Решение по дело №30/2019 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 април 2019 г. (в сила от 1 май 2019 г.)
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20191310200030
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  33

 

гр.Белоградчик, 04.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Белоградчишкият районен съд, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА

 

 

         при  участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 30 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на И.С.И. ***, с ЕГН **********, срещу НП № 625/14.12.2018 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.108 ал.3 от ЗГ.

          В жалбата, депозирана чрез изрично упълномощен представител – адвокат, се излагат доводи за не законосъобразност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради липса на извършено нарушение. Твърди се, че са издавани превозни билети съгласно изискванията на нормативните актове и издаденото позволително засеч, респ. маркираната като подлежаща на отсичане дървесина, а констатираната разлика в реално отсечената дървесина и извозената от сечището, и указаната в позволителното за сеч - се дължи на неправилната преценка от други лица на очаквания добив / като кубатура/ от маркираните дървета, като самият И. не е може да не издаде превозни билети за иначе законно отсечените дървета.

          Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не изразява становище по казуса.

           Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят И.С.И. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика -  като лицензиран лесовъд, обстоятелство, неоспорвано от страните по делото, въпреки липсата на изрично писмено доказателство. Същият, в това си качество, на 27.06.2018 г. е получил позволително за сеч № 0440734, с очакван добив на 29 плътни куб.м. лежаща маса дърва, от видовете габър и дъб, от отдел 19 ”с”, имот № 063003 в землището на с.Ш., обл.В., горска територия, собственост на ЮЛ, като И. бил представител на ЮЛ, извършващо добива. Съгласно даденото позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 30.06.2018 г. до 31.08.2018 г., като добитите материали да се извозят от сечището в същия период.

            На 18.07.2018 г. св.Д.В. – горски инпектор при РДГ-Берковица, / със свой колега – И. Б.И./ извършвали обход и проверка на място на имоти в землището на с.Ш., общ.Д., обл.В., вкл. посетили и имот № 063003 / в неговия отдел “19 -с” /. Там била констатирана нередност – разминаване на реално добитата и извозена съгласно превозни билети от сечището в имота дървесина – установено чрез замерване на пъните на отсечените дървета и данните в системата на ИАГ за издадени билети. Своите констатации Д.В. и колегата му И. И. отразили в констативен протокол - № 140608, ведно с препоръки – за следващи се действия – съставяне на АУАН по чл.180 ал.3 от ЗГ и по чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ. Констатациите на Д.В. и И. И. били всъщност, че от имота са отсечени, надлежно маркирани дървета, в количество 23 пл.куб.м., а по превозни билети – извозени 29,15 пл. куб.м. В протокола, В. записал, че цифрата по превозни билети не надвишава разрешеното количество по позволително за сеч, но има разлика от 6,15 пл.куб.м. дървесина - в извозената и реално добитата, а изчислението било направено съобразно утвърдената за работа сортиментна ведомост. При оформяне на протокола присъствал лесовъда И. Ст.И.. Според В. – дървесината в повече по превозни билети, означавала, че е добита от друго място, извън имота по позволителното за сеч.

Предвид всичко установено, веднага, още на 18.07.2018 г., в с.Ш., св.Д.В., съставил АУАН № 625 на И. Ст.И., в неговото присъствие :  за това, че “ в периода 30.06.2018 г. / момента на издаване на позволителното за сеч с № 0440734/ до 18.07.2018г. ,  като лице, упражняващо частна лесовъдска практика, след като е получил позволително за сеч № 0440734/27.06.2018г., е допуснал да бъде изведена сеч извън имот кад. № 063003, землище на с.Ш., като е издал превозни билети за общо 29,15 пл.куб.м. добити дърва, при реално отсечени 23,00 пл.куб.м. в имота – или имало издадени билети за 6,15 пл.куб.м. извозена дървесина, извън реалто добитото”. В реквизита “законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, В. посочил чл.108 ал.3 от ЗГ и чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ. Свидетелят, отбелязан като такъв на констатиране на нарушението и същевременно и съставяне на акта, е същият като присъствалият на проверката на място и фигуриращ в констативния протокол – И. Б. И..Нарушителят подписал акта и получил копие от него без възражения.

 На 14.12.2018 г. въз основа на акт № 625/18.07.2018 г., е издадено обжалваното НП № 625/2018 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото, като АНО се е мотивирал, защо не приема квалификацията , дадена в акта “ и чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ”, а е наложил наказание по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ.

          При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

         Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

         При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати някои  съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление.

         Съдът не намира за установена по един безспорен начин вина в поведението на  И.С.И., свързано с допускане на сеч, извън позволеното му – като имот и сечище. Т.е. обвинението се оказва необосновано. То се изразява в това, че И.С. е разрешил експедицията от временен склад на дървесина, в количество повече от реално добитото от съответния имот и отдел, но не съществено повече от  указаното в позволителното за сеч, като очакван добив. Действително чл.108 ал.3 от ЗГ, указва, че “Лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина…….до освидетелстване на сечището”. Свидетелите по делото, най-вече актосъставителят В., разясниха на съда, че относно заложения “очакван добив” на дървесина от едно сечще, и реално добитото / по законен начин разбира се – сеч само на маркирани дървета/, е възможно да има разминаване в кубатурата. Това се получава според обясненията на служителя на РДГ-Берковица, тъй като при изготвене на горскостопанската програма за дадено сечище, с която се съобразява и извършващият на място маркирането, се описва определено количество дървесина – че е налично и подлежащо на сеч, но издаващия позволителното за сеч – не видаги посещава имота и неговата преценка за очакван добив, не съвпада задължително с реалното състояние на горското насаждение. Така се стигало до обачайно разминаване в кубатурата, допустима на практика, в реално добитата и позволената за сеч дъвесина – в рамкита на 10-15 %. Още повече в конкретния случай, не е имало установена незаконна сеч – в сечището на проверения имот са рязани само маркирани дървета – безспорно заявено и от св.Д.В.. А реално добитото, пак според В. – се установявало по сортиментна ведомост, утвърдена от ИАГ, с оглед замерените пънове на отсечените дървета.  В този ред на мисли, съдът намира за напълно възможно допуснатото разминаване – заложеното количество дървесина за отсичане – в позволителното за сеч, маркираната такава – като отбелязани дървета , от друго лице, различно от жалбоподателя, и реално добитото количество дървесина – след отсичането на маркираните дървета.

         За да се ангажира отговорността на едно лице към някакво противоправно деяние, то следва без всякакво съмнение да бъдат доказани вината му и авторството към деянието. А това не е така в случая, според съда на първо място.

         Съдът отбелязва на следващо, и че има недостатъчна конкретизация на изпълнителното деяние. Чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ предвижда три изпълнителни деяния, осъществени в бездействие /първата хипотеза/ или действия – вторите две. Записът на актосъставителя в АУАН, повторен в НП от АНО, е трудно да бъде определен - като коя от трите хопитези на законовата разпоредба осъществява.

         Още повече, терминът “допуснал”, означава според съда , че се вменява отговорност за “допустителство”, а в тези случаи нарушението е с особени субект, субектвина страна и участие на трети лица. Извършител на същото можеше да бъде само лице, съответно оправомощено, но и длъжно да се противопостави на незаконната сеч, извършвана от другиго. Такива правомощия може да има само длъжностно лице или работодател. Т.е. между субекта и другите лица да са налице отношения на власт и подчинение. За да се осъществи допустителство е необходимо едно или няколко лица да са започнали незаконна сеч, което е въпрос фактически. Последните вършат нарушение, което подлежи на установяване и санкциониране. Изпълнителното деяние при допустителството се осъществява чрез бездействие, като субектът знае, че се извършва незаконна дейност и въпреки това не упражнява предоставените му от закона правомощия. В резултат на бездействието възниква едно трайно състояние, което ще трае непрекъснато до момента, в който деецът упражни своите правомощия или докато дейността на третите лица бъде прекратена от друго оправомощено лице или от самите тях. Нарушението ще е довършено с факта на осъщественото бездействие. Формата на вината при допустителството е пряк умисъл. В този смисъл не може да се приеме за доказано нарушението – от неговата субективна страна – няма никакви данни жалбоподателят да е знаел, че и извън отдел “19 с”, земл. на с.Ш., общ.Д., за инкриминирания период, се е осъществил нерегламениран добив на дървесина, и той при това – да е бездействал.

При така установените нарушения на процесуалния закон при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.   

Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

         ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 625/14.12.2018 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на И.С.И. ***, с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.108 ал.3 от ЗГ.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                              

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: