Р Е Ш Е Н И Е
№
от 05.07.2023г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12-ти
състав, в публично съдебно заседание на тридесети март две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЮ ЗГУРОВ
при секретаря Ирина Василева, като разгледа
докладваното от съдия Згуров гражданско дело № 11537
по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на делото е предявеният от Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от Закона за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ(отм.)/,
вр. § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ за постановяване на
решение, с което да бъде отнето в полза на държавата имущество М.Х.В., ЕГН **********, на обща
стойност 439 093,89 лв., както
следва:
на основание чл.
63, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 62
във вр.с чл.70 във вр. с
чл.72 от ЗОПДНПИ (отм.):
-Ателие №2, на първи
етаж със застроена площ 48,41 кв.м., заедно със съответните идеални части, находящи се на партерния етаж в жилищна сграда-секция 5
(пет) в гр.София, район „Витоша“, кв.Бояна, жилищен комплекс „Бояна Фентъзи“,
ул.“**********в дворно място, цялото с площ от 920 кв.м., съставляващо УПИ XXX-974 от
квартал 20а по плана на гр.София, местност „в.з. Бояна“, при съседи:улица-тупик, УПИ XXXI-973 I УПИ XXXI-974,
придобито с
нотариален акт за продажба на недвижим имот №120, том VI, рег.№9713, дело №1002/2010г.,
вписан в Службата по вписванията-София, с вх.рег.№40512/10.09.2010г., акт №50,
том СIV, дело №23513/2010г.;
-Ателие №3, на първи
етаж със застроена площ 49,33 кв.м., заедно със складово помещение №1 на първи
етаж с площ 2,64 кв.м., заедно със съответните идеални части, находящо се на партерния етаж в жилищна сграда-секция 5
(пет) в гр.София, район „Витоша“, кв.Бояна, жилищен комплекс „Бояна Фнетъзи“, ул.“**********в дворно място цялото с площ 920
кв.м., съставляващо УПИ XXX-974 от квартал 20а по плана на
гр.София, местност „с.ц.Бояна“, при съседи:улица-тупик,
УПИ XXXI-973 и УПИXXXI-974, придобито с нотариален акт за продажба на недвижим имот
№120, том VI, рег.№9713, дело №1002/2010г., вписан в Службата по
вписванията-София, вх.рег.№40512/10.09.2010г., акт №50, том CIV, дело №23513/2010г., като пазарната стойност на двете ателиета
към датата на подаване на исковата молба е 117 350
лв.;
-равностойността на 50
дружествени дяла по 10 лв. на обща стойност 500 лв. от капитала на „МВ М.“ ЕООД, ЕИК *******;
-равностойността на
1 000 дружествени дяла по 10 лв. на обща стойност от 10 000 лв. от капитала на „МГ М.ООД, ЕИК *******;
-сумата в размер на 5500 лв., внесена от М.В. по свободен депозит в „Първа инвестиционна
банка“ АД по сметка BG 04 FINV ******* с титуляр М.В.;
-сумата от 12 695,60 лв., внесена от трети
лица по свободен депозит „Първа инвестиционна банка“ АД по сметка ******** ******* в лева, с титуляр М.В.;
-сумата от 10 744,80 лв., представляваща
равностойността на погасен кредит, отпуснат от „БНП П.П.Ф.“
ЕАД и погасяван чрез разплащателна сметка в лева BG ***********, открита в
„Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр М.В.;
-сумата в размер на 8850 лв., внесена от М.В. по разплащателна сметка в лева ************, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр М.В.;
-сумата в размер на 1600 лв., представляваща
равностойността на погасения кредит, отпуснат по разплащателна сметка с
кредитна карта **************, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр
М.В.;
-сумата в размер на 89 322,76 лв., внесена от трето
лице по разплащателна сметка в евро************, oткрита в „Алфа банка-клон България“, с
титуляр М.В.;
-сумата в размер на 19803,95 лв., представляваща остатък от
внесена от трето лице сума по спестовен влог**************в евро, открит в
„КТБ“АД, с титуляр М.В.;
-сумата в размер на 11 203 лв., представляваща
равностойността на погасения кредит, отпуснат по разплащателна сметка с
кредитна карта ***********в лева, открита в „Уникредит
Булбанк“ АД с титуляр М.В.;
-сумата в размер на 43 276,98 лв., представляваща
равностойността на погасения кредит, отпуснат по разплащателна сметка ***************в
евро, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, с титуляр М.В.;
-сумата в размер на 1294,26 лв., внесена от трето лице по
разплащателна сметка в евро ************, открита в „Уникредит
Булбанк“ АД, с титуляр М.В.;
-сумата в размер на 10 717,94
лв., внесена от М.В. по собствената й разплащателна сметка************в
евро, открита в „Уникредит Булбанк“ АД;
-сумата в размер на 40 400 лв., внесена от М.В. по собствената
й разплащателна сметка ************ в лева, открита в „Уникредит Булбанк“ АД;
-сумата в размер на 54 116,60 лв., внесена от трети
лица по разплащателна сметка в лева ************, открита в „Уникредит
Булбанк“ АД с титуляр М.В.;
-сумата от 168 лв., представляваща равностойността
на погасен кредит, отпуснат от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД;
-сумата в размер на 1500 лв., получена от продажба на 300
дружествени дяла с номинална стойност от 50 лв. всеки, от капитала на „М.Г.“
ООД, ЕИК********
Ищецът сочи, че в КПКОНПИ е образувано производство
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от ответника М.Х.В.
имущество. Твърди, че проверката срещу нея е започнала въз основа на
уведомление с вх. peг. № УВ-2656/20.12.2013г. от СРП
във връзка с това, че по досъдебно производство № ЗМ5205/2013 г. по описа на СДВР,
пр. пр. №35199/2012 г. по описа на СРП в качеството на обвиняем за престъпления
по чл.209, ал.1, пр.1 и 2 вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26 НК е
привлечена М.Х.В., ЕГН **********, като това престъпление е сред посочените в
чл.22, ал.1, т.10 ЗОПДНПИ (отм.).
Сочи, че с Протокол № ТД10СФ/УВ-3710/27.01.2014г.
е образувана проверката за установяване на значително несъответствие в
имуществото на М.Х.В., а с Решение №443/19.09.2016г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в
полза на държавата за незаконно придобито имущество по ЗОПДНПИ (отм.) срещу М.Х.В.
с цена на имуществото, подлежащо на отнемане в размер на 439 093,89 лв.
В исковата молба се сочи, че периодът на
проверката е от 27.01.2004г. до 27.01.2014г. Налице е изявление, че при
извършената от КПКОНПИ проверка на имуществото на ответника В. с цел
установяване нетния й доход в периода 27.01.2004г. до 27.01.2014г. е установено
несъответствие в имуществото на проверяваното лице в размер 386 546.95 лв., което е значително несъответствие по
смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) във връзка д § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.)
В законоустановения
срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи от страна на ответника М.В.. С него тя оспорва иска като неоснователен, поради
това, че комисията неправилно претендира отнемането на имущество с по-голяма
стойност от установеното несъответствие между придобитото имущество и приходите
й за проверявания период, въпреки, че в самата искова молба е посочила за част
от сумите, че те не могат да се отнемат, поради изтичането на давностен срок, Комисията неправилно прибавявала
стойността на тези суми към раздел „имущество“, вместо да го отнесе към дохода
й. Освен това, комисията неправилно е отразявала внесените от ответника суми в банки
дублирано, като веднъж те са били отнесени в категорията „внесени по банкови
сметки“, а втори път като вноски за погасяване на кредити. Не е признато
имущество, което й е било прехвърлено от нейният син, което е с установен закон
произход, като комисията не е отразила
при проверката приходи, доходи и източници на финансиране на ответника с
безспорно законен произход. Сочи, че за проверявания период при извършването на
задълбочено изследване на приходите и разходите на ищцата се установява, че
приходите й надвишават с 247 814,73 лв. разходите и предпоставките за
отнемане на имуществото й не са налице.
В съдебно заседание ищецът КПКОНПИ се
представлява от гл.инсп. Панчева, която поддържа предявеното искане, моли съда
да потвърди основателността му и да постанови отнемане на процесното
имущество в полза на държавата. Претендира за разноските по делото и релевира възражение за прекомерност на заплатено в полза на
процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът
М.В. не се яви лично в съдебното заседание, тя беше представлявана от
пълномощника й адв.Веселинова, която оспорва иска,
моли съда да го отхвърли като неоснователен и претендира за разноски по делото.
Софийският
градски съд, ГО, I- 12 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на
страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност,
съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С Уведомление с вх. peг.
№ УВ-2656/20.12.2013г., СРП е уведомила ТД на КОНПИ София, че по досъдебно
производство № ЗМ5205/2013 г. по описа на СДВР, пр. пр. №35199/2012 г. по описа
на СРП в качеството на обвиняем за престъпления по чл.209, ал.1, пр.1 и 2 вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26 НК е привлечена М.Х.В., ЕГН **********. Престъплението е посочено в чл. 22, ал. 1, т. 10 от ЗОПДНПИ (отм.) , поради което се явява основание за започване
на проверка по чл. 21, ал. 1 от ЗОПДНПИ(отм.).
Видно от приетия препис от Протокол №
ТД10СФ/УВ-3710/27.01.2014г., след получаване на уведомлението е образувана
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на М.Х.В.,
ЕГН **********.
След извършената проверка и приет доклад с
анализ на имуществото и нетния доход, с Решение №443/19.09.2016г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в
полза на държавата за незаконно придобито имущество по ЗОПДНПИ (отм.) срещу М.Х.В.,
ЕГН ********** на стойност в размер на 439 093,89 лв.
От приетите и неоспорени множество писмени
доказателства, както и от заключенията на вещите лица по приетите
съдебно-оценителна и съдебно –счетоводна експертизи се установи, че към момента на придобиване -10.09.2010г.
пазарната стойност на процесното ателие №2 със
застроена площ от 48,41 кв.м. е 50 346 лв., а тази на ателие №3 ведно с
мазе към него е 52 401 лв., или общо 102 747 лв., което е по-малко от
договорената и платена от ответника цена в общ размер на 60 000 евро
(117349,80 лв.), посочена в приложения по делото нотариален акт.
Съдът намира, че в приетите
съдебно-счетоводни експертизи погрешно сумите от 10744,80 лв., 1600 лв., 11 203 лв.,
43 276,98 лв. и 168 лв. или общо 66 992,78 лв., представляващи равностойности на погасени кредити, за които не е установен законен източник на средства за придобиването
им са включени в имуществото на ответника по смисъла на §1 т.4 от ДР на
ЗПКОНПИ, предвид това, че не е възможно те да са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период и липсват твърдения, а и още по-малко
се установява, преобразуването им в друго имущество на ответника (ТР №4/2021
ОСГК на ВКС). Отделен е въпросът, че по същите съображения те не могат да бъдат
и предмет на отнемане в настоящото производство. Поради това тази сума следва
да бъде приспадната от стойността на имуществото оценено на 610 641,66 лв.
и то да се счита в размер на 543 648,88 лв.
От
стойността на приходите, посочени от вещото лице по допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза следва да бъдат извадени изтеглените средства в
брой в размер на 258321,35 лв., приходите от дарения в размер на 44 635,58
лв. и получените заеми от физически лица
в размер на 35 000 лв. или общо 337 956,93 лв., защото за внесените в
този размер от ответника суми по банковите й сметки на каса в брой средства,
даренията и конкретните заеми липсват доказателства, че те са придобити от
ответника въз основа на установен законен източник на средства. Приетите и
представени декларации от различни лица, които чак през 2016г. сочат, че са
предоставяли заеми или дарения на ответника не представляват годни
доказателства за това, че тези заеми и дарения са били действително осъществени
в периода от 2004г. до 2014г. Тези частни свидетелстващи документи са с
достоверна дата от 09.02.2017г., когато са представени в съда. Те представляват
писмени изявления на физически лица, каквито не могат да служат за
доказателство в гражданския процес, защото за събирането на подобна информация
е предвиден разпита на съответните лица, т.е. тя може да се събере чрез гласни
доказателства, които не могат да бъдат заместени с писмени изявления на лицата.
Посочените в тези документи заеми и дарения не намират и отражение в движението
на сумите по сметките на ответника в процесния
период, поради което съдът не ги кредитира като доказателства, установяващи
посочените факти. Предвид изложеното, се налага извода, че размерът на
приходите на ответника със законен произход в проверявания период е 478 228,61 лв. (816 185,54
лв.-337 956,93 лв.).
Съдът намира, че ищецът неправилно не е
признал законния произход на средствата в общ размер на 72 600 евро
(141 993,29 лв.), които синът на ответника й е дарил чрез превода им по
сметката й в „Корпоративна търговска банка“ АД на 21.07.2010г. и 30.07.2010г. с
единствения аргумент, че той към тази дата е бил само на 22г. и не било
оправдано да се приеме, че е възможно да разполага с толкова средства от
работата му по време на бригада в САЩ. В случая комисията не е взела предвид
осъществената преди това от страна на О.В.продажба на самостоятелен обект в
сграда в бл.***********, гр.София, нотариалният акт по която е вписан в
Службата по вписванията на 30.07.2010г. Получената в следствие на продажбата на
този имот сума, както и притежаваните от него и приятелката му спестявания от
летни бригади в САЩ, за което също са представени достоверни и неоспорени
документи следва да бъдат считани за установен законен източник на средства за
посочените преводи. Поради изложеното, тези суми не следва да бъдат изключвани
от доходите на ответника, нито пък следва да се счита, че процесните
две ателиета са придобити от ответника със средства, за които не е установен
законният им произход.
Предвид изложеното се налага извода, че
установеното несъответствие между имуществото на ответника (543 648,88
лв.) и нетния й доход (478 228,61 лв.) възлиза на 65 420,27 лв.
Така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Относно допустимостта на предявените искове,
съдът намира, че те са допустими, тъй като е спазена процедурата за предявяването
им - повдигнато обвинение срещу М.В. за престъпление визирано в нормата на чл.
22, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), производството и вземане на решение за предявяване на
исковете, след обезпечаването им по реда на чл. 37 и сл. ЗОПДНПИ (отм.).
Наличието на престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от
комисията, като впоследствие наказателното производство и неговият изход нямат
значение за изхода на производството по отнемане на незаконно придобито
имущество. Според уредбата в ЗОПДНПИ, престъпната дейност е само повод за
образуване на проверката от комисията (за да не е проверката произволна), като
впоследствие подлежащите на изследване от комисията предпоставки за отнемането
на имущество са откъснати от наказателното производство и неговият изход няма
значение за изхода на производството по отнемане на незаконно придобито
имущество. Съгласно новата ал. 2 на § 5 от ПЗРЗПКОНПИ обнародвана в ДВ бр. 1/2019 г., неприключилите
проверки и производства пред съд по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на
новия закон - ЗПКОНПИ.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
4.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСГК изтичането на срока за проверка
по чл. 15, ал. 2
ЗОПДИППД
(отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална
пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на
материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от
престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на
проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и
местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или
косвено от престъпна дейност е
инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този
срок.
Поради изложеното,
съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим.
Относно основателността на предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество,
което съгласно чл. 1, ал. 2 от закона е такова, за което не е установен законен
източник. Основание за възникване на правото на държавата чрез Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество
(КПКОНПИ) да започне проверка и да предяви иск по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.) е лицето по отношение на което е поискано отнемане на имущество
да е привлечено като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 22, ал. 1
от закона и в рамките на извършена проверка да е установено, че е налице
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. В § 1, т. 7 от
ДР на ЗОПДНПИ (отм.) е въведено легално определение на израза "значително
несъответствие" и то е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период.
Основателността на предявеният иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установи значително
несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му доход и
това несъответствие да надвишава 150 000 лева за целия проверяван период.
Проверката, която се извършва от комисията, както и от съда обхваща изследване
на имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на
изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници
(трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки, дарения и пр.),
направените през това време разходи и възникналите задължения. От заключението
на съдебно-икономическите експертизи /в кредитирания им вариант/ се установи,
че не е налице значително несъответствие в имуществото на ответника. Напротив,
установи се, че приходите й от законни източници са само с 65 420,27 лв.
по-малко от нейните
разходи и придобитото в проверявания период от нея имущество. Следователно с оглед на разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) и § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ по отношение на проверяваното лице и ответник
М.В., не е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход.
Следва
да се отбележи, че според Тълкувателно решение №4/2021г. на ОСГК на ВКС не
представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват
при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на
ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването
му, в случай че те не са налични в патримониума на
лицето в края на проверявания период, както и че не подлежи на отнемане в полза
на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо
друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в
друго имущество. Предвид това, не е
възможно отнемането в полза на държавата по този ред на равностойността на
средства, за които не е установен законен източник, но които са послужили за
погасяване на кредитни задължения на проверявания и получените суми от кредитите
не са налични у него или не е установено трансформирането им в друго налично
имущество.
Предвид изложеното, след като липсва значително несъответствие
между нетния приход и придобитото имущество от ответника, то не се установи
наличието на незаконно придобито имущество от нея, което да подлежи на
отнемане, затова и мотивираното искане се явява неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
Съгласно чл.154,ал.3 ЗПКОНПИ при подаване на исковата молба комисията не внася дължимата държавна такса и такава не е събирана. Производството по делото приключва с отхвърляне на предявения от КПКОНПИ иск, а съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ
с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото.В
съответствие с тези разпоредби и тъй като изходът на
разглежданото дело се състои в
отхвърляне на исковете, предявени
от ищеца, последният носи отговорност за държавната такса и разноските по
делото. ЗПКОНПИ, който в случая е специален по отношение на ГПК не
предвижда пълно освобождаване от заплащане на държавна такса на КПКОНПИ, а
единствено освобождаване от нейното предварително внасяне. Правомощието за
присъждане на държавна такса, което чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ предоставя на съда, задължава последния да я присъди, независимо
от това коя страна е отговорна за внасянето й съобразно изхода на правния спор. В
този смисъл е и Определение № 1380/26.05.2022 г. постановено по дело №
20221000501408 по описа на Апелативен съд-София.
Следва
да се отбележи и, че съгласно чл.158,
ал.4 ЗПКОНПИ, в случай, че между страните бъде постигната спогодба, държавната
такса за производството се определя върху сумата, за която е постигната
спогодбата, и се поема от страните поравно.Това означава, че КПКОНПИ следва да
заплати половината от дължимата държавна такса по делото, когато то приключва
със спогодба, което отново сочи към заключението, че в случая разпоредбата на
чл.84, т.1 ГПК е неприложима. ЗПКОНПИ по отношение на дължимостта
на държавна такса за образуване на делото от държавно учреждение,
претендиращо публични държавни вземания, въвежда специални правила, които дерогират общото правило на чл.84,т.1 ГПК. Поради това на основание чл.157,ал.2 ЗПКОНПИ ищецът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по сметка на СГС в размер на 17 563,76 лева.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, на ответника се следват разноски в размер на 3038,40
лв. за внесени депозити за вещи лица, заплащането на извършени преводи на
документи и такси за снабдяване с извлечения от банкови сметки и от имотния
регистър.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, ГО,
І-12 състав
-сумата
от 168 лв., представляваща
равностойността на погасен кредит, отпуснат от „БНП П.П.Ф.“
ЕАД;