РЕШЕНИЕ
№ 680
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300501575 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261273 от 21.04.2021 г. постановено по гр.д.№ 9186 по описа за
2020 г. на Районен съд Пловдив, XIV гр.с. се ОСЪЖДА Н. Г. Ч., ЕГН ********** да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на К. В. С., ЕГН **********
и М. Б. С., ЕГН **********, да упражняват правото си на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67653.917.737.1.36 по КК на гр.
Смолян, с площ от 28.85 кв.м., като им осигури достъп до ел.табло (разпределително
табло) с контролни електромери, разположено отдясно на обща входна врата към
офиси в югозападното крило на етаж втори на сграда с идентификатор 67653.917.737.1
по КК на гр. Смолян. ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. С., ЕГН ********** и М. Б. С.,
ЕГН ********** иск за осъждането на Н. Г. Ч., ЕГН ********** да заплати сумата от 2
400.00 лева- обезщетение за пропуснати ползи от наем на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 67653.917.737.1.36 по КК на гр. Смолян за периода от 01.10.2015г. до
01.10.2017г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба на
28.02.2020г. до изплащането. ОСЪЖДА Н. Г. Ч., ЕГН ********** да заплати на К. В.
С., ЕГН ********** и М. Б. С., ЕГН ********** сумата от 800.00 лева разноски за
уважения иск. ОСЪЖДА К. В. С., ЕГН ********** и М. Б. С., ЕГН ********** да
1
заплатят на Н. Г. Ч., ЕГН ********** сумата от 300.00 лева разноски за отхвърления
иск.
Недоволни от постановеното решение са останали и двете страни, които са
подали въззивни жалби против отделни части на решението.
С въззивна жалба вх.№ 276941/07.05.2021 г., подадена от Н. Г. Ч., чрез
пълномощника по делото адвокат Т.С., се обжалва решението в частта, с който е
уважен искът с правно основание чл.109 от ЗС. Във въззивната жалба се излагат
оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и най-вече с
приетото по делото заключение на СТЕ. Оспорват се изводите на районния съд, че
кабелът и таблото са обща част по отношение на отделните обекти и се излагат доводи,
че същите са индивидуална собственост на ответницата. Позовава се на заключението
на СТЕ и изводите на вещото лице за техническата възможност за откриването на нова
партида, собственост на ищците и за поставянето на електромер. Възразява се, че съдът
не е направил разграничение между статута на общото табло на сградата, описано в
заключението на СТЕ, което табло се намирало на място, различно от таблото с
контролните електромери, където се извършвало отчитането на консумираната
електроенергия от отделните обекти в югозападната част/крило/ на сградата. Излага се
хронологията на закупуването на обектите от ответницата и останалите собственици на
обекти, сключването на договор от ответницата с „ЕВН Електроразпределение“АД
гр.Пловдив и откриването на партида на нейно име. Посочва се за заплащането на
контролното табло, в което се монтирани контролните електромери за отделните
обекти. По общо съгласие с останалите собственици на обекти, ответницата заплащала
ел.енергията, отчетена по партидния й номер, след което останалите собственици
правили засичане на контролния електромер на всеки от обектите и всеки
съсобственик възстановявал на ответницата съответната изразходвана ел.енергия.
Посочва се, че след закупуването на обекта от ищците, последните продължили да
заплащат ел.енергия по указания начин. В последствие били отказали да заплатят
подмяната на повредения контролен електромер, отчитащ консумирана ел. енергия в
техния самостоятелен обект с мотива, че нямат подобни уговорки с ответницата.
Предвид изострените отношения между страните, ответницата отказала да предостави
възможност на ищците да ползват за собствения си обект ел.енергия, която се отчитала
по нейната партида и нямала гаранция, че стойността й ще бъде възстановена.
Поддържа се, че районният съд не е обсъдил тези възражения на ответницата, а
постановил решението си в противоречието на всички събрани доказателства. Излага
подробни съображения, че в настоящия казус не е налице хипотезата на чл.109 от ЗС
като сочи, че партидата е открита на името на ответницата, тя е заплати разходите за
откриване на същата, за присъединяването към ел.мрежата на доставчика и за
поставянето на ел.табло със съгласието на останалите съсобственици, поради което не
2
можела да бъде заставяна да осигури достъп до същото. Поддържа се, че за ищците
съществува възможност да си открият партида и да получат автономно ел.захранване.
Моли се да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск по чл.109
ЗС. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил е отговор на тази въззивна жалба от К. В.
С. и М. Б. С., чрез пълномощника по делото адвокат Б.К., с който се взема становище
за нейната неоснователност. Излага се подробно становище по конкретните
оплаквания във въззивната жалба, както и доводи за правилността и
законосъобразността на първоинстанционното решение в обжалваната част. Така се
сочи, че електрическото табло, чрез което се осъществява електрическото захранване
на отделните обекти в сградата е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС,
респективно и че кабелът и таблото стават обща част по отношение на всички обекти,
които обслужват. След монтирането им в сградата, кабелът и таблото изгубили своята
самостоятелност като отделни обекти от правото на собственост и не можели да
принадлежат на трето лице, различно от собствениците, които обслужват /чл.97 от ЗС/.
При това положение, жалбоподателката не можела да бъде собственик на
съоръженията, освен като собственик на обект. С оглед на това всички собственици на
обекти имало право на достъп до таблото. Това положение било създадено от всички
етажни собственици в югозападното крило, вкл. от жалбоподателката, с обособени
обекти без да са предвидени изпълнени отделни кабелни връзки до всяка стая, поради
което били длъжни да се съобразяват с него и да не пречат на останалите да
упражняват правата си. Откриването на партидата не било определящо за правото на
собственост, а създавало само облигационни правоотношения между страните и
следвало да се зачете правото на всеки да ползва ел.енергия. Моли се да се потвърди
решението в частта му по негаторния иск, както и да се присъдят разноските във
въззивната инстанция.
С въззивна жалба вх.№ 277482/12.05.2021 г., подадена от К. В. С. и М. Б. С., чрез
пълномощника адвокат Б.К., се обжалва решението в частта, с който е отхвърлен
предявеният иск срещу Н. Г. Ч. за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в
размер на 2 400.00 лева, както и са осъдени да заплатят на ответницата разноските по
делото от 300 лева. Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението в
обжалваната част е незаконосъобразно и необосновано като постановено в
противоречие на закона и събраните по делото доказателства. Излагат се съображения
за основателността на исковата претенция с позоваването на представения
предварителен договор за наем и събраните гласни доказателства чрез разпита на св.
М., които подробно се коментират. Поддържа се категоричното намерение на
свидетелката да наеме обекта им, поради което тези жалбоподатели са сключили
предварителен договор за наем със свидетелката, който ги обвързвал относно предмет,
цена и срок. Приема се за доказана и причината за наема на помещението от
3
свидетелката. По отношение на размер на иска се позовават на разпоредбата на чл.162
ГПК. Поддържа се, че в случая размерът на вредите е цената в предварителния
договор, определяща размерът на ползите, от които ищците са били лишени за исковия
период. Моли се да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи изцяло
предявения иск по чл.45 ЗЗД. Претендира се присъждането на разноските за двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от Н. Г. Ч.,
чрез пълномощника адвокат Т.С., с което се възразява за нейната неоснователност и се
излагат доводи по отношение на оплакванията в нея. Поддържа се, че предварителният
договор за наем е съставен за целите на съдебното производство с довода, че няма
достоверна дата и е непротивопоставим. Посочва, че не е налице практика за
сключването на предварителен договор за наем и не е ясно какво е наложило
сключването на този договор. В тази връзка се позовава на показанията на св.А..
Излагат се доводи за правилността и законосъобразността на обжалваната част на
решението. Моли се да се остави въззивната жалба без уважение и да се остави в сила
обжалваното решение в тази му част.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирани страни, с правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощени
процесуални представители, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като същевременно въззивният съд
при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално
правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено
оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013
ОСГТК.
Предмет на образуваното първоинстанционно производство са обективно и
субективно съединени искове с правна квалификация чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД във връзка
с чл.51, ал.1 ЗЗД, предявени от К. В. С. и М. Б. С. против Н. Г. Ч..
Ищците твърдят, че са собственици в режим на СИО на СОС с идентификатор
67653.917.737.1.36 по КК на гр. Смолян, ведно с 1, 09 % ид.ч. от общите части на
сградата и 1, 08 % ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е
4
построена сградата. Сочат, че след закупуването на обекта си са установили, че
неговото ел. захранване, както и на всички обекти от етажа /общо 8 бр./ се осъществява
съгласно договор за доставка на електроенергия с „ЕВН Електроразпределение“ ЕАД-
Пловдив, сключен от ответницата. Въз основа на това било поръчано и монтирано ел
табло, в което са поставени 7 бр. контролни електромера, включително за имота на
ищците. Партидата в ЕВН била заведена на името на ответницата, която при
заплащане на изразходваната ел.енергия за всички самостоятелни обекти получавала
възстановяване на сумата от останалите съсобственици в етажната собственост. След
закупуването на имота извършили СМР, които приключили в края на месец февруари
2015 г. През месец март 2015г. установили, че в обекта им няма ел. захранване.
Ответницата им обяснила, че електромерът е повреден. Ищците закупили нов и
поискали от ответницата да се отвори таблото, за да се извърши подмяната, но тя
отказала. Следвало да се разберат с техния продавач, който им поискал някаква сума,
която считал, че му дължали за ремонт от времето преди сделката. С договор за
присъединяване на обекти на клиенти към електроразпределителна мрежа с ЕВН ЕР от
25.09.2015г., обектът бил повторно присъединен. След сключването на договора
установили, че обектът им отново не е захранен с електричество, тъй като ответницата
били изключила предпазителя в контролното ел.табло и била преустановила
захранването на имота им. Ключът от таблото се държал единствено от ответницата и
същата отказвала да им осигури достъп до него, поради което представителите на ЕВН
не могли да осъществят захранването на обекта им с електричество. С тези свои
действия ответницата им пречила да упражняват правото си на собственост върху
притежавания от тях недвижим имот, тъй като не можело да упражняват правото си на
ползване на обекта в пълен обем. Ищците твърдят, че след като предприели действия за
захранването на имота си с електричество, на 12.09.2015 г. сключили Предварителен
договор за наем на недвижимия имот, с който са се задължили да предоставят имота за
ползване на трето лице срещу наемна цена от 100 лева, за срок от 2 години, считано от
01.10.2015г. Договорът за наем не бил сключен, поради невъзможността да осигурят
захранването на имота, поради което претърпели пропуснати ползи. С оглед на
изложеното се иска осъждането на ответницата да преустанови действията си,
изразяващи се с препятстване на достъпа на ищците до контролното ел.табло с
електромери и за осъждането й да им заплати сумата от 2400 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
неотдаването на обекта на ищците под наем на трето лице за времето от 01.10.2015 г.
до 01.10.2017 г., ведно със законната лихва.
С подадения отговор по реда на чл.131 ГПК ответницата Н. Г. Ч. оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни. Не оспорва собствеността на ищците върху
СОС с идентификатор 67653.917.737.1.36 по КК. Посочва, че е собственик на четири
самостоятелни обекта -ателиета на същия етаж, на който се намирали още четири
5
обекта. Твърди, че е сключила договор за доставка на ел.енергия с „ЕВН
Електроразпределение“ ЕАД-Пловдив с партида на нейно име, заплатила и
контролното ел.табло, в което се монтирани контролните електромери за отделните
обекти. По общо съгласие с останалите съсобственици заплащала отчетената
ел.енергия по партидния й номер, след което правили засичане на контролния
електромер за всеки обекти и съсобствениците й възстановявал съответната
изразходвана ел.енергия. След придобиване на собствеността си ищците заплащали на
ответницата електроенергията по указания начин. Впоследствие ищците отказали да й
възстановяват изразходваната електроенергия за обекта им, както и разходите за
ремонт на контролното табло, което довело до влошаване на отношенията им и
ответницата изключила предпазителя в контролното табло. Ответницата твърди, че
като собственик на партидата и на електромерното табло не може да бъде заставена да
предостави достъп до таблото. От друга страна, ищците имали възможност да открият
собствена партида и да си платят за поставянето на табло. Във връзка с изложеното,
оспорва и иска по чл.45 ЗЗД и твърди, че не е причинила вреди, които да бъдат
поправени. Отделно от това намира предварителния договор за съставен за целите на
съдебното производство. С оглед на изложеното, ответницата счита предявените
искове за неоснователни и иска тяхното отхвърляне и присъждането на разноски.
От фактическа страна, от представените писмени доказателства, нотариален акт за
собственост и удостоверение за сключен граждански брак, се установява и не се спори,
че на 09.02.2009 г. ищците са придобили в режим на СИО собствеността на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67653.917.737.1.36 по КК на гр.
Смолян, с предназначение: студио, намиращ се на втори етаж в югозападното крило на
сграда с идентификатор 67653.917.737.1 в ***. Също така по делото не е спорно, че
ответницата е собственик на четири броя самостоятелни обекта - ателиета, намиращи
се на същия втория етаж в югозападното крило на сградата. Не се спори, че на етажа са
обособени общо 8 броя самостоятелни обекта, като останалите три обекта са
собственост на трети лица.
Страните не спорят, че електрозахранването на обектите на втория етаж в
югозападното крило на сградата се осъществява по силата на договор между „ЕВН
Електроразпределение ЮГ“ЕАД - гр.Пловдив и ответницата Н. Г. Ч. от 31.07.2009г.,
представен по делото, при което и партидата в електроразпределителното дружество е
заведена на нейно име. Представени са платежни документи (платежно нареждане,
стокова разписка и фактура) за закупуването от ответницата на ел.табло
(разпределително табло) на 31.07.2009 г., по който въпрос също няма спор, както че в
таблото са монтирани 7 контролни електромера на обектите на етажа. Припокриват се
твърденията на страните, че ответницата е заплащала отчетената по партидния й номер
електроенергия на всички обекти, които суми са й били възстановявани от останалите
собственици в етажната собственост. Също така е и безспорно, че през 2015 г. е
6
ответницата е изключила предпазителя на контролния електромер на обекта на ищците
в разпределителното табло, с което е преустановила електрозахранването на обекта им,
в който смисъл са и изричните изявления на ответницата в отговора на исковата молба
По делото се установява сключването на договор за присъединява към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД от К.
В. С. на 25.09.2015 г. за СОС с идентификатор 67653.917.737.1.36. Представен е и
предварителен договор за наем на недвижим имот от 12.09.2015 г. между КР. В. С. като
наемодател и Б.С.М. като наемател за предоставянето под наем на студио 5 срещу
заплащането на месечен наем от 100 лева и с договорката за сключването на
окончателен договор за срок от 2 години, считано от 01.10.2015 г.
В първоинстанционното производство е прието заключение на СТЕ, от което се
установява, че електрозахранването на клиентите в сградата се извършва от две общи
електромерни табла, монтирани едно до друго, на югозападната фасада на сградата. По
отношение обектите на втория етаж /югозападното крило/, сред които е и студиото на
ищците, се установява, че доставяната до тях електрическа енергия се отчита на
електромер, поставен в едно от общите електромерни табла на външната фасада на
сградата. Захранването с електричеството на обектите на 2 етаж в сградата става с
кабел от клеморед с изходящи предпазители, който тръгва от общото табло на фасадата
на сградата, в което табло се намира електромерът, отчитащ доставяната до тях
електроенергия. Във вътрешността на сградата кабелът минава по общите части и
захранва електроразпределително табло с контролни електромери- седем броя,
отчитащи консумацията на осемте стаи на югозападното крило на втория етаж
сградата. Офисите заемат самостоятелна обособена част от етаж, имат обща врата,
която се заключва, а разпределителното табло с контролните електромери е монтирано
на стената, от дясно на входната врата. В средата на разпределителното табло са
монтирани входящи и изходящи предпазители за офисите. Предпазителите за студио 5
/на ищците/ са изключени. Таблото се заключва със секретен ключ. Обектите на 2 етаж
нямат самостоятелна партида в „Електроразпределение ЮГ“ЕАД, открита е обща
партида на името на Н.Ч. от 2009 г. Ключът на таблото за контролните електромери на
2-ри етаж се намира у ответницата, която им осигурява достъп. Няма осигурено
захранване с електричество за студио 5. Вещото лице посочва, че в общото
електромерно табло /съседно на общото електромерно табло, в което е ситуиран
търговският електромер на ответницата/ е монтиран електромер за захранването на
Студио 5, на 03.10.2015 г. е открит клиентски номер и е издадена измервателна точка.
Към студио 5 не е подадено електрозахранване, тъй като от студиото към таблото не е
подведен кабел, по който да се осъществи захранването, каквото задължение има
клиента по договора. Според вещото лице, от общото електромерно табло до
намиращото се вътре студиото, над входната врата, следва да се изпълни кабелна
връзка, с цял кабел при спазване на Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройство на
7
електрическите уредби и електропроводните линии. Кабелът следва се положи в канал,
да премине в общите части на сградата, съобразена с нейната архитектура, и да
достигне до таблото в Студио 5. При изслушването си в съдебно заседание, вещото
лице поддържа, че кабелът следва да бъде по общите части на сградата, съобразно
заснетата архитектура. Според вещото лице, при наличие в сградата на няколко
потребители за стопански нужди, се предвижда специално въводно устройство за
захранване с кабел. Кабелът тръгва от таблото на „ЕВН“ЕАД, което е на фасадата, за да
премине през общите части и да стигне до апартаментното табло, което е налично –
таблото на ищците. Таблото е в самото студио, над вратата от вътрешната страна. На
фасадата на електромерното табло на „ЕВН“ЕАД до таблото на етажа, който е с
контролните електромери, отива един кабел от главния прекъсвач, оттам тръгват
кабели през контролните електромери, за да захранят отделните офиси. Според вещото
лице, кабелът, който достига до обекта на ищците, не трябва да преминава през
никакви други табла, трябва да е отделен кабел от електромерното табло, който тръгва
от него и достига до таблото, поставено в студиото на ищците. Кабелът трябва да се
положи в канал. Кабелът е захранващ, присъединяване към разпределителната мрежа,
а не част от вътрешната инсталация. Вещото лице, сочи, че таблото на втория етаж не е
на „ЕВН“ЕАД, а таблата на „ЕВН“ЕАД са на границата на собственост, в случая
електромерните табла са извън сградата, на фасадата на сградата.
По почина на страните за доказване на твърдените от тях обстоятелства са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б.С.М. / на ищците/ и
А.И.А./ на ответницата/.
В показанията си св.М. удостоверява за договорка между нея и ищцата С., с която
са се съгласили свидетелката да вземе под наем процесния обект срещу наемна цена от
100 лева, за срок от повече от две години. Посочва, че когато ходила в помещението,
там имало ток. Впоследствие ищцата й се обадила, че няма ток и трябва да сменят
електромера. Не се стигнало до сключването на окончателен договор, тъй като нямало
електрическо захранване. Свидетелката удостоверява, че ползва друг офис под наем,
но наемът не я устройвал, търсила друго помещение под наем. Категорично сочи, че
когато видяла помещението, в него имало ток.
В показанията си св.А. сочи, че е бил пълномощник на Е.С., която в качеството си
на съдружник в едно търговско дружество има правомощията да закупи 8 стаи,
включени в един обособен обект по чл.202 ЗУТ. След това той, Н.Ч. и И.А. са
направили нов проект по чл.202 ЗУТ и разпределили този нов обект на 8
самостоятелни други, от които свидетелят придобил три помещения, ответницата -
четири помещения, а И.А. - едно помещение. Посочва, че още в момента, в който била
реализирана сделката, този целият обособен един обект с 8 помещения е бил придобит
от Е.С., пуснали самостоятелна партида в „ЕВН“ЕАД за заплащане на ел.енергия, като
8
титуляр на тази партида била записана ответницата Н.Ч.. ЕВН поставили две нови
табла извън сградата, в които били поставени електромерите за всички обособени
обекти, като партидата била на името на ответницата. Сочи, че обекта е част от
етажа.За самия втори етаж имало още две крила. „ЕВН“ЕАД сложили електромер за
първоначалния обект по чл.202 ЗУТ, преди разделянето. Било поръчано табло,
заплатено от Н.Ч., което поставили вътре в самата сграда с 8 контролни електромери,
монтирано на етажа. Общият електромер бил долу, партидата се водила на името на
ответницата. Тъй като партидата се водила на името на ответницата, отношенията
били между нея и електроразпределителното дружество. След като направили засичане
по партидата на ответницата на самостоятелното табло, останалите собственици й
плащали, което е изразходвано през месеца. Правили засичане на самото табло,
засичането било произволно, по тяхно решение. При продажбата на помещението на
ищцата С., в помещението имало ток. Посочва, че обектът е бил недовършен. Година и
половина след придобиването на обекта ищцата и съпругът й правили ремонт в обекта,
след което прекратили идването си в обекта. Свидетелят описва състоянието на обекта,
сочи, че в същият не е бил извършван ремонт, запуснат е и няма обзавеждане.
Удостоверява, че е имало заведено гражданско дело между него и ищцата.
Във въззивната инстанция се прие проект по чл.202 ЗУТ за обособяване на
самостоятелни части за обект с идентификатор 67653.917.737.1.17 /от който е обособен
обекта на ищците/, Общежитие на МИП без приложена част „Електрозахранване“.
Прие се писмо от Община Смолян от 13.10.21 г., според което към проекта по чл.202 от
ЗУТ, одобрен на 19.12.2008 г. част „Електрозахранване“ не се открива.
С оглед на така установения от фактическа страна правен спор, настоящият
съдебен състав на ПдОС достига до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.109 ЗС: С разпоредбата на чл. 109 от Закона за
собствеността е регламентирана защитата на собственика на един недвижим имот от
неправомерните действия извършвани от другиго по начин, че да се възпрепятства
упражняването на собственическите права върху този имот. Активно легитимирана
страна по този иск е лицето, което претендира да е собственик, а пасивната
легитимация принадлежи на лицето, за което се твърди да извършва неоснователните
действия, смущаващи собствеността. За да получи търсената защита ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост и на извършването на
неоснователни действия по отношение на неговата собственост.
По делото безспорно се установява материалноправната легитимация на ищците
като собственици на самостоятелен обект в сградата - етажна собственост. От
заключението на СТЕ, което се цени като обективно и компетентно изготвено, се
доказва установения начин на захранване на обекта на ищците с електроенергия, по
който се захранват и всички останали обекти на втория етаж от югозападното крило на
9
сградата. Според заключението, електрозахранването на клиентите от сградата се
осъществява от две общи електромерни табла, монтирани едно до друго на
югозападната фасада на сградата. Тези табла като поставени на границата на
собствеността са собственост на „ЕВН“ЕАД. В едно от общите електромерни табла се
намира електромерът, който отчита електрическата енергия към офисите на втория
етаж от югозападното крило на сградата, който електромер е посочен от вещото лице
като поставен на втория ред, отгоре на долу, на снимка 1 от заключението. Изрична са
изводите на вещото лице, че захранването с електричество на обектите става с кабел,
от клемореда с изходящи предпазители, който преминава по общите части на сградата
и електрозахранва разпределително табло с контролните електромери на обектите на
втория етаж, които контролни електромери отчитат и потребената от всеки обект
електроенергия. При изслушването си вещото лице сочи, че кабелът достига до главния
прекъсвач в разпределителното табло, а от там с кабели през контролните електромери
се захранват отделните обекти. Установява се, че в средата на разпределителното табло
се намират предпазители, от които предпазителят за обекта на ищците е изключен от
ответницата, както и че същата държи и ключа за разпределителното табло. Тези факти
не са спорни и се подкрепя от изявленията на ответницата в отговора на исковата
молба. Защитната теза на ответницата за тези й действия е, че е собственик на
разпределителното табло, тъй като е закупено с нейни средства и партидата в
„ЕВН“ЕАД е открита на нейно име, както и че ищците като собственици на
самостоятелен обект могат да поискат откриването на партида на тяхно име.
Действително няма спор и както сочи вещото лице, титуляр на партидата, по която се
извършва електрозахранването на всички обекти е ответницата, като партидата е
открита през 2009 г. Също така е вярно, че на 25.09.2015 г. ищците са сключили свой
договор за присъединява към електроразпределителната мрежа на „ЕВН“ЕАД. По
силата на този договор последното дружество е следвало да извърши доставката и
монтажа на електромер и предпазител в съществуващо електромерно табло на
сградата, а ищците да проектират, изградят и въведат в експлоатация връзката от
електромерното табло отвън на сградата до разпределителното табло на обекта с
кабел по трасе. В тази връзка по делото се установява от заключението на СТЕ, че в
другото общо електромерно табло на външната фасада на сградата /съседно на общото
електромерно табло, в което е ситуиран търговският електромер с титуляр -
ответницата/ е монтиран електромер за обекта на ищците на 13.10.2015 г. като за целта
е изготвен Констативен протокол от служителите на „ЕВН“ЕАД, на името на ищцата
С. е открита партида и е създадена измервателна точка. По делото се доказва, че по
този договор не е осъществено захранване на обекта ищците. В тази насока
твърденията на ищците са, че представителите на „ЕВН“ЕАД не могли да осъществят
захранването на обекта с електричество вследствие на действията на ответницата. По
делото обаче се доказва, че причина да не се електрозахрани обекта на ищците по
10
договора им от 25.09.2015 г. е липсата на подведен кабел, по който да се осъществи
това захранване, което се включва в задълженията на ищците по договора. Тоест
причината е неполагането на кабел от електромерното табло, в което се намира
електромера на ищците, до таблото в обекта на ищците по реда на Наредба №
3/09.06.2004 г. В тази връзка следва да се отбележи, че кабелът, посредством който се
осигурява електрозахранването до процесното разпределително табло, изхожда от
общото електромерно табло, в който е електромерът по партидата на ответницата, а не
от общото електромерно табло, в който е елекромерът по партидата на ищците. Тоест
със спирането на електрозахранването от разпределителното табло не може да се
обоснове връзка с невъзможността да се захрани обекта на ищците от представителите
на „ЕВН“ЕАД по договора от 25.09.2015 г.
Ищците навеждат довода, че ответницата не им осигурява достъп до
разпределителното табло, в който се намира електромерът им за отстраняването на
повреда в него, а така и за осигуряване на електрозахранване посредством него. По
делото страните не спорят, че от обособяването на самостоятелните обекти на етажа
през 2009 г. до момента, установеният начин на захранване на всички обекти с
електроенергия е чрез кабел от общото електромерно табло до процесното
разпределително табло, а от там и до отделните обекти. Според вещото лице този
начин на захранване е в нарушение на Наредба № 3/09.06.2004 г., тъй като
захранващият кабел от електромерното табло трябва директно да достига до
захранвания обект, а не да минава през друго табло. Така установения начин на
захранване се основава на неформална уговорка на собствениците на обектите на
етажа при обособяването на обектите с проект по чл.202 ЗУТ, който се установява, че е
бил одобрен без данни за част „Електрозахранване“. С този начин на захранване се е
съгласила и ответницата, доколкото и партидата е била открита на нейно име. Така
ответницата е поела риска да носи отговорността за заплащането на потребената
електроенергия от всички обекти на етажа, доколкото във всеки един момент някой от
другите собствениците на обекти или техен приобретател биха могли да откажат да й
възстанови платените суми, така както в случая твърди. Същевременно обаче по
делото се установява, че към момента единственият възможен начин за
електрозахранването на обекта на ищците е по вече възриетия начин от обособяването
на самостоятелните обекти през 2009 г., тоест чрез кабел от общия електромер до
главния прекъсвач в разпределителното табло, а от там и чрез кабел от електромера на
ищците до обекта им. Ето защо и доколкото няма спор, че ответницата ограничава
достъпа на ищците до разпределителното табло за осигуряването на електрозахранване
на обекта им, искът по чл.109 ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен.
Обстоятелството, че ищцата е закупила разпределителното табло не обосновава
различен извод, доколкото същото е предназначено за осигуряване
електрозахранването на всички обекти. Така и обстоятелството, че партидата на
11
електромера е заведената на името на ответницата е без правно значение, тъй като това
касае облигационните й отношения с „ЕВН“ЕАД. Същевременно по делото не се
установява приключване на процедурата по присъединяването на обекта на ищците
към към електроразпределителната мрежа на „ЕВН“ЕАД по договора от 25.09.2015 г.
В допълнение на изложеното и доколкото се доказва, че настоящото фактическо
положение на електрозахранване на обектите не съответства на нормативно
установеното, съдът намира за необходимо да укаже на страните, че следва да уредят
електрозахранването на обектите си по предвидения от закона ред.
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. чл.51, ал.1 ЗЗД: По смисъла на
възприетото в Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012
г., ОСГТК, в случая, че едно лице е било лишено от възможността да ползва
определена вещ /недвижим имот/ поради неправомерно поведение на трети лица, то за
да се уважи иска за пропуснати ползи не е достатъчно да се направи логическо
предположение и позоваване на житейската логика, а наличието на убедителни
доказателства за настъпването на бъдещо сигурно събитие, обуславящо и настъпването
на пропуснати ползи- "установяването на пропуснатата полза се основава на
предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако
длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към
момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо
допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент
от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на
изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се
предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно
изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще
бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят
претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на
длъжника.
В случая претенцията на ищците за обезщетяване се основа на твърдението за
възможността да увеличат имуществото си със сумата от 2400 лева, представляваща
наемни вноски по договор за наем за период от 2 години, договорен за сключване с
предварителен договор. В тази връзка ищците се основават както на представения
предварителен договор на недвижимия имот от 12.09.2015 г., така и на показанията на
свидетеля Б.С.М. /наемател по предварителния договор/ за удостоверяване сигурното
сключване на договора за наем, респективно и за получаването на наемни вноски за
период от две години.
Настоящият съдебен състав на ПОС намира, че от представената доказателствена
12
съвкупност не се обосновава извод за сигурното отдаване на имота под наем в
твърдения от ищците 2 годишен срок, считано от 01.10.2015 г. Твърденията на ищците
са, че са сключили предварителния договор от 12.09.2015 г. след като са предприели
действия за захранването на имота си електричество въз основа на новия договор с
„ЕВН“ЕАД. Установи се, че на 25.09.2015 г. ищците и „ЕВН“ЕАД са сключили
договор за присъединява към електроразпределителната мрежа, който видно от чл.1.2.
е сключен въз основа на предварителния договор от 08.09.2015 г. Предвиденият с
договора от 25.09.2015 г. срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на
съоръженията за присъединяване е три месеца след изпълнението на няколко
кумулативни предпоставки, сред които заплащането на такса за присъединяване;
учредяване на сервитутни права, право на строеж или прехвърляне собствеността
върху имоти и т.н. /чл.4.5, чл.4.6 от договора/ Според чл.1.3 от договора
присъединяването на обекта е предпоставка за извършването на пренос и
разпределение на електрическа енергия.
Изхождайки от гореизложеното, за снабдяването на обекта с електроенергия е
следвало да се осъществи сложен фактически състав, поредица от процедури. С оглед
на това, при подписването на предварителния договор за наем ищците не са могли със
сигурност да предвидят електрозахранването на обекта си към 01.10.2015 г. Това е
така, защото подписвайки предварителния договор към договора от 25.09.2015г.,
доколкото предварителният договор съдържа съществените условия на окончателния
договор, се обосновава извод, че ищците са били наясно с процедурите и сроковете по
договора. Тоест дори и ищците да са предприели действия за електрозахранването на
обекта си, то електрозахранването на обекта към 01.10.2015 г. е било обективно
невъзможно. В този смисъл, независимо, че ответницата да е препяствала
електрозахранването на обекта на ищците, за да са налице пропуснати ползи,
собственикът на имота следва да е имал възможност, съответно и готовност да
реализират твърдените доходи.В случая това не се установява, доколкото при
сключването на предварителния договор за наем, осигуряването на електрозахранване
на имота е било бъдещо несигурно събитие. Представеният предварителен договор за
наем не обосновава различен извод, тъй като същият следва да се цени единствено
относно авторството на страните. Показанията на св.М. също не обосновават
очакваното електрозахранване на обекта към 01.10.2015 г. В тази връзка показанията
на свидетелката, че в имота е имало ток не следва да се ценят, тъй като не става ясно
кога свидетелката е посетила имота, а и защото самите ищци твърдят, че
електрозахранването на имота е прекъснато през март 2015 г., при коети и са
предприели действия за неговото възстановяване със сключването на договор с
„ЕВН“ЕАД. Тоест според твърденията на ищците, електричеството е било спряно шест
месеца преди подписването на предварителния договор за наем, поради което не става
ясно кога свидетелката е посетила имота и е установила, че има ток в него, за да го
13
наеме.
По аргумент на изложеното се налага извод, че ищците при условията на пълно и
главно доказване не установяват сигурното увеличаване на имуществото си, поради
което искът по чл.45 ЗЗД във вр.чл.51, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли като
неоснователен.
По изложените съображения и предвид съвпадането на крайните изводите в
настоящото решение с тези на първостепенния съд, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивните жалби да се
оставят без уважение.
С оглед неоснователността и на двете въззивни жалби, разноските остават за
страните така, както са направени.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261273 от 21.04.2021 г. постановено по гр.д.№ 9186
по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XIV гр.с.
Решението в частта по иска с правно основание чл.109 ЗС подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване
на препис от решението на страните.
В част по иска с правно основание чл.45 ЗЗД във връзка с чл.51, ал.1 от ЗЗД
решението е окончателно е неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14