки посочените по-горе обстоятелства,като и достигнатата обичайна психическа и емоционална зрялост с оглед възрастта на пострадатата към датата на ПТП/на границата на пълнолетието –навършени 17г./обосновават извод за поет съзнателен риск за собственото й увреждане, поради което съдът намира,че следва да се приеме съпричиняване на вредоносния резултата от пострадалата   в размер на 30 %., като липсва основание за определяне на по-голям процент на съпричиняване, с оглед  допуснатите от страна на виновния водач  нарушения на правилата за движение,които са значително  по-тежки  и в много по-голяма степен са довели до настъпване на вредата в резултат на процесното ПТП на 09.08.2017г.

           На основание изложеното искът по чл.500,ал.1,т.1 КЗ  до претендирания от застрахователя частичен размер от 25 500лв. от общ размер от 100 000лв.,е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

            Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 1020лв.,за вещо лице и свидетели в размер общо на 165лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. – общо 1285лв.

            На основание изложеното,съдът

                                             Р   Е   Ш   И :

          ОСЪЖДА С.И.Ж., ЕГН****  да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.”Стефан Караджа”№2, сумата от 25 500лв.,предявена частично от 100 000лв.,дължима на основание чл.500,ал.1,т.1 КЗ, представляваща регресно вземане за  изплатено застрахователно обезщетение на В.Х.И.  във връзка с причиненото от ответника С.Ж. ПТП  на 09.08.2017г., управлявайки МПС в пияно състояние със съдържание на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху сумата от 25 500 лв. от датата на предявяване на иска 08.07.2019 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 1285лв. – разноски по делото.

УКАЗВА на  ответника С.И.Ж.,ЕГН***,че следва да преведе дължимата сума на „ЗАД АРМЕЕЦ”АД, ЕИК *********,по б. сметка –IBAN:***АД,титуляр ЗАД АРМЕЕЦ АД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Велико Търново в  двуседмичен срок от връчването  му на страните.

                                              Окръжен съдия :