Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 10.02.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Татяна Костадинова
при секретаря Д.
Т., като разгледа т.д. № 2467 по описа
на СГС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът
Ю.Б. АД твърди, че по силата на договор за кредит от 05.02.2008 г. предоставил
на ответника Х. ООД парични средства срещу задължение за връщането им ведно с
месечна възнаградителна лихва. Поддържа, че поради забава
в плащанията на месечни погасителни вноски кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем към 22.07.2011 г. /уточнение в о.с.з. на 09.10.2015 г./, като
дължимите по договора суми възлизали на: 39 639,60 лв. главница, 8864,77
лв. възнаградителна лихва за периода 21.06.2010 г. –
22.08.2011 г. и 6,55 лв. лихва за забава за периода 21.06.2010 г. – 06.07.2010
г. /уточнителна молба от 15.10.2015 г./.
За
посочените суми /от които възнаградителната лихва и
неустойката са посочени общо като „договорна лихва“/, ведно със законната лихва
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 26.10.2011 г. по
ч.гр.д. № 36258/2011 г. на СРС, 30 състав. След постъпило възражение са
предявени настоящите установителни искове. Ищецът
моли съда да установи дължимостта на посочените
вземания, както и да присъди разноски.
Ответникът
Х. ООД оспорва исковете при твърдението, че предсрочната изискуемост не е
обявена надлежно – тъй като изпратената покана е подписана от лице без
представителна власт; в поканата не е посочена „подробна сметка“ на
задълженията; не е предоставен срок за доброволно изпълнение преди настъпване
на предсрочната изискуемост. Прави възражение за погасяване на вземанията за
лихви по давност. Не претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ:
За
основателността на исковете следва да се установи наличието на валиден договор
за кредит, предоставяне на заем в размер най-малко на процесната
сума, настъпване на падежа за връщане на заетата сума и за заплащане на уговорения
размер на възнаградителната лихва.
Безспорно
между страните е сключването на договор за кредит от 04.02.2008 г.,, по силата
на който ищецът е получил кредит във формата на револвираща
кредитна линия /с право да погасява изцяло/частично главницата и да ползва
отново средства от кредита до максималния разрешен размер от 40 000 лв./.
Съгласно съдържанието на сключения договор ответникът дължи връщане на заетата
сума и заплащане на възнаградителна лихва, като
погасява кредита на месечни вноски, определени по реда на чл. 3 от договора.
От
заключението на ССчЕ се установява, че размерът на
усвоената главница по кредитната линия е 45802,97 лв. От нея ответникът е
погасил сумата от 6163,37 лв., като непогасеният остатък възлиза на 39639,60
лв.
Единственият
спорен между страните въпрос е настъпила ли е изискуемостта на задължението за
връщане на цялата заета главница и в частност – настъпила ли е твърдяната от
ищеца предсрочна изискуемост. За отговор на този въпрос съдът съобрази
следното:
Съгласно
чл. 25, б. „г“ от договора банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем при неплащане на вноска по главница и/или лихва. Ответникът не
оспорва, че са налице забавени плащания по месечните вноски, считано от юни
2010 г. Следователно в полза на банката е възникнало правото да обяви кредита
за предсрочно изискуем.
Съгласно
т. 18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем следва да е упражнено преди
подаване на заявлението и да включва уведомяване на длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост.
Тези
предпоставки в настоящия случай са налице:
До
длъжника е изпратено уведомление, в което е обективирана
воля за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. Уведомлението е подписано
от пълномощник, снабден съгласно представеното пълномощно /л. 38-39/ с
представителна власт „да подписва и изпраща от името на Дружеството уведомления
за обявяване на предсрочна изискуемост“. Дори обаче уведомлението да беше
изпратено от лице без представителна власт, то действията по изпращането му ще
се считат потвърдени /от момента на извършването им/ при условията на чл. 301 ТЗ – доколкото ищецът не се е противопоставил на извършването им, а напротив –
претендира в настоящия процес последиците им. Ето защо възражението на
ответника за ненадлежно упражняване на правото за обявяване на предсрочната
изискуемост от гледна точка на автора на изявлението е неоснователно.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че за настъпване на ефекта на предсрочната
изискуемост е необходимо изявлението да съдържа „подробна сметка за
задълженията“ с посочване на размера им „по срокове и видове“. Нормативно
установено съдържание на волеизявлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем не съществува. Т. не е определено и по пътя на задължителната
тълкувателна практика на ВКС. Съдържанието му следва да се определи от целта, поради която е предвидено
отправяне на уведомление, а именно – обявяването на кредита за предсрочно
изискуем съставлява изменение на договора, което в отклонение от разпоредбата
на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с едностранно изявление. Следователно, за да се
вмени задължение на насрещната страна да съобрази поведението си с изменения
договор, то тя следва да бъде уведомена за това изменение. Ето защо,
задължителното съдържание на уведомлението включва само тези обстоятелства, които не биха могли да са известни на
длъжника. В случая това е само обстоятелството във връзка с формираната от банката воля да измени
договора – само взетото от банката решение би могло да е неизвестно на
длъжника и за него следва да бъде уведомен. Останалите факти, включени във
фактическия състав на настъпването на предсрочната изискуемост, а в случая – размер
на непогасените месечни вноски и падежа им, следва да са известни на длъжника и
поради това за банката не съществува задължение да го уведомява за тях. Кредитополучателят
в качеството си на страна по договора сам е договорил както начина на определяне
на месечните вноски, така и техния падеж, а в качеството си на задължено лице знае за размера и момента на извършените от
него плащания. Поради изложеното липсва правна логика да се вменява в
тежест на банката уведомяване на длъжника за факти, известни нему. Достатъчно е
банката да направи недвусмислено
изявление за едностранно изменение на договора и да посочи общо причината
за това /предоставяне на неверни данни, намаляване на обезпеченията,
неплащане на вноски/. В случая това е сторено – в уведомителното писмо е
посочено, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем поради забава в
плащанията.
Неоснователно
е възражението на длъжника, че ефектът на предсрочната изискуемост не може да
настъпи без да е даден срок за доброволно изпълнение. Законът изрично предвижда
случаите, в които това е необходимо – съгласно чл. 432, ал. 2 ТЗ, когато заемателят не връща други заеми към банката последната е
длъжна да даде достатъчен срок преди да упражни правото си за предсрочно
връщане на заетата сума. Това е изключение
и не може да се тълкува разширително. Ето защо,
когато предсрочната изискуемост се обявява на основания, различни от посочените
в чл. 432, ал. 1, т. 4 ТЗ /а също и т. 3, когато се отправя покана за допълване
на обезпечението/, банката не е длъжна
да дава срок за изпълнение.
Поради
изложеното съдът счита, че отправеното до длъжника изявление е годно да доведе
до настъпване на предсрочната изискуемост. За целта е необходимо то да бъде
доведено до знанието на длъжника.
В
настоящия случай уведомлението е изпратено
на адреса на търговеца, посочен от него и в договора като адрес за съобщения
и уведомления. При извършените две посещения пощенският служител е установил,
че „получателят не е на адреса“. Съгласно чл. 31 от договора, всички изявления
във връзка с договора ще се считат получени, ако чрез изпращане по пощата с
обратна разписка достигнат до посочените от страните адреси. Тази норма
обвързва страните със силата на закон /чл. 20а, ал. 1 ЗЗД/ и установяването й в договорните отношения е
израз на договорната свобода. Няма пречка страните да поемат договорно
задължение да осигурят възможност за получаване на книжа на посочен от тях
адрес, като неизпълнението на това задължение да бъде скрепено пак по волята на
страните не с възникване на право на обезщетение, а с настъпване на последици, които биха поставили изправната страна в
състоянието, в което тя би била при точно изпълнение от насрещната страна.
В настоящия случай това е сторено – длъжникът е поел задължение да осигури
възможност за получаване на уведомления на посочения от него адрес. Той не е
изпълнил това задължение, тъй като е установено, че не се намира на адреса,
поради което следва да търпи уговорените от страните последици на фингирано връчване.
Поради
изложеното съдът счита, че съгласно изискването на т. 18 от ТР 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК.
Ответникът
не твърди, нито доказва доброволно плащане на главницата. Ето защо искът следва
да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ:
В
чл. 4 от договора страните са уговорили заплащане на възнаградителна
лихва и са определили начина за определяне на месечния й размер. Съгласно
заключението на ССчЕ размерът на възнаградителната
лихва, дължима към 22.08.2011 г., е 8864,77 лв. Именно в този размер следва да
бъде уважен искът, тъй като предсрочната изискуемост е настъпила не на посочената в уведомлението дата
/11.05.2011 г./, а на датата на връчването му /22.07.2011 г./. Същевременно
съгласно чл. 4, ал. 4 от договора задължението за лихва следва да се погаси до 21-во число на месеца, следващ този
на начисляването й. Поради това определената от вещото лице лихва, видно от
приложената към експертизата таблица, включва дължимата до месец юли 2011 г.
лихва.
Възражението
за давност е неоснователно – преди изтичане на тригодишния давностен
срок, считано от изискуемостта на всяка месечна вноска за възнаградителна
лихва, е осъществен факт, прекъсващ течението на давността, а именно – предявен
е иск на 23.08.2011 г.
Ето
защо искът по чл. 430, ал. 2 ТЗ следва да бъде уважен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД:
Съгласно
чл. 5 от договора за кредит при забава кредитополучателят дължи неустойка.
Според заключението на ССчЕ размерът на дължимата
лихва за забава е 6,55 лв. Вземането не е погасено по давност по изложените
по-горе мотиви. Искът следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
В
полза на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото производство в размер
на 1270,22 лв. и разноски за заповедното производство в размер на 970,22 лв.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, че Х. - М ООД, ЕИК ***, дължи на Ю.Б. АД, ЕИК ***, сумата от 39639,60 лв., представляваща предсрочно
изискуема главница по договор за кредит от 05.02.2008 г., ведно със законната лихва от 23.08.2011 г. до
погасяването, и сумата от 8871,32 лв.
лихва, от които 8864,77 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 21.06.2010 г. –
22.08.2011 г., и 6,55 лв., представляваща неустойка за забава за периода
21.06.2010 г. – 06.07.2010 г.
ОСЪЖДА Х. - М ООД, ЕИК ***, да
заплати на Ю.Б. АД, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1270,22 лв. разноски за исковото производство и 970,22 лв. разноски за
заповедното производство.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: