Р Е
Ш Е Н
И Е
№
265
16.04.2019 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №112 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Т.Д.Т. ***, подадена чрез пълномощника му адв.М.М., против Агенция „Митници“, с адрес гр.С., ул.„Г.С.Р.“ №***.
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №1361/2018 г. по описа на Районен съд – Хасково, по което с Решение №365/17.10.2018 г. е било потвърдено Наказателно постановление №537/03.09.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, и по КАНД №1071/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково, по което с Решение №1081/15.01.2019 г. е било отменено решението на районния съд, както и потвърденото с него наказателно постановление. С исковата молба се претендира и законна лихва върху сумата от 600 лева, считано от деня на постановяване на решението на Административен съд – Хасково, до окончателното ѝ изплащане.
Ответникът по иска, Агенция „Митници“ – София, в писмен отговор, подаден чрез пълномощник, оспорва иска, като счита същия за неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, платени в двете инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита исковата претенция за основателна и доказана, поради което предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С Наказателно постановление (НП) №537/03.09.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, издадено въз основа на АУАН №265/20.04.2018 г., на ищеца Т.Д.Т., за извършено на 06.02.2018 г. административно нарушение по чл.126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), и на основание същата норма е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Наказателното постановление е било оспорено
от ищеца пред Районен съд – Хасково, където е било образувано АНД №1361/2018 г.
по описа на съда, по което с Решение №365/17.10.2018 г. съдът е потвърдил НП №537/03.09.2018
г. на Началника на Митница Пловдив.
Настоящият ищец подал касационна жалба против постановеното от районния съд решение
пред Административен съд – Хасково, който с Решение №1081 от 15.01.2019 г.,
постановено по КАНД №1071 по описа на съда за
Видно от доказателствата, съдържащи се в АНД №1361/2018 г. и КАНД №1071/2018 г. (приложени по настоящото в оригинал), в производствата пред Районен съд – Хасково и Административен съд – Хасково Т.Д.Т. бил представляван от адвокат М.Т.М., който е изготвил жалба и писмено становище против наказателно постановление №537/03.09.2018 г., както и касационната жалба и писмено становище против Решение №365/17.10.2018 г. на Районен съд – Хасково.
За да представлява Т.Д.Т. в производството по АНД №1361/2018 г. пред Районен съд – Хасково адвокат М.Т.М. *** е бил надлежно упълномощен, което е видно от подписаното от Т. пълномощно, копие от което е приложено на лист 23 от АНД №1361/2018 г. За защита в производството против НП №537/03.09.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, Т.Д.Т. сключил с адвокат М.Т.М. Договор за правна защита и съдействие с предмет: „Правна защита и процесуално представителство по АНД №1361/2018 г. по описа на Районен съд – Хасково“, за възнаграждение на стойност 300 лева, копие от което е приложено на л.22 от делото на районния съд. Уговорената сума е била заплатена на адвоката в брой.
Адвокат М.Т.М.
е бил надлежно упълномощен да представлява Т.Д.Т. и по КАНД №1071 по описа за
На 15.01.2019 г. Административен съд – Хасково е постановил окончателното Решение №1081 по КАНД №1071/2018 г., с което е отменил Решение №365/17.10.2018 г. по АНД №1361/2018 г. на Районен съд – Хасково, както и НП №537/03.09.2018 г. на Началника на Митница Пловдив.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Агенция Митници гр.София. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно постановление №537/03.09.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, което е отменено с Решение №1081/15.01.2019 г. по КАНД №1071/2018 г. на Административен съд – Хасково. Незаконосъобразният акт е издаден от орган в структурата на ответната Агенция Митници, която е юридическо лице, съгласно чл.3 от Устройствения правилник на Агенция Митници и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия, като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление №537/03.09.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, е процесуално допустима и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Окончателното Решение №1081/15.01.2019 г. по КАНД №1071/2018 г. на Административен съд – Хасково, с което е отменено Наказателно постановление №537/03.09.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в общ размер на 600 лева, представляващи заплатена от ищеца сума за процесуално представителство по АНД №1361/2018 г. на Районен съд – Хасково и КАНД №1071/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково, съдът намира, че от събраните доказателства, в тяхната съвкупност, действително се установява заплащането на тази сума от страна на ищеца Т.Т. на адвокат М.М.. На първо място обстоятелството по заплащането ѝ не е било оспорено от страна на ответника, който не е оспорил и приетите като писмени доказателства по делото Договори за правна защита и съдействие, сключени между Т.Т. и адвокат М.М., в които е отразено заплащането на сумите от по 300 лева по АНД №1361/2018 г. на Районен съд – Хасково и КАНД №1071/2018 г. на Административен съд – Хасково. Представени са и Пълномощни, находящи се съответно в кориците на АНД №1361/2018 г. и КАНД №1071/2018 г., като няма спор, че договарянето и заплащането на сумите касае точно тези дела, по които е била извършена правна защита и съдействие от адвокат М.М., във връзка с оспорване на Наказателно постановление №537/03.09.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, отменено с Решение №1081/2019 г. по КАНД №1071/2018 г. на Административен съд – Хасково.
По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното постановление, се явява основателна, а с оглед ангажираните писмени доказателства – и доказана.
Предвид отмененото по съдебен път
наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди,
съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, представляват пряка и
непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 г. на
ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред
административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на
това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Предявеният иск е доказан и по размер.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
исковата претенция следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден
да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото
като незаконосъобразно с окончателно съдебно решение Наказателно постановление
№537/03.09.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, ведно със законната лихва
върху тази сума, която, съгласно трайната актуална практика на ВАС, е дължима
от датата на предявяване на исковата молба – в случая от 25.01.2019 г.
Съдът намира за неоснователно алтернативно
направеното възражение на ответната страна за прекомерност на адвокатските
възнаграждения, заплатени по АДН №1361/2018 г. и КАНД №1071/2018 г., тъй като възнагражденията
са били определени в минимален размер от по 300 лева, съобразно чл.18, ал.2,
във връзка с чл.7, ал.2, т.1 и чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и отговарят на фактическата
и правна сложност на делата, както и на обема от извършената работа от адв.М.М..
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски в общ размер на 410 лева, от които 10 лева – внесена държавна такса и 400 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция Митници, с адрес: гр.С., ул.„Г. С. Р.” №***, да заплати на Т.Д.Т., ЕГН ********** ***, сума в размер на 600 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №537/03.09.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Агенция Митници, с адрес: гр.С., ул.„Г. С. Р.” №****, да заплати на Т.Д.Т., ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: