РЕШЕНИЕ
№ 2072
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330107221 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против Р. М. О., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 1543.85 лева – главница, представляваща стойността на
неплатената топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2020г. по партидата на
длъжника за обект на потребление *** и сумата от 43.05 лева – обезщетение за забавено
плащане за периода от 02.11.2019 г. до 10.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.12.2020 г. до
окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16620/2020 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие
по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. П.. Твърди, че
в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника, като
собственик на имот, находящи се в ***. Търговецът извършващ дялово разпределение на
топлинна енергия „Бруната“ ЕООД е разпределил за имота на ответника топлинна енергия
за отопление в размер на 1445.51 лева, за сградна инсталация в размер на 147.93 лева и
услуга разпределение – 31.68 лева. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок.
Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16620/2020 г. по описа на ПРС.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за ищеца се
породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.
Претендират се разноски в двете производства.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с
който заявява, че с ищеца е постигнал споразумение за плащане на процесните суми.
1
С молба от 20.08.2021 г. ищецът заявява, че поддържа исковете, прави искане за
произнасяне с решение при признание на иска от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 16620/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира, че са налице предпоставки по чл. 237 от ГПК – с отговора на исковата
молба ответникът е признал изцяло предявения иск, признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, признанието е направено лично от ответника. С молба от
20.08.2021 г., както и в първото по делото заседание ищецът е поискал да бъде постановено
решение съобразно признанието на иска.
Предвид изложеното срещу ответника ще следва да се постанови решение при
признание на иска, с което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по
същество по аргумент на чл.237 ал.2 от ГПК.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право се пораждат за ищеца, доколкото ответника с
поведението си е дал повод за завеждане на делото като не е заплатил падежирали свои
задължения за доставена и потребена топлинна енергия. Ищецът доказа следните разноски -
81.74 лева разноски в заповедното производство, от които 31.74 лева – държавна такса и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.
В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 75 лева – платена
държавна такса. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство,
което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1,
вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо за исковото
производство ответникът дължи на ищеца заплащане на разноски в размер на 175 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. М. О., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес
на управление:*** сумата в размер на 1543.85 лева – главница, представляваща стойността
на неплатената топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2020г. по партидата на
длъжника за обект на потребление *** и сумата от 43.05 лева – обезщетение за забавено
плащане за периода от 02.11.2019 г. до 10.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.12.2020 г. до
окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16620/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Р. М. О., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37, сумата в общ размер на 175 лева – разноски в исковото
производство и 81.74 лева – разноски по ч.гр.д. № 16620/2020 г. по описа на ПРС.
2
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3