РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1855
гр. Пловдив, 30.10. 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХХI
касационен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа
докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1489 по описа
за 2023 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния
представител юрк.М.А. срещу Решение № 697 от 24.04.2023г.
на Пловдивския районен съд, VIII
– ми н.с. постановено по
АНД № 20225330206097 по описа на същия съд за 2022г., с което е отменено Наказателно
постановление № 7886 от 06.10.2022г., издадено от Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на М. С.Х. е
наложено административно наказание - глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева
за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/, вр. чл. 8, ал. 2, вр.
чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС /Наредбата/.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен.
Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е в хода на
административното производство е допуснато съществено нарушение на
производствените правила, изразяващо се в неправилна правна квалификация на
нарушението, като нарушението е установено по безсъмнен начин.
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.
3. Ответникът по касационната жалба – М.
С. Х. оспорва касационната жалба чрез процесуалния представител адв.К..
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6. Първоинстанционния
съд е възприел обективираните в актовете на административнонаказателнотопроизводство фактически
констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 09.09.2022 г. в 10:15 часа на път II-86, kм
12+300 в посока гр. Асеновград- гр. Пловдив, била извършена контролна проверка
от служители на дирекция „АРОК“ АПИ на товарен автомобил МПС с 4 оси с две
управляеми оси, марка „Мерцедес“, с рег. № СМ ****МС. МПС било управлявано от М.
С. Х. и превозвало товари /фракция/. При извършеното измерване с техническо
средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200008 и ролетка № 1308/18/5 м било
констатирано следното: При измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от
натоварването на ос /на двойната задвижваща ос/ на МПС, е 27.000, т., при
максимално допустимо натоварване на двойната задвижваща ос 19, т., съгласно чл.
7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 8.000 т.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите
норми по чл. 7 и с оглед измерените параметри на превозното средство, било
прието, че процесното ППС е тежко.
Въз основа на
съставения АУАН е издадено и наказателно постановление, с което на основание чл.177,
ал.3, т.1, предл.3 от Закона за движение по пътищата е
наложено наказание глоба в размер на 2000
лв.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в
спорното наказателно постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН Д.Г.З., който е
потвърдил фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил
процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат
районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни
доказателства, че от страна на Х. е осъществен състава на административно
нарушение, изразяващо се в управление на тежко
ППС с
натоварване на двойна задвижваща се ос над допустимите параметри.
Въпреки
установеното нарушение, обаче, е
констатирано допуснато в хода на административнонаказателното
производство съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
неправилна правна квалификация на нарушението, дадено в АУАН и НП, накърняващо
правото на защита на жалбоподателя и представляващо основание за отмяна на
атакуваното НП като незаконосъобразно.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление районният
съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В
решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността
на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства
по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите
на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. Съставеният АУАН и издаденото НП, в
случая не са съобразени с изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. В случая касационната инстанция се солидаризира изцяло с изводите на
първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Неспазването на така установените нормативни изисквания, без всякакво
съмнение има за последица постановен при съществено нарушение на закона акт. Независимо,
че нарушението е установено по несъмнен начин и е индивидуализиран нарушителя, са
нарушени императивните норми на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно правната квалификация на административното
нарушение в актовете на административнонаказателното
производство.
В случая, както правилно е приел
първоинстанционния съд, нарушението е
подведено под нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл.
3 от ЗДвП, която се явява бланкетна, тъй като в
диспозицията й липсва конкретно и пълно описание на признаците от състава,
налагащо по необходимост запълването й със съответните нарушени други правни
разпоредби, в които се регламентира дължимото правило за поведение или
неизпълненото предписание. Затова и за запълване на бланкетния
й състав, същата е следвало да бъде правилно обвързана със съответната
конкретна и детайлизирана разпоредба от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, където именно са регламентирани въпросните правила за поведение.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че това в случая е сторено, но
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 е
неправилно привързана с нормата на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, отнасяща
се до съвсем друго нарушение за управление на извънгабаритните
и/или тежки ППС, които са без разрешително за преминаване по определените за
това пътища, докато правилата за
поведение с пълна конкретизация за разстояние между ос и параметри на
натовареност на ос в тонаж са визирани в нормата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от
Наредбата, а не в чл. 8, ал. 1 и ал. 2, каквато правна връзка е направена в квалификацията
на нарушението.
Споделими изцяло са и изводите на
първоинстанционния съд, че в случая е допуснато смесване на хипотезите на две
различни едно от друго нарушения, визиращи от една страна – управление на тежко
ППС с натоварванията на ос на една двойна ос над допустимото, а от друга –
управление на извънгабаритните и/или тежки ППС, които
са без разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено
ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя.
В обсъждания контекст, е споделими и изводите на първоинстанционния съд, че и двете
обсъждани нарушения са наказуеми под различна санкционна норма с различна по
тежест санкция. Съответно санкционната норма за управление на извънгабаритните и/или тежки ППС без разрешително е
предвидено в чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата /ЗП/, а за управление на
тежко ППС с норми над допустимите за натоварване на ос - в определената в
случая разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3
от ЗДвП.
11. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V.За
разноските:
12. С оглед изхода от спора, на основание чл. 63, ал. 3 и ал.
5 ЗАНН, във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 1 АПК, на ответника се дължат
разноски за касационното производство в размер на 800 лв., съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен
съд, ХХХI – ви касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 697 от
24.04.2023 г. на Пловдивски районен съд, VIII - ми наказателен състав, постановено
по АНД № 20225330206097 по описа на същия съд за 2022 г.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“, да заплати на М. С.Х., ЕГН ********** сумата от 800 /осемстотин/
лева разноски за касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.