№ 822
гр. Айтос, 20.12.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110100312 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 130 ГПК.
Производството е образувано от ищеца Г. М. Ш. от гр.Айтос срещу ответника
Прокуратурата на Република България, като с ИМ е предявен иск по чл. 108 ЗС. Ищецът
твърди, че е собственик на процесния автомобил – л.a. Фолксваген, модел Тигуан, с рама
WVGZZZ5NZJW953884, като го закупил с договор за покупко- продажба, сключен на
20.02.2024г. от „КА Кьолн Асекуранц агентур“ ООД, чрез пълномощника му С. С. за сумата
от 6000 евро или 11743,79 лв. На 28.02.2024г. ищецът отправил молба до РП Бургас за
връщане на процесния автомобил, иззет в хода на разследването по ДП № 237 ЗМ- 47/2023г.
по описа на РУ- Айтос с протокол за оглед на местопроизшествие. По молбата му бил
постановен отказ с Постановление от 29.02.2024г., потвърден с Определение №40 от
8.03.2024г. по описа на РС- Айтос. Счита, че ответната страна държи незаконосъобразно
процесния автомобил, т.к. не са налице предпоставките за спиране на досъдебното
производство на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК. Моли ответникът да бъде осъден да му
предаде владението на автомобила и да му заплати направените разноски.
Предявеният иск е процесуално недопустим, обуславящо извод за връщане на ИМ и
прекратяване на производството поради следното. В случая се поставя въпроса за
допустимостта на иск по чл. 108 ЗС срещу Прокуратурата по отношение на движима вещ,
иззета като веществено доказателство; в частност за компетентността на гражданския съд да
постановява предаване на владението върху вещ, представляваща веществено доказателство
по висящо ДП, разгледан в практиката на ВКС по чл. 274, ал.3 ГПК /Определение № 551 от
28.03.2023 г. по ч. гр. д. № 4884/2022 г., 2-ро гр. отделение/. В случая от доказателствата по
делото се установява, че е налице спор за собствеността на вещта между различни лица -
ищецът, „КА Кьолн Асекуранц агентур“ ООД и „ЕУРОПКОН“ ООД. В случая съдът намира,
че процесният лек автомобилът, иззет като веществено доказателство по цитираното ДП, се
държи от прокуратурата на основание чл. 113 НПК, предвид възникналия спор относно
собствеността върху него между посочените лица. След приключването му за Прокуратурата
ще възникне задължение да върне вещта на признатия за собственик въз основа на
съдебното решение - чл. 113 НПК. В такава ситуация Прокуратурата не е надлежен ответник
по иска за собственост, защото не оспорва правото на собственост, а осъществява държане
върху вещта по силата на закона, което държане е ограничено времево до разрешаването на
гражданскоправния спор за собствеността. До приключване на спора държането на
автомобила от разследващите органи не е лишено от правно основание, а е основано на
разпоредбата на чл. 113 НПК, като в тази връзка следва да се имат предвид и разясненията
на ТР № 2/2014 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което за прилагането от прокурора в
1
производство по чл. 111, ал. 2 НПК на разпоредбата на чл. 113 НПК не трябва да е налице
висящо производство пред съда, за да се приеме, че е налице спор за право относно
собствеността на вещта, а е достатъчно да са налице претенции на две или повече лица за
връщането й /както е и в настоящия случай/. Освен това не се твърди съществуването на
извънсъдебен спор между ищеца и Прокуратурата относно собствеността на лекия
автомобил. С предявения иск срещу Прокуратурата ищецът не цели защита на свое
накърнено материално право, а излага предположения за евентуално препятстване на негови
права в бъдещ неопределен момент и с оглед спиране на ДП на осн.чл.244 НПК, което не е
достатъчно да обоснове правния интерес от предявяване на иска срещу Прокуратурата на РБ
на този етап от развитието на отношенията между тях. Не е необходимо в случая
Прокуратурата на РБ да бъде обвързвана със силата на пресъдено нещо на решението по
спор за собственост, доколкото автомобилът е задържан като веществено доказателство по
чл. 111, ал. 1 НПК и чл. 113 НПК. При евентуален последващ /нов/ отказ от страна на
Прокуратурата на РБ да върне автомобила, е предвидена съдебна защита по реда на чл. 111,
ал. 3 НПК.
С оглед изложеното
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА ИМ вх. №11669/19.03.24г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №
312/24 г. по описа на съда.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седм.срок от получаване на
съобщенията до страните пред ОС Бургас.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2