№ 417
гр. Пазарджик, 08.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Димитър Б. Бишуров
Асен В. Велев
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20245200600373 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
Жалбоподателят - частен тъжител и граждански ищец Б. А. С.,
редовно призован, явява се лично. За него се явява и адвокат И. В., редовно
призован от предходно заседание.
Жалбоподателят - подсъдим Р. Т. П., редовно призован, се явява лично
и с адв. С. Л., представя пълномощно.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Адв. Л.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА
И СЕКРЕТАРЯ.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Съдът ПРИКАНИ страните към спогодба. Такава не се постигна.
Адв. В.: Поддържам въззивната жалба. Считам подадената жалба от
защитникът на подсъдимия за неоснователна. Няма да соча доказателства.
1
Адв. Л.: Поддържам първоначалната си жалба, както и допълнителната
такава. Считам, че жалбата на частният тъжител е неоснователна. Нямам
искане за събиране на нови доказателства.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. В.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля да уважите жалбата,
като приемете изложените в нея доводи. Считам, че в мотивите си
пъвоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че на процесната
дата, подсъдимият е нанесъл удар с лакът в областта на корема на тъжителя. В
тази връзка, съдът е подложил на един обстоен анализ събраните по делото
доказателства, като подробно коментира, кои смята за достоверни и кои смята
за неотносими към предмета на доказване по делото. Съдът, в мотивите си е
изложил, че приема изложената от свидетелите А. М., В. А. и С. Н.,
фактическа обстановка, като техните показания са взаимно допълващи се и
непротиворечиви. И тримата са очевидци на случилото се и подробно
обясняват и изясняват фактическата обстановка, която е идентична с тази,
изложена в тъжбата на пострадалия. Няма подробно да анализирам мотивите
на РС в тази част, но считам, че неправилен е извода на съда, че не е налице
причинно-следствена връзка между удара, които е нанесен от страна на
подсъдимия на тъжителя, и полученото кръвоповръщане. Съдът се е базирал
на заключението на вещото лице, което обаче коментира направения извод на
съда, не във връзка с първоначалната хоспитализация на тъжителя, а във
връзка с повторната му такава, която е станала 20 дни по - късно и наистина,
във връзка с тази повторна хоспитализация, вещото лице казва, че няма
травматичен генезис нейното получаване. Ние не оспорваме това. Очевидно е,
че втората хоспитализация има друга причина, но първата хоспитализация,
когато е получил кървене и повръщане на следващия ден, след удара,
безспорно е причинена от самия удар. В тази връзка, вещото лице няма
коментар. Заключението му не обхваща първоначалната хоспитализация и
затова ние базираме нашия извод на съдебно - медицинското удостоверение,
където е отбелязано, че контузията на гръдния кош и коремната област, е
довела до кръвоповръщане, овладяно без оперативна намеса. Именно това е
травмата причинила престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. В тази връзка е и
2
медицинската документация, издадената епикриза, от която е видно, че
полученото кръвоповръщане е в причинно-следствена връзка с нанесения
удар. В този смисъл моля да уважите нашата въззивна жалба и ни присъдите
сторените разноски.
Адв. Л.: Уважаеми окръжни съдии, както казах, когато ни приканихте
към спогодба, между страните има утежнени процесуални отношения. Имаше
дело от общ характер срещу настоящия частен тъжител, настоящото от частен
характер дело срещу моя клиент, както и едно срещу неговата майка, което се
водеше пак от същият частен тъжител за обида. Прави впечатление, че по
всички три дела, основните свидетели на частното обвинение, са едни и същи,
а именно тези, които бяха разпитани в настоящия процес, пред първата
инстанция. Съдът е дал вяра на техните показания, макар, че според мен, те са
противоречиви и не кореспондират с една чисто житейска ситуация в която
свид. М. заяви, че когато подсъдимия П. е нанесъл удар на Б., двамата са били
един срещу друг. Как съда мотивира удар с лакът в корема, когато
участниците са във фронтално положение един спрямо друг, защитата може
само да гадае. Другите двама свидетели – очевидци, са безследно изчезнали,
когато изпратените от РУП-гр. Пазарджик полицаи, свидетелите И.Г. и Н. Р.,
търсят точно такива, за да им запишат данните в докладните си. Интересни за
изводите и на съда, по отношение на агресивното поведение на подзащитния
ми и доводите в полза на частния тъжител, за оправданата му защита, която
обаче в пъти надвишава по своята сила и интензитет атаката, доколкото
въобще е имало такава. Както вече споменах, неясно защо са пренебрегнати
показанията на единствените обективни и безпристрастни свидетели –
двамата полицейски служители Г. и Р.. Те са категорични в показанията си,
макар да нямаха пълен спомен, възстановиха го чрез прочитане на докладните
- записки, че на място са заварили само подсъдимия П. и майка му, като
първият е бил с подута и зачервена скула, което е наложило и повикване на
Спешна помощ. Свидетели очевидци, въпреки усилията им, не са установени.
Частният тъжител е стоял настрани и не е развил никакви оплаквания от
агресивно поведение и удари от страна на моя клиент. Съставен му е протокол
за предупреждение, които същият е подписал без възражения. Прави
впечатление, че първостепенният съд е силно загрижен за нарушените права
на С., тъй като в мотивите се твърди, че вниманието на полицаите било
насочено само и изцяло към П., затова първият бил игнориран, а разпитан
3
задълбочено за първи път, едва в хода на образуваната полицейска проверка.
Там пострадалият и частен тъжител в настоящия процес, е завил, че П. го е
ударил в гърдите, а не в корема, но съда и за това е намерил оправдаващ
отговор. Никъде в мотивите си, първата инстанция не е коментирала довода
ни, защо частния тъжител, в качеството му на подсъдим по наказателно от общ
характер дело № 564/2023 г. по описа на РС – Пазарджик, е сключил
споразумение с Районна прокуратура – Пазарджик за нанесена средна телесна
повреда на подсъдимият в настоящия процес - Р. П., без да развие тези си
доводи, които прави в настоящия процес, а именно че е бил нападнат, първи е
получил удар и е отговорил при условията на неизбежна отбрана или
евентуално при превишаването на нейните предели, а ги развива именно в
настоящото наказателно от частен характер производство, стремейки се да се
превърне от агресор в жертва. Според мен, в това производство беше объркана
цялата логика на наказателното право, както и ролята на специалната и
генералната превенция. За един и същи случай, се водят две отделни
наказателни производства, като и двамата участници биват признати за
виновни и наказани, макар единия за най-леката форма на телесна повреда, а
другия за средна телесна повреда от чийто последици, видно от представените
медицински документации, все още не може да се възстанови. Твърдим, че в
настоящия процес ние следвахме стриктно процесуалните правила и бяхме
принудени да се съобразяваме с процеса воден срещу нас, макар че дори не
бяхме уведомени, че ДП по което беше пострадал моя клиент е приключило
със споразумение. В настоящия процес бяхме изправени в ролята да се
защитаваме срещу едно нелепо и недоказано обвинение, неподкрепено нито
от съдебно-медицинската експертиза, нито от събраните в наказателното
производство от общ характер, гласни и писмени доказателства, изключае
групата свидетели, които коментирах вече. Предвид изложеното Ви моля да
ревизирате атакувания съдебен акт и отмените изцяло първоинстанционната
присъда и вместо нея постановите нова с която да оправдаете подсъдимия Р.
П. с всички произтичащи от това законни последици. Претендираме
направените деловодни разноски и пред двете съдебни инстанции. По
отношение жалбата на колегата В. в качеството му на повереник на частния
тъжител, смятам, че същата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна. В този смисъл, моля за вашата присъда.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия Р. Т. П.: Съгласен съм с
4
казаното от адвоката. Пред Бог, пред мен и Вас, пред семейството ми,
заявявам, че не съм докосвал този човек с пръст. Всичко това срещу мен, е
една тактика на неговата защита.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия Р. Т. П.: Моля да бъда оправдан.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе със съдебния си акт в
законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5