№ 3033
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110160741 по описа за 2024 година
Ищецът Г. Ю. А. твърди, че на 20.6.2022г. сключил с ответника Изи Асет
Мениджмънт АД договор за заем, по силата на който да му се отпусне сумата 450лева
главница, като съгласно чл.4 от договора за заем, се предвиждало обезпечение; като се
твърди, че на датата на сключване на договора за кредит, ищецът и кредитора сключили
договор за предоставяне на гаранция 4515751, по силата на който, Фератум България
ЕООД е поело задължението да обезпечава вземанията на кредитора към ищеца. Сочи се, че
в договора за поръчителство било предвидено заплащане на възнаграждение от 139,20 лева,
разсрочена за плащане заедно с месечната вноска по кредита. Твърди се, че съгласно
договора за поръчителство, ищецът е следвало да плаща възнаграждение на поръчителя чрез
кредитора си, който бил съгласно договора упълномощено лице да събира сумите от името
на поръчителя.
Оспорва се като недействителен договорът за кредит, на основание чл.22 във връзка
с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, евентуално – на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22 във връзка
с чл.11 и 19 ЗПК. Предявяват се: установителен иск за признаване нищожността на договора
за кредит, осъдителен иск за връщане на сумата 1 лев / частичен от претенцията 22,80 лева/,
която се твърди, че е платена сума по ДПК.
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва редовността на исковата молба, с
довод, че адвокатът няма пълномощно да подписва исковата молба, няма представен договор
за правна помощ /на стр.4 е представено пълномощно на адв.М. да представлява ищеца,
включително пред съд, като приложими са разпоредбите на ГПК за процесуалното
представителство/, липсва документ за ДТ / с разпореждане, СРС даде указания за внасянето
1
й, като от постъпила на 24.10.2024г. справка от счетоводството на СРС е видно, че сумата е
постъпила/,. Доводите на ответника за представените доказателства, касаят доказването, а не
допустимостта на иска. Навежда се довод, че ищецът няма интерес от установителен иск,
защото има осъдителна претенция, който е неоснователен, защото установителният иск не
защитава правата на ищеца в цялост, при разпоредбата на чл.23 ЗПК/
По съществото на спора, сочи, че счита договорът за кредит за действителен, при
спазени разпоредби на ЗПК, като се счита, че надвишаването на 5 пъти законната лихва не
води до недействителност на целия договор, покриват се изискванията на ЗПК, като същите
са посочени коректно.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: че на 20.6.2022г.
ищецът сключил с ответника Изи Асет Мениджмънт АД договор за заем, по силата на
който да му се отпусне сумата 450лева главница, като съгласно чл.4 от договора за заем, се
предвиждало обезпечение; че на датата на сключване на договора за кредит, ищецът и
кредиторът сключили договор за предоставяне на гаранция 4515751, по силата на който,
Фератум България ЕООД е поело задължението да обезпечава вземанията на кредитора към
ищеца, че в договора за поръчителство било предвидено заплащане на възнаграждение от
139,20 лева, разсрочена за плащане заедно с месечната вноска по кредита, че съгласно
договора за поръчителство, ищецът е следвало да плаща възнаграждение на поръчителя чрез
кредитора си, който бил съгласно договора упълномощено лице да събира сумите от името
на поръчителя, както и безспорно е твърдението на ищеца, че в срока на договора, ищецът е
заплатил на ответника сумата 472,80 лева, от които 450 лева главница и 22,80 лева –
възнаградителна лихва.
От представения договор за заем е видно, че /чл.4/ в тридневен срок от сключването,
ищецът – потребител е длъжен да предостави на заемателя едно от следните обезпечения :
поръчител, или банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което
предоставя гаранционни сделки; на същата дата между ищеца и ответното дружество е
сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който ответникът се е задължил
да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на кредитора,
с цел гарантиране за изпълнението на всяко от задълженията на ищецът по договора за
кредит. Видно от публичната страница на ТР в интернет, едноличен собственик на
капитала на ответното дружество„Файненшъл България“ ЕООД към датата на сключване на
двата договора, е „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както че вписаният предмет на дейност на
ответното дружество„Файненшъл България“ ЕООД в ТР е „Гаранционни сделки,
придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг
и други), отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства (след вписване в регистъра на БНБ съгласно чл.3
и чл.3а от ЗКИ), търговско представителство и посредничество, консултантска и
проучвателна дейност, както и всякакви други дейности, незабранени със
закон.“. Представено е решение, с което СРС е приел, че договорът за поръчителство,
2
сключен за обезпечаване на този договор за кредит, е нищожен, поради противоречие с
добрите нрави.
Договорът за кредит и договорът за поръчителство са сключени при действието на
ЗПК, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило
заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има
качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, със сключване на
договора за кредит и договора за поръчителство, се заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24
ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП.
С решение,постановено при участието на ответника, като трето лице – помагач, СРС
по гр.д.№ 20221110165852 е приел, че договорът за гаранция е недействителен, поради
противоречие с добрите нрави.
На основание чл.223,ал.1 ГПК, постановеното решение има установително действие в
отношенията на третото лице и насрещната страна / сила на пресъдено нещо/ и, на
основание чл.223,ал.2 ГПК, установителна, обвързваща сила на мотивите на решението в
отношенията между третото лице помагач и подпомаганата от него страна. Настоящият
ответник е конституиран като помагач на поръчителя Файненъшъл България ЕООД, като с
оглед разпоредбите на чл.223 ГПК, това означава, че със сила на пресъдено нещо между
ответника и потребителя е прието, че договорът за поръчителство е нищожен, поради
противоречие с добрите нрави, защото същият е сключен, за да прикрие допълнително
възнаграждение за кредитора- настоящ ответник/ чл.223,ал.1 ГПК, основанието за обявяване
на договора за поръчителство за нищожен формира сила на пресъдено нешо/, а между
Файненшъл България ЕООД и Изи Асет Мениджмънт АД, постановеното решение има
установителна сила, че уговореното възнаграждение за поръчителя прикрива допълнително
възнаграждение за кредитора. При изложеното, се налага извод, че искът за нищожност на
договора за кредит е основателен, на първото заявено основание в допълнителна
уточнителна молба № 419849/27.12.2024г., а именно – на основание чл.146,ал.1 ЗЗП във
връзка с чл.143,ал.2, т.5 ЗЗП- тъй като договорът за кредит е сключен с уговорка във вреда
на потребителя, която уговорка не отговаря на изискването на добросъвестност, води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, и
задължава потребителя да плати необосновано високо задължение при неизпълнение на
негово задължение.
На основание чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД, даденото въз основа нищожен договор, следва да
се върне изцяло на ищеца и искът е основателен изцяло.
По разноските. Ищецът претендира определяне на адвокатско възнаграждение, по
реда на чл.38 ЗАдв, което следва да се определи, въз основа чл.7,ал.2, т.2 НМРАВ, на сумата
от 480 лева с ДДС, като защитата по двата иска е една и съща, поради което не обосновава
определяне на отделно възнаграждение. На самия ищец следва да се присъди сумата
100лева, платена държавна такса.
3
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, по предявения от Г. Ю. А. ЕГН ********** с адрес ***, че
договор за потребителски кредит № 4515751/20.6.2022г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт „ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София,
ж.к.Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, етаж 2, е нищожен, поради противоречие със
закона – чл.26 ЗЗД, във връзка с чл.146, във връзка с чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт „ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, ж.к.Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, етаж 2 да върне на Г.
Ю. А. ЕГН ********** с адрес ***на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД сумата от 22,80
заплатена възнаградителна лихва за период от 27.6.2022г. до 12.9.2022г., платена от не ищеца
на ответника по договор за кредит № 4515751/20.6.2022г.,., заедно със законната лихва от
предявяване на иска - 14.10.2024г. до плащането, и сторените разноски от 100 лева.
ОСЪЖДА „Изи Асет мениджмънт „ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, ж.к.Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, етаж 2 да заплати на
Еднолично адвокатско дружество Д. М., вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********,
фирмено дело № 24/2021г по описа на СГС, 24- ти състав, сумата от 480лева с ДДС за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.
СУМИТЕ са платими от ответника, на ищеца, по банков път по сметка:
BG83CECB979050C6694200.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4