Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260533
гр.Русе, 15.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на шестнадесети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Виржиния Караджова
при
секретаря Красимира Стоянова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 101 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищцовата
страна “ФОРЕЛ“ ЕООД-София /в ликвидация/, представлявано от ликвидатора М.Й.М.,
твърдят, че въз основа на подадено от тях заявление по чл.417 от ГПК било
образувано ч.гр.дело № 1317/2018 г. по описа на РРС.В него производство срещу
ответника били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
сумата от 86 869,02 лева, включваща вземания за вреди от 84 663,04 лв.-липса
по сметка 501 ”Каса” и за разход на гориво от 2 205,98 лв. за периода
20.04.2010 г.-23.07.2012 г. по Акт за начет № 11-04-2/16.01.2017 г., както и за
33 674,19 лв.-лихва за забава за времето 08.04.2014 г.-30.01.2018 г.,
срещу което длъжникът подал възражение в предвидения в закона срок.
Твърдят,
че при извършена финансова проверка от Агенция за държавна финансова инспекция
били констатирани вреди за дружеството, изразяващи се в липси по сметка 501
”Каса” от 84 663,04 лв. и липса на първични документи за разход на гориво
от 2 205,98 лв., ангажиращи на основание чл.21 ал.1 т.2 във вр. с чл.23 т.1 и чл.26 от Закон за държавната финансова
инспекция, пълната имуществена отговорност на ответника в качеството му на
ликвидатор на ”Форел” ЕООД през периода 20.04.2010
г.-23.07.2012 г., включително и за законната лихва.В тази връзка били съставени
Доклад № ДИ1СФ/16.01.2017 г. и Акт за начет № 11.04.2/16.01.2017 г.Сочат, че
вземането за лихви за периода 08.04.2014 г.-16.01.2017 г. възлиза на
24 528,08 лв.Твърдят, че насрещната страна не е възстановила описаните
по-горе вреди, настъпили за “Форел” ЕООД /в
ликвидация/.
Искат
да се признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените
суми по ч.гр.дело № 1317/2018 г. по описа на РРС.Търсят се разноски по делото.
Ответникът
Д.Л.П. счита исковете за недопустими.Оспорена е представителната власт на
ликвидатора, като се сочи, че според чл.7 ал.12 от Учредителния акт на “Форел“ ЕООД, решения
за завеждане на искове срещу управителя, респективно ликвидатора, се вземат от
собственика на капитала-МЗХ, каквото по делото няма представено.
По
същество на спора ответникът счита, че не са налице предпоставки да се ангажира
отговорността му в качеството на бивш ликвидатор на ”Форел”
ЕООД през процесния период. Оспорва наличието на виновно противоправно поведение
от негова страна, което да е причинило щета на ищеца.Сочи, че размерът на последната,
установен с акта за начет, е общо за 86 869,02 лв., равняващи се на
внесени на 10.05.2010 г. по сметка на дружеството суми от вече освободения
тогава ликвидатор Н. Н.от 12 710 лв. с посочено основание-заплатена от ”Агро Офис” ЕООД цена по договор за продажба на имот 000693,
(вн.б. № 03200В-АЕ-9039/Д), 23 000 лв.-по
договор за продажба на имот 000537 (вн.б.032В-АЕ-9038.70),
21 120 лв.-цена по договор за продажба на имот 011374, както и от името на
”Еколекс” ЕООД доплащане по договор за продажба на РС“Скравена“
в размер на 30 000 лв.
Твърди,
че на 11.05.2010 г. това лице го потърсило по телефона и заявило, че погрешно е
внесло парите по сметка на ”Форел” ЕООД /л/ и поискало
връщането им.Н.Н.пояснил, че се касае за доплащания и
плащания на продадени от него, в качеството на ликвидатор, имоти през 2007 г. и
2008 г.Заявил, че дружествата-купувачи извършили плащания в полза на друг
търговец в ликвидация, който Н.Н.представлявал,
поради което и се объркал по коя сметка да внесе парите.
Сумите,
които последният поискал да му бъдат възстановени, се отнасяли за НА за покупко- продажба акт № 33, том ССLХIII,
вх.рег.№ 102002, дело 70351/18.12.2007 г. на СВ-гр.София, НА за покупко- продажба акт № 151, том LVII, дело
15095, партидна книга 20283, стр.20337, с вх.рег №
23630/ 18.04.2007 Г. на СВ-гр.София, НА за покупко-продажба акт № 150, том 57,
дело 15097, с вх.рег. № 23629/18.04.2007 г. на СВ-гр.София и НА за покупко-продажба
№182, том IV, дело 907, партидна книга 20283, стр.20337 на СВ-гр.Ботевград.С
процесиите актове, след проведени търгове с тайно наддаване на 17.04.2007 г. и
на 17.12.2007 г., по реда и условията на чл.15-15е от ПРУПДТДДУК,
ликвидаторът осребрил като продал
имущество на ”Форел”
ЕООД /л/ на дружество ”Агро Офис” ЕООД следните имоти, представляващи рибарници-ПИ
№000537 с площ 34 762 кв.м в землището на язовир Искър, район Панчарево,
гр.София, за сумата 23 000 лв., платени в брой в касата на дружеството
преди изповядване на сделката, ПИ № 000897 в м.”Язовир Искър-Татарски брод”,
район Панчарево, гр.София, с площ 65 093 кв.м за сумата 39 651 лв.,
получени по банков път преди подписване на нотариалния акт, и ПИ № 000896 с
площ от 34 5702 кв.м за сумата 209 801 лв., получена от дружеството чрез банков
превод от купувача преди подписване на нотариалния акт.
На ”Еколекс” ЕООД били продадени ПИ № 000095 с площ от 151,998 дка и ПИ № 000199 с
площ 121,002 дка, рибарник в землището на с.Скравена, община Ботевград, за
общата цена от 341 000 лв.,платена по банков път.
Към
този момент седалището на дружеството било
в гр.Етрополе, където респ. била и документацията.Ответникът казал на Н.Н., че ще провери в счетоводството дали действително се
касае до грешка и че ще му възстанови сумите,
след като от страна на МЗХ бъде приет изготвения годишен доклад за
дейността му като ликвидатор на “Форел” ЕООД за 2009
г.
Д.П. твърди,
че след като се запознал с протокола, с който бил приет ГФО за 2009 г., с
доклада на бившия ликвидатор, и с
нотариалните актове за продажбата на имотите, предоставени му от
счетоводителката Ц.Ц.Н., след поясненията на
последната, че дружеството няма вземания във връзка с тези сделки, осъществени
по време, когато тя вече е била на съответната длъжност, поетапно възстановил
на Н.Н.исканите средствата.
Сочи,
че на стр.2 в заключението на акта за начет, финансовият инспектор кредитира
неоснователно обясненията на ликвидатора М.М. относно
фактическата обстановка за продажбата на имотите и ги приема, въпреки че
противоречат на съдържанието на посочените нотариални актове и съставените и
приети ГФО за стопанските 2007 г. и 2008 г., докладите на ликвидатора,
независимо, че основанията за касовите преводи не съответстват с тях по
съдържане.Счита, че от ГФО на ”Форел” ЕООД (в
ликвидация) и от нотариалните актове се установява, че сумите от продажбата на
рибарниците са били платени напълно в брой и по банков път и в отчетите на
дружеството не фигурират вземания от клиенти.
Намира,
че липсва яснота по въпроса какви анекси е сключил действащия тогава ликвидатор
Н.Н.с двете дружества и какви предварителни договори
за продажба, след като е провел търгове с тайно наддаване за продажбата на
имотите на ”Агро Офис” ЕООД и актовете са били
издадени на следващия ден.Счита, че ако се приеме, че сумите, внесени на 10.05.2010
г., са били цени за продадените рибарници и същите не са били платени, и при
положение, че стойностите не съответстват на тези, вписани в нотариалните
актове и в тръжните документации, за които е било получено разрешение от МЗХ и
е била издадена съответната заповед, то вредата за търговеца в ликвидация е
била нанесена още с продажбата на поземлените имоти на 18.04.2007 г., на
18.12.07 г. и на 22.05.2008 г. от действащия тогава ликвидатор Н.Х.Н..От друга
страна сумите, които последният внесъл на 10.05.2010 г. не съответстват на
посочените като получени от дружеството в ликвидация от продажбата в
нотариалните актове с изключение на цената от 23 000 лв. за ПИ № 000537.
С
оглед изложеното, намира, че неправилно финансовият орган е приел, че
постъпилите суми по сметка на дружеството на 10.05.2010 г. в общ размер на 86
830 лв. са имущество на ”Форел” ЕООД /л/.Счита, че те
нямат характера и не са с произход от имущество на дружеството в ликвидация за
2010 г.Сочи, че от предявения му акт за начет не става ясно от какъв произход са тези средства.В приложеното банково
извлечение е видно, че сумите са били внесени от предшественика му, като
плащане и доплащане за продажба на имоти през 2007 г. и 2008 г.В нотариалните
актове за продажба на тези имоти е
записано, че продажната цена е платена в брой и по банков път.Следователно
парите е следвало да са постъпили в касата на дружеството още през 2007 г. и
през 2008 г, а не три години по-късно през 2010 г.Намира, че относно
съществения за спора въпрос какво представляват тези средства и с какъв
произход са, не се съдържат констатации в акта за начет.Не са обсъдени и
съпоставени балансовите салда за периода 2007 г. и 2008 г. и съответно през
2009 г. на сметките, отчитащи вземания от “Клиенти” 411 и сметките от група 70
за осребрено имущество, както и изписаните активи по балансова стойност през
2007 г. и 2008 г. и ГФО за същите години.
По
изложените съображения оспорва констатациите, че процесиите суми, постъпили на
10.05.2010 г., представляват имущество на ищеца
към 2010 г. Твърди,че не е приемал тези суми като парични средства в
брой в касата на дружеството, а в счетоводните книжа следва да има подписани от
Н.Н.документи за възстановените пари.
Счита,
че тенденциозно органът за финансов контрол не е изследвал на какво основание
са постъпили средствата по банковата сметката на дружеството.В производството
по финансова инспекция останал неизяснен произхода на тези суми и не било
поискано обяснение от ликвидатора Н.Н.защо е внесъл
парите по сметка на дружеството и защо е настоял впоследствие да ги получи обратно.В тази връзка възразява срещу дължимостта на установената сума с акта за начет, като
твърди, че тя не е част от имуществото на дружеството.
Счита,
че не е било изяснено и защо действащият тогава счетоводител, назначен от Н.Н., не е осчетоводил внесената от последния сума през 2010 г. в размер на 86
830 лв., надлежно през периода, в който са били осребрени активите в
ликвидационното производство.В тази връзка намира, че сумите не следва да
участват при формиране на касовата наличност на дружеството, защото те са
постъпили без основание по сметката на ищеца, без да са имущество на ЮЛ.
Прави
възражение за недължимост на сумата и поради погасяването
й по давност.Твърди, че постъпилата по сметка на дружеството сума от
86 830 лв. била изтеглена от него, за да се възстанови пари на бившия
ликвидатор Н.Н.на следните дати: 15.07.2010 г., на 13.08.2010 г., на 17.08.2010
г., на 18.08.2010 г., на 20.08.10 г. и на 03.09.2010 г.Счита, че при
съобразяване нормата на чл.27 от ЗДФИ и чл.111 б.”б” от ЗЗД, че имуществената
отговорност се погасява с изтичане на 5 години от момента на причиняване на
вредата, предмет на акта за начет, включително и за лихви, са погасени по
давност.
Не е
съгласен и с периода на проверката.Сочи, че правомощията му на ликвидатор били
от 20.04.2010 г. до 31.12.2011 г., след която дата договорът му не бил
подновен.В тази връзка счита, че не може да носи отговорност за времето след
31.12.2011 г.
По претенцията
за неотчетено гориво за 2 205,98 лв., твърди, че за периода, през който е
представлявал дружеството, е изготвял всички необходими първични документи,
включително е ползвал и услуги на счетоводител.Първоначално това бил служител, който при встъпване на
ответника като ликвидатор, работил в дружеството.Впоследствие били ползвани
услугите на счетоводна къща.Твърди, че е предал всички отчетни документи за
ползваното гориво и те са налични в счетоводната документация на дружеството,
респ. при следващия назначен ликвидатор на ”Форел”
ЕООД /л/.Счита за несъстоятелни доводите,
посочени в акта за начет за непризнаване на разходите по това
перо.Констатациите, засягащи сумата от 2 205,98 лв. били направени
формално, без да се съобрази основен
принцип в счетоводството-предимство на съдържание пред форма.
Счита
за неоснователно приобщеното съдържание на протоколи от 19.02.2013 г. и от 08.04.2014
г., с които се твърди, че той е предал на следващия ликвидатор М.Т. “първични документи”.Оспорва
тези документи, като твърди, че не са подписани от него.Позовава се на
непълнота в съдържанието на протоколите.Намира, че от последните не става ясно
кой на кого е предавал, кой е авторът на протокола за имуществото, както и за
кое дружество става въпрос.Сочи, че протоколите са изготвени извън проверявания
период, определен в заповедите за финансова инспекция.
Счита,
че в нарушение на процесуалните правила, констатациите за времето 20.04.2010
г.-23.07.2012 г. се основават на изводи от Акта за начет и се ангажира
отговорността му въз основа на счетоводни книжа и разпечатки от счетоводната
система на дружеството, неподписани от счетоводителя и от ответника.Оспорва да
е било установено от финансовия орган по контрола, че всички изтеглени суми са
били получени от него, така, както е отразено на стр.14 в Акта за начет.Намира,
че е невъзможно касовата наличност на дружеството в ликвидация да е получена и
формирана едва на 08.04.2014 г. с приемо-предавателен
протокол.
Твърди,
че след 31.12.2011 г. не е имал достъп до сметки и имущество на дружеството,
което било отразено на стр.10 от акта. Независимо от това, се иска да бъде
ангажирана отговорността му до 23.07.2012 г.
Изложени
са твърдения,че актът за начет е постановен в нарушение на процесуалните
правила.Връчването на документа станало след изготвения доклад за извършената
инспекция.Счита, че това процесуално нарушение ограничава правото му на защита и
показва едностранчив подход на работа при анализа и относимостта
на доказателствата, навеждайки на извод, че
предубедено няма да бъдат приети и изследвани възраженията му по
проверката.
След
като не е бил установен произхода на внесените средства от предходния
ликвидатор, в случай, че и същите са били дължими суми по нотариални актове от
2007 г. и 2008 г., които е трябвало да са били получени от дружеството към
датата на продажбите, то намира за незаконосъобразно да се налага поправка на
ГФО за години след изповядване на сделките за разпореждане с активите на
търговеца.Сочи, че счетоводните записвания трябва да са намерили отражение през
този период.В хода на проверката от финансовата инспекция са били събрани доказателства, че тогавашният министър на
земеделието и храните-д-р М.Н., по предложение на Дирекция ”Управление на
собствеността и държавно участие”, е приел ГФО за 2011 г. със Заповед № РД
56-21/07.06.2012 г.
Намира,
че на стр.2 от Акта за начет не става ясен периода на ангажиране на
отговорността му.В предварителните бележки на стр.3 от същия било констатирано,
че ответникът е изпълнявал функциите на фактически отчетник, който е съхранявал
и отчитал паричните средства до 23.07.2012 г., без да е пояснено как е била
определена тази дата.Предвид изложеното, счита, че процесният
акт за начет е незаконосъобразен и неправилен, поради необосноваността му. Констатациите
в него не кореспондират със събрани от финансовата инспекция относими годни
доказателства. Претендира отхвърляне на исковете.Търсят се разноски по делото.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 1317/ 2018 г. по описа на РРС, образувано въз основа на подадено на
28.02.2018 г. заявление от “Форел“ ЕООД-София, в
ликвидация, в тяхна полза са били издадени заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за
дължими от Д.Л.П. суми общо от 86 869,02 лв., представляващи вреди от
липса на 84 663,04 лв. по сметка 501 “Каса” и 2 205,98 лв. за разход
на гориво, установени с Акт за начет №
11-04-2/16.01.2017 г. и за периода 20.04.2010 г.-23.07.2012 г., и
33 674,19 лв.-лихва за забава за времето 08.04.2014 г.-30.01.2018 г. Длъжникът
възразил в срока по чл.414 от ГПК, за което заявителят бил уведомен на 23.07.2018
г.Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е постъпила
на 22.08.2018 г. чрез куриерска фирма, като датата на подаване е 21.08.2018 г.Спазен
е преклузивният 1-месечен срок по чл.415 ал.4 от ГПК.
Относно
наведени от ответника възражения за недопустимост на производството във връзка
с нормата на чл.415 ал.5 от ГПК, съдът е изложил доводи за неоснователността им
в протоколно определение от 13.11.2019 г.
Едноличен
собственик на капитала на “Форел“ ЕООД /л/,
правоприемник на предприятие “Рибовъдство“-София и СК “Сладководно
рибовъдство“-Пловдив, е Държавата, чиито права се упражняват от министъра на
земеделието и храните (л.139, л.148-л.155). Според чл.6 от Учредителния акт
(л.29-л.33), органи на едноличното дружество с ограничена отговорност с
държавно участие в капитала са едноличният собственик на капитала и
ликвидаторът.В правомощията на последния е да представлява ЮЛ (чл.9 от
УА,чл.269 от ТЗ).
Ответникът
е оспорил представителната власт на ликвидатора да предяви срещу него претенции от името на
дружеството, позовавайки се на чл.7 ал.12 от УА.Там е записано, че едноличният
собственик на капитала взема решения за завеждане на искове срещу управителя и
назначава представител за водене на процеси
срещу него.Този текст възпроизвежда нормата на чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ.
Съдът
намира доводът на ответника за неоснователен. Функцията на изискването за
приемане на решение по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ се основава на целта за избягване
на конфликт на интереси между ЕООД и неговия управител (ликвидатор) при
предявяването на иск, воденето на дело и представителството на ЮЛ в това
производство.Към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, на
исковата молба и до даване ход по същество на спора, ответникът е нямал и не е
придобил качеството на управител (ликвидатор) на дружеството.При това положение
съдът намира, че не е било необходимо едноличният собственик на капитала да
вземе изрично решение за завеждане на искове за установяване дължимост на
вземания по акт за начет и да назначи изрично сегашния ликвидатор да предяви
претенциите им по съдебен ред.
По основателността на исковете:
По
делото няма спор, че Д.П. е бил ликвидатор на ”Форел”
ЕООД, считано от 20.04.2010 г.,
заменяйки на тази длъжност лицето Н.Х.Н.(л.28).Последният бил освободен от принципала със Заповед № РД 57-12/14.04.2010 г. Вписването на
това обстоятелство било извършено в ТР на 30.04.2010 г. (л.104).
На
04.05.2010 г. Н. Н.предал на ответника касовата наличност на дружеството в
размер на 7 601,36 лв.Това обстоятелство е отразено в документите,
изготвени от проверяващият орган в производството по начет и не се оспорва от
Д.П..
Последният
твърди, че правомощията му като ликвидатор
били прекратени на 31.12.2011 г.
Действително
данните по делото са, че последното подписано споразумение между ответника и
министъра на земеделието и храните за завършване на ликвидацията на “Форел“ ЕООД е от 30.08.2011 г.С него срокът на договора за
възлагане на ликвидацията бил продължен до 31.12.2011 г.Д.П. бил освободен като
ликвидатор със Заповед № РД 57-35/ 23.07.2012 г. В документа е посочено, че се
прекратява Договор № РД 58-1/18.01.2011 г.Заличаването в ТР, имащо само
декларативно действие, било извършено на 13.08.2012 г. (л.108).
На
23.07.2012 г. бил назначен следващият ликвидатор-М.Д.Т..
В
документа, въз основа на който в полза на ищеца е била издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, се визира периода 20.04.2010
г.-23.07.2012 г.
В
производството пред АДФИ ответникът направил оспорване, че след 31.12.2011 г.
не може да се ангажира отговорността му за нанесени вреди на представляваното
от него дружество.Доводи в таза насока са развити и по настоящото дело.
Финансовият
инспектор не приел възражението по съображения, че при проверката е
констатирал, че до 23.07.2012 г. на лицето
са били начислявани възнаграждения и превеждани осигурителни вноски до
30.04.2012 г.В качеството си на ликвидатор в спорния период ответникът водил
кореспонденция с МЗ, имал извършени тегления
от банкови сметки на дружеството, правил е разходи срещу издадени фактури с
фискални бонове с получател “Форел“ ЕООД/л/ и
посочено МОЛ-Д.П..
При
тези данни, съдът приема, че проверяващият орган правилно е определил периода
на проверката.
На
24.04.2014 г. новият ликвидатор М.Д.Т. уведомила МЗХ, че до 08.04.2014 г. ответникът (в нарушение
на задължението му по чл.8 ал.6 от Договора за възлагане) отказвал да й предаде
документацията на дружеството, като я уверявал, че такава няма, извън това,
което вече й е предоставил на 19.02.2013 г. (документи за МПС, инвентарен опис
на Държавен архив, ревизионна записка за ревизия по ДОО, приемо-предавателен
протокол за предадени ведомости в НОИ, удостоверение за приемане на
разплащателна и трудово-правна документация от НОИ и печат на ЮЛ-л.1712), че
всичко е било предадено в Държавен архив, като е била направена и ревизия от
НАП.Принципалът бил уведомен, че при извършена от нея
проверка, последното твърдение се оказало невярно.
Представени
са Приемо-предавателни протоколи от 08.04.2014
г.–част І и част ІІ ( за разходни оправдателни документи), и за счетоводната
документация на дружеството (съответно
л.1621-л.1627, л.1628-л.1631, л.1632-1636), предмет на обследване в
производството пред АДФИ.Съдържанието им е подробно описано на л.1513 и л.1514
от дело.
Липсва
предадена касова книга, която да е водена от ответника, след 30.04.2010 г.
В хода
на настоящото производство първоначално Д.П.
е оспорил подписите си в протоколите, но впоследствие е признал авторството им.
Приложен
е Счетоводен анализ на част от приетата от новия ликвидатор на 08.04.2014 г.
счетоводна документация на “Форел“ ЕООД /л/ за
периода 01.01.2010 г.-31.12.2012 г., изготвен от
дипломиран експерт-счетоводител (л.3488,3489).Проверката показала наличие на
несъответствия в счетоводните записвания на дружеството.
На
14.05.2014 г. принципалът разпоредил извършване на
одит при търговеца в ликвидация (л.243).
Одитен доклад бил изготвен през м.октомври 2015 г.
(л.1583-л.1611).В него е отразено, че за 2010 г. и 2011 г. има съставени ГФО от дружеството, приети от МЗХ със Заповед
№ РД 56-55/23.04.2011 г. и № РД 56-21/07.06.2012 г., публикувани в ТР съгласно
изискванията на Закон за счетоводството.
За
2012 г.-2014 г. не били изготвени, приети и публикувани ГФО за дейността на “Форел“
ЕООД /л/, поради липсата на систематизирана и подредена счетоводна информация
за периода след 30.04.2010 г., както и установено несъответствие между банкови
извлечения от сметката на ЮЛ и ГФО за 2010 г.-постъпили по банковата сметка на
дружеството, разкрита в “ЦКБ“ клон Етрополе, на 10.05.2010 г. приходи от
86 830 лв., които не намерили отражение в ГФО за 2010 г.Били констатирани
множество други нарушения на чл.22 и чл.23 от ЗСч, отчитане на разходи, без документална обоснованост за
тях, включени във формирането на
финансовия резултат, представен в ГФО за 2011 г., както и отчетени разходи за
горива в нарушение на Наредба № 3/1989 г.
Със
Заповед № РД 09-208/14.04.2016 г. на министъра на земеделието и храните била
назначена комисия, която да извърши инвентаризация на всички дълготрайни
материали и нематериални активи, материални запаси, задължения и вземания на “Форел“ ЕООД /л/-л.1713.
Приложени
са Констативни протоколи от 09.01.2017 г. и от 16.01.2017 г., изготвени от
финансов инспектор на АДФИ, ликвидаторът, назначен след ответника, и
счетоводител на ищцовото дружество
(л.3091, л.3092).
Приложен
е Доклад № ДИ1СФ-3/16.01.2017 г. за
извършена финансова инспекция на “Форел“ ЕООД /л/,
изготвен в изпълнение на Заповед № ФК-10-632/18.05.2016 г. на Директора на АДФИ,
изменена със Заповед №№ ФК-10-875/13.07.2016 г., ФК-10-970/04.08.2016 г.,
ФК-10-1019/ 17.08.2016 г., ФК-10-1145/17.09.2016 г., ФК-10-1287/20.10.2016 г. и
№ ФК-10-1443/28.11.2016 г. (л.328-л.334 и л.1487-л.1579).
В хода
на съставянето му били изисквани обяснения и справки от ответника ( на 16.12.2016
г., на 10.01.2017 г. и на 11.01.2017 г.), от другите ликвидатори, както и от
трети лица и институции.
При
проверката били констатирани изплатени от Д.П. суми от касата на “Форел“ ЕООД /л/ за закупуване на гориво, които не били
удостоверени с първични счетоводни документи по смисъла на чл.6 ал.1 т.1 от ЗСч
и без да са били спазени изискванията на чл.4 ал.3 от същия закон за
документална обоснованост на стопанските операции и факти.
С
писмо от 24.06.2016 г., по искане на финансовия инспектор, от ищеца били
представени:
1.Нот.акт
за собственост № 96, том ІІ, дело № 267/16.03.07 г., с който на основание чл.483
ал.1 от ГПК, ищцовото дружество било признато за собственик на недвижими имоти,
представляващи рибарници: ПИ № 000896
с площ от 34 5702 кв.м и ПИ № 000897
с площ от 65 093 кв.м, двата в землището на с.Пасарел, м.”Язовир Искър-Татарски
брод”, район Панчарево, гр.София (л.55-л.56 и л.61-л.62).
2.Нот.акт
№ 167, том Х, дело № 1751/08.11.2007 г., с който на основание чл.483 ал.1 от ГПК, ищцовото дружество било признато за собственик на следните имоти,
представляващи рибарници: ПИ № 000537
с площ 34762 кв.м, ПИ № 000693 с
площ от 26 330 кв.м и ПИ № 011374
с площ от 32 364 кв.м, двата в землището на “Язовир Искър“, район
Панчарево, м.“Самоковото“, гр.София (л.52-л.54).
Имотите
са налична в активите на “Форел“ ЕООД /л/ към
01.11.200 7 г. със стойности съответно от 21 070 лв., от 19 620 лв. и
от 11 710 лв. (л.147).
3.Нот.акт
№ 134 том ІІ дело № 312/ 20.05.2008 г., с който на основание чл.483 ал.1 от ГПК, ищцовото дружество било признато за собственик на следните имоти,
представляващи рибарници: ПИ № 000095 с площ от 151,998 дка, и ПИ № 000199 с площ 121,002 дка, двата в
землището на с.Скравена, община Ботевград (л.67-л.68).
В хода
на проверката финансовият инспектор установил, че:
1.С Нот.актове за покупко-продажба- Акт №
150, том 57, дело 424319, стр.15697,
Акт № 15095, партидна книга 20283, стр.20337151, том LVII, дело
15095, партидна книга 20283, стр.20337, съответно с вх.рег
№ 23629 и 23630/18.04.2007 г. на
СВ-гр.София, и с Акт № 33, том ССLХIII,
вх.рег.№ 102002, дело 70351/18.12.2007 г.
на СВ-гр.София, след проведени търгове с тайно наддаване съответно на 17.04.2007
г. и на 17.12.2007 г., по реда и условията на чл.15-15е от ПРУПДТДДУК,
ликвидаторът Н.Х.Н.продал имущество на ”Форел” ЕООД /л/ на дружество ”Агро Офис” ЕООД, представлявано от Е.Т.Д. (л.89-91), а именно: ПИ № 000896 с площ от 34 5702 кв.м за
сумата 209 801 лв., ПИ №
000897 с площ от 65 093 кв.м за сумата от 39 651 лв., получена от дружеството чрез банков превод от
купувача преди подписване на нотариалния акт, и ПИ № 000537 с площ от 34 762 кв.м за сумата от 23 000 лв., получена напълно в
брой на касата на дружеството от купувача преди подписване на нотариалния акт
(л.57-л.60, л.63-л.66, л.72-л.75).
Със
Заповед № РД 56-132/27.11.2007 г. едноличният собственик на капитала дал
разрешение ликвидаторът да продаде всички материални активи, собственост на
дружеството, описани в експертна оценка за м.ноември 2007 г., при начална
тръжна цена не по-ниска от тази, определена от експерта, като приходите от
продажбите се използват за удовлетворяване на кредиторите и покриване на
разходите за процедурата по ликвидация (л.170).
Св.Е.Д.,
управител на “Агро Офис“ ЕООД към 2007 г., разпитан
по делегация в хода на настоящото дело (л.3976-л.3976), установява, че
дружеството им участвало в обявените търгове за продажба на описаните по-горе
имоти, като около месец преди сделките той внесъл изисканото от продавача
капаро по банков път.Така била платена и окончателната цена по договорите.Според
свидетеля, те като купувачи, не са
давали пари в брой.
Действително
на 12.04.2007 г. по банкова сметка *** “Агро Офис“
ЕООД били преведени 41 920 лв. и 7 900 лв.-депозити за участие в търг
за имот 000896 и за имот 000897. На 18.04.2007 г. бил внесен остатъка до
уговорените цени за двата имота-съответно 167 881 лв. и 31 751 лв.
или общо по сделката от 18.04.2007 г. “Форел“ ЕООД
/л/ получили 249 452 лв., така, както е визирано в нотариалния акт от нея
дата (л.4068-л.4069).
По
отношение на покупко-продажбата от 18.12.2007 г. за имот № 000537 показанията на
свидетеля са в противоречие с отразения начин на плащане на цената-в брой на
касата на дружеството.
Приложен
е Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 17.12.2007
г.С него ищецът се задължил да продаде на “Агро Офис“
ЕООД, освен имот № 000537 и имот № 011374
за сумата от 21 120 лв. и имот № 000693
за сумата от 12 710 лв., като страните се споразумели на нея дата
продавачът да получи задатък от 15 720 лв., а
останалата част от общата цена- 41 110 лв.-в срок до десет работни дни
(л.3040-л.3042).
2.С два нотариални акта от 18.12.2007 г. ищецът продал на “Агро Офис“ ЕООД съответно имот № 000693 и имот № 011374
за сумите от 12 710 лв. и от 21 120 лв., които продавачът
заявил, че е получил напълно и в брой на касата на дружеството (л.3047-л.3054).
Видно
от представеното по делото извлечение от сметка от “ЦКБ“, за времето
19.04.-31.12.2007 г. ликвидаторът Н.Н. изтеглил на
четири пъти от сметката на представляваното от него дружество по 10 000
лв. ( 19.04.-л.4069, 28.05.-л.4073, 23.08.-л.4084 и на 19.12.-л.4091).
3.С Нот.акт за покупко-продажба №
182, том IV, дело 907, партидна книга 20283, стр.20337, с вх.рег.№ 1065/22.05.2008 г. на СВ-гр.Ботевград, след
дадено разрешение от едноличния собственик на капитала (л.156), ликвидаторът Н.Х.Н.продал
на “Еколекс“
ЕООД, представлявано от Н.М.Д. (л.86-88), следните имоти:ПИ № 000095 с площ от 151,998 дка и ПИ № 000199 от 121,002 дка общо за
сумата от 341 000 лв., като е
записано, че продавачът е получил последната напълно от купувача по банков път
(л.69-л.71).
В
разрешението на министъра на земеделието и храните е посочено, че Рибно
стопанство “Скравена“ следва да се продаде за цена не по-ниска от 340 130
лв., като на купувача се приспаднат 243 000 лв.,съставляващи задължение на
“Форел“ ЕООД /л/ към “Еколекс“
ЕООД по Договор за съвместна дейност.
В т.6
от Заповед № РД 56-62/22.06.2007 г. е казано, че приходите от продажбата на
имота следва да се използват за удовлетворяване на кредиторите и покриване на
разходите за процедурата по ликвидация (л.156-157).
Така
при извършеното прихващане купувачът трябвало да заплати на ищеца цена от 98 000 лв.
Св.Н.Д.,
представител на купувача, разпитан в хода на настоящото дело, е потвърдил
подписите си в документите, касаещи тази сделка.Сочи, че дружеството им било дългогодишен
наемател на имотите и впоследствие проявили интерес да ги закупят.Той, в
качеството си на управител към него момент на “Еколекс“
ЕООД, разпоредил да бъде извършено плащането на уговорената цена.Последната
била престирана на части.Според Н.Д., към датата на
подписване на нотариалния акт, цената по
сделката била напълно погасена.
Съдът
намира, че в тази част показанията на свидетеля се явяват недопустими с оглед
нормата на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК.
Според
Н.Д., към 2007/2008 г. представляваното от него дружество не е имало вземане от
“Форел“ ЕООД /л/, което да е трябвало да прихващат от
цената.
В
Протокол за провеждане на пряко договаряне по реда на чл.17 от ПРУПДТДДУК от
28.06.2007 г. е посочено, че цената по сделката от 98 000 лв. трябва да се
плати разсрочено: 30 000 лв. в деня на сключване на предварителния договор
за покупко-продажба, 30 000 лв.-в срок от десет работни дни от издаването
на окончателните скици за имота и 38 000 лв.-в деня на изповядване на
сделката пред нотариус, но не по-късно от 31.12.2007 г.
С
Анекси от 28.12.2007 г. и от 29.02.2008 г. било договорено последната вноска да
се престира първо до 29.02.2008 г., а впоследствие-до
31.05.2008 г.
На
20.05.2008 г. по банков път купувачът превел в полза на “Форел“
ЕООД /л/ сумата от 68 000 лв. с основание-окончателно плащане по т.3.2 от
договор за недвижими имоти (л.3060).
През
нея година ищецът няма други постъпления от продажби на имоти.
На
22.05.2008 г. ликвидаторът Н.Н. изтеглил от сметката
на “Форел“ ЕООД /л/ сумата от 10 000
лв.(л.4042), 10 000 лева на 19.06.2008 г. (л.4046), по 10 000 лв. на
25.09. и на 09.10.2008 г. (л.4054) и 10 000 лв. на 03.12.2008 г.
(л.4060).
В Доклад № ДИ1СФ-3/16.01.2017 г. е
отразено, че в периода 01.05.2010 г.-13.08.2012 г. “Форел“
ЕООд /л/ е оперирало с три банкови сметки, открити в
“ЦКБ“ АД- в клон Етрополе (01.05.-22.06.2010 г.), клон Химимпорт
София (22.06.-03.09.2010 г.) и клон Русе (13.08.2010 г.-22.05.2012 г.).
На
10.05.2010 г. бившият ликвидатор Н.Х.Н. внесъл по банкова сметка *** “Форел“ ЕООД /л/ следните суми:
-12 710 лв.-плащане по Договор за
продажба на имот № 000693;
-23 000 лв.-плащане
по Договор за продажба на имот № 000537;
-21 120 лв.-плащане
по Договор за продажба на имот № 011374,
всички с купувач “Агроофис“ ЕООД, и
-30 000 лв.-доплащане по Договор за
продажба на РС “Скравена“ с купувач “Еколекс“ ЕООД,
или общо 86 830 лв.(л.40).
На
22.06.2010 г. цялата наличност по сметката на дружеството от 239 206,26
лв. била преведена от Д.П. към разкрита сметка на “Форел“
ЕООД /л/ в “ЦКБ“ клон Химимпорт-София.
На
13.08.2010 г. от последната сметка били преведени към разкрита сметка в “ЦКБ“
клон Русе сумата от 156 000 лв.
Остатъкът
от 83 230,04 лв. били изтеглени от “ЦКБ“ клон “Химимпорт“-София
в периода 15.07.-03.09.2010 г. и тази сметката била закрита.Финансовият
инспектор е посочил, че последната по никакъв начин не била отразена в
счетоводството на дружеството.
Видно
от представеното банково извлечение на л.42-л.46 от дело, на 15.07.2010 г., на 13.08.2010
г., на 17.08.2010 г., на 18.08.2010 г., на 20.08.10 г. и на 03.09.2010 г.
ответникът изтеглил на части от банковата сметка на дружеството спорната сума,
внесена от Н. Н..
Д.П.
не оспорва това обстоятелство, но твърди, че на 11.05.2010 г. бившият
ликвидатор го потърсил по телефона и заявил, че погрешно е внесъл парите по
сметка на ”Форел”, като поискал връщането им.Пояснил,
че се касае за доплащания и плащания на продадени от него, в качеството на
ликвидатор, имоти през 2007 г. и 2008 г., като дружествата-купувачи са направили
плащания на цените, но в полза на друг търговец в ликвидация, който той представлявал,
поради което и се объркал по коя сметка да внесе парите.
Доказателства
във връзка с тези твърдения на ответника не бяха ангажирани в настоящото производство.
Приложен
е Протокол за очна ставка между Н. Н.и Д.П. от 18.06.2018 г. по ДП № 590/2017
г. по описа на СО (л.3945).
В
противоречие с твърденията си по настоящото дело, там ответникът признава, че
не разполага с документи да е върнал спорната сума на предходния ликвидатор.
Показанията
на Н.Н. не са дадени пред този съдебен състав, поради
което не подлежат на обсъждане в рамките на настоящото производство.Следва
обаче да се съобрази изявлението на ответника по ДП № 590/2017 г., с което
същият признава там неизгоден за себе си факт.
В хода
на настоящото дело Д.П. е заявил също, че през 2010 г. е бил уведомен от
счетоводителката на дружеството, че поради допусната грешка сумите от
продажбите от 2007 г. и от 2008 г. не са били осчетоводени до него момент.След
като се запознал с представената му документация по ликвидацията, ответникът стигнал
до извод, че щом сумата не фигурира никъде, а в нотариалните актове е отразено,
че цените по сделките са платени, то Н.Н. се е
заблудил с внасянето на тези 86 830 лв., върнал му ги и преценил, че не е
нужно да се разпореди парите да бъдат осчетоводени по някакъв начин.
Това
обстоятелство е намерило отражение в раздел “Равносметка на каса“ от доклада.Финансовият
инспектор е установил липсата на счетоводни записвания за извършени операции по
посочените сметки-постъпления на суми и тегления в брой.Посочено е, че единствено
Д.П., в качеството си на ликвидатор на “Форел“ ЕООД
/л/, за времето 04.05.2010 г.-22.05.2012 г. е теглил пари в брой от банковите
сметки на дружеството.
В
раздел “Вреди“ по сметки 501“Каса в лева“ е отразена констатирана липса в размер на 84 663,04 лв.(приспаднати са
банкови такси и комисионни, в това число извършена корекция на каса), а по
сметка 302 “Материали“ (за периода 04.05.2010 г.-08.04.2014 г.)-2 205,98 лв. или общо
86 869,02 лв., като е посочено,че на основание чл.21 ал.1 т.2 и във вр. с чл.23 т.1 и т.4 от ЗДФИ, пълна имуществена
отговорност следва да носи Д.П., в качеството му на ликвидатор на “Форел“ ЕООД /л/, за периода 20.04.2010 г.-23.07.2012 г. и
действията му по управление, разходване и отчитане на паричните средства и на
имуществото на дружеството, ведно със законната лихва на основание чл.26 от
ЗДФИ.
Посочено
е, че за установената вреда е съставен Акт за начет № 11-04-2/ 16.01.2017
г.
Доклад № ДИ1СФ-3/16.01.2017 г. с
резултатите от извършената финансова инспекция, в съответствие с чл.20 ал.2 от
ППЗДФИ, бил заведен в деловодството на дружеството на 23.01.2017 г.
На 15.02.2017 г. с писмо с обратна
разписка на ответника били връчени
констатациите от проверката, ведно с доказателствата към тях.
На 01.03.2017 г., в срока определен в
чл.17 ал.2 от ЗДФИ, ответникът подал становище по доклада, предмет
на обсъждане в Заключение по Доклад № ДИ1СФ-3/16.01.2017 г. (л.1565-л.1578),
изготвено на 15.03.2017 г.
Финансовият
инспектор не възприел възраженията на Д.П. и потвърдил констатациите си по
доклада в оспорените пунктове.
Приложен
е Акт за начет № 11-04-2/16.01.2017 г.,
съставен при извършена финансова инспекция на “Форел“
ЕООД /л/, възложена със Заповеди № ФК-10-632/18.05.2016 г., №
ФК-10-875/13.07.2016 г., № ФК-10-970/04.08.2016 г., № ФК-10-1019/17.08.2016 г.,
№ ФК-10-1145/17.09.2016 г., № ФК-10-1287820.10.2016 г. и №
ФК-10-1443/28.11.2016 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция, с начална дата 25.05.2016 г. и крайна дата 16.01.2017 г., обхващаща
периода 01.01.2010 г.-31.12.2015 г. (л.249-л.277),
връчен на ответника на 29.03.2017 г. след
няколко неуспешни опита лицето да бъде
открито на адреса му в гр.Русе (л.278-285).
Ответникът
подал възражение на 25.04.2017 г. (л.286-л.289), предмет на обсъждане в
Заключение по Акт за начет № 11-04-2/16.01.2017 г., изготвено на 09.05.2017 г. (л.290–л.300),
връчено на Д.П. на 01.06.2017 г.-л.301.
Финансовият
инспектор потвърдил установената вреда на “Форел“
ЕООД /л/.
Назначената
по настоящото дело икономическа експертиза е
установила, че постъпилата по банковата сметка на “Форел“
ЕООД /л/ сума от 249 452 лв. от продажбата на имотите на 18.04.2007 г. е
намерила отражение в приложения Отчет на дохода на дружеството за периода 01.01.-30.06.2007 г. (л.168). Извършените до края на същата
година сделки обаче на описаните по-горе
други имоти, респ. получените за тях суми, не намерили отражение в ГФО
за 2007 г.Балансовата стойност към 31.12.2007 г. продължавала да бъде
249 452 лв.ГФО бил одобрен, без в него да се включи приходът от продажбата
на имоти №№ 000537, 000693 и 011374 в общ размер на 56 830 лв. (
23 000 лв.+12 710 лв.+21 120 лева, всички платени на каса според
нотариалните актове)-л.175.В актива на баланса на дружеството не било отразено
търговецът в ликвидация да има вземане в посочения размер.Аналогични са
констатациите на вещото лице за първата вноска от 30 000 лв. по сделката
за РС “Скравена“, дължима през 2007 г.
Приход
за дружеството на посочената стойност няма отразен и в Касовата книга, водена
за периода 01.01.2006 г.-30.04.2010 г.
(л.4165-л.4194).
МЗХ,
чрез министъра, одобрили ГФО на ликвидатора Н. Н.за 2008 г., в който е посочен
реализиран приход от продажба на ДМА в размер на 68 000 лв. (л.213),
явяваща се втора и трета вноска от продажната цена на РС “Скравена“.
Експертът
е потвърдил общия размер на неосчетоводеното плащане в периода 2007-2008 г. от
86 830 лв.Вещото лице е посочило, че през 2007 г. спорните три имота са
били отписани от актива на дружеството.По делото липсват данни дали продажните
цени, респ. първата вноска за РС “Скравена“ са постъпили в касата на
ищеца.Експертът е пояснил, че когато МЗХ са получили финансовия отчет на
ликвидатора Н.Н., формално за тях всичко е било
изрядно.
Вещото
лице е потвърдило, че внесените от бившия ликвидатор и изтеглените от Д.П. суми
от сметката на “Форел“ ЕООД /л/ през периода
м.май-м.август 2010 г. не са намерили никакво счетоводно отражение в
дружеството. Допуснато е било нарушение от ответника.При наличие на официално
банково извлечение, което е първичен счетоводен
документ, постъпилата сума от 86 830 лв. е следвало да бъде отразена или
като цена по сделки, а при тезата на ответника, че такова вземане за
дружеството няма за посочените от Н.Н. имоти, то като
„други вземания”.Не се установява парите да фигурират като касова наличност.Те не
са били отразени и във финансовия отчет за нея година.
Експертът е пояснил, че сумите е следвало да
фигурират в оборотните ведомости на дружеството като обороти в сметка 501 или
502, каса или банка, но това не е било направено.По тази причина и тези 86 830
лв. не са били включени в одобрения ГФО от МЗХ за 2010 г.
Относно разходът за гориво в общ размер на
2 205,98 лв., реализиран в периода м.януари-м.юли 2012 г., предмет на АН, вещото лице е посочило, че има фактури за
закупено гориво, но е невъзможно да се установи дали документите са били
правилно отразени счетоводно като разход на дружеството.В приемо-предавателните
протоколи е посочено, че няма Аналитична оборотна ведомост за 2012 г.Липсват
данни за предприети от ответника фактически действия във връзка с горивото,
предмет на спора, тяхната обоснованост и отчетност.Вещото лице е пояснило, че
фактурите са били представени на ангажирания от ликвидатора счетоводител, който
ги осчетоводил само като разход, т.е. че е било закупено определено количество гориво.То
обаче не е било изписано като такова.Така
към момента на проверката последното е следвало да бъде налично.Експертът не е
установил да имало издадени пътни листи и заповеди за командировка, които да
касаят ответника.
Във връзка с изявлението на вещото
лице, че не може да вземе отношение по въпроса каква е процедурата по приемане
на отчетите от МЗХ, за да отговори на поставения му от ответната страна въпрос
било ли е възможно вредата да се открие от принципала
към 2007/2008 г., както и постъпили становища от МЗХГ, по делото са разпитани свидетелите
Р.Н., на длъжност “Главен експерт“ в МЗХ към 2010 г., А.Д., на същата длъжност
през 2009 г., К.М., държавен експерт в отдел “Еднолични търговски дружества и
анализи“ през периода 2007-2008 г., Ст.А., заемаща длъжността “Държавен
експерт“ от 2013 г., и Н.К., вътрешен одитор от 2013
г., участвала в одита на ищцовото дружество.
Св.Р.Н. сочи, че в задълженията й като държавен експерт влиза
да изготвя доклад за приемане на ГФО на ликвидаторите на едноличните търговски
дружества с държавно участие, които са в процедура на ликвидация.При постъпване
на ГФО тя трябва да провери дали той
съдържа всички съставни части, според НСС 11–счетоводен баланс, отчет за
приходите и разходите и отчет на паричните потоци.Не е нейно задължение да
проверява достоверността на попълнените данни, нито да анализира
последните.Свидетелката потвърждава, че тя е изготвила доклада за 2009 г.,
подписан от директор на дирекция “Управление на собствеността и държавно
участие“ (л.3229-л.3231).Уточнява, че не е запозната с процедурата по приемане
на ГФО на този вид дружества, с движението на досието и вземането на решения от
принципала.
Св.А.Д. е посочил, че в
задълженията му като експерт е влизало да анализира представените му документи
от ликвидатора.
Св.К.М. установява, че нейно
задължение е било да събира сведения за дружествата, за които отговаряла и да
ги прилага в досиетата, без право да ги анализира или контролира.
Св.Ст.А. описва процедурата
по приемане на ГФО, като уточнява, че посочените там от ликвидатора данни не се
проверяват от експертите.
По
делото няма спор, че ответникът не е възстановил процесните суми на ищеца.
Съгласно
чл.21 ал.1 т.2 от ЗДФИ за противоправно причинените вреди на организациите по
чл.4 т.2 от този закон, установени при финансова инспекция, които са пряка и
непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна
имуществена отговорност, когато вредата е от липси.Ответникът, в качеството му
на ликвидатор през процесния период на “Форел“ ЕООД,
безспорно е от кръга лица, визирани в чл.23 т.1 от ЗДФИ (получава, събира,
съхранява, разходва и отчита имущество) и т.4 (управлява и се разпорежда с
имущество).Според чл.22 ал.5 от ЗДФИ, фактическите констатации в акта за начет
се смятат за истински до доказване на противното.
Съдът намира, че събраните в производството
доказателства съответстват на констатациите на финансовия инспектор, намерили
отражение в изготвените от него доклад и акт за начет, поради което са налице
предвидените в закона предпоставки да бъде ангажирана деликтната
отговорност на Д.П..Според т.12 от ППВС № 5 от 15.12.1955 г. фактическите
констатации в ревизионния акт относно непозволеното деяние на ответника,
причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, размерът /паричната
стойност/ на щетата и др. се считат за истински до доказване на противното.Ревизионният
акт има пълна доказателствена сила относно тези факти до оборването
му.Констатираните в ревизионния акт факти се считат за доказани при условие, че
същият е редовен-съставен от компетентен орган в кръга на компетенциите му и по
формите, предвидени за неговото съставяне.Актът се счита за документиран,
когато фактическите констатации в него се основават на допустими от закона
доказателства, проверени по надлежен ред от контролен орган. В подкрепа
възраженията на ответника по оборването на ревизионния акт и за установяване на
фактите, които страните навеждат, в производството по финансови начети могат да
се събират от съда всякакви доказателства, допустими от ГПК, при ограниченията,
предвидени в този кодекс /т.14/.
Съдът намира, че данните по делото сочат на безспорен извод,
че през 2007 г./2008 г. предишният ликвидатор на дружеството (Н. Н.) е допуснал
финансови нарушения, тъй като плащанията на съконтрахенти
по четири сделки с недвижими имоти, собственост на “Форел“
ЕООД, отразени в нотариалните актове, като получени пари в брой на каса, не са
намерили счетоводно отражение и не са били включени в ГФО, представени на принципала за одобрение.Вещото лице, изслушано в хода на
настоящото производство, е пояснило, че формално от счетоводна гледна точка, представената за одобрение документация в МХЗ,
е била редовна от външна страна.Дали този ликвидатор е предал допълнителни
книжа към отчета си, от които съответното длъжностно лице е било във възможност
да констатира, че през 2007 г. не е бил отчетен приход на дружеството с
държавно участие от 86 830 лв., остава неизяснено в хода на делото.Съдът
обаче намира, че това обстоятелство се явява ирелевантно за спора.
Независимо по какви причини бившият ликвидатор Н.Н. не е отчел надлежно посочената по-горе сума, същият
внася липсващите средства в пълен размер на 10.05.2010 г.Отговорността на
ответника следва да се ангажира, тъй като същият не е предприел нужните
действия да разпореди осчетоводяване на прихода, както и не се доказва
основанието за изтегляне на парите през същата година.В този смисъл изготвеният
от Д.П. ГФО за 2010 г., макар и одобрен от принципала,
страда от същите пороци като ГФО, предадени от Н.Н..
Дори да се приеме тезата на ответника, че е върнал
парите, тъй като според него те са били внесени погрешно и не съставляват
имущество на дружеството, то същият на първо място е следвало да постави под
съмнение отразеното в нотариалните актове, че цената е била платена напълно и в
брой в касата на търговеца.
Съгласно чл.179 ал.1 ГПК, официалният документ,
издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред,
съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и
пред него действия.Нотариалният акт представлява официален документ-съставен е
от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на
предоставената му компетентност и по установен в закона ред, но той се ползва с
доказателствена сила по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК само досежно извършените от
нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него
време и място, че са представени описаните в акта документи и какво са заявили
страните пред нотариуса.В частта му относно подписаните от съконтрахентите техни изявления, нотариалният акт е частен
документ, т.е. няма обвързваща доказателствена сила.
На второ място, с оглед качеството си на ликвидатор
през 2010 г., ответникът е бил във
възможност да извърши проверка за движението на средства по банкова сметка ***.Ако
беше изпълнил това свое задължение, Д.П. щеше да констатира, че в предадената
му от бившия ликвидатор Касова книга няма отразени постъпления от продажни цени
на ДМА през спорния период.
На трето място, ответникът е бил във възможност да
изиска и извършване на одит в дружеството така, както е постъпил следващия
ликвидатор.
Д.П.
не е предприел нито едно от изброените действия, безспорно е изтеглил сумата от
86 830 лв., не е разпоредил заприходяването й по
съответната счетоводна сметка и до
приключване на устните състезания няма ангажирани никакви доказателства къде
всъщност са отишли тези пари.
Установената от АДФИ, както и в хода на настоящото
дело липса на данни за предприети от ответника фактически действия във връзка с
горивото, предмет на спора, тяхната обоснованост и отчетност, ангажира
отговорността му за сумата от 2 205,98 лв.
Страните нямат спор относно размера на лихвата за
забава, присъдена със заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК-33 674,19
лева.
Ответникът е направил възражение, че
вземанията-главни и акцесорни, предмет на акта за
начет, са погасени по давност.Съдът не споделя това виждане.Съгласно чл.27 ал.1
от ЗДФИ, имуществената отговорност, включително лихвите, се погасяват с
изтичане на 5-годишната давност от деня на причиняването на вредата, а ако този
ден не може да се установи-от деня на откриването й.
В процесния случай вредата е от липси.В тази хипотеза давността започва
да тече от момента на установяването им, тоест от изготвяне на доклада за
извършена проверка.Дори да се приеме, че вредата е установена към датата на
предаване на документацията от Д.П. на следващия ликвидатор-08.04.2014 г., към момента на изготвяне
на акта за начет не са изтекли 5 години.Съдът намира, че не може да се приеме
тезата на ответника, че вредата трябва да се счита нанесена през 2010
г.Действително фактическото действие е осъществено тогава, но до предаване на
книжата на новия ликвидатор, ищецът, респ. принципалът,
са били в невъзможност да проконтролират поведението на отчетника.Именно за
това давността при липси започва да тече от момента на установяването им.Според
чл.27 ал.2 от ЗДФИ, давността по ал.1, освен при условията на ЗЗД, се прекъсва
и със съставянето на акт за начет.Отнесено към процесния случай през 2017 г.
между страните е започнала да тече нова давност и тя не е изтекла към деня на
подаване на заявление по чл.417 през 2018 г. от ГПК-28.02.2018 г.
В писмената си защита ответната страна се е позовала на абсолютната
давност, визирана в чл.27 ал.3 от ЗДФИ, че независимо от спирането и
прекъсването на давността, имуществената отговорност по този закон не се търси,
ако са изтекли 10 години от причиняването на вредата.
Съдът намира за неправилна изложената интерпретация на нормата. Последната
не дерогира действието на възприетото положение с разпоредбата
на чл.115 от ЗЗД, че давност не тече докато трае съдебният процес относно
вземането.Смисълът на чл.27 ал.3 от ЗДФИ според настоящия състав визира
хипотеза, когато вредата е открита след изтичане на 10 години от причиняването
й, но се има предвид само производството пред АДФИ, но не и когато съдът е вече
сезиран със спора.Вземанията към ответника не са погасени по давност.
Съдът намира, че актът за начет е
съставен по предвидения в закона ред:
проверката е била извършена от надлежно овластено лице при гарантирано право на
участие на материалноотговорното лице и въз основа на допустими и относими доказателства,
докладът за резултатите от финансовата инспекция и съставеният акт за начет да
са били връчени на Д.П. и съдържат мотивирано заключение от финансовия
инспектор по становището и подадените от ответника възражения.Според наложилата
се съдебна практика, когато актът не е съставен по надлежния ред, отпада
неговата материална доказателствена сила.Това само по себе си не е пречка за
реализиране на имуществената отчетническа отговорност, но предпоставките й
трябва да бъдат доказани от лицето в чиято полза е издаден акта за начет (напр. Решение № 256 от 26.09.2013 г. по гр.д. №
1338/2012 г., ІV г.о. на ВКС).Съдът
намира, че в процесния случай не е било допуснато процедурно нарушение, което е
да е довело до ограничаване на правото на защита на ответника.От лицето са били
изисквани и получавани обяснения, обстойно са били събирани допустими и
относими към случая доказателства, обсъдени са били възраженията му и са му били
връчени книжата по проверката.Исковете трябва да се уважат така, както са
предявени.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят разноските по настоящото дело.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Л.П., ЕГН **********,***, че дължи на
“ФОРЕЛ” ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Западен парк“, бл.61, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от ликвидатора М.Й.М.,
със съдебен адрес:***, офис № 3Б, сумата от 86 869,02 лв., включваща вземания за вреди от 84 663,04
лв.-липса по сметка 501 ”Каса” и за разход на гориво от 2 205,98 лв. за
периода 20.04.2010 г.-23.07.2012 г. по Акт за начет № 11-04-2/16.01.2017 г.,
както и 33 674,19 лв.-лихва за
забава за времето 08.04.2014 г.-30.01.2018 г., за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК под № 958 от 22.03.2018 г. по
ч.гр.дело № 1317/ 2018 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д.Л.П., ЕГН **********,***,
да заплати на “ФОРЕЛ” ЕООД /в
ликвидация/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Западен парк“, бл.61, вх.1,
ет.1, ап.1, представлявано от ликвидатора М.Й.М., със съдебен адрес:***, офис №
3Б, по банкова сметка № IBAN: ***, SWIFT: BPBIBGSF, сумата от 2 450,85
лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/