Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 17.11.2011 година, постановено по гр. дело № 1388 по описа на Г. районен съд за 2010 година, предявените от М. И. Д. против Т. Й. К. искове, с които се търси обявяване нищожност на въвод във владение на недвижим имот по реда на чл. 358 от ГПК и присъждане на владението върху същия – хале за угояване № 3 в обект „У. п.”, гр. Г., в близост до лозови масиви и вилна зона – масивна постройка, построена през 1991 година, състояща се от хале за угояване с площ от 893 кв.м., битова страда с площ от 18 кв.м., сенник и склад, са отхвърлени като неоснователни и недоказани. В тежест на ищеца е възложено заплащането на направените от ответника разноски. Решението е обжалвано от М. И. Д. с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, връщащо делото на първостепенния съд за произнасяне по въпроса законосъобразно ли е ползващото ответника възлагателно постановление, от което последният черпи права върху спорния имот. В отношение на евентуалност претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове с писъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на това първостепенният съд да е игнорирал преюдициален за вещния иск въпрос – възлагателното постановление в полза на ответника не му било връчено, без входящ номер и на това основание – нищожно. Без решаване на въпроса за валидността на това постановление и допустимостта въз основа на него ответникът да бъде въведен във владение, спорът за собственост не можел да бъде решен. Ответникът по жалбата - Т. Й. К. – е изложил доводи за безпорочност на решението. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 358 от ГПК и чл. 108 от Закона за собствеността във връзка с чл. 496, ал. 2, изречение първо от ГПК. Ищцовата страна - М. И. Д. - излага в исковата си молба, че на основание възлагателно постановление от 21.04.1997 година притежава хале за угояване № 3 в обект „У. п.”, гр. Г., в близост до лозови масиви и вилна зона – масивна постройка, построена през 1991 година, състояща се от хале за угояване с площ от 893 кв.м., битова страда с площ от 18 кв.м., сенник и склад, изградено в поземлен имот № 000242 по плана за земеразделяне на гр. Г.. Въз основа на твърдяно да е представено възлагателно постановление, ответникът е бил въведен във владение на имота по изпълнително дело № 259 по описа за 2008 година на Р. К., частен съдебен изпълнител. С доводи процесният имот да е различен от ипотекирания и подлежащ на секвестиране по нотариален акт № ...., том І н.д.№ ....../...... година, възлагателното постановление, ползващо ответника и въводът във владение да са нищожни, по реда на настоящото производство претендира да се признае недействителността на извършения въвод във владение по изпълнително дело № 259 по описа за 2008 година, да бъде осъден ответникът да предаде владението върху възложения му имот и да му се присъдят разноски. Ответната страна – Т. Й. К. - оспорва исковете с възражения че имотът е бил собственост на ищеца и ипотекиран от него по повод на отпуснат му банков кредит. Заради неизпълнение на задълженията на заемателя процесният имот бил секвестиран по реда на изпълнителното производство и възложен нему. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложеното възлагателно постановление от 21.04.1997 година по изпълнително дело № 13 по описа на съдия-изпълнителя при Г. районен съд за 1994 година, че ищецът е придобил процесния имот. Като обезпечение на отпуснат на ищеца банков кредит от „О. Б. Б.”-, гр. С. той и съпругата му са учредели договорна ипотека върху същия имот. Идентичността на последния с този по възлагателното постановление от 1997 година е видна от обстоятелството, че като собственик при учредяване на ипотеката ищецът се е легитимирал именно с описаното по-горе възлагателно постановление. Заради неизпълнение на задълженията си по кредитния договор банката е образувала изпълнително дело и е насочила изпълнението върху обременения с ипотека имот – приложеното изпълнително дело № 298 по описа на съдия-изпълнителя при Г. районен съд за 1998 година, впоследствие преобразувано в изпълнително дело № 225 по описа на частен съдебен изпълнител М. Г. за 2006 година. По това изпълнително дело ипотекираният имот е възложен на ответника - постановление за възлагане, вписано на 27.10.2006 година. Няма спор, че имотът се владее от ответника. Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявените искове. Съдът ги отхвърля, водим от следните съображения: По иска с правно основание чл. 358 от ГПК: Допустимостта на последния за настоящия казус е решена с определение по приложеното в.частно-гражданско дело № 1200 по описа на В. окръжен съд за 2010 година, задължително за настоящия състав по силата на правилото на чл.297 от ГПК. Въводът във владение е пряка функция на възлагателното постановление, приключващо публичната продан на недвижим имот. Това директно следва от нормата на чл. 498 от ГПК. Затова, доколкото е предприет въз основа на влязло в сила възлагателно постановление, той е валидно процедурно действие на съдебния изпълнител и место за дисквалифицирането му няма. В този смисъл искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Доводите на ищеца-въззивник са неоснователни. Изтъкнатите от него пропуски в изпълнителното производство не водят до невалидност на възлагателното постановление. Като всеки публичен акт то би било недействително само на три основания, които в казуса отсъстват: да е издаден от лице, нямащо качество на съдебен изпълнител, да не е спазена предвидената писмена форма или текстът в него да е смислово неразбираем. Останалите нарушения на процедурата, на които ищецът се позовава, обосновават евентуална неправилност на принудителните действия. Тази неправилност става ирелевантна за стабилитета на възлагателния акт и следващия го въвод във владение с пропускането на възможността да бъдат атакувани по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, респективно чл. 332 и сл. от ГПК /отм./. По иска с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността във връзка с чл. 496, ал. 2, изречение първо от ГПК: Според закона – чл. 99, предложение първо от ЗС, правото на собственост се изгубва ако друг го придобие. Чл. 496, ал. 2 от ГПК разпорежда, че от деня на възлагателното постановление купувачът на публичната продан придобива правата, които длъжникът е имал. Правото на собственост на ищеца, длъжник по изпълнителното производство, не е спорно, доказано е и по документален начин. Налице е хипотезата на чл. 99 от ЗС: ответникът е собственик на имота и место за ревандикирането му няма. Като неоснователен, искът подлежи на отхвърляне на посоченото основание. Развитите от ищеца доводи са неоснователни. Те изцяло се градят на тезата му за нищожност на възлагателния акт и следващия го въвод. Доколкото последните са валидни и представляват придобивен по смисъла на чл. 77 от ЗС способ, ищецът не разполага с активна материалноправна легитимация да търси присъждане на владението върху процесния имот. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 17.11.2011 година, постановено по гр. дело № 1388 по описа на Г. районен съд за 2010 година Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |