№ 143856
гр. С., 16.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20231110156721 по описа за 2023 година
Съдът намира, че клаузите от Договора за паричен заем, на които се
позовава заявителят, относно задълженията на заемателя да заплати на
заемодателя направени от кредитодателя разходи относно действия за
извънсъдебно събиране на вземания към кредитополучателя, претендирани в
размер на 135 лева, както и договорна неустойка за забава , претендирана в
размер на 124, 55 лв. поради непредоставяне на обезпечение, посочено в
договора за кредит , са нищожни .
От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в С.та на съображение 28
става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен
да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост това задължение може да включва да се направи справка в
съответната база данни. В този смисъл, в съображение 26 се посочва, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да
не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в
Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл е параграф 40-43 от Решение от 27 03.
2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС.
1
Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама
поръчители, което задължение става изискуемо след неизпълнение на
договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника,
първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне
кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата.
Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона
за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела
C-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).
На следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение
на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е
типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели само и
единствено да постигане неоснователно обогатяване. По този начин се
заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК
предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната
лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от
което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение
се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано.
Клаузите регламентиращи т.нар. такси-разходи за извънсъдебно
събиране на вземания към кредитополучателя- по изпращане на съобщения,
покани и уведомления , периодично информиране на кредитополучателя за
допуснати забави и възможности за изпълнение чрез провеждане на
телефонни разговори и извършване на посещения на посочени адреси за
връчване на покани, също са нищожни, защото тези вземания не
представляват такса за допълнителни услуги, свързани с договора, каквито
кредиторът съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК има правото да договаря с потребителя,
а са още едно обезщетение за забавеното изпълнение на задължението за
заплащане в срок на погасителните вноски, на каквото съгласно чл.33, ал.1 и
ал.2 ЗПК кредиторът няма право. Предвид частичната неоснователност на
вземанията, заявленитето следва да бъде частично отхвърлено, а разноските
по делото изчислени съразмерно с уважената му част, затова съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 56721/2023г. по описа на СРС
в ЧАСТТА относно претендираните за заплащане разходи относно действия
за извънсъдебно събиране на вземания към кредитополучателя,
претендирани в размер на 135 лева, както и договорна неустойка за забава ,
претендирана в размер на 124, 55 лв. поради непредоставяне на обезпечение,
посочено в договора за кредит , както и в частта относно претендираните
разноски от над 19,58лева за държавна такса и от над 38,40лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3